Няма язовири в района на град Мизия, както и по поречието на река Скът, които да са стопанисвани от „Напоителни системи” ЕАД от системата на МЗХ, съобщи министърът на земеделието и храните в оставка Димитър Греков в предаването Неделя 150 на Националното радио. Същевременно службите, които са в системата на МЗХ, са на подчинение на създадения кризисен щаб и пряко координират действията си с него, подчерта министър Греков. Следи се нивото на р. Скът и където е необходимо се взимат съответните мерки, за да се отводни навреме. Постоянно сме в контакт и с останалите държавни и местни органи, ангажирани с кризисната ситуация в Северозападна България, увери министърът в оставка. За разлика от миналата година, в която 110 дни нямаше валежи, сегашната метеорологична обстановка е с обратен ефект за реколтата, припомни министърът. Той посочи, че засега не могат да се дадат данни за пораженията от вчерашните валежи, но веднага, след като стане възможно да се влезе в землищата на наводнените райони, ще бъдат изготвени протоколи и описани щетите. Министърът увери, че и земеделските служби на местно ниво, и самите земеделски производители, са добре запознати със стъпките, които би трябвало да предприемат и с реда за описването на пораженията, като очаква до края на месец август изготвянето на протоколите да е факт и едва тогава ще може да се знае точно степента на увреда на земеделските култури.
Министър Греков информира още, че е изпълнен ангажиментът за официалното заявяване пред ЕК до 1 август на параметрите на прилагането на схемите за директните плащания за страната от 2015 г. Проектът е изготвен след множество консултации с браншовия сектор, които стартираха от месец февруари т.г. и са изпратени в срок от нашите експерти в онлайн системата на ЕК, заяви министърът. Той посочи, че сега е важно служебното правителство да довърши този диалог с ЕК и така, както е предвидено по регламент, да отговаря на евентуалните въпроси и да представи необходимите уточнения през следващия месец. Министърът в оставка подчерта, че предвид на особено важното място на земеделието в икономиката на страната, както и разнообразните подотрасли, застъпени в него, дебатите на национално равнище са протекли изключително интензивно, като практически всяка от национално представените браншови организации е имала възможността да заяви своите виждания и да защити своите интереси, в това число и на открито заседание на Парламентарната Комисия по земеделие и храни, като в крайна сметка МС е одобрил изготвената от името на България обща концепция, която е представена на Брюксел. Министърът подчерта, че тази концепция е резултат на задълбочен анализ за предишния период на прилагане на преките плащания за България, като припомни, че той беше първи за страната и неминуемо е имало и допуснати грешки при прилагането. Министър Греков увери, че в концепцията за новия период те са взети предвид, като посочи още, че желанието на екипа е било да направи правилата за прилагането от една страна опростени, но не и лесни за заобикаляне или злоупотреби. Министърът подчерта, че въпреки желанието, е много трудно да се удовлетворят всички интереси, като изрази увереност, че екипът му е успял да намери най-добрия баланс между отделните сектори и производства в изпратената концепция.
Министър Греков посочи още, че за земеделието една година е много малко време, за да се правят сериозни рекапитулации на свършеното, защото то се развива в свързан процес и с миналите и с бъдещите периоди. За него все пак, един от най-големите успехи, са проведените преговори в областта на Общата селскостопанска политика, в това число изготвената концепция за параметрите на националните плащания, както и изготвения проект за ПРСР за следващия период, а също и започнатата политика на засилено внимание към подсекторите зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, която се надява да бъде продължена и в бъдеще. Той се аргументира, че целта е била фокусът да се насочи и към малките стопанства и уязвими сектори, за да им се даде възможност за по-голямо и стабилно развитие, поради тяхната значимост за страната с условията за заетост в слабо развитите райони, които създават.
Министър Греков информира още, че е изпълнен ангажиментът за официалното заявяване пред ЕК до 1 август на параметрите на прилагането на схемите за директните плащания за страната от 2015 г. Проектът е изготвен след множество консултации с браншовия сектор, които стартираха от месец февруари т.г. и са изпратени в срок от нашите експерти в онлайн системата на ЕК, заяви министърът. Той посочи, че сега е важно служебното правителство да довърши този диалог с ЕК и така, както е предвидено по регламент, да отговаря на евентуалните въпроси и да представи необходимите уточнения през следващия месец. Министърът в оставка подчерта, че предвид на особено важното място на земеделието в икономиката на страната, както и разнообразните подотрасли, застъпени в него, дебатите на национално равнище са протекли изключително интензивно, като практически всяка от национално представените браншови организации е имала възможността да заяви своите виждания и да защити своите интереси, в това число и на открито заседание на Парламентарната Комисия по земеделие и храни, като в крайна сметка МС е одобрил изготвената от името на България обща концепция, която е представена на Брюксел. Министърът подчерта, че тази концепция е резултат на задълбочен анализ за предишния период на прилагане на преките плащания за България, като припомни, че той беше първи за страната и неминуемо е имало и допуснати грешки при прилагането. Министър Греков увери, че в концепцията за новия период те са взети предвид, като посочи още, че желанието на екипа е било да направи правилата за прилагането от една страна опростени, но не и лесни за заобикаляне или злоупотреби. Министърът подчерта, че въпреки желанието, е много трудно да се удовлетворят всички интереси, като изрази увереност, че екипът му е успял да намери най-добрия баланс между отделните сектори и производства в изпратената концепция.
Министър Греков посочи още, че за земеделието една година е много малко време, за да се правят сериозни рекапитулации на свършеното, защото то се развива в свързан процес и с миналите и с бъдещите периоди. За него все пак, един от най-големите успехи, са проведените преговори в областта на Общата селскостопанска политика, в това число изготвената концепция за параметрите на националните плащания, както и изготвения проект за ПРСР за следващия период, а също и започнатата политика на засилено внимание към подсекторите зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство, която се надява да бъде продължена и в бъдеще. Той се аргументира, че целта е била фокусът да се насочи и към малките стопанства и уязвими сектори, за да им се даде възможност за по-голямо и стабилно развитие, поради тяхната значимост за страната с условията за заетост в слабо развитите райони, които създават.