Върни се горе

 

Водещ: Гост в студиото е вече министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Добро утро, господин Найденов.

Мирослав Найденов: Здравейте.

Водещ: Вчера се видяхте отново същност се видяхте с търговските вериги, призовахте ги да смъкнат цените. Да ви питам веднага ще има ли пак замразяване на цените, кога?

Мирослав Найденов: Не сме ги призовали да смъкват цените. Вчера направихме една среща по инициатива на вестниците „Труд” и „24 часа”, аз разговарях предварително с техните главни редактори. Идеята беше да направим една, или такова беше поне мотото на тази среща „Истински евтина Коледа”. Като разговаряхме за това, че по принцип около Коледните празници има промоции и то на различни стоки не само на хранителни. Разговорът беше в посока тези промоции, ако могат да започват малко по-рано и да касаят повечето хранителни продукти, а не луксозни стоки. Защото, всъщност в тази тежка криза най-бедните хора, социално-слабите се нуждаят от достъп до основни хранителни продукти.

Водещ: Разбрахте ли се, по-рано ли ще почнат тези промоции? Ще включват ли хранителни продукти?

Мирослав Найденов: Двете медии предложиха на търговските вериги да получат място във вестниците и то на по-първите страници, където да показват, ако искат ежедневно, ежеседмично тези промоции и разбира се, без да бъдат сравнителни. Всяка верига, разбира се, ще прецени дали ще се възползва от това предложение или не. Няма идея или по-скоро не сме говорили за това да свалят цените. Аз си мисля, че поне на тези 10 основни продукта, които продължават да бъдат в промоция в трите големи вериги цените са пределно ниски, едва ли биха могли да станат по-ниски. Разговаряхме за това дали могат под някаква форма да продължат подобен вид промоции и разбира се, отново повтарям, посоката да бъде към основните хранителни продукти, тези, от които се нуждаят и ежедневно трябва да слагат на масата си тези социално-слаби хора.

Водещ: Казахте, че сте разговаряли, но разбрахте ли се с веригите?

Мирослав Найденов: Това беше първият разговор, естествено някои от тях нямаха мандат да отговорят в момента някои от представителите. Те трябва, разбира се, да консултират това предложение със своите ръководства, със своите централи в Европа. Уговорката е в рамките на дни те да върнат отговор, така че няма нищо конкретно. Не мога да обявя днес или всъщност и те не могат да обявят: Ето, примерно, от утре започва”. Ние го направихме в края на тази тримесечна промоция, която се прави от три от големите търговски вериги с оглед на това, когато тази промоция приключи да може да има някакви подобни инициативи. Които, за пореден път повтарям, да бъдат насочени към хората с най-ниски доходи и да им осигурят едно определено спокойствие или сигурност по отношение на това без, което не могат.

Водещ: Има ли нови вериги, господин министър, които вие сте поканили да се включат в тази ваша инициатива или пък те са проявили желание?

Мирослав Найденов: На срещата бяха повечето, всъщност, от големите търговски вериги в България и някои от тях на тази среща декларираха готовност да се включат в тази, отново повтарям, благородна инициатива.

Водещ: Някои, пак ли три или повече този път?

Мирослав Найденов: Не е коректно да посоча конкретни имена, докато не получим официални отговори...

Водещ: Не, аз не мисля за конкретни имена.

Мирослав Найденов: ... но, със сигурност поне на тази среща заявиха готовност повече от три вериги да участват. Отново повтарям, това ще бъде по-различно от досегашната промоция. Те ще предлагат по различно време, идеята е по различно време и различни стоки да бъдат на промоция. Това да бъде отразено в двата големи ежедневника „Труд” и „24 часа” и хората да знаят, че ако отворят, примерно на 3-та страница или на 5-та страница, началото на страницата те да могат да видят, примерно тези стоки, които са промоция или за деня, или за седмицата. Много често аз го дадох вчера като пример има стряскащи заглавия, примерно, дадох пример от миналата седмица „Месото поскъпва с 20%”. Хората виждайки го на първа страница буквално се отказват да отидат в магазина, но ако в същото време видят, примерно на 3-та страница, най-отгоре, че това не е факт, те ще отидат, защото подобно нещо няма как да се случи в България. Българският пазар няма да позволи при това ниско потребление и ниска покупателна способност подобни увеличение, вещаене за подобни увеличения от 20-30% е невъзможно да бъде поето. А много често това е причина за допълнителни намалената търговия, защото хората стресирайки се, ето и вчера излязоха данни, вчера си видях в централните новини с 4, 5 милиарда са се увеличили спестяванията на българите.

Водещ: Увеличили са се, господин министър, защото хората се притесняват за бъдещето...

Мирослав Найденов: Точно заради това...

Водещ: ... и купуват все по-малко.

Мирослав Найденов: Това е една от причината...

Водещ: И гледат да сложат каквото имат отстрани в банка.

Мирослав Найденов: А най-големият бич, въобще за българското производство, защото ние говорим, между другото трябваше да направя това уточнение става въпрос за български продукти, български стоки...

Водещ: Аз точно това исках да ви питам: Тези ваши договорки с веригите не ощетя ват ли българските производители, понеже големите верига завземат пазарен дял българските производители фалират?

Мирослав Найденов: Уговорката ни с тях беше тези промоции и сега да е същата промоция тримесечна и за в бъдеще да касаят стоки произведени в България.

Водещ: Само стоки произведени в България?

Мирослав Найденов: Само стоки произведени в България, да. И факт е, че това, което отчитат тези три вериги до момента е, че по отношение на тези 10 продукта, които са трети месец на промоция има повишено търсене, съответно и повишено производство.

Водещ: А кой печели от това повишено търсене – производителите или веригите?

Мирослав Найденов: Те са почети без надценка, специално тези 10 продукта. В случая това е добре за потребителите и разбира се за производителите на тази продукция. Защото, когато се търси определен продукт, който се произвежда в България това е добре за родното производство.

Водещ: Сега да ви питам, то малко звучи като конспирация, обаче, понеже, тези срещи ваши с големите вериги винаги са закрити, сигурно имате някакви основания да го правите така, обаче...

Мирослав Найденов: Вчера беше открита срещата. Имаше медии, присъстваха на цялата среща медии.

Водещ: Има ли някакви други договорки, господин министър, с тези големи вериги, които остават скрити за широката публика?

Мирослав Найденов: Аз разбирам въпроса ви, нормално е да го зададете. Дали няма някакви тайни договорки от рода на това: Вижте, ако вие помогнете в момента...

Водещ: Да.

Мирослав Найденов: ... ще бъдете обект на по-малко контрол или на някаква друга държавна помощ...

Водещ: Някакви отстъпки, така да ги наречем, най-общо.

Мирослав Найденов: Категорично не и го доказва фактът, че същите големи търговски вериги са обект на масирани проверки на Агенцията по безопасност на храните и не само те, разбира се. Тоест не ги делим на това дали участват в промоцията, или не. Отделно от това в момента се подготвя промяна на законодателството, разбира се водещи в тази посока са Министерство на икономиката. Но законодателство, което ще бъде по-ристриктивно по отношение на търговските вериги в посока на това да бъдат защитени интересите на българските производители. Много често те самите се оплакват, дискутират факта, че примерно много дълъг е периода, в които се отлага плащането, съществуват други условия, които им се поставят от големите търговски вериги, които...

Водещ: Да кажем направо, натискат ги търговските вериги за възможно най-големи отстъпки.

Мирослав Найденов: Да общо взето говорят за определен натиск затова се подготвя в момента съгласува се, на ниво съгласуване е промяна на законодателството в ущърб, ще го кажа, на търговските вериги. В този смисъл, мисля, че това е доказателство, че нямаме някаква договорка.

Водещ: Как така ще защитите със закон българските производители?

Мирослав Найденов: Не със закон, а с промяна, не със специален закон, а с промяна...

Водещ: Добре с промяна.

Мирослав Найденов: ... на сегашното законодателство. Техните искания са в посока на това да се съкрати срокът за плащане. В момента самите те казват, че някъде плащането, отложеното плащане е в рамките, примерно на повече от месец. В тази криза те се нуждаят по-раби от оборотни средства. Отделно от това им се иска за влизане в търговската верига определени такси за вид промоции са за сметка на самите потребители. Като между другото, тук е хубаво да направя уговорката, че тази сегашната промоция, на тези 10 продукта, не е за сметка на българските потребители, тоест тя е за сметка на маржа на самите търговски вериги. Така че няма договорка. Резонен беше въпросът ви и благодаря за това, че имах възможност да отговоря. Нямаме договорка с търговските вериги да бъдем „по-добри”, в кавички, към тях, естествено те да се отблагодарят с тези промоции.

Водещ: А въпросните вериги как приемат идеята ви за промяна в закона, така че тя да бъде в техен ущърб, както вие се изразихте?

Мирослав Найденов: Разбира се, те участват в дебата, изказали са своите въображения. Нормално е всеки да брани тази територия, която е воювал...

Водещ: /.../ към себе си.

Мирослав Найденов: ... но си мисля, че ние не вървим към нищо по-различно от общо европейското и в момента се опитваме да направим така, защото условията в Германия, примерно, да бъдат същите за производителите, каквито са в България.

Водещ: Добре. Сега да си поговорим малко за този прословут търг със земеделски земи с компенсаторки. Да ви попитам законно ли е да се продават земи, които са в НАТУРА 2000?

Мирослав Найденов: Абсолютно законно е и когато ние решихме да направим този търг, да изчистим тази историческа несправедливост натрупана в годните назад... С две думи да припомня, че тези компенсаторки са имитирани, за да бъдат обезщетени собственици, на които не е върната земята след реституцията. Това обикновено са били земи, които или са застроени, или по някакъв начин урбанизирани и тогава са имитирани около 1 милиард поименни компенсаторни записи, от които към момента остават неизчистени около 300 милиона. Тези другите около 700 милиона са използвани за приватизация или на предприятие, или с тях е купувана земя в годините след 2000 година, като това е разписано в съответен закон, начинът, по който става. Или всъщност в момента единственият начин да се продава земя от Държавния поземлен фонд е чрез тези компенсаторни записи. В годините назад са правени малки търгове за определени парцели. Съмнението беше, че се прави за определени хора. Затова преди няколко...

Водещ: То и сега има такова съмнение.

Мирослав Найденов: Да, да развия тезата. Затова преди няколко месеца аз разпоредих да се направи инвентаризация на целия свободен поземлен фонд, Държавен поземлен фонд и всичко до последния квадратен метър, което не е обект на аренда или на други договори да бъде предложено на този единен национален държавен търг. Общата сума беше около 154 хиляди декара и ние предложихме, категорично заявявам, до последния квадратен метър всичко. Тогава реагираха някои от неправителствените организации за защита на природата, които каза, че част от това, което сме предложили се намира в НАТУРА 2000 с уговорката...

Водещ: Близо 1/3.

Мирослав Найденов: Около, да, около 1/3. Като и те самите признаха, че всъщност няма законова пречка. Дори моята теза лична е била, аз мисля, че се споделя от много хора в държавата. Държавата в повечето случаи не е по-добър собственик, отколкото частният стопанин, който би се грижим и поддържал, примерно тези територии в условия, които изисква НАТУРА 2000. Но техните притеснения бяха свързани с това, че все още по отношение на издаването на заповеди за тези територии и тези ограничителни мерки, които би следвало да се наложат нещата не са стигнали своя край. Разбира се, това е в ресора на Министерството на околната среда и водите, но поради тези притеснения ние се разбрахме, уточнихме се те да бъдат извадени. Така че свалихме от първоначалните намерения, около 1/3 е да, земи, които са в НАТУРА 2000 и те няма да бъдат обект, тоест в днешни дни няма да бъдат с тази уговорка, разбира се, когато приключи процедурата на МОСВ по отношение на издаването на конкретни заповеди за тези терени те могат да бъдат предлагани и в това няма нищо лошо.

Водещ: Но, пък 14 хил. декара, които ще се продават се оказа, че също са защитени територии, нали така?

Мирослав Найденов: Да, вчера имахме... Всъщност първоначално извадихме около 38 хил. декара. Вчера имах разговор с представители на Коалиция „За да остане природа в България”. Те ни дадоха данни за допълнителни ч4 хил., така че общо станаха около 50 хил., всъщност около 1/3. Като за тези 14 хил. нямаше издадени заповеди от МОСВ, че са в НАТУРА 2000, тоест не съществуваше, че са в регистъра, те не се водеха НАТУРА 2000.

Водещ: Господин министър, позволете ми да ви прекъсна, обаче как 5 години след оповестяването на земите по НАТУРА 2000 чиновници в две министерства не са могли да разберат кои земи влизат в тази натура или не могат да се разберат по между си...

Мирослав Найденов: Не, не става въпрос за разбиране. Вижте процесът е поетапен. Да припомня, че България е на първо място като процент от територията си в НАТУРА 2000, това е договаряно в годините назад...

Водещ: Природна даденост.

Мирослав Найденов: ... тези малки парцели, терени са обект на екологична оценка, на издаване на съответните заповеди, отново повтарям от колегите от МОСВ, и когато информацията се комплектова тя се подава в земеделския кадастър, ако мога да го кажа, и се отбелязва като такава. Ние имахме данни до момента за 38 хил. Самите еколози вчера разговаряйки казаха: Да, ние знаем, че проблемът е в това, че продължава този процес и се подава поетапно информацията за това ви я предоставяме ние. Факт е, че в изготвянето на картите или по-скоро на териториите за НАТУРА 2000 водещи са били неправителствените организации. Така че имат, както се казва, в суров вид тази информация и затова вчера ние приехме тяхното предложение. Всъщност те не искаха и те самите да бъдат свалени тези 14 хил. при условие, че те дори документално не се водят в НАТУРА 2000. А поискаха в договорите, ако въобще някой от тези терени бъде купен, защото към момента няма абсолютно никакъв интерес, това са високопланински пасища и ливади, от които наистина няма интерес, поне към момента, но ако допуснем, че дори някои от тези терени бъде закупен условието на договора да бъде да не се променя предназначението на тази земя, така че тя ще си остане такава, каквато е била.

Водещ: Добре, а как ще гарантирате, че нейното предназначение няма да бъде променено и при продажба? Да кажем, някой купи от търга с компенсаторки...

Мирослав Найденов: Тя се променя...

Водещ: ... не знам някакви декари...

Мирослав Найденов: Промяната на предназначението се извършва от администрацията на Министерство на земеделието, независимо от собственика. Тоест дори и вие да си купите и след това да я препродадете това остава. Тази земя ще бъде там в кадастъра ще бъде така, че тя винаги ще остане с този си статут, който е към момента независимо от нейния собственик. Между другото няма лошо и всъщност ние нямаме спор по тези тема с неправителствените организации. Смятаме, че когато подобни терени в НАТУРА 2000 се закупят от частници, примерно от български животновъди или от хора, които желаят да се занимават, примерно с екоземеделие, те биха били поддържани в условия изискваща НАТУРА 2000 много по-добре, отколкото, ако държавата има такива стотици хиляди декари, които практически няма как да ги поддържа.

Водещ: Добре. Да ви попитам имаше ли изтичане на информация преди този търг с компенсаторните записи?

Мирослав Найденов: Спекулира се и с този въпрос. Както ви казах първо това е залегнало в програмата на ПП ГЕРБ. Ние сме го записали, че тази историческа несправедливост имаме намерение да бъде коригирана. И хората, които имат едни хартийки, които не представляват нищо ще бъдат обезщетени чрез участие в подобни търгове. Второ: Преди месеци ние започнахме коментари и се коментираше, включително това беше една от мерките, антикризисните мерки, които правителството обяви, след среща в тристранния формат със синдикатите и работодателите. И последното, както казах преди няколко месеца, разпореждайки тази инвентаризация, аз съм разпоредил на всички областни, общински служби, служители в министерството да в направят, тоест за това са знаели сигурно повече от 1000 човека.

Водещ: Това щях да ви питам: Колко души знаеха, че такъв търг предстой?

Мирослав Найденов: Общинските служби да 264, имайки предвид областните, експертите в тях, значи допускаме, че примерно са знаели 1000 човека, но това никога не е било тайна. Много земеделски производители и животновъди, зърнопроизводители също са питали: Добре, вие няма ли да пускате тези търгове, защото по закон държавата е длъжна да обезщети собствениците. И тъй като...

Водещ: Да де, но възниква съмнението, че интересът към компенсаторните записи на борсата нараства от началото на тази година.

Мирослав Найденов: Естествено, защото, когато започна тази инвентаризация хората, които следят тези процеси или които се интересуват от това да закупят земя те разбират, че се прави тази инвентаризация с цел да се продава тази земя. И всъщност този процес не е спирал включително годините назад. Около 200 хил. декара е продадена с компенсаторни записи в миналите правителства, така че не е нещо ново, което се прави. И за кой всъщност е интересът? Ако вие имате компенсаторни записи, които струваха около 0,30 лева при номинал 1 лев, вие априори имате едни хартийки, които не представляват нищо.

Водещ: Така се продаваха на борсата, даже за по-малко от 0,30 лева.

Мирослав Найденов: Примерно, средно казвам около 0,30 лева. Това означава, че вие сте обезщетен.

Водещ: Не сте обезщетени.

Мирослав Найденов: Всъщност идеята за обезщетението не се е случила. Когато цената стигна до към 0, 85 лева, защото вие може да не искате земя, тогава имате възможност да продадете тези бонове почети до номинала и поне, ако не напълно в по-големия процент да бъдете обезщетени. Така че тези търгове се правят най-вече заради това, заради тази историческа справедливост. А вече от това кой е спечелил, когато е купил по-рано или пък по-късно става въпрос за търговия на борса. При всяка търговия на борса има печеливши и губещи, но не всички са печеливши, така че това е нормално.

Водещ: Кажете сега като ви говорим за пари какво се случва с цената на дървата за огрев? По едно време бяха стигнали някакви невероятни висини освен всичко друго в Гърция поскъпнаха страшно много и доста български търговци пренасочиха износа на там. Всъщност как контролирате сечта, която може да прерасне в безконтролно?

Мирослав Найденов: Аз ще започна първо с коментар на цените. Няма лошо в Гърция да бъдат скъпи и е добре най-накрая български търговци да печелят на гръцкия пазар. Защото в годините назад беше обратното – гърците печелеха на нашия пазар. Когато има такъв пазар и то на, буквално, километри от нашата граница, защото големите тържища са обикновено около Солун, там се случва тази търговия, това не е лошо. Да кажа, че България годишно, българските гори имат прираст около 15 милиона кубически метра дървесина, а ние добиваме само 5 милиона. Така че в този смисъл, ако добиваме повече изнасяме и продаваме на тези цени това е добре.

Водещ: Не се ощетява българска гора?

Мирослав Найденов: Категорично, напротив, не само, че не се ощетява това са пари, които влизат в този бранш, в този бизнес, за да могат те да инвестират в по-добра техника, разбира се в по-добри заплати на тези, които ги довиват. Защото това е наистина един много тежък труд, в гората да се добиват дърва. Аз поканих ваши колеги журналисти да отидат на място и да видят как се случва, защото тези същите дърва не падат от небето. Те се добиват, теглят се с едни катъри се пренасят, така че тежко е това. Второ...

Водещ: Къде искат пари, къде със страшно много скъпи машини, къде горските, господин министър, вие добре знаете подменят печатите, с които се маркират дървата за сечене...

Мирослав Найденов: Да, да това е другата цел до която...Ще кажа, но истината...

Водещ: Да кажем, че всички работят честно не е много коректно.

Мирослав Найденов: Аз исках да кажа за хората, които работят, а не за горските. Във всяка система има проблеми и ние се борим с проблемите в системата. Но, тъй като тези високи цени в Гърция доведоха до опасения на населението, че могат да останат без дърва, всъщност, това беше по-важното за нас. Аз разпоредих да се увеличи с 10% планираният /.../, а това са допълни 500 хил. кубически метра и то само за дърва за огрев, не /.../ дървесина строителна.

Водещ: А каква е гаранцията, че и те няма да бъдат изнесени в Гърция, поне там са два пъти по-скъпи?

Мирослав Найденов: Те ще бъдат маркирани с различни марки и организацията ще бъде друга. Тоест категорично те ще бъдат само за вътрешния пазар. Създадохме условия и организация с общините да изготвят съответни списъци. И ние предлагаме, използвам, аз съм го казвал, но да го повторя от вашия ефир, на 36 лева кубическия метър струват дървата добити по този начин и приоритетно насочени към дърва за огрев. Тъй като това е цената в гората на сечището правим организация с някои от общините те да бъдат транспортирани на нормални транспортни цени, за да могат хората, примерно, в градовете да си купят или в селата на цена между 50 и 60 лева. При условие, че, тук е хубаво да го спомена, в Гърция те струват 100 евро, а пък на частните складове цената е между 80 и 100 лева. Така че го правим, то се случва. Ежедневно имаме комуникация, разбира се, на ниво горски предприятия с общините и това тече в момента и през месец октомври, включително някъде и през ноември ще продължи доставката на такива дърва.

Водещ: Добре, накрая понеже напредваме във времето да ви пита, ще загубим ли пари по Програмата за развитие на селските райони, европейски пари става дума, колко и можете ли да го предотвратите?

Мирослав Найденов: Имаме определени опасения свързани с агроекологични мерки, където България е поела ангажимент при присъединяването към Европейския съюз 25% от общата сума да отидат за агроекология. И агроекологията е свързана с желание на земеделски производители да работят и поддържат площите в такива агроекологични мерки за срок от 5 години. За съжаление няма много желаещи. Тоест това е свързано с ръчен труд, с 5-годишен ангажимент. Затова ние трансперираме средства от тези мерки, увеличаваме приема по останалите, за да можем да минимизираме тази опасност. Но все пак регламентът за 25% остава и ако до края на...

Водещ: Колко са 25%?

Мирослав Найденов: 25% е сума от, мисля, че около 700 милиона, разбира се от нея е харчено до момента. Така че при всички случаи прехвърляйки средства към други мерки, защото само преди няколко месеца прехвърлихме около 600 милиона към мерки, които веднага бяха сключени договори, вървим към минимизиране на тази опасност. И се надявам, че при създадената организация от фонд „Земеделие” и разбира се при допълнителния интерес, включително, ето и от вашия ефир аз се обръщам към хората, които желаят да кандидатстват по тези агроекологични мерки да кандидатстват имаме още време да не се случи това.

Водещ: Добре министърът на земеделието Мирослав Найденов гост в студиото на „Денят започва”. 

Сподели в: