Водеща: Добро утро отново, слушайте ни и по радиото, 101.1 БТВ радио е на ваше разположение, разбира се, само за района на София, както и нашия сайт. Как продължавате да коментирате темата за идеята на кабинета и на Симеон Дянков да бъде обложен с лихва…
Водещ: Депозитите. Последно без влоговете.
Водеща: Да бъде обложен с данък лихвата върху депозитите.
Водещ: Мирослав Найденов ни е на гости.
Водеща: Неслучайно го казвам, за да зададем този въпрос и на следващия ни гост.
Водещ: Мирослав Найденов, много теми, но понеже е правителствено решение, вие сте министър. Запознати бяхте предварително с идеята и приемате ли я, след като това излиза като решение на правителството, а не само като идея на Дянков?
Мирослав Найденов: Аз не знам дали е точно правителствено решение, тъй като трябва да е с акт, ако е правителствено решение. Аз не бях на последния МС заради моята визита в Москва, но това, което виждам от два дена всъщност, след като се обяви е говорене, много говорене в пространството. Определено консолидирано негативно мнение сред обществото и не бих се ангажирал с прогноза, дали в този му вариант, при тази ситуация. Показвали сме много пъти в правителството на ГЕРБ като управляваща политическа сила, че когато има еднозначно обществено мнение е възможно…
Водещ: Вие не сте го подкрепил?
Мирослав Найденов: Аз не бях на този МС, включително и сега, след като с г-жа Менда Стоянова си разменихме местата, коментирахме с нея. Не знам дали по най-правилния начин се поднася и се артикулира към общественото мнение нещо. Определено една непопулярна мярка, която може би разпали тези дебати.
Водеща: Може ли да има връщане назад и приключване с тази тема?
Мирослав Найденов: Вижте, не е наистина в моя ресор. Трудно ми е аз да направя коментар, особено след като преди мен е бил председателят на бюджетната комисия. Това, което си разменихме, трябва наистина, откровен съм и го казвам в ефир. Консолидирано е общественото мнение. То определено е негативно и сме показали, че в такъв случай (…) своя сектор, ето, по отношение промените в закона за горите. Мака че смятахме, че са за добро, наистина смятахме, аз продължавам да смятам, че са за добро…
Водещ: Ще се съобразявате с общественото мнение?
Мирослав Найденов: Определено се съобразихме. Дали в този случай ще е така, или всъщност аргументи, които не са използвани до момента и анализи, това си разменихме даже като думи с г-жа Менда Стоянова, примерно да бъде направен по-точен анализ и да се обясни и ако това цели да има допълнително приходи, да бъде по отношение все пак на хората с високи депозити, защото иначе остава усещането, че многобройните хора с ниски доходи по някакъв начин ще бъдат засегнати. В този смисъл, си мисля, че дебатът ще бъде с повече детайли и примери, за да го разберат хората или по някакъв начин първоначалното предложение може би ще бъде …
Водеща: Да бъде оттеглено?
Мирослав Найденов: След тези, които говориха, трудно може да очаквате от земеделския министър, нали, да каже нещо конкретно.
Водеща: По вашите ресори. С храните ще започнем и по-скоро с притеснително тъжната статистика…
Водещ: На НЦИОМ.
Водеща: На НЦИОМ, откъдето идват данните, че 78 % от домакинствата затварят буркани, това поне е заглавието, защото така се подсигуряват за насъщния през зимата и голям процент, цитирай го…
Водещ: 50,5 на сто се лишават към септември 2012-а от обичайното количество на храната…
Водеща: И качество.
Водещ: А от разнообразието, обичайното разнообразие, 73,2 на сто. Проблемът е голям. От отопление изцяло се лишават 47,9 %.
Водеща: За деликатесни храни да не говорим.
Водещ: Да не говорим.
Водеща: Към 90 % от хората въобще деликатеси не си позволяват.
Мирослав Найденов: Аз се запознах с тази статистика. Факт е, аз съм го коментирал, включително и във вашето студио, че определено има намаляване на потреблението и то е, по отношение на, точна е статистиката на по-скъпите, по-луксозните, ако можем да ги наречем такива, тези стоки. Затова и нашата насоченост като политика на министерството, беше да подпомогнем или да направим достъпни хората, по-големият процент хора, т. нар. конвенционални храни или храни от първа необходимост и затова всъщност бяха и тези промоции, които между другото, продължават и към днешна дата на някои от големите търговски вериги. Статистиката е такава и го казвам не за някакво оправдание и още по-тежка е статистиката в някои от големите европейски страни. Аз бях само преди…
Водещ: Че се лишават от обичайно количество на храната?
Мирослав Найденов: Точно така.
Водещ: 50 %? В европейски държави?
Мирослав Найденов: В европейските държави потреблението е на критични нива също, по отношение на луксозните стоки. Не е…
Водеща: Тук говорим за количество храна.Въобще за деликатеси и луксозни стоки, не говорим.
Мирослав Найденов: Когато се прави, ние точно във вашето студио сме правили статистика и оттук тръгна между другото, тази идея, голяма част от храната, която се изхвърля. Имаше статистика, че почти 2/3 от храната на българина се изхвърля. Т.е. ние имахме навика, бяхме придобили този навик, да пазаруваме повече.
Водещ: Е, сега го няма.
Мирослав Найденов: Донякъде тази криза ни дисциплинира. В този смисъл статистиката трябва да отчетем това, че ние наистина, ако се замислим ние тримата, предполагам, ще си признаем, че много пъти сме вземали храна, която не ни е била необходима. Има и профили, правим, психологически, че влизайки човек в магазина,виждайки многото неща, обикновено слага сега вече…
Водеща: Затова са направени тези магазини по този начин.
Водещ: То не е дошло от хубаво. Това е проблемът.
Мирослав Найденов: Точно така, г-н Николаев. Не е от хубаво, но то свива потреблението, което е още по-лошо, защото свитото потребление е всъщност бич към производителите най-вече. Знаете, че намаленото производство води до по-друга себестойност. Това е статистиката и затова ще продължим в посока на това. Ние скоро обявихме една инициатива. Тъй като вие мисля, че гледате вестник „24 часа”, доколкото виждам?
Водеща: „Труд”, да.
Мирослав Найденов: „Труд”, да. Инициативата е на двата големи ежедневника, „Труд” и „24 часа”. Ние се присъединихме към тях. Очакваме и се надяваме, тъй като декларираха такова намерение и някои от големите търговски вериги, тези промоции ,които се правят…
Водещ: Да продължат?
Мирослав Найденов: Да продължат, разбира се, по по-различен начин и те да бъдат отразявани на страниците на двата големи ежедневника „24 часа”…
Водещ: А докога ще продължат? И за празниците, Коледа, Нова година?
Мирослав Найденов: Става въпрос, логото, слоганът на тази кампания е „Истински евтина Коледа”. Това беше направено…
Водещ: Коледата възможна, един вид, с храна?
Мирослав Найденов: И така може да се каже. Идеята е да започнат промоциите по-рано, а не от месец декември, да бъдат насочени тези промоции, предимно към хранителни продукти, произведени в България и разбира се, на страниците на „Труд” и „24 часа”, на определени места, ежедневно те да показват на потребителите, в кои големи търговски вериги, кои хранителни продукти са на промоция и те да бъдат по-добре информирани. Разбира се, смятам, че ще станат по-достъпни.
Водеща: То и сега има промоции. Винаги е имало промоции в големите хранителни вериги.
Мирослав Найденов: Естествено, но много от нас не знаят.
Водеща: Но така или иначе, те са направени и се правят, за да може те да са въдичката, промоциите и след това да си купиш всичко останало, което трупаме в кошницата.
Мирослав Найденов: Така е, но остана само въдичката, давайки този пример със статистиката, защото ние вече мислим, влизайки в магазините, голяма част от потребителите, взимат това, което им е необходимо. Обикновено то е свързано със стоки от първа необходимост. За съжаление, кризата наистина…
Водещ: Това е сериозно и тежко откровение, че остана само въдичката. Защо стана така?
Мирослав Найденов: Искате от мен да бъда откровен и аз ви го казвам едно към едно и точно затова разбирате, че трябва и като правителство и аз като ресорен министър, правим всичко възможно, да могат хората с най-ниските доходи…
Водещ: Да имат достъп до нормално количество храна?
Мирослав Найденов: Да, да имат достъп и то от основните хранителни продукти. Не правим тези промоции, по отношение например на луканката или по отношение на …
Водещ: Хайвер..
Мирослав Найденов: Черен хайвер, да речем или трюфели.
Водеща: И черен хайвер. Май луканката е деликатес за 90 %?
Мирослав Найденов: Става въпрос за хляб, сирене, яйца, колбаси.
Водещ: Защо обедняхме? Оставяме международната ситуация, има ли друга причина, която откровено можете да кажете? Защо обедняхме? Вие сте принуден във вашия ресор да се занимавате с…
Водеща: Със социална дейност.
Водещ: И със социална дейност...
Мирослав Найденов: Така е, защото, ето, и наскоро 42 милиона стоки отидоха при най-бедните, т.е. бяха безплатни. Това е от ЕК.Тя ни гласува за следващата година почти същия бюджет. Решението от вчера, между другото, на комисията още близо 20 милиона евро, което е около 40 милиона лева…
Водещ: За най-бедните?
Мирослав Найденов: За най-бедните ще отидат и 2013 г. Правим тези разговори с търговските вериги. Осигуряваме…
Водещ: Защо се стигна до тази ситуация?
Мирослав Найденов: Защото такава е ситуацията, защото го коментирахме. Аз не бях на последния, но на предпоследния МС, някои данни, които е добре да се кажат, за да разберем наистина в какъв свят живеем. Сърбия и Македония, които са наши съседи, са в реален фалит. Румъния е в много тежко положение,е, за Гърция да не говорим.
Водещ: Защо доходите са по-високи там при този реален…
Мирослав Найденов: Не, не са категорично, нито в Сърбия, нито в Македония.
Водеща: Румъния и в Гърция пък въобще да не говорим?
Водещ: Македония?
Мирослав Найденов: Там не са по-високи доходите. Вижте, живеем. Няма как, когато мечката играе в двора на съседите, ти да бъдеш спокоен. Затова правим, затова и бюджета, който се приема тази година, е с насоченост към този бюджет, мога да го кажа, социален бюджет към най-слабите и силно трябваше да е говоренето, защото вижте, как се измества. От позитивното послание на бюджета, 1,8 милиарда повече…
Водещ: Изведнъж лихва?
Мирослав Найденов: Да, трябваше това говорене, по отношение на, наистина това не е най-важното.
Водещ: Защо се получават така? Има ли асинхрон понякога между усилията на едни министри и опитът им да работят в една посока, приемлива за хората и други единични акции, които товарят всички останали?
Мирослав Найденов: Говорене, то, хората не правят разлика кой говори. Те говорят за правителството и затова трябва да бъде говоренето. Между другото, много пъти премиерът, ако прави забележки на определени министри, въобще на всички ни на МС, е по отношение на това, че трябва да обясняваме и много пъти, включително и аз, и аз съм си признал пред вас, че сигурно нещо не съм обяснил, както трябва. Мисля си, че в този конкретен случай, сигурно нещата трябва да се обясняват по-добре. А иначе това ще продължи, благодарение на това, че вашият ефир, чрез него, хората ще разберат за тази добра инициатива, към която се присъединиха двата най-големи вестника. Ако може и вашата телевизия по някакъв начин да стане съпричастна?
Водеща: Преди няколко седмици, тук в студиото бяха производители, и на хляб, и на млечни продукти и на продукти от месо.
Мирослав Найденов: Месо.
Водеща: Обясниха, особено месните продукти, заради суша, изобщо икономически причини извън България,разбира се и пазарни и че цената на месото би трябвало да се качи с 30 % и може би вече се е качила, което е до основните продукти на салам и наденици, ще бъде около 10-12 % повишение. Чета сега в сайта, между другото, Собственик на месарски магазин ни каза, че това е факт. Повишението е факт и тогава се оплакваха тези производители. Държавата не прави нищо ние да се чувстваме добре, така че произвеждаме българското. Едва ли не,сме някакви врагове, сочени с пръст. Вие сте богати и трябва да бъдат…
Мирослав Найденов: Не, не са богати, определено и никой не ги сочи с пръст. Това, което правим, по отношение на бранша, тъй като те работят със суровина, ако говорим за месопреработвателите.
Водеща: Например.
Мирослав Найденов: Ще дам пример, тъй като там беше дебата или поне посланието, най-силно за увеличение.Факт е и те го коментираха, не го отрекоха, цените на фуражите са на световни рекордни нива. В същото време, държавата какво прави и те го знаят много добре. Коректно беше да го споменат. Ние в момента, в двата интензивни сектора, свиневъдство и птицевъдство, наливаме десетки милиони, за да можем тази промишленост, която произвежда основната суровина, да бъде подпомогната и при тях да отива на по-нормални нива. Но нали разбирате, че няма как да субсидираме крайният продукт? Ако някой очаква това от нас, няма как да се случи
Водеща: Аз мисля, че никой не очаква. За бизнес среда се говореше.
Мирослав Найденов: Ние субсидираме суровината. Бизнес средата в България, пак влизаме в темата на финансите и на икономиката. Най-ниски са, не върви пак аз да го повтарям, данъците са най-ниски. Знаете, че те, самите преработватели ползват и тук са най-много пари, примерно по мярка 121 „Преработвателни предприятия”. Получават доста европейски средства.
Водеща: Казахте преди малко, че има добри новини за производителите, за българските производители, по отношение на износа?
Мирослав Найденов: Това вече аз щях да го кажа и него, защото пазарите, които се отварят, това е факт, тези забравени арабски, руския най-вече. Аз се върнах вчера от посещение в Русия. За първи път се срещна български министър на земеделието с руския му колега от десетилетия. Мисля, че последната среща е била в средата на 80-те г.,
Водеща: Когато много български стоки са отивали към Русия.
Мирослав Найденов: Тогава, когато те отиваха по т. нар. зелен коридор. В момента ние договорихме този зелен коридор и…
Водеща: Същият зелен коридор, само че вече няма толкова предприятия, между другото, които да изнасят…
Мирослав Найденов: Да! Това е проблемът, защото в т. нар. преход, ние си позволихме първо чрез ликвидационните съвети да ликвидират животновъдството и останалите…
Водещ: Какво ще изнасяме към Русия по този зелен коридор?
Мирослав Найденов: Всичко. Получихме възможност и предложение. Буквално го каза руският министър и даде едно пространно интервю за българските медии, които бяха там, неотразено много добре, но както и да е. Той каза: Носталгията, по отношение на българските продукти е много голяма. Те са нарицателни за качеството, добро качество. Менталната връзка, която съществува между двата народа, да не говорим за другите ни исторически, ви позволява вие наистина да реализирате и ако махнем административните пречки. Русия до момента беше буквално затворила пазара за българските стоки.
Водещ: Сега като реално… благодарение на…
Мирослав Найденов: Като част от войната между Русия и ЕС. Ние, разбира се, заради някои неудачи във външната ни политика…
Водеща: Какво още си спомнят руснаците за нашите продукти? Кое помнят от онези години?
Мирослав Найденов: Той буквално каза, че в Русия се казва плод и зеленчук. Това не са руски думи. Те са българизми, внесени. Просто се е наложило. Когато се говори, за каквото и да е бяло сирене, се говори за българско сирене. Когато българските консерви, българска консерва, макар дори да е правена в Китай. Много се спекулира в момента и той разпореди на своите служби да го контролират. Много от стоките, без да са правени в България…
Водеща: Пише?
Мирослав Найденов: Етикети, български, да.
Водещ: Това е умилително. Да видим дали ще има наистина…
Мирослав Найденов: Вижте, той съвсем скоро ще посети България с много голяма бизнес делегация. Това декларира и иска и на място да можем да махнем тези пречки. Разбира се, надяваме се и двамата, това го декларирахме на предстоящата среща между премиера Борисов и президента Путин, темата да не е само и в областта на стокообмена най-вече, на храните имаме какво да направим. Само да кажа, че той винаги е бил положителен за България,включително и в момента, така че това е един шанс. Както в момента, вчера имах среща с катарския посланик, който потвърди,че вече факт това, което е договорено и на катарския пазар има много български стоки. Йорданският консул беше след това. Българските производители имат възможност и това е задължение на държавата и това прави, да осигури пазарите, да осигури бизнес средата, да може да …
Водещ: Добре.
Водеща: Изглежда като светло бъдеще наистина. Сега обаче рязко ще сменим темата. Една тема, която и в момента е във вашия ресор, макар че години наред, основно с това се занимавахте, в качеството в и на шеф на „Еко равновесие” София, а именно борбата с проблемите, които идват и създават от наличието на много, много улични кучета, не само в София. Сега ще ви предложим едно предложение на английска НПО, което ще видим. Надявам се на автентична реакция, искрена реакция, след като видите какво е предложението. Те предлагат и са се срещали с ваши колеги от земеделското министерство, както и с представители на общината, мерки за справяне с бездомните кучета у нас. Стоян Георгиев ще ни разкаже какви са предложенията на тази неправителствена природозащитна организация от Великобритания:
Репортер: Г-н Роан, каква е причината да сте в нашата страна?
Джон Руан: Причината „Нейчър уоч” да бъде в България е следствие от нашия успех в Украйна, където ние работихме с министерството на околната среда, за да създадем национален пакет от мерки и закони за национална регулация за контрола на безпризорните животни. Вярваме, че можем да помогнем на българските власти за решаване на проблемите, които те в момента имат с бездомните кучета. Имам чувството, че първото нещо, което трябва да се направи, е професионално проучване на точния мащаб на проблема, да се установи броя на животните. След това е важно да има проучване на общественото мнение на гражданите и това обществено мнение трябва да е представително. Гражданите трябва да решат и властите да изпълнят професионално тяхната воля.
Репортер: Г-н Роан, ако хората в София кажат, че искат кучетата да се приберат от улиците, да им се даде месец или два възможност да бъдат осиновени и след това да бъдат евтаназирани, вместо връщани в кварталите?
Джон Руан: Това е най, най, най-последното възможно решение, защото това, което би трябвало да се случва е НПО в София да работят с общината и да се каже: Ок, след 30 или след 60 дни в приюта ние ще потърсим благотворителна организация, която да потърси начин за намиране на дом на това куче и чак тогава, ако на животното не бъде намерен дом, това е последното, крайно нещо.
Репортер: Доста организации тук ни уверяват, че в Европа това е … забранено и крайно неприемливо?
Джон Руан: Най-важното нещо е човешкото здраве, здравето на децата, на пенсионерите. Всякакво животно, което представлява някаква заплаха, не трябва да бъде на улицата, но Трябва да бъде направено хуманно.
Репортер: В Англия това допустимо ли е? Някои хора ни уверяват, че евтаназията на кучета е напълно неприемлива в развитите страни?
Джон Руан: Това не е истина. Повечето градове в Европа имат такава възможност и това се прави. Прави се във Великобритания, прави се в Съединените щати. Мисля, че Германия е единствената страна, в която мисля, че няма тази опция, но ситуацията в Германия е напълно различна.
Репортер: В момента в София се строи нов приют за кучета. Обещават и още приюти. Вярвате ли, че това е решението?
Джон Руан: Не, не вярвам, че това е решение. Мисля, че имате нужда от приют, но това е само кратковременно решение. Но да говориш за строежа на приют, в който държиш 500 или 1000 кучета, е икономическо самоубийство и то не само, за да го построиш. Това е най-малкото. За да издържате тези 1000 кучета, ще плащате най-малко около 1 милион евро на година. Това е лудост. И още нещо, това не работи. Не се работи така. Докато това се случва, домашните кучета, които не са кастрирани, продължават да изхвърлят малките си на улицата. Трябва много работа за ограмотяване на хората. Трябва национална стратегия за регистрация и кастрация, която да заработи във всяко село и всеки град. Трябва да дадете възможност на бабата пенсионерка да даде малките 7-8 кучета в приюта, вместо да ги изхвърли на улицата и да получи безплатна кастрация за своето куче. За това трябва да служи приюта и затова трябва да се харчат парите, а не да събират кучетата и да ги отглеждате. Попитайте хората. Решете какво да правите и решете този проблем, в името на хората, но и в името на животните, защото ако властите връщат кучетата в квартала, а хората не ги искат, се стига до отравяния, до убийства на животни. Същото нещо се случваше в Украйна. Това не е в интерес нито на хората, нито на животните.
Водещ: Коментирайте, моля ви, защото това, което чуваме от този човек, излиза, че мерките които в момента се взимат, са неефикасни…
Водеща: Не. Всъщност има взети мерки на хартия. Трябва да се регистрират всички кучета, домашни, което не се прави.
Водещ: Коментирайте цялата идея.
Мирослав Найденов: Това, което той предложи, поне, което чух, същото се правеше по времето на кмета Софиянски. Прибираха г ако не ги потърсят до 14 дена и ги евтаназираха. Т.е. той предложи това. Тогава кучетата бяха повече, отколкото са сега. Т.е. нито това, което той предложи, нито очевидно това, което…
Водеща: Той предложи накрая да бъдат регистрирани всички домашни кучета и да неги изхвърлят по улиците?
Мирослав Найденов: Това се прави.
Водеща: Какъв процент от кучетата са…
Мирослав Найденов: От нас зависи, от нас. Нали не очакваме всички ние като общество, инспектори на столична община да тръгнат като бирници по апартаментите и къщите да проверяват. Ние като общество не го направим, ако съзнанието, когато спрем да изхвърляме торбичките от терасите, когато спрем да изхвърляме кучетата…
Водеща: От ветеринарната служба не зависи ли малко повече? От изграждане на софтуер, където…
Мирослав Найденов: Зависи от ветеринарната служба. Направи се…
Водещ: Това не реши ли проблемът?
Мирослав Найденов: Отвори се софтуерът. Достъпен е до всички и общински и частни кабинети. Стимулират се част от практикуващите ветеринарни лекари и това се прави, но то е свързано с манталитета на българина…
Водещ: Ние ли сме с… манталитет в цяла Европа или…
Мирослав Найденов: Сигурно сме по-различни, отколкото англичаните и ако това работи при тях, очевидно не работи, защото той предложи нещо, което не работеше в годините при Софиянски. Сега вярвам,това, което… За първи път има това, което виждаме от екипа на кмета Фандъкова, те са в правилна посока в момента за решаване на този проблем. Нека да им дадем, ако щете, и общественото доверие да го направят. Работят и сигурно е пътят. Сигурно е много лесно да ги избият. Ако питате, експертът, ще каже пуснете ловците да ги избият. Това няма как да стане. Не вярвам, че някой, ние като общество, ще позволи да се случи. Има мерки. Работи се, този екип на кмета в момента. Работи реално.
Водеща: Не може само кмета да се справи или кмета на София или в който и да е град. Държавата трябва да му помага на кмета.
Мирослав Найденов: Ние, вижте, кой от нас, когато е видял, примерно пред блока ни, кашончето с малките узнаем, че е съседа Иван и отидем и го питаме, Иване, това защо го изхвърли тука или да се обади на властите и да санкционира това.
Водещ: Обаждали сме се на „Еко равновесие” много пъти.
Мирослав Найденов: На „Еко равновесие”, да, но не санкционираме Иван или Петър. Водеща: Например на инспекцията на…
Мирослав Найденов: Защото всички сме такива. Трябва да се промени.
Водещ: Пожелателно е обаче. То трябва много други неща да се променят, като например…
Водеща: Здравето.
Водещ: 49,9 % да могат да се отопляват, а не да не могат. Пак ви връщам към лошата статистика на „Енсион”. Това също би трябвало да може да се промени.
Водеща: Затова отиваме към темата за дървата.
Мирослав Найденов: Тя е, по отношение на това, тази статистика, че много хора минават от конвенционалните, примерно ток, парно, минават на твърдо гориво, в случая на въглища или на дърва. Затова вече е факт и работи тази възможност, която държавата даде. Чрез общините хората, които имат нужда, социално бедните и разбира се, останалите, които нямат възможност, да си вземат евтини дърва по 36 лева. Повтарям обаче, че чрез общините и ако някъде общините не желаят да го правят или не подпомагат, държавните горски предприятия не са дружества за разнос на търговия. Те не могат да… Идеята е и там, където кметовете са активни, това се случва. Правят се списъци, организира се транспорт, защото тези 36 лева са цена от гората. Те слизат и разбира се, се калкулира допълнително. Може би струват между 50 и 60 лева. Знам…
Водеща: Е, не е толкова, колкото е в момента на…
Мирослав Найденов: Точно така. На половината е. Затова единствените, които страдат от тази акция на държавата, са складовете на едро за дърва и те го признаха. Хората са добре, но повтарям, там, където кметовете са инициативни, а ние като държава допълнително помагаме, където има нужда. Ще дам пример. Разговарях с колегата Томислав Дончев, тъй като той вече е и министър на Перник. На Перник…
Водещ: Така стана.
Мирослав Найденов: Да. За добро на Перник, чрез негова организация, ще бъдат предоставени 500 кубика дърва, които ще отидат при стоте най-засегнати семейства. Вчера ми се обади отец Симеон от Ихтиман. За поредна година ние ще осигури 200 кубика за дома, който той е организирал, така че там да се стоплят хората. Каквото можем помагаме, но разбира се,апелът е към кметовете.Нека да…
Водеща: Да бъдат инициативни?
Мирослав Найденов: … инициативни и да са заедно с горските предприятия, да направят зимата…
Водеща: Добре. Трябва да вървим към финал. Сега ще ви разкажем за едни инициативни хора.
Водещ: Благодарим ви, че взехте отношение върху данък лихва в началото на разговора.
Мирослав Найденов: Аз, освен министър, съм и гражданин, така че нормално е,когато има…
Водеща: От сайта ни излизат страшно много въпроси за разнопосочно говорене за данъка върху лихвите, но очевидно в понеделник…