Десислава Танева, МЗХ: Производителите на мед в България трябва да се обединят в браншови организации, за да могат по-бързо да стигнат до крайния пазар
Водещ: Откроиха ли се, по ваше мнение, министър Танева, добри идеи и предложения, които да бъдат от полза за пчеларския сектор у нас?
Десислава Танева: Първо искам да уточня, че тази конференция, проведена по инициатива на Мария Габриел беше проведена в рамките на 14-то международно изложение „Пчеларство“, което е традиционно и се провежда в Плевен, на което присъства и все повече се разширява всяка година международното участие. Много добре е, че в тазгодишното изложение в конференцията присъстваха и представители на браншови единни, подчертавам, организации пчеларски на други страни, както и господин Етиен Брюно, председател на Работната група за мед на Европейската асоциация на земеделските производители COPA-COGECA. Всичко това позволява в хода на дебатите нашият бранш, нашите производители, пчеларите да осъзнаят необходимостта от това да положат усилия да се обединят като по този начин биха били много по-добре защитими при дебатите със законодателна, изпълнителна власт по приемането на нормативните актове, уреждащи правилата за функциониране на обществените отношения в този отрасъл. Биха били много по-ефективни тези диалози между отделните власти и освен това биха били активен участник, както и досега, но чрез много такива организации, при дебата и решенията за прилагане на мерки, подкрепящи сектор „Пчеларство“, а те са всяка година, смея да твърдя, че стават и повече, както и през настоящата 2016-та, в хода още на тази кампания директни плащания, ние ще приложим новото направление по Мярка 10 „Агроекология и климат“ – „Подсигуряване разнообразна паша на пчелите и осигуряване на естествено опрашване“ – подобна мярка се прилага и в други страни, която за първи път ще бъде приложена в България в обхвата на тази Мярка 10. Това ще позволи да се подпомогнат за първи път, макар и индиректно пчелни семейства.
Водещ: Какви добри практики споделиха чуждестранните представители на пчеларите и можем ли да се възползваме от някои от тях?
Десислава Танева: От тези практики могат да се възползват най-вече самите пчелари и пчеларски организации, които в последно време станаха също толкова много, че се затруднява определянето на представителността на сектора. Другото, което беше интересно, тъй като винаги земеделските производители, независимо от кой сектор, но и в случая казват: в другите страни има такава подкрепа, такава подкрепа, такива цени. За съжаление в хода на диалога им бе отговорено на различни питания, че нито има директна подкрепа, каквато е имало преди години, но сега няма в нито една държава, или заплащане на опрашването, нито има гарантирана минимална цена на изкупуване – това, което, колкото и странно да звучи за пазарно ориентираните стопански оператори, се иска от отделни производители, та дори така наречените браншови организации, и трябваше от чужденците да чуем, а не сами да сме се убедили предвид правилата, по които в момента живеем и работим, че това няма как да се получи. Важно е да разбираме, колкото и сложна на пръв поглед да изглежда, правната рамка, в която функционира, която и да е било система, но искам да кажа, че независимо от тези искания, които са най-разбираеми, може би, за производителите, че няма как да бъдат изпълнени, ние все пак намираме достатъчно инструменти за подкрепа на сектора и резултатите са налице. Аз казах вече за тази нова мярка. Мога да кажа малко резултати и за как приключва сектор „Пчеларство“ 2015 година.
Водещ: Да, това щях да ви попитам.
Десислава Танева: По данни на отдел „Агростатистика“ – 2015 година за сектор „Пчеларство“ е добра независимо от конкретни проблеми, където са се появявали в отделни райони. Всеки от показателите за сектора е по-добър спрямо изминалия период – броят на пчелните стопанства в страната е нараснал с над 11% спрямо изминалата година, броят на пчелните семейства в тези стопанства е нараснал с цели 27% като тенденцията е продължават да се окрупняват пчелините и средния брой на семейства в едно стопанство да се увеличава. Тук също имаме ръст на 14%. Производството е достигнало 11 400 тона и средният добив също е увеличен с близо 6-7%. Всичко това говори, че независимо от трудностите, в отрасъла има перспектива, има доход, има добавена стойност, интересът към него се повишава и резултатите ясно го показват. Когато ние вземаме решения за каквото и да е било, винаги тези решения трябва да се вземат на база информираност за всички тенденции в дадения сектор, за да бъдат тези решения адекватни, правилни и да постигат целите, които търсим. Секторът е експортно ориентиран. На практика в голямата си част това производство се изнася. Също така доказателство за това, че българският пчелен мед е един продукт с изключително качество, говори и това, че най-големият износ се осъществява за пазари, чиито потребители са едни от най-взискателните към продуктите, които избират. Такива са Германия, която е с най-големия пазар от външните, изнасят се много и за страни като Полша, като Гърция. Това говори добре, това говори, че нашият продукт наистина е качествен. Ние трябва да работим в посока обединяване на производителите, обединяване и като бранш с единна браншова организация, но и обединяване в организирани групи производители. Има действаща регламент, наредба, която прилага регламента и урежда правилата за признаването на такива групи производители и организации на производители, защото като такива те имат възможност да кандидатстват и по други мерки от Програмата за развитие на селските райони. Мерки, които ги подкрепят и инвестиционно, и с оперативни разходи в петгодишен период, за да могат те да укрепнат и да създадат къси вериги на доставка, така че от крайната цена на продукта, която потребителят плаща, в по-голямата си, значителна част тази цена да отиде у производителя. Българското земеделие в частта, както пчеларството, така плодовете и зеленчуците, един от големите проблеми е неорганизираността на производителите. Неорганизираност като организации и групи производители, които в обема си, с потенциала и административния капацитет, който като организации могат да създадат, да стигнат много по-бързо до крайния пазар, респективно да получат по-висока цена за производството си. За сектора „Плодове и зеленчуци“, където има няколко признати организации на производители, те са минимални, можем да кажем една цифра – 0,3% само от близо 9000 земеделски стопани в сектор „Плодове и зеленчуци“ са организирани в такива организации, само – 0,3, цифрата е 44, в сектор „Пчеларство“ – няма такава. Така че посоката, в която трябва да вървим всички страни е в това как да се обединяваме.
Водещ: Споменахте, министър Танева, че износът на мед е много сериозен, но къде пазарът е по-добър – у нас или в чужбина? Къде е по-сериозен интересът?
Десислава Танева: Всеки пазар, на който може да се постигне по-добра цена на продажба е по-добър. Това е желанието на всеки производител. В конкретния случай в Германия, пазарът на български пчелен мед в Германия е по-добър, отколкото у нас и като ценови равнища, и като обеми, и в това има само положителен факт.
Водещ: Да, но и у нас, предполагам, все пак също се търси мед.
Десислава Танева: Разбира се, и у нас се търси мед. Друг е въпросът, че в България консумацията на мед като количество, като навик, като манталитет има да се развива, защото медът обикновено се разбира като лекарство, което трябва приемаме за имунната система, а не като хранителна необходимост. Това са хранителни навици, които се формират в годините, които, разбира се, зависят и от качеството на живот, което един потребител може да си позволи.