С всяко издание изложението БАТА АГРО става все по-голямо и по-интересно за земеделците, заявява министърът на земеделието и храните Десислава Танева
Водещ: Най-голямото селскостопанско изложение БАТА АГРО 2016 започна в Стара Загора. Събитието продължава до 3 септември, като в него участват 180 фирми, позиционирани на 35 000 кв. метра площ. Интерес проявяват фермери от цялата страна. Деветото по рода си издание е официално открито от Десислава Танева, министър на земеделието и храните. За поредна година се дава възможност за тестване на най-новата селскостопанска техника. След като се запознаят с машините, производителите могат и да си я закупят, като кандидатстват по различни мерки от европейските програми. Наш гост е министър Десислава Танева. Министър Танева, каква е оценката ви за изложението?
Десислава Танева: Първо, видях изложение, което с всяко издание става по-голямо, с все повече изложители, все повече земеделски стопани, които се интересуват от това какво производителите предлагат на пазара като иновации, като нови технологии – всичко с цел постигане по-висока ефективност на земеделското производство. А всички добри земеделски стопани търсят точно това. Разбира се, Министерството на земеделието и храните подкрепи събитието и форума, като осигури и експертен екип, който разясняваше новостите в Програмата за развитие на селските райони. Независимо от трудностите, през които преминава земеделският производител в днешно време, тази година, следва да отбележим, че инвестиционният интерес към подобряване на земеделските стопанства откъм инвестиции в материални активи не намалява. Програмата за развитие на селските райони, разбира се, допълнително мотивира земеделските стопани да търсят решение на инвестиционните си намерения чрез мерките за подкрепа. Всичко това прави това изложение много интересно за земеделските стопани. Всички те са в очакване и на втория прием по Мярка 4.1, където могат да търсят подкрепа за придобиване на земеделска техника и се надявам, че в рамките на това изложение всеки, който се интересува от темата, ще получи добрите решения за бизнеса си.
Водещ: Точно за това искам да ви попитам, министър Танева – какви са възможностите фермерите, производителите, да закупят машини от изложените експонати?
Десислава Танева: Това със сигурност най-точно могат да ви отговорят самите изложители на земеделска техника, която тази година, по думите на председателя на тяхната организация, са най-много. Те могат да кажат какви са условията. Аз мога да кажа, че ние сме в планиран прием, на отваряне на втори прием по Мярка 4.1 – инвестиции в материални активи, по която мярка могат да се подкрепят инвестиции за закупуване на земеделска техника. Този прием се очаква да стартира в първата половина на месец октомври. В момента тече общественото обсъждане на промените в наредбата, уреждаща правилата за прилагането на Мярка 4.1. Разбира се, тези промени са съгласувани, били са предмет на предварително обсъждане с бранша на съответните заседания на тематичната работна група. И се надявам, че процедурата, така, както сме я планирали, ще приключи. Разбира се, програмата не е единственият начин, Програмата за развитие на селските райони не е единствената възможност, по която земеделските стопани могат да си закупят и обновят парка от земеделска техника в стопанствата, но тя наистина оказва решаващо влияние. Можем да кажем, че в последните 5 години, примерно 2014 година е единствената година, в която все пак радостно е, че темпът на обновяване на парка на земеделските стопани е намалял, е най-нисък в сравнение с останалите години. А това беше годината, в която не работеше и не беше в изпълнение мярка по програмата, която да подкрепя тези инвестиции. Следва да отчетем, че средно годишно над 5% се обновяват колесните трактори в земеделските стопани, което със сигурност не е достатъчно, но все пак е показател по отношение на развитието на земеделския сектор в България. Все още следва да отбележим, че колесните трактори, които примерно са на възраст до 10 години, са малко над 20%. Тоест, добре е с цел ефективност този процент да се увеличава. Давам пример с тракторите, тъй като в цялото многообразие от видовете земеделска техника те са един най-значителен процент от това, зърнокомбайните са следващи по брой обем, по които са купени. Там показателите са горе-долу същите, може би малко по-добре, защото до 10-годишни комбайни са над 25% от тези, които са регистрирани. Като най-добрите показатели в това отношение като нови машини или в експлоатационен срок, който е оптимален с оглед на разходите по поддръжката и експлоатацията им, са различните видове прикачен инвентар и стационарни машини. Там процентите са най-добри. Радостно е, че дори без програма, все пак са продължили процесите по инвестиране в земеделска техника. Сега има програма, и миналата година имаше, имаше извънреден прием по старата 121 мярка на старата програма за развитие на селските райони, по която се купиха основно машини и различни видове земеделска техника. Има вече нова програма. По първия прием на Мярка 4.1, който беше миналата година, със 150 милиона евро бюджет, после съгласно правилата беше допълнен с малко над 14 милиона евро, така че да се контрактуват всички договори, които бяха с точки на долна минимална граница за одобрение. Тоест от 164 милиона евро бюджет, половината от този бюджет и малко над половината от този бюджет е договориран за подкрепа на инвестиции в земеделска техника. Предполагам, че вторият прием, който, както вече казах, се очаква в първата половина на месец октомври и ще е целият остатъчен бюджет от 237 милиона евро, ситуацията по отношение на разпределение на бюджета по различни видове инвестиции би бил сходен.
Водещ: Министър Танева, вие познавате като на длан състоянието на селското стопанство. Как може да го определите, как можете да определите картината на регистрираната земеделска техника у нас? Българското земеделие модернизира ли се, има ли още да наваксва или малко изостава?
Десислава Танева: Как да кажа, това би било въпрос и на субективна преценка. Българското земеделие за задълбочено познаване на какъвто и да е процес, това е една много висока оценка за който и да било, не бих си позволила да я припиша на себе си. Аз вече казах данни.
Водещ: Опитвам се да ги онагледим за нашите слушатели, министър Танева. Процентите не говорят много.
Десислава Танева: Ами за мен оценката за дадено състояние, за ефекта от дадена политика, разбира се говоря за сектор „Земеделие“, за който отговарям, всичко следва да го измерваме в цифри. И състоянието на техниката със сигурност би било добре да е по-добра. Защото, както казах, основните машини и инвентар, с който работят земеделските стопани, на практика между 70 и 80% от него е над 10-годишен. Които проценти със сигурност земеделските производители биха желали да са по-малко. Но това, което е важното и положителното е, че темпът на обновяване на този парк расте всяка година средно с до 5,3%, като този темп е най-малък в годината, в която не е имало инструмент по Програмата за развитие на селските райони или мярка, която да е отворена и с която да е подкрепена такава инвестиция. Сега следва да отчетем или прогнозираме и ситуацията на рекордно ниските цени на продукцията на земеделските стопани. В тази година и към момента цените са в различен процент по-ниски от миналата по същото време, но най-високият спад е около 13 до 15% при пшеницата. Всички тези намалени приходи, независимо от рекордния добив, който отчитаме тази година, също биха оказали влияние върху инвестиционните намерения, които имат земеделските стопани. Надявам се, разбира се, всичко да се стабилизира, така че българският земеделски производител да реализира и инвестиционните си планове, тъй като чрез тях, разбира се, всеки се стреми да постигне по-висока конкурентоспособност на общия пазар, на който функционира, което би му дало по-висок доход, оттам реализиране на повече и по-добри, макар и по-скъпи инвестиционни стратегии.
Водещ: А що се отнася до инвестициите в технологии за производство на селскостопански продукти?
Десислава Танева: Ако половината от бюджета е за инвестиции в земеделска техника, останалата половина е за точно такива технологии. В България има много добри производители във всеки един от секторите. И се надявам, че скоро ще намерим форма, по която да улесним обмяната на информация, така че всеки в който сектор, отрасъл, работи, да намира по-бързо най-ефективните решения.
Водещ: Има ли отрязан сектор за инвестиционни намерения в Програма за развитие на селските райони? Има ли ограничен сектор?
Десислава Танева: Няма такъв ограничен сектор. Обратно, за първи път в този програмен период в Програмата за развитие на селските райони има фокус на подкрепата или има предимство. И това са недофинансираните сектори в българското земеделие, като плодовете и зеленчуците. И, разбира се, животновъдството. Има още какво да се желае, въпреки този фокус на подкрепа. Но за първи път в програмата има ясен фокус на подкрепа и разбира се ефект, който се търси. В този смисъл, проектите, които са насочени към инвестиции в тези сектори – животновъдство, плодове и зеленчуци, оранжерийно производство, получават допълнителни точки при арендирането и предимство пред останалите. Не бих могла в никакъв случай да дам положителен отговор на вашия въпрос, но предвид недостатъчния бюджет, сравнен с интереса, някои сектори получиха минимално финансиране или минимално единици по проекти от тези сектори, както е зърнопроизводството, получиха достъп за подкрепа в първия прием по Мярка 4.1. Затова след много задълбочен анализ на кандидатстването по първия прием на Мярка 4.1, ние представихме пред бранша анализ как са повлияли критериите за рентиране в първия прием по Мярка 4.1. Стигнахме заедно до промени в условията на прилагане на Мярка 4.1, които промени в момента са в промените на Наредбата за прилагането и тече общественото обсъждане. Тези промени по никакъв начин не променят философията за фокус на подкрепата в Програмата за развитие на селските райони. А промените са насочени към това бюджетът, с който разполагаме и няма как да се увеличи, да бъде достатъчен за значително по-голям брой земеделски стопани, които имат интерес да обновяват и развиват земеделските си стопанства. Също така бяха премахнати някои критерии, като биологичното производство в преход, които получиха предимство, бих казала малко изкуствено, без да са се развивали в годините на пазара като такива производители и да знаем, че имаме устойчив сектор по отношение на биологичното производство на който и да е отрасъл. Намалихме максималния таван от 1,5 милиона евро на 1 милион евро – максималният размер на един проект. Интензитетът също, общият, го намалихме с 10 пункта. Всички тези промени са насочени към целта да помогнем на повече земеделски стопани в реализирането на техните инвестиционни намерения. Освен това сме включили допълнителни критерии, които биха дали предимство на оператори, които са осигурили вече определена устойчива заетост в работата, която са имали до момента.