Водещ: Добро утро на министър Десислава Танев.
Десислава Танева: Добро утро.
Водещ: Може би не сте били на линия толкова рано сутринта, но ние показахме за едни животновъди, сигурен съм, че знаете за това, че готвят национален протест в Димитровград, в петък.
Десислава Танева: Разбира се.
Водещ: Протестът е насрочен срещу драстичния спад на изкупните цени на млякото и в защита на работещите в сектора. Искат 1 лев изкупна цена, възможно ли е това, увеличението е над 100%? Те казват, че в момента получават около 0,45 лева за литър.
Десислава Танева: Аз съм в непрекъсната комуникация и диалог с животновъдите. Да, в момента в сектор „Земеделие“ най-тежка е ситуацията в млечния сектор и тези животновъди, които са в млечно направление. Аз ще обясня подробно какво ще направим, но ми се иска да започнем с добрата новина, че имаме одобрена Програма за развитие на селските райони.
Водещ: Ние искаме да започнем с проблемите, пък и до добрата новина ще стигнем.
Десислава Танева: Ще обясня всичко.
Водеща: Ще говорим и за селските райони.
Десислава Танева: Но все пак искам да го отбележа, защото това е един голям успях – по-малко от 6 месеца, след като сме в мандат, след като започнахме програмата предпоследни, тя беше върната с най-много тежки бележки, ние сме в първата половина на одобрените програми, от общия ресурс 2,9 милиарда, 2,3 са европейски средства. В крайна сметка и животновъдите ще могат да ползват мерки, както на глава животно за хуманно отношение за първи път по ос 2, за агроекология, така разбира се и за инвестиции. Не само че сме …
Водещ: Млякото обаче изтича по улиците.
Десислава Танева: Да. Не само, че е одобрена програмата в първите половини, но ние вече и отворихме първите мерки. За млечния сектор мерките, които сме предприели даже с Танчо Колев си говорихме преди два-три дни, може би преди да пътуваме до Катар, разбира се, че съм уведомена за протеста, кризата не е национална, не е локална за българския пазар. Ние сме в условията на европейска криза на млечния европейски пазар. Факторите са два: Единият беше, разбира се, планиран, това беше отпадането на млечните квоти. Вторият фактор, който допринесе за този срив на цените и България не е в най-тежко положение и фермерите, относно срива на цените, защото северноевропейски страни, чиято млечна продукция 70% беше предназначена за руския пазар, включително по рецепти на млечните продукти, които са за консуматорите от Русия, те са още по-зле. Последиците от руското ембарго утежниха тази ситуация. Какво можем да направим и какво правим? Първо, да започна в хронологичен ред и това, което ще направим: Режимът за управление на пасища, мери и ливади, това е една много болна тема за животновъдите, ние в края на февруари приехме промени, съгласно които този фонд в по-голямата си част е общински и в много по-малка част държавен и частен, тъй като има възстановени ливади, както и мери и пасища на собственици, там ние няма как да се намесваме в режима на управление, но за този фонд, който е публичен, а именно общински и държавен, с промени в края на февруари направихме така, че той да се разпределя само между животновъдите. Тъй като по отношение на получаването на субсидии поддържането им в добро състояние е условието, за да можеш да получиш европейските пари.
Водеща: Но това ще даде ефект по-късно ли?
Десислава Танева: Разбира се, че ще даде по-късно. За първи път беше направена процедурата, регулярната ще е лятото, която сега ще се проведе, в много късия срок до кампанията заявяване на тези площи за подпомагане, тази процедура бе направена от 166 общини. Тоест близо 100 още следва да… първо трябваше да я направят, за да отговорят на нуждите на животновъдството. Ние си комуникираме със Сдружението на общините, надявам се, че лятото ще бъдат добре. Но отново стои проблемът, тъй като вече има сключени договори, които са дългосрочни, да не говоря, че общините намират методи, по които да заобикалят това изискване. Ние в момента готвим нови промени в този Закона за собствеността, дори и снощи имахме оперативна на тази тема, тази седмица ще продължим дебата, за да избегнем изкривяванията, които местните власти правят.
Водеща: Кажете обаче за тази пазари, защото вие казахте: една от причината е, че губим руския пазар. Дали се създават възможности за нови пазари? Освен това видях, че в Брюксел преди месец или два сте поставили този въпрос с искане за помощ, нещо получихме ли?
Десислава Танева: Да бяхме първите, още декември месец сме поставили въпрос и дебата, и на последния съвет на министрите отново го започнахме. Какво искаме ние като страна? Европейският съюз (ЕС) приложи няколко инструмента за подкрепа на млечния сектор, като кризата е европейска. Ние няма как да говорим, че е само на нашия пазар. Тези мерки обаче не касаеха българските производители на мляко, затова настояваме за финансов европейски пакет от бюджета за…
Водещ: И оттам какво казват?
Десислава Танева: Към момента няма решение по този въпрос. Включително в понеделник, преди пътуването съм изпратила отново писмо до комисаря Хоган, между другото дори по негова инициатива от последния съвет на министрите си говорихме и той се съгласи, че очевидно при нас има много тежка криза, както и при Румъния. Разбрахме се да пуснем писмо отново с искането. Надявам се искането ни да бъде удовлетворено, така че да подпомогне националната подкрепа, която подготвяме за млечния сектор.
Водещ: Само, за да излезем от политическото говорене, каква изкупна цена…
Десислава Танева: Няма политическо говорене, има факти тук.
Водещ: Добре. Каква изкупна цена могат да получат млекопроизводителите? До какви нива може да се стигне?
Десислава Танева: Един министър не може да казва изкупните цени, тъй като функционира пазарна икономика в страната. Ние трябва да създадем, държавата, съответният министър, който я представлява трябва да създаде условия за развитие на сектора за свободен пазар и за равнопоставеност на този пазар, но аз цена не мога да кажа, в никакъв случай. Напротив, ако кажа бих повлияла върху изкривяването на този пазар. Но трябва да се знае, че държавата не може да въведе гарантирана цена, каквато си иска. Ние можем с финансовите средства, с които разполагаме в рамките на бюджета да ги подпомогнем за тази криза, за да се издържи. В частния сектор, какъвто и да е той, да, земеделието е много тежък и най-рисков, няма гарантирана печалба и в момента сме в период на криза и тя трябва да се преодолее и да не загубим производители в този период.
Водеща: Но като министър можете да кажете дали можеше да засилите контрола върху използване на тези млека, които се внасят, кашкавали, които се предлагат, които са вносни, а се предлагат за български.
Десислава Танева: Ние вървим в посока за контрола, но първо за промени в етикетирането на млечните продукти така, че да информираме потребителя, когато продуктът е направен от българска суровина, за да подкрепим българските производители, и когато е направен от млечни продукти, а не от добавки.
Водеща: Тоест с това етикетиране смятате, че ще преодолеете проблема с вноса на чужди суровини?
Десислава Танева: Не. Първо – общностният пазар е общ, важното е да има информиран избор на потребителя, тоест написаното на етикета да отговаря на съдържанието. И в този смисъл контролът по това, който се осъществява от Българска агенция по безопасност (БЕБХ) на храните е много важен. Работим в посока по тези промени. Едното от предложения на единия от съюзите, по отношение на информирането на потребителя, когато млечният продукт съдържа българска суровина. Третият инструмент в дългосрочен план за преодоляване на кризата на пазара, това разбира се е намирането на нови пазари. За намирането на нови пазари в трети страни, тъй като дори да отпадне ембаргото европейският производител на млечни продукти трябва да си даде ясна сметка какво обаче в този период на ембарго се е случило на руския пазар – кой е влязъл, с каква себестойност, с каква цена и дали той би се възстановил в същия му обем като преди. Тоест да се възстанови пазарното равновесие на тези продукти.
Водещ: Не разчитаме ли така много на Русия? Примерно Германия казаха, че ще насочат вниманието си към пазарът Китай, изобщо към азиатските пазари.
Десислава Танева: Ние работим в тази посока, знаете третият инструмент за подкрепа, като това, което говорихме за публичния фонд, за финансова подкрепа от Европа, националната ще я обявим до края на седмицата. Ние сме взели решение на УС на Фонд „Земеделие“ за подкрепа по държавна помощ, да минем с /…/и третото е диверсификация на пазарите и търсене на нови пазари. В края на юни слагаме началото по подписаното споразумение още края на миналата година за работа на китайския център, където Министерството на земеделието и храните ще го оперира межди Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа. Водим навсякъде разговори, по отношение на разрешаването на търговията с млечни продукти. В това отношение следва и всеки предприемач да прецени производството си, включително и в Катар сме водили такива разговори, вчера с японския посланик.
Водеща: Това щях да ви питам за Катар. Вие там договорихте интерес, обаче ние имаме ли достатъчно производство, за да задоволим този интерес? Те са проявили интерес, доколкото виждам към овцевъдство, птицевъдство, пчеларство. Това е, което беше заявено. Ние можем ли да отговорим на този интерес?
Десислава Танева: Да, Катар има интерес от нашата селскостопанска продукция. Ние, разбира се, това, което се иска, по отношение на овцевъдството, може би да започна от там, тъй като това е една тема, която е придобила поне публичност…
Водеща: Благодарение на премиера.
Десислава Танева: Между другото и посещението, посрещането, доверието, с което се отнесоха към нас, със сигурност се дължи на премиера, който е изключително добре посрещнат в Катар, в което съм се убедила и аз. По отношение на така известните агнета, Катар има интерес. Това, към което има интерес е селскостопанска продукция, която включва наистина агнета като пръв интерес. Породата, която тях ги интересува, разбира се, я нямаме в тези бройки, категорично няма как да говорим, че ние сега днес решаваме, събираме животновъдите и го продаваме.
Водещ: А какво значи интерес – ще инвестират или ще купуват?
Десислава Танева: Това исках точно да обясня. Интересът, за който говорихме с „Хасад фууд“, която е тяхната инвестиционна компания за инвестиции в земеделски сектор. Интерес представлява инвестирането в производство, в партньорство в нашата страна за производство на тази порода и съответно те помагат за реализацията на този вид агнета от тази порода „аваси“, като не става въпрос само за пазара на Катар, а изобщо за пазарът в страните от залива и арабския свят. Като се разбрахме в края на есента техният министър на околната среда, който отговаря по отношение на контрола на храните и на търговията заедно и с „Хасад фууд“, която е инвестиционната компания в земеделието, заедно и с всички големи оператори или търговци на храни ще направят работно посещение есента у нас. Като ние дотогава се задължихме, първо – от вчера сме започнали комуникация, да има представим бизнес проекти, като обикновен бизнес план, разбира се, това ще е при проявен интерес от нашите производители да направят такива партньорство, и ако „Хасад фууд“ се убеди в устойчивостта на един такъв проект да реши да инвестира, оттам да се произведе и оттам да се търгува. За нас това е добре, защото ще създаде допълнителен доход на българския производител. По отношение на млякото това ни е болна тема, навсякъде в двустранните отношения и срещи, на които им поставяме този въпрос, търгуемата стока за тях е сухото мляко. В България, и това е една от причините нашият сектор до момента да не се възползва от европейските инструменти за подкрепа е, че /…/ производство на сухо мляко, но това е търгуемата стока, поради…
Водеща: А ние внасяме всъщност или?
Десислава Танева: Някои преработватели, които преценят, че това им е изгодно. Може би внасят, то не внасят, те са вътрешнообщностни доставки, ние произвеждаме сурово мляко и млечни продукти – сирена, кашкавали, но те имат срок на годност, докато сухото мляко е по-дълготраен продукт. Но, разбира се, са проявили интерес отново при бизнес план, проект, заинтересованост, който ние ще представим и има одобрение на финансовите показатели предварително от тяхна страна есента да направим работни посещения, включително и за посещения на място, там, където се прецени, че могат да бъдат създадени такива устойчиви…
Водещ: Понеже много малко време ни остана, а предният път като гостувахте пак един въпрос остана някак си встрани, а хората постоянно го задават. Цитирам ви директно въпрос на наша зрителка: „Предвижда ли се през 2015 година отваряне на Мярка 63, „Помощ при стартиране за развитието на малки стопанства“, тъй като 2015-а е третата нулева година за малките стопанства? През 2013-а, въпреки посочени две дати за отваряне на Мярка 141…
Десислава Танева: През коя?
Водещ: През 2013 година, са били посочени две дати.
Десислава Танева: Не към мен този въпрос за 2013-а. Беше посочена дата и за „Млад фермер“ и той не се отвори 3000 млади фермери се регистрираха.
Водещ: Сега сме 2015-а обаче, да. Има ли шанс да бъде отворена?
Десислава Танева: Програмата получи одобрение. Какво следва оттук нататък – нейното бюджетиране на аванса, подготовката на наредбите за отварянето на мерките. Каква е нашата визия до края на годината? В момента върви прием по Мярка 41, при изключителен интерес. Ние вероятно значително надхвърлихме бюджета, който е отворен, така че ще сме в условията на ранкинг, тоест ще има и неодобрени проекти.
Водеща: Това е малко на чужд език.
Десислава Танева: Земеделските производители го разбират.
Водеща: Ако може да го кажете малко по-достъпно.
Десислава Танева: Права сте. Значи, мярката, която отворихме 41 още на риск на държавата и се радва на изключителен интерес, в момента има подадени 2168 проекта, 1000, от които са в последните 3 дни. Проектите са за близо 1 милиард лева, като поисканата субсидия е за 536 милиона лева, а бюджетът, с който ние сме отворили за мярката е 300 милиона лева, което означава, че тези проекти по критериите, които сме направили ще бъдат класирани и за една част няма да има, разбира се, бюджет. А втората мярка, която предвиждаме да отворим, това е Мярка „Млад фермер“. Искам да кажа, че ние планирахме одобрението на програмата, дори в по-късен етап. Така че вече и „Млад фермер“ няма да бъде отворен на риск на държавата. Края на юни, сега в четвъртък, утре, имаме Комитет по наблюдение за критериите на „Млад фермер“ и края на юни смятаме да я отворим. Есента планираме да отворим Мярка 42, която е за преработвателната промишленост, за инвестиции в преработвателни предприятия и всички останали мерки, включително и за малките стопанства, Мярка 63, за която и аз получавам въпроси на Фейсбука си, планираме да отворим в началото на следващата година. Защо? Трябва да подготвим наредбите и искаме все още да постигнем възможно най-добри условия, така че по-малките, жизнено неустойчивите и пазарни стопанства да могат да бъдат подкрепени.
Водещ: Важното е, че имаме дата, началото на 2016 година.
Десислава Танева: Да и за общинските мерки, защото това е другият често задаван въпрос.
Водеща: Вие знаете, че не само парите са важни, те са може би много важни, но трябва да се създадат изобщо условия за бизнес в земеделието. Така че хората да имат интерес да се занимават със земеделие.
Десислава Танева: Равнопоставеността на пазара и конкурентоспособността. Тези пари помага да се постигнат тези условия, но те, разбира се, не решават всичко.
Водеща: Не са достатъчни.
Водещ: Промяна в цената на хляба ще има ли, да очакваме ли?
Десислава Танева: Сега трябва да ви отговоря по същия начин, както ви отговорих за цената на млякото. Искам следното да кажа: Този сектор също е раздържавен…
Водещ: Има притеснения за евентуална промяна.
Десислава Танева: Няма притеснения. България произвежда в пъти повече определен вид зърна, които изнася, и които са напълно достатъчни за вътрешното потребление. В този смисъл цената на хляба няма очаквания, че ще има някакви флуктуации или повишения, в никакъв случай, напротив. Очакваме отново добра реколта и цената вече зависи от вида хляб, от пазарната ниша, която е заел даден продукт…
Водеща: Хората се притесняват заради тези наводнения и дъждове и затова седи въпросът.
Десислава Танева: От тези наводнения наистина в локален план определени земеделци са ощетени, но в национален план, по отношение на обемите, няма абсолютно никакво притеснение, напротив. Ние отново ще произведем доста повече количества зърна, отколкото потребяваме за изхранване и за фураж.
Водещ: Благодарим ви.