Върни се горе

Министър Танева: До края на март пускаме първите 150 млн. евро от новата програма

С министъра на земеделието и храните Десислава Танева разговаря Тихомир Тончев

- Г-жо министър, отчетохте какво направихте за 100 дни. Но какво не успяхте, а искахте?



- Искаше ми се по-бързо да подготвим наредбите за директните плащания, защото като встъпих в длъжност трябваше веднага да се заема с предстоящата кампания. Това бе голямо предизвикателство за мен и екипа на министерството, защото нормативната база не беше подготвена.Важното е, че вече ги подписахме и утвърдихме, и от 1 март кампанията ще стартира. Искаше ми се е и наредбите по новата Програма за развитие на селските райони да бъдат готови по-рано.Също така имах желанието, но е въпрос и на физическа възможност, да сме предприели вече законови стъпки, които да дадат старт на административна реформа в системата на Министерството на земеделието и храните. В нея акцентът ще бъде върху отношението, консултирането, обучението на земеделските производители от страна на администрацията. Фокусът ще бъдат областни дирекции по земеделие, които да станат носещите и прилагащите звена на всички политики към земеделските производители. Всичко това е в процес, който бих искала да се случи по-бързо.



- Административната реформа ще помогне ли да се съкрати пътят на фермерите до европарите и да се избегнат консултантите, които сега вземат по 5-10% от субсидията?



- Конкретните мерки, които предприехме, са точно в тази посока. Планираме до средата на годината да започне кандидатстването по мярката за младите фермери. Но преди това ще отворим мярката, която ще позволи Националната служба за съвети в земеделието отново да им изработи безплатно бизнеспланове. Вие следите професионално земеделието и може да изчислите колко средства отидоха при последния прием по “Млад фермер” при средния размер на консултантски хонорар за един бизнесплан и броя на кандидатите. Националната служба за съвети в земеделието трябва да слезе директно до земеделските производители и да започне надграждането ѝ.



- При поемането на поста декларирахте намерение да се работи за изцяло нов Кодекс за земята. Кога ще има такъв и планирате ли въвеждане на мерки за стимулиране на комасацията - например с поземлен данък?



- За поземления данък въпросът е до какво ще доведе. И дали приходите от него няма да са по-малки от разходите за администрирането му. Но да, това е тема, която може да бъде обсъждана. Нашата идея, която е заложена и в програмата на ГЕРБ, е за създаване на ново поземлено заководателство. Ние си го представяме като Кодекс за земята, а не като поредната поправка в закона за земята. Искаме да кодифицираме всички поземлени нормативни актове, които съществуват. Това включва всичко свързано с обработката на земята, собственост, хидромелиоративна структура, с опазване на земята и имуществото, кооперациите, арендата и пр. За мен това е най-голямото предизвикателство. И справянето с него зависи от дългосрочността на мандата ни. Това би било и най-силната удовлетвореност, ако след 1-2 г. този труд е завършен.

- Защо се обявихте срещу мораториум за износа на необработена дървесина, който се подкрепя от парламентарната група на ГЕРБ?



- Да, има предложение за налагане на мораториум от ПГ на ГЕРБ. Но, първо, аз не съм се обявила против. Опитах се професионално да обясня влиянието на мерките, които се вземат за горите. Първите действия, които нашият екип предприе, като влезе в мандат на 7 ноември, бяха мерките за ограничаване на незаконния дърводобив. И ако има някое правителство или политическа сила с воля за борба с незаконната сеч на дървесина в България, това е нашето правителство и ГЕРБ заедно с коалиционните партньори.За 100 дни управление имаме 9 въведени мерки за горите. Всички картини, които се показват като последици от незаконна сеч, не са от тези 100 дни, а са направени в последните 25 г. Това исках да обясня. Ние ще подкрепим и изпълним мораториума - това е безспорно. Но само мораториум върху износа няма да реши проблема. Един от големите проблеми при контрола в горите е свързан с местните зависимости, особено в малките населени места. Ако щете, вярвайте, но понякога имаме отказ на горски инспектори да влязат някъде за проверка, защото се страхуват какво ще им се случи, като се приберат вкъщи. Имаме и пресен пример като палежа на вилата на директора на горското стопанство в Разлог. Затова и сключихме споразумение с МВР, за да се обръщаме към тях за помощ при проверки в определени райони. Всеки един сигнал, който получавам, включително и на страницата си във фейсбук, е възложен за проверка. Ето пример за Омуртаг - там ресорните инспектори просто изпитват страх да проверяват. Това е истината и по-добре да я кажем.



- Ще инициирате ли по-сериозни санкции в Наказателния кодекс?



- Да. Проблем е невъзможността да се събират глобите от актовете. Факт е, че на много места има повторяемост на нарушенията и за да се предотврати рецидивизмът при незаконните сечи, сме приготвили предложения за промени в Наказателния кодекс.



- Какви?



- Да има пробация - който бъде хванат повторно и няма имущество, за да си плати глобата,да бъде осъден на общественополезен труд.Сега, като няма какво да му вземеш - нищо не се случва и той пак краде дърва.



- Преди дни кабинетът прие Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Изпратихте ли вече окончателния вариант в Брюксел и кога да очакваме неговото одобрение?



- Официално я изпратихме веднага след решението. Неофициално бяхме изчистили забележките още в края на миналата година. Крайното одобрение обаче няма как да е преди средата на годината - това е процедура от страна на ЕК. Фокусът на програмата е ясен и това са земеделските производители. Пренасочихме близо 180 млн. евро към мерките за инвестиции в земеделските стопанства и биологичното производство, като намалихме мерки като техническа помощ - най-скандалната в стария програмен период. Намалихме и от мерките от консултантските услуги и трансфер на знания и действия по осведомяване и сътрудничество.



Така, независимо че бюджетът на новата програма е с 10% по-малък от старата, ние всъщност увеличихме бюджетите за инвестиции в земеделските стопанства. Биологичното производство от 30 млн. евро в старата стана над 150 млн. евро сега. За специалната програма за малките стопанства сумата от 90 млн. евро в първата версия я увеличихме на над 110 млн. евро. Всички проекти за инвестиции в секторите животновъдство, трайни насаждения и зеленчукопроизводство ще се ползват с предимство.



- Имате ли вече готовност да посочите конкретна дата за стартиране на приема на проекти по мярката за модернизацията на земеделските стопанства - 4,1?



- Докато не издам заповед, не искам да казвам дата. Наредбата, която урежда прилагането на мярка 4,1, е на обществено обсъждане. Предвид възможни рискове колективните инвестиции няма да бъдат допустими на първия прием. Причината е възможността да се заобикалят правилата и да се правят кухи колективи само заради по-високата субсидия. Докато не стигнем до съгласие за много стриктни критерии, няма да ги пуснем.За да отговорим на огромния интерес, ще отворим сега мярката, така както се е прилагала и преди - без колективни инвестиции. Планираме приемът да започне в края на март. Той ще бъде отворен малко по-дълго време - около 2 месеца.



- Колко ще са парите за този първи прием и има ли риск да останат за сметка на бюджета, след като го пускате преди официалното одобрение на програмата?



- За отварянето предвиждаме около 150 млн. евро. Рискът на практика е нулев. Ние ще имаме неофициалното одобрение на ЕК за този първи прием. Пък и самите плащания ще стават реално след одобрението на програмата.



Сподели в: