Фокус: Министър Найденов, в последните работни дни на 2011 г. Министерски съвет одобри промени в Закона за горите. Какво наложи промените и какви са новите възможности и очакваният резултат от тези промени в Закона?
Мирослав Найденов: Промените се наложиха затова, защото, когато приехме Закона за горите преди месеци, имаше доста рестриктивни текстове, разписани така, че да поставят неравенство между – например - изграждането на съоръжения за електропреносната система и на съоръжения за ски влекове. Имаше рестрикции по отношение на изграждането на такива съоръжения в горите и това наложи тази промяна. Ние го отчетохме вече с влизането на закона в сила и с идването на зимния сезон, че поставихме пред доста големи трудности инвестициите в областта на ски туризма и изобщо в планинския туризъм. Това наложи тази промяна, с която например, към съоръженията за електропреносната система, да можем да добавим и ски съоръженията. Държа да отбележа, че не става въпрос за продажба на земи и промяна на собственост по някакъв начин, а за даване на сервитутно право за изграждане на тези съоръжения. По този начин се надяваме да можем да увеличим инвестициите в областта на ски туризма, да улесним достъпа на гражданите до планините, защото ние имаме прекрасни планини не само, за да ги гледаме от градовете. Упреците на природозащитниците, че виждате ли, едва ли не по този начин ще бъде унищожена гората, смятам, че не са основателни. Веднага ще дам за пример и Швейцарските, и Австрийските Алпи – държави, които са по-малки от България, където има стотици пъти повече подобни съоръжения, и по никакъв начин не са нарушили екологичното равновесие и да са подложили на някакъв риск горите. Свързано е, разбира се, с това все повече хора да могат да се доближат до природата, а без тези съоръжения това е невъзможно.
Фокус: Проекта вече го дадоха в Брюксел, имаше доста спекулации в тази посока – страхувате ли се от санкции?
Мирослав Найденов: Не. Категорично не. Отново повтарям – това не е продажба нито промяна на собственост, по някакъв начин. Дава се единствено сервитутно право – правото на ползване на тези малки площадки, на които да могат да бъдат изградени тези съоръжения. Имаме пример от други държави. Нима Австрия, например, е санкционирана по някакъв начин като страна-членка на ЕС, или останалите Швейцария, Германия или където и да е? Такава е практиката. Държавата дава право да бъдат изграждани тези съоръжения, като, разбира се, запазва собствеността си върху тези горски територии.
Фокус: Ще започнете ли да наричате еколозите с истинските им имена – както е казал премиерът на последното заседание на Министерски съвет, според стенограмата?
Мирослав Найденов: Аз ги наричам. Те самите се наричат еколози и природозащитници и представляват различни граждански организации. Така се обръщам към тях. Не виждам смисъл от „с истинските им имена”. Предполагам, че те се представят с истинските си имена. Разбирам подтекста на въпроса – едва ли не, че те обслужват нечии интереси, ако това е подтекстът. Не мога да направя такава квалификация. Те смятат, че имат своята кауза – да опазват природата. Мисля, че понякога отиват в крайности, защото всички сме длъжни да опазваме природата, длъжни сме да я завещаем на идните поколения, но в същото време ние не може да я гледаме като в стъклена кутия. Ние трябва да отидем в тази природа, трябва да общуваме с нея, трябва да можем да спортуваме в тази природа – в тези прекрасни български планини. Въпрос на различна гледна точка е. Работата на управляващите и на представляваното от мен министерство в случая е да намери баланс между обществения интерес и интереса на определени граждански организации, каквито са тези, които в момента реагират срещу този закон. Важна е екологичната оценка. Ние нямаше да предприемем това, ако нямахме становището на Министерството на екологията, разбира се, и становището на Министерството на спорта, защото общественият интерес е преди всичко и когато се гарантира и това, че няма да има промени в природата или да се наруши по някакъв начин биологичното равновесие, не смятам, че трябва да правим драма.
Фокус: Какви са очакваните резултати от въвеждането на новия Закон за виното и ще се подобри ли контролът в сектора?
Мирослав Найденов: Категорично. Новият Закон за виното го правим, защото доста промени се налагаха в годините. Трябваше да бъде транспонирано изцяло европейското законодателство, с идеята контролът да го направим тотален и то по цялата верига. Затова се наложи да се създава нов закон. Основната му цел е да даде допълнителни максимални гаранции на потребителите, че това, което те купуват или консумират като вино, е продукт от грозде, а не нещо подобно. След като сложихме ред по отношение на млечните, на месните произведения, на хляба (няма да изреждам всички), виното също е част от нашата трапеза и трябваше да дадем гаранции, да се сложи ред в този хаос на пазара, който беше създаден. Трябва да се разделим с гледката на продаване и на нерегламентирани тържища на напитки, които на външен вид приличат на вино, но едва ли са. Трябва да разберем и този закон да може да отсее качественото от некачественото и нещо, което може включително да увреди нашето здраве. Това са идеите. И, разбира се, Изпълнителната агенция по лозата и виното да има абсолютно всички правомощия да осъществява този контрол.
Фокус: Кои ще са водещите законопроекти за 2012-а?
Мирослав Найденов: Вече внесохме промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност, с който трябва да бъде регламентирано по нов начин ветеринарномедицинското обслужване от практикуващи ветеринарни лекари към българските животновъди. Подготвят се промени по отношение на законите, касаещи поземлените отношения и си мисля, че тук ще бъде голямата законодателна реформа. Имаме амбициите и съм разговарял с ловно-рибарските сдружения за това да подготвим промяна или ако се наложи – нов Закон за лова. Това са общо взето амбициите ни за тази календарна година, свързани и със законодателната година на Народното събрание.
Фокус: Кои са основните насоки, в които ще работите през настоящата година?
Мирослав Найденов: Основните насоки са... Поставяме си не много и не, разбира се, амбициозни, а постижими цели. Вече обявихме – смятаме това да бъде годината на животновъдството. Смятам, че на този сектор дължим много. Последните 2 години бяха приоритетно насочени – заради конюнктурата на подпомагане на земеделието и заради търсенето от световните пазари – най-вече на зърнопроизводството, но това доведе до определен дисбаланс и ние стигнахме дотам, че при българските животновъди – буквално да спасяваме положението при тях. За това предвиждаме доста мерки. Те вече в декември месец, включително и в началото на януари получиха доста средства по схемата на глава добитък, по схемата за необлагодетелстваните райони. Предвиждаме, разбира се, за първи път, тъй като обикновено разбираха като животновъди – говедовъди и овцевъди. За първи път ще бъдат дадени средства и то немалко средства за българските птицевъди, за българските свиневъди. Искаме да стабилизираме този сектор и то е свързано и с това да можем да осигурим продуктите от първа необходимост на нашата трапеза. Естествено имаме амбиции и зеленчукопроизводството да бъде възродено, така че ще работим и в тази посока. По отношение на безопасността на храните – тази голяма тема – смятаме тази година да надникнем зад лъскавите витрини. В първата година на Агенцията по храните производството беше съсредоточено върху производствените предприятия и върху търговските вериги. Разбира се, това даде добри резултати, но отчитаме като слаб пункт във веригата заведенията за обществено хранене – ресторанти, закусвални. Започнахме една инициатива по отношение на детските градини и училищните столове, но ще я разширим по отношение на кухните на заведенията за обществено хранене. Това, на което често се натъкват и констатират нашите инспектори, е, че зад лъскавите витрини много често се крие една лоша хигиена, неправилно съхранение на хранителните продукти, понякога и хранителни продукти с изтекъл срок на годност или с неустановен произход, а това е свързано с рискове за нашето здраве, така че контролът ще бъде съсредоточен в тази посока през настоящата година.
Фокус: Успя ли Българската агенция по безопасност на храните да опази новогодишната трапеза на българина от опасни храни?
Мирослав Найденов: Успя. Категорично. Няма хранителни инциденти. Има, разбира се, но от преяждане, а не от некачествени храни. За първи път наблюдаваме и друга тенденция – нямаше традиционното поскъпване. Не знам дали по някакъв начин в отчетено това. Нямаше традиционното коледно и новогодишно поскъпване. Да, възможно е да се дължи и на кризата, но смятам, че и акциите, които предприе Агенцията по храните, създадения Съвет за наблюдение на цените към Министерството на земеделието, мисля си, че и това оказа влияние и тази година се разминахме с това традиционно поскъпване. Много по-малко са нарушенията от миналата година. Смятам, че вече всички по веригата имат достатъчен респект от правомощията на Агенцията по храните и това са все добри новини.
Фокус: До 31 януари е срокът, даден от зърнопроизводителите, да очакваме ли нови протести на зърнопроизводителите в края на януари – ще успее ли Министерството на земеделието и храните да изпълни всичките им искания, за да предотврати ново окупиране на столицата от трактори?
Мирослав Найденов: Ние имаме готовност до края на месец януари да изплатим средствата на основата на единица площ. Аз и вчера, в първия работен ден, разговарях с колегите от Държавен фонд земеделие, с колегите от министерството – работи се, правят се необходимите разчети. Това ще се случи. Работи се и ще започнем да приемаме заявки за ниско акцизно гориво чрез областните дирекции по земеделие, така че аз мисля, че те няма да имат основание в края на януари месец да протестират. Разбира се, още когато съм ставал министър на земеделието, знаех, че това е най-шумният, най-бурният сектор. Хората са емоционални, хората, които се занимават със земеделие, винаги могат да намерят поводи. Надяваме се да не стигаме до подобни блокади, защото това определено не работи за тях. След последните протести общественото мнение по някакъв начин се и настрои, защото нямаше как да се даде логично обяснение на тази гледка – машини за 40 000 левове да дефилират по жълтите павета. Мисля си, че това не е начинът и формата да отстояват своите искания. Надявам се да са го разбрали. Диалогът с тях не е прекъсван. Може би още следващите дни ще имаме поредната среща с тях. Дали сме си обещание и двете страни – повечко да обсъждаме нещата, за да не се стига до подобни картини като тази от края на миналата година.
Фокус: Успя ли българският земеделски производител да стане конкурентноспособен на европейския пазар, да произвежда качествена продукция, или по-скоро отпуснатите средства му служат за оцеляване?
Мирослав Найденов: Веднага ще отговоря – очевидно да, имайки предвид данните от външно търговското салдо. За 2010 г. външно търговското салдо в търговията с аграрна продукция се увеличи 3 пъти спрямо 2009 г., а само за първите месеци на 2011 г. надмина това за цялата 2010 г. Тоест, след като имаме такъв експорт, след като има търсене на българските стоки, смятам, че българският земеделски производител е конкурентноспособен. Самата картина – в лошото има и добро – картината на дефилирането на селскостопанската техника ни показа на всички, че отдавна българското земеделие се е разделило със старата допотопна селскостопанска техника. Виждаме едни модерни машини, имаме големи и модерни стопанства – това всичкото е признак на конкурентноспособност. Другата статистика, която дава Европейската комисия, е, че българският земеделски производител е на първо място в Европейския съюз по доходите. Да, разбира се – ние тръгнахме от много ниска база и когато сме в челото на такива класации... Отделно информацията от Европейската сметна палата, че сме първенци и по усвояването на европейските средства – с близо 55% за миналата година. Всичко това говори, че влизат много средства в сектора, българската стока е конкурентноспособна и е търсена не само на европейския, а въобще на световния пазар.
Фокус: Кой, според Вас, е най-наболелият проблем, който ще решава министерството през 2012 г.?
Мирослав Найденов: Проблеми има ежедневно, но смятам, че не проблем... Ще кажа най-амбициозната задача – това е ние да успеем да се позиционираме добре в преговорите за бъдещето на Общата селскостопанска политика и новия програмен период от 2014 до 2020 г. Преговорите вече стартираха, страните направиха своите заявки и България трябва да се позиционира, трябва да отстоим интересите си максимално добре. Доста е амбициозно това, доста е отговорно. Аз го заявих пред различните браншове в земеделието, че не искам сам да водя тези преговори, искам и те да участват активно, искам те да могат да защитят позицията също и в Европейския парламент, и в Европейската комисия. Това по-скоро е голямото предизвикателство.
Фокус: Как ще се развият оттук нататък отношенията Ви с вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, след като той публично изказа някакво негативно мнение за Вас?
Мирослав Найденов: Аз нямам проблем в отношенията си с министър Дянков. Ние, както казва премиерът, сме се събрали в Министерски съвет, или по-скоро той ни е събрал, защото той е посочвал кой да бъде министър и за какъв ресор да отговаря, за да работим, да защитаваме максимално интересите на секторите, които представляваме. Нямам и не смятам, че ще имам някакъв проблем в комуникацията с министър Дянков. Мисля си, че през изминалата година се натрупа доста напрежение в работата, беше тежка година. Това изказване, което той направи, смятам, че беше провокирано медията, пред която го направи. Гледайки го, защото аз няколко пъти гледах записа, смятам, че той едва ли имаше някакви лоши намерения, по-скоро беше провокиран. Разбира се, това пък доведе до острата реакция от страна на премиера. За мен няма проблем, това е приключена тема. Предстои ни доста отговорна и тежка година. Мисля, че всички трябва да се мобилизираме и да се съсредоточим около това. Желая на колегите си, на всички – на целия Министерски съвет, да сме здрави и да бъдем по-спокойни тази година, защото от нашите действия ще зависи много за просперитета на държавата.
Фокус: Има ли развитие на случая с нападението над колегата ви от Държавен фонд „Земеделие”? Ще наруши ли това работата на Фонда и притеснява ли ви?
Мирослав Найденов: Не знам да има развитие. Зная, че компетентните органи работят и искрено се надявам те да стигнат не само до извършителите, а и до поръчителите на това гнусно деяние, защото да направиш това нещо на прага на тези прекрасни празници, в които хората се събират със семейството си, правят си равносметка на годината. Да провалиш празника и буквално пред вратата на дома му да нападнеш и да пребиеш човек – това е гнусно, изключително нагло и предизвикателно, и дано органите да стигнат до тези, които са го направили. Иначе, по отношение на работата на Фонд „Земеделие” няма някакви сътресения. Аз и вчера разговарях с ръководството, включително и с Румен Порожанов, който, въпреки това, което му се е случило, не се е откъсвал от ежедневните си задължения – това, което е планирано и трябва да се случи във Фонд „Земеделие”, ще се случи. Нека да бъдат спокойни земеделските производители, а пък тези, които – ако са целели с това си деяние по някакъв начин да дестабилизират дейността на Фонда – мисля си, че не са успели. Искам като земеделски министър да пожелая здраве и берекет на всички. Дано годината да е добра.