Водещ: Министърът на земеделието и храните Десислава Танева в „Седмицата“. Има ли прелели язовири?
Десислава Танева: Нека в днешния ден първо да започнем с хубавото – да честитя Никулден на всички, които имат празник. Да им пожелая да са живи и здрави и да гледаме с позитивизъм и с добро на живота, за да ни се случват само добри неща. Нека в този ден да започнем с хубавото. По отношение на вашия въпрос – обстановката наистина е много усложнена и много тежка. Да, има някои язовири, които преливат, примерно яз. „Тича“ - не от вчера, може би от завчера, мисля, че беше - без да застрашават населените места, които са в близост. От тази сутрин вече на Елхово река Тунджа е минала критичното си ниво от 4 метра, има залети дворове още.
Водещ: Язовир „Жребчево“?
Десислава Танева: Язовир „Жребчево“, който беше много под риск към вчера, към момента да кажа, че обстановката е по-нормализирана. Всичко е под контрол от екипите на „Напоителни системи“, включително и в Елхово утежнената обстановка. В Гълабово и в Раднево е още по-усложнена. Искам да кажа, че всичко е под контрола на държавните органи и кризисни щабове. Населението, смея да твърдя, поне в Елховско, въпреки че има още залети дворове, няма паника. Всички са в готовност, ако продължат наводненията да се предприемат съответните действия по извеждане на хората от домовете им.
Водещ: Има ли евакуирани?
Десислава Танева: Да, има.
Водещ: Селата Радойново, Драка още онзи ден, община Средец.
Десислава Танева: Да, има евакуирани, всичко…
Водещ: Заради язовира в село Зорница.
Десислава Танева: Всичко, което трябваше да се направи, е направено. И пак казвам - и екипът на „Напоителни системи“, и персоналът, и останалите кризисни щабове работят по Авариен план за бедствия при наводнения и всеки си знае задълженията. Това, което е добро в тази утежнена обстановка, е, че и хората, които е трябвало да се евакуират там, където вече има евакуация, са го приели спокойно, реагирали са веднага. Това, което беше нашият призив - да няма паника, да има изпълнение на указанията на държавните институции, така че трябва да се справим с кризисната ситуация.
Водещ: А яз. „Асеновец“ край вашия /…/?
Десислава Танева: Да, в нашия край. При яз. „Асеновец“ няма проблеми, не е имало там. Проблемът беше с яз. „Жребчево“, където се осъществява изпускане, така че да не се стигне до критични нива на /…/.
Водещ: Имате ли картина колко язовира в цялата страна се изпускат? Правеха го примерно вчера или онзи ден - „Копринка“ край Казанлък?
Десислава Танева: Да. „Тича“ прелива и други… Не искам да давам грешна цифра. Това, което следим…
Водещ: Всичко се променя.
Десислава Танева: … на потенциално опасните места, са около 15 язовира.
Водещ: Има ли вече изпразнени язовири след решението в понеделник на правителството?
Десислава Танева: Не.
Водещ: Да се изведат от експлоатация са 78 водоема, от тях 22 са на „Напоителни системи“.
Десислава Танева: Да.
Водещ: От тези 78 те са всички в предаварийно състояние, но вие казвате, че от 22 само 2 на „Напоителни системи“ били в /…/.
Десислава Танева: Те са изпразнени.
Водещ: Те са изпразнени. Кои са те?
Десислава Танева: Сега точно не мога да кажа кои са. По-добре да бъда съвсем точна.
Водещ: Това не са големи язовири?
Десислава Танева: Не, не са големи, нито са от типа на яз. „Жребчево“ примерно. В понеделник Министерски съвет взе решение, с което възложи на МЗХ чрез „Напоителни системи“ да изведе от експлоатация общо 78 язовира, които са в предаварийно състояние. Това на практика беше единственото възможно решение, което може да се проведе в това време и при това състояние по отношение на…
Водещ: И с тези пари, вероятно, 0,5 млн.
Десислава Танева: Да, готовността за спешни ремонти за тези язовири, тъй като за това трябват и съответни технически проекти. Да, средствата са в размер на 500 000 лева и те на практика представляват труда по извеждането им от експлоатация. Ние разбира се сме в готовност това да го направим, не за всички язовири, от тези 78 извеждането им от временната експлоатация означава изпускането им на целия обем вода. Всичко зависи според конкретната ситуация. Екипът на „Напоителни системи“ е готов това да го свърши. Истина е че от три дни екипът на „Напоителни системи“ е мобилизиран предвид наводненията и обстановката в Югоизточна България.
Водещ: България е имала 2743 язовира. 1/10 от тях, посред опозицията 222, според МС 268, изобщо не е ясно на кого са. Кой ще се грижи за тях, докато направите тази реорганизация ДАМТН да ги контролира?
Десислава Танева: Да, да е органът за единен контрол, което е крайно необходимо да стане.
Водещ: Става дума за това, че тези 268 докато стане това с държавната агенция, кой ги гледа като са на никой?
Десислава Танева: В решението на МС е възложено на областните управители да осъществяват контролът по тяхната експлоатация, докато се направят съответните законови изменения в Закона за водите, възложат се на тази агенция функциите за единен контрол и се установи собствеността.
Водещ: Има ли опасност за следващата реколта заради залети земеделски земи? Не само при последните наводнения.
Десислава Танева: За следващата реколта в национален план по отношение на добива на различните видове култури е много рано да правим прогноза. Факт е, че в Югоизточна България, Елхово, включително и вчера и долината на прасковите, районът, избирателният, който ми е, бяха залети с води. При всички случаи обемите в национален план не са такива, че да окажат съществено влияние по отношение размерът на добивите. Но за тези стопани, в тези райони, наистина това са евентуални загуби, които ще понесат.
Водещ: Има ли начин да получат помощ?
Десислава Танева: Да. Това исках да кажа. МЗХ прилага държавна помощ за обезщетяване при пропаднали площи, областните дирекции по земеделие, които на практика прилагат тази политика на министерството са в готовност и в Сливен, и в Ямбол да приемат заявления за наводни площи и в първия възможен момент с Джипиес да ги установят като размер, когато съберем всички тези щети, разбира се и ги обезщетяваме за направените разходи. Само искам да допълня още един факт, тъй като ние трябва да се обучаваме, говоря и земеделските производители, да застраховаме нашето имущество. На практика прилагането на тази помощ, погледната логично, замества застраховки.
Водещ: Това означава, че ако някой се е застраховал, той ще си получи застраховката, който не се е застраховал ще получи помощ?
Десислава Танева: Не.
Водещ: Накрая излиза все тая.
Десислава Танева: Това исках да кажа.
Водещ: Освен, че единият ще е дал пари за застраховка.
Десислава Танева: Това исках да кажа. Че тази помощ за пропаднали площи на практика стимулира тези стопани, които са си направили застраховка. То е вид компенсаторно плащане за направените разходи на земеделските производители. И в този смисъл искам да кажа, че ако те имат застраховки биха били с предимство.
Водещ: Няма застраховка - няма помощ, казвате?
Десислава Танева: По-минимална е. Тя е по една определена скала, която зависи от това дали има застраховка. Защото това означава, че и самият стопанин се е погрижил за рисковете на природата, за добивът на продукцията, която той произвежда.
Водещ: Какъв е приносът за поредните наводнения на изсичането на 1 млн. кубика дърва незаконно, според вашите думи?
Десислава Танева: Да, моите думи за взети от доклад на неправителствена организация по отношение на мониторинга на този проблем. Аз, разбира се, се надявам това да не е вярна цифра, тя е огромна. Вие знаете, ако сметнем цената на дървесината за какво средства става въпрос.
Водещ: Не, не знам. За какви става въпрос? Колко е един кубик?
Десислава Танева: Ако кажем, че средната цена на един кубик е 40 лв. можете да си направите сметка.
Водещ: Значи става дума за 40 млн.
Десислава Танева: Не искам да го казвам, защото това е /…/.
Водещ: А колко кубици е цялото изсичане на дърва в България?
Десислава Танева: Искам само да кажа, че…
Водещ: Заедно със законното.
Десислава Танева: Тя официалната статистика е за законното.
Водещ: Да, колко е?
Десислава Танева: Че България около 7 до 8 млн. кубика в различните региони според ситуацията и реализирането на /…/
Водещ: Около 15 % незаконно изсичане има.
Десислава Танева: Да, но искам да кажа, че и този размер законно добита дървесина за съответните години не е максималният размер, които може да се реализира съгласно лесоустройствените планове. Така че в този смисъл драма няма като обем изсечена дървесина добита. Драмата е за местата, в които се осъществява сеч, драмата е в незаконния /…/.
Водещ: Около водосборните басейни.
Десислава Танева: Да, драмата е в голата сеч, която не е разрешена, а някъде се осъществява и контролните органи не могат да се справят с нея. И се връщаме на темата, която е свързана и с наводненията. В конкретния случай няма такава тема, но за „Аспарухово“ знаете, че имаше. Там проведохме и акция по залесяване. Какво ние ще предприемем? До края на годината ще внесем от Министерството на земеделието и храните постановление, с което ще увеличим процента на защитните гори с 5%. Това обаче означава близо два пъти повече, отколкото са сега. Тези защитени гори…
Водещ: 5% във водосборните басейни?
Десислава Танева: Точно, в такива територии на водосборните басейни, като тези площи защитни гори са установени, строго индивидуализирани - от държавните предприятия са подадени, и при тях на практика режимът по добиването на дървесина вече е много по-различен.
Водещ: И пускате 173 допълнителни мобилни екипа…
Десислава Танева: Това са част от мерките.
Водещ: … и то на разменени територии. В смисъл, ако си от едно горско стопанство, отиваш в друго, за да не се договаряш с местните, които познаваш, за да контролират незаконна сеч?
Десислава Танева: Да, на практика да елиминираме влиянието на местните зависимости. Вие много добре знаете, особено в планинските райони, в тези малки обезлюдени населени места на практика тези връзки са много силни. И това е нормално.
Водещ: Да, хората са си роднини.
Десислава Танева: Те са си роднини повечето, да.
Водещ: Ти му казваш „Не сечи незаконно“, това е… Добре, а как гледате на предложенията изобщо да се забрани сечта на гори в България, извън тази, която е санитарно необходима?
Десислава Танева: Това е популизъм. Говорим си за реално… Проблемът на България по отношение на добива на дървесина са на практика добиването й не по лесоустройствени планове, а в териториите, които са достъпни като пътна инфраструктура, и там се извършва сеч, която е много над позволеното; голата сеч, която е забранена, а като незаконна такава се осъществява; на практика недостатъчната инфраструктура от горски пътища, така че всички горски територии да бъдат достъпни за такъв дърводобив, какъвто е съгласно лесоустройствените планове. Всички други послания звучат много добре примерно за хората, които се интересуват от тази…
Водещ: Да, да не си сечем дърветата /…/
Десислава Танева: Да, да забраним. Но това на практика от разумна и всякаква друга гледна точка е абсолютен популизъм и невъзможни неща.
Водещ: Сигурна ли е рибата, която се продава на пазара за Никулден? Ще има ли натровени?
Десислава Танева: Аз считам, че ако няма прекаляване с алкохола покрай рибата, следва да няма натровени. Мисля, че Агенцията по храните предприе всички мерки за последните две седмици. Имаме засилени проверки в търговската мрежа по отношение установяване изпълнението на закона и грижа за здравето на хората, предвид храните, които се предлагат в тази магазинна мрежа. Надявам се, че днес всеки ще има риба на трапезата и ще почете този хубав християнски празник.
Водещ: А съгласна ли сте с тезата на проф. Пламен Моллов, който е шеф на Агенцията по храните, че трябва да се промени философията на контрола, че в България е по-силен последващият контрол, а не към предприятията, като системи на производство?
Десислава Танева: Напротив. Аз мисля, че във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз всички предприятия - ние имаме и месопреработвателни, млекопрерабователни предприятия, които отговарят на най-високите европейски изисквания по отношение на хигиената. Ако вие поканите във вашето студио примерно председателя на „Произведено в България“ или на която и да е организация…
Водещ: Той беше тук преди две седмици.
Десислава Танева: … на производители, те ще ви обяснят широко колко милиони лева инвестиции в оборудване и във внедравяне на системи за контрол на качеството…
Водещ: Това, че имаш оборудване, не означава, че не може да си мърляв. И въпросът е как тия, които работят, по време на самото производство…
Десислава Танева: Ги спазват.
Водещ: … се контролират в самото предприятие, а не после да се разбира в магазина, че там се продава нещо, което не е произведено, както трябва.
Десислава Танева: В магазина винаги има риск. Вие знаете, че има и такива публично известни случаи, в които са намерени храни, които не отговарят на изискванията, които са с изтекъл срок на годност. Но в магазинната мрежа се продават храни не само на българските производители. Вие знаете много добре, даже драмата винаги е каква консумация имаме на храни българско, местно производство и каква на вносни, и винаги това е диалогът между българските производители и вносители. Аз считам, че в българските предприятия, които работят, са внедрени всички системи за качество. Те наистина се контролират, изобщо не смея да твърдя, че те са пощадени. Напротив, особено предприятия, които се създадоха и по различни програми след присъединяването ни, отговарят на всички изисквания и има контрол при тях.
Водещ: Колко собствена риба улавя България?
Десислава Танева: Да, добива в различни стопанства в последните години…
Водещ: Те били над 3000 водоемите със завъдена риба, ако се вярва на самите хора от бранша.
Десислава Танева: Да. В последните години имаме трайна тенденция за увеличаване на производството на…
Водещ: Това значи, че българинът вече яде повече риба?
Десислава Танева: Не, това означава, че имаме стопанства, които произвеждат риба и рибни продукти, и общият…
Водещ: Но за износ.
Десислава Танева: Да, част от този добив, разбира се, се изнася. Общото производство стига до 10 000 тона годишно. Най-положителното е, че имаме възходяща тенденция. Трябва да се радваме, когато имаме увеличено производство. Другата новина, която не смея да определя за положителна, това е, че годишната консумация на риба в България няма този възходящ тренд. Тя се задържа на едно ниво в последните години, което е 5,4 кг на човек. А защо…
Водещ: А може ли да сравните колко ядат средно в Европа, или… Понеже това 5 кг нищо не значи /…/
Десислава Танева: Някъде няколко пъти повече.
Водещ: Пъти повече?
Десислава Танева: Да. Това е и манталитет на съответната национална кухня, но всички знаем - сигурно един доктор по хранене много по-добре и по-експертно ще го каже от мен - за полезните качества на рибата. Добре е да увеличаваме тази консумация на човек. Това според мен е процес, който в годините ще има този тренд.
Водещ: Преди две седмици вицепремиерът Дончев говореше за това, че до 2020 г. точно в тази сфера България си е поставила високи цели. Колко риба трябва да почне да яде човек, че да се прави реклама на яденето на риба?
Десислава Танева: Не, има различни промоционални програми, по които и общините са бенефициенти, по отношение на стимулирането на консумацията на риба. И ще продължат да се прилагат. Пак казвам – това е и манталитет на съответната кухня.
Водещ: 12-13 хиляди души били заети в производството на риба.
Десислава Танева: Да, така е, и ако трябва да бъдем…
Водещ: А интересно, къде са българските пазари? При положение, че има много мощни нации точно в риболова.
Десислава Танева: А, в кои страни изнасяме?
Водещ: Да.
Десислава Танева: Например в Япония изнасяме рапани.
Водещ: Те нямат ли там наоколо много повече? Как пробиваме ми е интересно?
Десислава Танева: Това е работа и заслуга на производителите на риба и аквакултурните ни стопанства. Така че ние не можем и не живеем във време, в което да кажем, че държавата осигурява този пазар. Тя само ги подкрепя по отношение на стратегиите на производителите да влязат на различни пазари.
Водещ: На 20 май 2010 г. в „Труд“ – тогава сте председател на парламентарната земеделска комисия, сте пророк, че земеделието ще загуби много европейски пари. Сега вече са ясни – почти 2 милиарда лева щели да бъдат загубени, по думите на заместника ви, впрочем и служебен министър, 1 млрд. 850 млн. лева.
Десислава Танева: Говорим за Сертифициращия орган ли?
Водещ: Да, заради него щели да бъдат загубени тези пари.
Десислава Танева: Те са под риск, да. Но смятам, че тази тема сме на път другата седмица или в близките няколко дни да я приключим. Става въпрос за средства, които са разплатени и възстановени на България, но за съответния период от 16 октомври 2013 г. България няма Сертифициращ орган. В мандата на Орешарски – казвам правителството, бяха направени три опита от Министерството на земеделието и храните да избере Сертифициращ орган, неуспешни. Служебното правителство – думите на колегата, който цитирате – започна процедура, която се надявам, че ще приключим в понеделник.
Водещ: А защо не ставаше да се избере? Оспорвания между самите кандидати?
Десислава Танева: Оспорвания, отмяна и на практика възлагане на такова задание, което не отговаря, включително и на регламенти, които са действащи.
Водещ: Искате да кажете, че оспорванията са били основателни?
Десислава Танева: Основателни, категорично.
Водещ: А сега вече процедурата е…
Десислава Танева: Тя сега също беше оспорвана на няколко пъти, но приключихме със съдебно решение на ВАС - на практика потвърди становището на Министерството на земеделието и храните. Отворихме офертите миналата седмица, т.е. седмицата, която изтича, и понеже трима са подалите оферта, има разлика в цените повече от 20% и съгласно закона, в тридневен срок те ще представят обосновка на по-ниските цени и в понеделник трябва да финализираме избора на този Сертифициращ орган.
Водещ: Вие като ги изберете, те другите двама пак могат да обжалват.
Десислава Танева: Да, безспорно. Ще поискаме предварително изпълнение и се надяваме, че дори жалбата ще бъде разгледана в срок, в който спечелилият ще има време до 31 януари догодина за тази една година разплатени и възстановени вече средства – тези 1,8 милиарда лева, ще приключи с доклад и няма да има риск за държавата.
Водещ: А иначе ще останат за сметка на държавния бюджет?
Десислава Танева: Иначе на практика биха били изискани обратно от страната. Това е хипотеза, която дори не си помислям. Друг е въпросът, че има достатъчно процедури в момента, по които във връзка с прилагането и на директните плащания, и на Програмата за развитие на селските райони, в стария програмен период България по тази линия има ръст да понесе финансови корекции, и те не са малки.
Водещ: Тук пише, че се било обсъждане не Държавен фонд „Земеделие“, а нова агенция към вашето Министерство на земеделието и храните да одобрява европроектите за земеделие, а фондът само да плаща. Има ли такива проекти?
Десислава Танева: Да, прочетох информацията във вестник „Труд“. Какво искам да кажа в тази връзка? Програмата за развитие на селските райони в момента се комуникира – даже с видеоконферентна връзка в реално време – от Дирекция „Развитие на селските райони“, в реално време, с оглед да изчистим 426-те забележки, които получи България след подаването на програмата. Ние работим в план, по който ни се иска в края на месец декември да изчистим всички тези забележки и да изпратим втора подобрена версия – на практика приключена като комуникация с Европейската комисия, за одобрение. В тази програма разбира се се поставя въпроса, този принцип дали управляващият орган ще делегира одобрението на проектите или договарянето на Държавен фонд „Земеделие“. Този въпрос не мисля, че е дискутиран на тематичната работна група и не сме го обсъждали на политическо ниво.
Водещ: Това означава, че не е вярно.
Десислава Танева: В старата програма договарянето беше по делегация от управляващия орган на Държавен фонд „Земеделие“.
Водещ: Това означава, че потвърждавате, че вече самото министерство ще договаря?
Десислава Танева: Не, не потвърждавам. Казвам, че това е теоретичната постановка на въпроса.
Водещ: Че няма да има делегация?
Десислава Танева: Да, и не е обсъждан въпросът…
Водещ: Да има такава.
Десислава Танева: … дали да има, или да няма такава делегация.
Водещ: Още не е ясно?
Десислава Танева: Да, не е обсъждан този въпрос.
Водещ: А иначе самата нова Програма за развитие на селските райони щяла да тръгне в първото тримесечие на следващата година – поне така сте се надявали – със схеми за купуване на техника и за млади фермери.
Десислава Танева: Пак казвам, ние работим, нашият политически кабинет, с план, който сме си го поставили, отчитайки очакванията на земеделските производители как да работим на тема Програма за развитие на селските райони. Надявам се да си спазим срока, който сами сме си поставили, в края на декември да приключим тези забележки, и там, където имаме пълна сигурност по отношение на мерките, как биха изглеждали, следващата година, когато сме готови, чисто административно, включително и фонд „Земеделие“ да приема заявления за подпомагане, да отворим двете мерки, които са най-безрискови за страната, ако ние случайно отново не получим одобрение на програмата, т.е. мерки, които са били абсолютно идентични в стария програмен период. Това са инвестиции…
Водещ: Това са младите фермери.
Десислава Танева: Да, младите фермери.
Водещ: И за техника.
Десислава Танева: И инвестиции в земеделска техника.
Водещ: А има ли съгласие за техниката да бъде до 500 000 евро до 2020 г.?
Десислава Танева: Да, на тематичната работна…
Водещ: Ама това било пък, казват производителите, един комбайн и инвентарът му – не било достатъчно. Другият аргумент е: „Да, ама така пък ще насърчим малките и средните“.
Десислава Танева: Искам да кажа, че по отношение на лимита на един проект за земеделска техника в тематичната работна група е постигнат пълен консенсус това да бъде 500 000, като в тази земеделска техника влиза не само техника за зърнопроизводители. В този лимит – 500 000, влиза и техника за производители на плодове, на зеленчуци, за животновъди. Така че този лимит не е спорен. Освен това ще има възможност да се правят и колективни инвестиции от земеделските производители, от техни обединения, като при този случай, с цел да стимулираме - особено по-дребните фермери и тяхното обединяване – там интензитетът на помощта ще бъде с 10% по-висок.
Водещ: Накрая да кажете какви пари от актуализацията на бюджета ще отидат в земеделието?
Десислава Танева: Сега има две теми ще засегна само тази, която касае земеделските производители. От актуализацията на бюджета като средства на фонд „Земеделие“ получихме 70 млн. Малко над 65 млн. лв. вече са разпределени и платени на животновъдите…
Водещ: Това са националните доплащания.
Десислава Танева: … по схемите за национални доплащания на животни. За да можем да увеличим ставката на глава животно, която се га ще се получи декември месец и се получи вече, тя бе разплатена в четвъртък, ние отделихме от тази схема, тъй като там има една референтна година, 2009 -та, тези, които имат реални животни. За съжаление правилата са такива, че на всички догодина ще бъдат доплатени. Получи се ставка от 70% от ставката за националното доплащане на глава животно, която се получи, останалите ще ги платим догодина. Искам само да подчертая, че до края на годината, нашият план е до 20 декември, около тази дата да разплатим и схемите за специфична подкрепа на животновъдството, които са е европейски средства. Останалите 5 млн.лв. от актуализацията на бюджета…
Водещ: Фонд „Земеделие“/…/
Десислава Танева: …УС на Фонд „Земеделие“ взе решение да подкрепи производителите на плодове, зеленчуци, картофи с помощ de minimis, която вече стартира приемът на документи. Той ще продължи до 12 декември, включително. На всички производителите на плодове, зеленчуци и картофи го съобщавам, ако има проблем с комуникацията или все още някой не е уведомен. А до 19 декември трябва на практика да сключим съответните договори, да ги платим.
Водещ: Министърът на земеделието и храните Десислава Танева в „Седмицата“ на Дарик радио.