Водещ: Потопили сме се в българските язовири без документи и осчетоводяване заедно с министъра на земеделието и храните – Мирослав Найденов. Здравейте.
Мирослав Найденов: Здравейте.
Водещ: Едно уточнение да направим – четохме заглавията, гледахме и бТВ Новините, изчезнали, буквално, по документи липсват няколко големи язовира в България заради откраднати, изчезнали, изгубени, как да ги наричаме, документи или унищожени документи на водно напояване, с българско словосъчетание да го наречем, хидромелиорация.
Мирослав Найденов: Може би трябва малко предистория, защото...
Водещ: И връзката им с „Напоителни системи”. Това е търговско дружество. На „Напоителни системи” през годините свикнахме да се слага тире – ДПС. Всичко това малко по малко ще го развием в разговора.
Мирослав Найденов: Наистина е нужно малко повече време, за да може и зрителите да разберат за какво става въпрос. 2006 г. тогавашното правителство взема решение всички хидромелиоративни съоръжени, или на български – съоръжения, свързани с напояване, отводняване също. То е свързано по някакъв начин с водите, да бъдат прехвърлени като активи на създадената тогава Изпълнителна агенция по хидромелиорация. Те създават тогава тази агенция и с решение на правителството, промяна на закона трябва всички активи, които са за стотици милиони левове, да влязат в състава на тази новосъздадена агенция. От 2006 г. до 2010 г. това не се случва. Т.е. активите съществуват, по тях се правят много неща, примерно, корекции на диги, корекции на речни корита, ремонти на язовирни стени, и всичкото това трябва да бъде осчетоводено и добавено като баланс към тези първоначални активи. 2009 г., идвайки ние вече в управлението, взимаме решение, че тази агенция е абсолютно излишна, с решение на Съвета за административна реформа закриваме агенцията или /…/ комисия, която е създадена, за да може да трансформира тази агенция в дирекция към министерството установява, че при приемането на активите всъщност цялото счетоводство, цялата документация и на електронен, и на хартиен носител липсва.
Водещ: Как така липсва, никъде я няма?
Мирослав Найденов: Просто я няма. Когато влиза Ликвидационната комисия и изисква от тогавашното ръководство на агенцията...
Водещ: Кога става това?
Мирослав Найденов: Това става, ние взимаме решението в края на 2009 г., ликвидацията става от началото на 2010 г.
Водещ: Почти 2 години ние не знаем за тези събития.
Мирослав Найденов: Не, ние знаем, защото когато Ликвидационната комисия влезе, аз бях информиран, че липсва, просто няма нищо, влизате в една празна стая.
Водещ: Ние – гласоподаватели, хора, които пълнят хазната с данъците си...
Мирослав Найденов: Значи, прокуратурата, защото тогава на мен ми докладваха и аз разпоредих веднага да бъде информирана прокуратурата, която незабавно образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител, по което, до колкото разбирам към момента....
Водещ: И 2 години по-късно какво става с това производство?
Мирослав Найденов: Нямам представа. Имаше питане, отправено към прокуратурата от Ваши колеги, отговор няма. Не знам, има го досъдебното производство, но какво е движението, аз не знам. И всъщност какво се случва – започва един процес на събиране, буквално стъпка по стъпка да се съберат данните, защото много е важно да уточним – язовирите няма как да изчезнат, хващайки се за Вашия анонс, те са там. Между другото, става въпрос за много големи язовири, аз ще изредя няколко от тях, тези, за които липсва абсолютно всичко, т.е. няма никакви данни. Това е язовирът Ахелой, язовир Бели Лом, Дяково, Жребчево, ето един много голям язовир, Порой, Съединение, Сопот, Тракиец, това са 8 язовира, за които не може ма да намерим абсолютно никаква документация.
Водещ: Обяснението Ви защо липсват и какво се крие с липсата.
Мирослав Найденов: По тези, тъй като освен за язовирите, тези, които изредих, липсват абсолютно всякакви данни за 13 броя предпазни диги, 27 дунавски диги, 75 помпени станции, 354 корекции на реки и 401 отводнителни полета. Т.е. по тях са наливани доста средства. Казано иначе, допълнителните неща, които са вършени по тях, е трябвало да бъдат осчетоводени и добавени към баланса на съответните съоръжения. И когато липсва счетоводството, утре ние не можем да се върнем назад и да видим къде са отишли парите, примерно, за поддръжката и корекцията.
Водещ: Т.е. това са едни държавни пари, които са били предвидени да бъдат ремонтирани, укрепени всякакви други дейности и поддържане.
Мирослав Найденов: Точно така е, да.
Водещ: Само че сега, когато ги няма документите....
Мирослав Найденов: Ние не можем да направим
Водещ: ...ние можем да бъдем подозрителни и да си кажем: тези пари, които държавата е отделила за тези хидросъоръжения, може би не са отишли там, а са отишли в нечий чужд джоб, така ли, може ли така да кажем?
Мирослав Найденов: Ами това е хипотезата и по тази хипотеза...
Водещ: Да, да, за хипотезата.
Мирослав Найденов: ....и по тази хипотеза, предполагам, че трябва да работи прокуратурата, защото когато ви липсва счетоводството, значи....
Водещ: Кой управляваше тогава тази агенция?
Мирослав Найденов: По онова време не си спомням името на конкретния управляващ, аз с идването си я закрих, така че просто не мога в момента, знам обаче името на директора на Финансовата дирекция, който е един от заподозрените, тъй като той е отговарял като материално отговорно лице. Мирослав Антов се казва и той е трябвало да съхрани и да предаде на Ликвидационната комисия целия този архив, който, отново повтарям, е натрупан от 2006 г. до 2009 г.
Водещ: Искате ли да видим един репортаж, разследване на Надя Домусчиева и оператора Даниел Драганов от кюстендилско? И след това отново в студиото.
Репортер: Жителите на кюстендилското село Горна Гращица остават потресени, когато през лятото на тази година забелязват тежка техника да вади металните тръби с диаметър 1 м. от напоителната система, свързваща 2 местни микроязовира с река Струма, която би трябвало да напоява овощните градини на 4 села в региона.
Гражданка: Тази напоителна система ще доведе водата от Струма с помпена станция, тласкател, изравнителен резервоар, гравитачни водопроводи до микроязовирите на Горна Гращица, откъдето водата трябваше да отиде в землището на още 3 села.
Гражданин: Чуха се слухове, че тези тръби се изнасят за Гърция и за Македония, където гърците и македонците си правят поливни съоръжения. Но това, което беше необяснимо за нас, и което ме накара да пусна сигнал в областната управа на град Кюстендил беше, че това съоръжение беше абсолютно годно за експлоатация и употреба.
Репортер: На място може да се види празния микроязовир и това, което не е могло да бъде извадено от тръбите, защото е вградено в бетона. Вижда се и браздата от зарития през август изкоп от извадените тогава тръби. От височината на микроязовира видяхме и друго – в ниското до село Долна Гращица и в момента багери вадеха тръби. Когато видяха екипа на бТВ работниците зарязаха техниката, инструментите и горелките и избягаха. Оказа се, че местните кметове са наясно с унищожаването на имуществото, което било притеснително, но узаконено с министерска заповед.
Румен Чучков: Металните тръби ни бе казано, че се карат на стоковата борса, което е на практика заповед на Министерство на земеделието.
Репортер: И се продават?
Румен Чучков: И се продават, да.
Екатерина Николова: Това започна преди 2 – 3 месеца може би, след като хората реагираха тук, местното население за това нещо. Говорих с представител на тази фирма.
Репортер: Коя?
Екатерина Николова: Ами не знам, някаква пернишка фирма, поне на мен така ми казаха. И че притежават всички необходими документи и сертификати за това нещо от Министерство на земеделието, и че това нещо, което се случва в землището на Долна Гращица, се случва из цяла България.
Репортер: Проверки по случая направили от областната управа в Кюстендил.
Даниела Годинова: Беше ни показана заповед от заместващия министъра на земеделието в този период, с която заповед на фирма „Агроводинвест” беше възложено да се извадят тези тръби. Това обаче, което не можахме да изясним във всички разговори, които проведохме с отделните институции – всъщност какво е количеството на тръбите, които се намират в това землище, дали има някаква комисия, която ще отчете колко тръби ще бъдат извадени, колко ще бъдат извозени до определения приемателен пункт. Притесненията на хората, които живеят в това населено място бяха, че всъщност тръбите се режат по точно определен начин там, където са били преди това наставките. И според тяхното мнение, биха могли да бъдат използвани отново.
Репортер: Значи там никога няма да има повече напоителна система?
Даниела Годинова: Да, това е нещото, което лично мен изключително много ме притеснява, защото Кюстендилска област е район, в който основно би могло да се развива земеделие.
Репортер: Според заповед на министъра на земеделието, подписана от заместника му Цветан Димитров през август, с която се запознахме, машините и съоръженията от незавършени хидромелиоративни строителства, които са заведени в задбалансовия отчет на дружеството, трябва да бъдат бракувани и продадени, а парите от продажбите да бъдат преведени по сметка на Министерство на земеделието. Според информацията, с която се запознахме, подобни напоителни системи освен в Кюстендил се унищожават и в Търговище, Русе, Шумен, Варна, Силистра, Видин, Перник и Пазарджик. Документацията е в прокуратурата. За „Тази сутрин” – Рада Домусчиева, бТВ.
Мирослав Найденов: По отношение на репортажа, тъй като той няма нищо общо с тези съоръжения, за които говорим в момента, това са активи...
Водещ: Да, ще продължим темата.
Мирослав Найденов: Това са активи на търговското дружество „Агроводинвест”, неизползвани активи или така наречените бракувани напоителни полета, които, тъй като години наред те ставаха обект на посегателство, в момента се вадят и се карат на стоковата борса, където се реализират, за да може приходите от тези активи да влязат в баланса на...
Водещ: Ама има обвинение, че те са монтирани и изобщо неизползвани и сега със заповед на Вашия заместник се демонтират. Нещо е изградено и се разрушава.
Мирослав Найденов: Аз това се опитвам да обясня. Има отводнителни или напоителни полета. Когато те се бракуват или не се използват, тези актив, ако стоят в земята години наред и гният, или част от тях са обект на посегателство, по-добре е те да бъдат демонтирани и да бъдат реализирани. Това се прави, разбира се, по оценка. Има си комисии, които правят оценка, съответните протоколи се правят и се предават, отново казвам, не на фирма, за да може да има евентуално някаква разлика в цените, а чрез стоковата борса се реализират.
Водещ: Там по тези земи ще се развива земеделие и ще бъде необходима, така или иначе, да бъде изградена една система.
Мирослав Найденов: Отново повтарям – става въпрос за бракувани напоителни полета. Т.е. това не може да бъде използвано. Това, че стои в земята или в годините назад са инвестирани средства, по-добре е тези неизползвани активи, които се амортизират, да бъдат по някакъв начин реализирани. Така че това е част от политиката на дружеството „Агроводинвест”, но не „Напоителни системи”. И то няма нищо общо с това, което говорим в момента.
Водещ: „Напоителни системи”. Кажете ни, имате ли съмнение, че политически лица са се възползвали от изчезването на тези документи и тяхното изчезване е умишлено, а може би и унищожаване, ние не знаем, така че да бъдат прикрити потоци от пари от държавния бюджет към язовирите в случая?
Мирослав Найденов: Може да се прави подобна логика, защото ако липсва този счетоводен баланс, отново повтарям, много е важно, че липсва не самата стойност на язовира, а счетоводният баланс, т.е. какво се е случвало по тези активи. И ако те са наливани, тъй като в годините назад десетки милиони лева са били наливани в този сектор за поддръжка на тези съоръжения, липсвайки счетоводният баланс, ние не можем да разберем в момента в какво и къде са отишли тези средства. Отново казвам, става въпрос за десетки милиони лева.
Водещ: Открихте ли някакъв принцип и избирателност при изчезването на документите – за това има, за онова няма? Някакъв принцип има ли?
Мирослав Найденов: Не, изчезнали са всичките. Т.е. цялото счетоводство е изчезнало и беше нужно, виждате, вече месеци наред дирекцията, която наследи агенцията, тя събира буквално листче по листче всичко, за да може да сглоби този пъзел. И тъй като в момента решението всъщност след доклада на Сметната палата и препоръката е ние да наемем външна одиторска фирма, която да извърши този огромен обем от работа. Но, забележете, това ще струва доста средства, защото ако оценката на тези активи за стотици милиони струва стотици хиляди, ние трябва да имаме мотив, за да ги похарчим. В противен случай, ако бяхме го направили първоначално, въпросът щеше да бъде: защо похарчихте средствата преди да изчакате да приключи досъдебното производство, тъй като в хода на досъдебното производство допускаме хипотетично, че този, който е прибрал този, примерно, архив, може да бъде принуден да го върне.
Водещ: Вие вярвате ли, че той е някъде, какви са подозренията Ви?
Мирослав Найденов: Аз мисля, че едва ли е унищожен, тъй като възможно е да е някъде съхранен и...
Водещ: Защо през годините повечето хидросъоръжения в България бяха свързани с ДПС, освен, че „Напоителни системи” беше управлявана от настоящ депутат от ДПС, Петя Раева?
Мирослав Найденов: То е свързано не толкова с нейното управление, колкото с факта, че 8 години поред министерството беше в ресора на ДПС и „Напоителни системи” като търговско дружество на Министерство на земеделието респективно попадаше под обхвата на влияние на тази партия.
Водещ: Защо се свързва с тотално доминиране и със съмнения за нечестности?
Мирослав Найденов: Ами вижте, това са част от нещата, за които нашето общество говори години назад. Нещата имат и друга корелация. Министерството по бедствия и аварии и Министерство на земеделието, тъй като средствата са отпускани през Министерствата по бедствия и аварии.
Водещ: Средствата за тези язовири и всякаква поддръжка на тези хидросъоръжения, да.
Мирослав Найденов: За поддръжката на тези съоръжения, да. И тази връзка можем да я направим, но разбирате, че ние в момента коментираме хипотези. Тези хипотези се надявам да бъдат доказани, но общо взето...
Водещ: Чакайте сега. Това са съоръжения, които са били на подчинение, най-общо, на земеделското министерство, но парите са били превеждани през...
Мирослав Найденов: Точно така, през Министерство на бедствията и авариите.
Водещ: Защо, какво бедствено и аварийно има в поддръжката на един язовир?
Мирослав Найденов: Защото част от средствата, или по-голямата част от средствата са минавали, всъщност устройството е било такова. Така е бил планиран и държавният бюджет. Всъщност самото съществуване на Министерство по бедствия и аварии е нещо, което ние приключихме в момента, в който ние поехме управлението.
Водещ: Съмнения за злоупотреба на хората, стоели по върховете на тези министерства и бидейки представители на ДПС, имате ли?
Мирослав Найденов: Категорично, аз лично имам, защото вече за повече от 2 години в Министерство на земеделието видях много, много неща. Като започнем от прословутите заменки не само на гори, нещата при земите са в много по-големи мащаби, отколкото при горите, ако щете, по отношение на тези недвижими имоти. Самият обхват на министерството, имайки предвид, че, примерно, една трета от територията на България са земи и една трета гори, в този смисъл всичко, което попада в тези територии, би трябвало да е в баланса на Министерство на земеделието. И наистина това огромно имущество и като обем, и като стойност, е било обект на доста големи апетити.
Водещ: Смятате ли, че ако има съмнения за такива апетити и за изразходване, и за източване, и за кражба на толкова милиони левове, те ще бъдат доказани, могат ли да бъдат доказани по волята, например на прокуратурата, след Вашия сигнал преди 2 години, виждате ли я някъде?
Мирослав Найденов: Поставяте ме в трудна ситуация – да коментирам какво може да направи прокуратурата. Аз се надявам обаче чрез това, което вече ни препоръча Сметната палата и ние ще го изпълним незабавно, наемайки външна фирма, която да оцени тези активи, и най-вече да направи техния баланс...
Водещ: Които пак са държавни пари за една външна фирма, която ще прави нещо, което....
Мирослав Найденов: Точно така, която трябва да го направи, но, вижте, ние трябва да направим баланса. Някой трябва да го направи колкото и да ни струва, защото ако от едната страна стоят стотици хиляди, които трябва да похарчим за това, от другата обаче стоят съмнения за злоупотреби за милиони. Трябва да го направим. Обществото трябва да плати тази цена, за да знае истината – какво се е случвало години назад с тези съоръжения и десетките милиони, които се наливани за поддръжка на тези съоръжения, без да има абсолютно всякаква отчетност за това, което е правено.
Водещ: Като става въпрос за милиони, да Ви питам ще загубим ли онези пари по Програма за развитие на селските райони, 200 млн.?
Мирослав Найденов: Те не са 200 млн., всъщност в края на годината ще се знае. Правим всичко възможно да не се случи това, тъй като по правилото „N + 2”, или в случая „N + 3”, е правило, което всяка година Програмата за развитие на селските райони, пък и другите оперативни програми, имат финансова рамка, която казва, примерно, всяка година колко трябва да бъдат похарчени от тези средства, за да няма хаос. И тъй като първите три години не е харчено нищо, бяха похарчени няколкостотин хиляди лева до средата на 2009 г., при условие, че трябваше да бъдат похарчени милиарди. Колкото и да наваксваме през следващите години...
Водещ: Усвоени да кажем.
Мирослав Найденов: Усвоени, да, буквално усвоени, това са по Програмата за развитие на селските райони. Съществува опасност в края на тази година, когато изтича този срок „N + 2” или в случая „N + 3”, тъй като и 2007 г. я броят малко като гратисна, ние да загубим над 100 млн. евро. И за да не се случи това, аз имах в понеделник среща с комисаря по земеделие и предложихме една схема, която включително снощи в късните часове обсъждахме с премиера и вицепремиера Дянков, тези средства, които евентуално бихме могли да загубим, с тях да направим гаранционен фонд и те да бъдат депозирани в Българската банка за развитие. Т.е. да бъдат достъпни до българските земеделски производители като гаранции, които могат да получават, срещу усвояването на средства по програмата. Работи се ударно, има екип, и то под контрола лично на премиера, за да може тези средства да бъдат спасени. Така че надяваме се....
Водещ: В колко часа снощи по тези въпроси се срещнахте?
Мирослав Найденов: Ами някъде около 22.00 часа разговаряхме.
Водещ: Късно е било. Последен въпрос, млечните ферми. Онези млечни ферми, които не отговарят на изискванията на евростандартите. Получихме ли в крайна сметка гратисен период за тяхното не закриване или не, защото преди около месец имаше заглавия: още една година, или колко беше там, им се дава отсрочка те да влязат в европейска форма?
Мирослав Найденов: Решението е от вчера следобяд и аз наистина използвам Вашия ефир, за да го съобщя – вчера следобяд Европейската комисия реши още с 2 години, т.е. до края на 2013 г. българските млечни ферми ще получат срок, за да се приведат съгласно хигиенните изисквания на Европейската комисия. Така че да се надяваме те да успеят, или голяма част от тях да успеят.
Водещ: Колко са тези ферми, и с това приключваме?
Мирослав Найденов: Фермите, които не отговарят към момента на изискванията, са малко над 40 000, а малко над 3000 само отговарят. И нека да не чакаме, типично по български, последния момент, защото този последен срок, ако не бяхме издействали това увеличение, трябваше да изтече след малко повече от месец.
Водещ: Министърът на земеделието и храните – Мирослав Найденов беше гост в нашето предаване.