Водещ: До края на март ще се разплатят средствата на тютюнопроизводителите, съобщиха от Министерството на земеделието и храните. По Схемата за национални доплащания за сектор „Тютюн“ ще бъдат изплатени 107 милиона лева. Същевременно заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев заяви, че сектор „Плодове и зеленчуци“ е заложен като един от водещите за финансиране до 2020 година. За българските приоритети в земеделието в следващите седем години ще говорим сега именно със заместник-министър Васил Грудев. Г-н Грудев, участвахте в дискусия на тема „Ефективни стъпки за земеделско финансиране“. От какво се интересуваха най-вече участниците във форума?
Васил Грудев: Интересът за развитието и за финансирането на българското земеделие е изключително голям и разбира се, това е пропорционално и на финансовите средства, които са налични като европейско финансиране до 2020 година за Сектор „Земеделие“. Над 7,7 милиарда евро е сумата, която ще бъде разпределена в сектора, както чрез директните плащания на площ, така и с Програмата за развитие на селските райони.
Водещ: В едно от изказванията си казвате, че всяка инвестиция в сектора ще се намира по-нагоре от Сектор „Зърнопроизводство“. Какво означава това? Означава ли, че ще се опитате да бъде преодоляно недоволството от програмния период, който все още не е завършил, затова че много от средствата отидоха именно към зърнопроизводителите?
Васил Грудев: Вече не говорим за опита, говорим за заложни, ясни приоритети, които са и в нормативната база. Всеки един проект, тук говорим за Програмата за развитие на селските райони, който е насочен и чийто инвестиции са насочени в развитието на подотраслите „Плодове и зеленчуци“, това са овощарство, трайни насаждения, животновъдство, биологично земеделие, те ще получават един допълнителен бонитет спрямо всички други проекти и по този начин те ще се възползват със сигурност и на първо място от наличните средства като европейско финансиране. Много ясно и много точно са определени критериите и приоритизирането на тези сектори, които поради една или друга причина, вие знаете, през изминалия 7-годишен период бяха оставени на заден план и по този начин изоставането в тяхното развитие беше сериозно, а това са едни традиционни за България сектори, които могат да осигурят и необходимата заетост, и необходимите инвестиции въобще в земеделието.
Водещ: Преди дни на форум, посветен на храните, отново български производители, в случая – на млечни изделия и на яйца заявиха всъщност, че те няма как да преборят вноса, тъй като до 2020 година няма да бъдат изравнени субсидиите за българските производители и примерно за полските производители.
Васил Грудев: Истината е, че от 2016 година субсидиите са изцяло изравнени. България ще се възползва от 100-процентовия си финансов ресурс по схемата и въобще по финансирането на Общата селскостопанска политика. Но също така истина е, че през изминалите 7 години тези специфични подотрасли, неполучавайки необходимото допълнително подпомагане, а знаете ние се базирахме изцяло върху схемата за единно плащане на площ, при която независимо от отглежданата култура ставката на подпомагане е една и съща, това доведе до приоритизиране на монокултурното отглеждане на зърнопроизводството. В което няма нищо лошо, но не се даде тласък на тези традиционни за България сектори. До 2020 година, в момента както чрез директните плащания, където ставката за декар, взимам за пример плодовете, нараства пет пъти – от средно 30 лева на декар ставка за подпомагане, което получаваха към момента нашите производители, от настоящата година тази ставка е 150 лева на декар. Тоест имаме пет пъти увеличение на единичната ставка. Съвсем отделен е и приоритетът в Програмата за развитие на селските райони, където даваме тласък на инвестиции в тези специфични сектори, именно за да можем до 2020 година да наваксаме малко от изоставането на тези традиционни и интензивни сектори в земеделието.
Водещ: „Зеленото“ земеделие как ще се развива в България през следващите 7 години?
Васил Грудев: Под „зелено“ земеделие може да разбираме няколко неща. Първо изискванията за „зелени“ плащания, които представляват 30 процента от нашия бюджет по директните плащания на площ, са база, която е задължителна за нашите стопани, ако искат, разбира се, да получават пълния си пакет от финансови средства. Отделно ние в рамките на Програмата за развитие на селските райони многократно увеличихме подпомагането за биологичното производство. През изминалата Програма за развитие на селските райони за биологично производство бяха отделени 30 милиона евро за целия 7-годишен период. В момента тези средства са над 152 милиона евро до 2020 година. Тоест отново имаме 5 пъти увеличение на бюджета за биологичното производство. Защото именно и биологичното производство е един от приоритетите ни за развитие в Сектор „Земеделие“. Ако мога да обобщя наистина слагаме акцента в този 7-годзишен период върху плодове, зеленчуци, биологично производство. Разбира се и допълнително подпомагане на нашите млади земеделски стопани, които трябва да насърчим да останат в селските райони, да се занимават със земеделския бизнес.
Водещ: Винаги в този случай стои и въпросът за готовността пък от друга страна на т.нар. бенефициенти, а именно българските производители на плодове и зеленчуци. Има ли гаранция, че с насочването пък към тези сектори, към този сектор на средства, няма да се повтори случаят със зърнопроизводителите от настоящия програмен период?
Васил Грудев: Много е трудно да се повтори тази ситуация, защото приоритизирайки тези подотрасли в селското стопанство ние все пак не трябва да губим от поглед и да изоставяме подпомагането във всички други сектори на земеделието, визирам зърнопроизводството. Но увеличението на средствата, допълнителната субсидия, приоритет в инвестициите, след като се дават в плодовете, зеленчуците и животновъдството най-вече, следва да запазим достигнатия стандарт и в Сектор „Зърнопроизводство“. Ние не можем да си позволим и в никакъв случай няма да го направим с лека ръка да се зачеркнат постиженията на един сектор, който малко или много е изключително конкурентен както на европейския, така и на световния пазар. Така че истината, ако трябва да бъда откровен с вас е в търсенето и намирането на балансирано подпомагане, без да се залита в крайности.
Водещ: Въпросът е дали ще се случи в реалността, г-н Грудев. Въпросът е дали няма да се случи така че да се пренасочат земеделски производители само и само заради повечето пари и да се стигне до това, че групи хора да започнат да отглеждат примерно домати или праскови само защото субсидиите са по-високи.
Васил Грудев: Тук не говорим само за получаване на субсидии, тъй като обвързаното подпомагане, което ще осъществяваме в този сектор е свързано и с производство, и с реализация на съответната продукция. Все пак крайната цел на подпомагането в тези отрасли е както генериране на заетост, така и ние да осигурим български плодове и зеленчуци, и да осигурим възможност на българското животновъдство за растеж. Така че ние не изоставяме погледа върху производството, а напротив – чрез тези допълнителни схеми за подпомагане ние търсим и следим производството от заявените площи, тъй че да не се стига до ситуации, в които ще си заявяват само един площи плодове и зеленчуци за получаване на по-високата субсидия и няма да има никакъв интерес или грижа в реализацията на тази продукция. Точно обратното, субсидии ще се получат само при производство и само при интерес към реализацията на това производство, за да се постигне ефективната политика в сектора.
Водещ: Всъщност в момента България успява ли да изпълни квотите към ЕС за износ на плодове и зеленчуци?
Васил Грудев: Няма такива квоти за износ на плодове и зеленчуци. България е нетен вносител на плодове и зеленчуци, именно това е тенденцията, която ние трябва да спрем. В този сектор няма квоти за износ.