Водещ: Добро утро. В минутите след 8 ч. интервю с министър Мирослав Найденов. За много години. Добре дошли.
Мирослав Найденов: За много години. И позволете ми все пак като земеделски министър да пожелая една здрава и берекетна година на нашите зрители.
Водещ: Дано да е така. Ще започнем директно с конфликтните точки. Едно интервю именно в това студио миналата седмица вся смут в правителството. В обзорен разговор с финансовия министър Симеон Дянков той направи едно сравнение за съдбата на уволнения и вече бивш транспортен министър Александър Цветков, който така бягал по тъча по темите за реформите и вече го нямало. Имаше дори реплика „Скоро ще спре да говори Мирослав Найденов”. Разбира се, за да не изваждам от контекста определени реплики, е по-добре да видим откъс и след това ще продължим.
Водещ: Това беше откъсът. Чухте ли се за празниците със Симеон Дянков и честитихте ли си или...
Мирослав Найденов: Не сме се виждали. Аз му изпратих SMS, пожелах му приятно изкарване на Новата година.
Водещ: Той отговори ли ви?
Мирослав Найденов: Не сме се чували.
Водещ: На SMS-а отговори ли ви?
Мирослав Найденов: Не, нямам...
Водещ: Това напрежение как ще приключи? Кой преди кого ще си отиде?
Мирослав Найденов: Вижте, гледайки го за пореден път, защото аз не гледах директното предаване тогава, но след това го гледах на запис, мисля, че за пореден път стигаме до извода, че това е едно доста умело, провокирано от вас непремерено изказване от страна на министър Дянков и последвала, разбира се, доста остра реакция от страна на премиера Борисов.
Водещ: Тя беше много остра. Иначе нашата работа е да питаме и, когато усетим, че има някакво напрежение, да получим искрен отговор.
Мирослав Найденов: Сега, аз не мисля, че трябва да се прави драма от това. Самият министър Дянков каза накрая, т.е. с това завърши и този репортаж – вие го попитахте има ли планове някакви, той каза „Не”. Разбира се, не говорим за това.
Водещ: Той бетонира ли ви по този начин за поста дългосрочно?
Мирослав Найденов: Вижте, в Министерски съвет има принципи и правила на работа. Основният принцип и правило е това, че оценка може да дава само премиерът. Ние сме министри от кабинета на Борисов. След време, когато не сме министри, за нас ще пишат „министър от кабинета „Борисов”, както пишат за нашите предшественици. В този смисъл той предлага и състава и, разбира се, персонално кой какъв министър да бъде и той има право да дава оценка.
Водещ: Защо не се харесвате със Симеон Дянков? Да приемем, че това няма да ви пречи на работата, докато Бойко Борисов е премиер и в общи линии контролира нещата. Какъв е проблемът и защо не се харесвате? Това на различни моменти избива отделни пикове във времето.
Мирослав Найденов: Въпросът не е на харесване и на нехаресване. Когато има спор между двама министри в този кабинет, обикновено спорът се решава при премиера. Ако не може да бъде решен и при премиера, той самият предлага министрите да изложат своите позиции пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ. И тя взема решения. Това не означава, че ние не можем да имаме спорове помежду си и не означава, че ако ние имаме някои спорове, значи не се харесваме или се мразим или нещо подобно. Не виждам нищо странно и нищо кой знае какво се е случило. Отново повтарям, според мен това беше...
Водещ: За първи път беше нахокан по такъв публичен начин вицепремиерът Симеон Дянков. Това направи впечатление и не може да го омаловажите.
Мирослав Найденов: Вижте, аз мисля, че обяснението го даде премиерът. Аз не мога да коментирам. И в реакцията си веднага след това предаване и, разбира се, в последвалите няколко интервюта той обяснява, че всъщност той има право да дава оценка. И всъщност това, което се случи, е, че той даде оценка вече персонално за моята работа и за работата на моя екип. И той каза, че работата през тази година е прекрасна. И аз ще кажа няколко цифри, ако позволите, защото, когато се хвърлят в пространството определения, трябва да знаем какво стои отзад. Първо, по данни на Европейската сметна палата България е първенец по ръст на усвояване на европейските земеделски фондове с 54,5%. България, според Европейската комисия, е на първо място по ръст на доходите на земеделските производители. Според данни на Националния статистически институт аграрният сектор в тази тежка година е единственият сектор с ръст, който бележи ръст и в брутната добавена стойност и в БВП. Има доста цифри, външнотърговското салдо... Всъщност измерението на всичко е външнотърговското салдо. За 2010 година външнотърговското салдо спрямо 2009 нарасна три пъти, а за първите 9 месеца – защото нямам още резултатите за цялата година, за 2011 външнотърговското салдо за първите 9 месеца надмина това за 2010. Т.е. когато говорим за тези цифри – усвояване на европейски фондове, ръст на външнотърговското салдо, ръст на брутната добавена стойност, това означава, че този сектор работи много добре. В този сектор се извършиха две много тежки реформи през миналата година. Първо, създаде се агенцията по безопасност на храните и тази мегареформа стартира и, благодарение на създадената агенция, ние имаме тези добри резултати и това, че не допуснахме тежки хранителни инциденти.
Водещ: Тогава е още по-странно защо не сте добре оценен от колегата си, след като така или иначе е решил да ви оцени.
Мирослав Найденов: Вижте, всички имахме много тежка година. Особено финалът на годината беше особено тежък. Специално министър Дянков имаше много голямо напрежение върху себе си.
Водещ: Изпускане на нерви, на напрежение ли е това?
Мирослав Найденов: Не мога да коментирам. Той най-добре може да каже. Аз оценка за никого не давам.
Водещ: Той пък казва, че е откровен. Трябва ли да бъде санкциониран някой заради мнението си, казано то пък публично?
Мирослав Найденов: Той го е казал, той може да коментира. Видяхте реакцията на премиера. Аз казвам лично за себе си – имахме тежка година. В края на тази тежка година, когато застанахме буквално и срещу протестиращите и срещу общественото мнение по някои въпроси, ние трябваше да си кажем добри думи. Още повече, че това беше в навечерието на тези светли християнски празници.
Водещ: Можеше да не ви ги помрачава, така ли?
Мирослав Найденов: Можеше да си кажем добри думи. Смятам, че всички ние имахме нужда като екип да си кажем добри думи. Затова благодаря на премиера за думите, които каза.
Водещ: На премиера?
Мирослав Найденов: Разбира се. Той каза добри думи...
Водещ: Чувствате ли се любимец вече на премиера, ако...
Мирослав Найденов: Не, категорично. Вижте, премиерът е изключително критичен човек. Аз работя с него не само като министър. Преди това бях в общината като шеф на общинска фирма. Искам да кажа, че той много рядко хвали и много критикува. Критикува и за най-малките неща. Това те държи постоянно в тонус, в напрежение. Не е тайна, че заради скандала с Калина Илиева аз имах доста тежки разговори с него. Трябваше да направим невъзможното и ние го направихме. Вижте, ако не беше дошъл резултатът от Европейската сметна палата, че ние имаме ръст с 55%...
Водещ: За този период ли той има предвид, че зле сте се правили в началото, но после вече е прекрасно?
Мирослав Найденов: Вижте, гледайки го за пореден път, защото аз не гледах директното предаване тогава, но след това го гледах на запис, мисля, че за пореден път стигаме до извода, че това е едно доста умело, провокирано от вас непремерено изказване от страна на министър Дянков и последвала, разбира се, доста остра реакция от страна на премиера Борисов.
Водещ: Тя беше много остра. Иначе нашата работа е да питаме и, когато усетим, че има някакво напрежение, да получим искрен отговор.
Мирослав Найденов: Сега, аз не мисля, че трябва да се прави драма от това. Самият министър Дянков каза накрая, т.е. с това завърши и този репортаж – вие го попитахте има ли планове някакви, той каза „Не”. Разбира се, не говорим за това.
Водещ: Той бетонира ли ви по този начин за поста дългосрочно?
Мирослав Найденов: Вижте, в Министерски съвет има принципи и правила на работа. Основният принцип и правило е това, че оценка може да дава само премиерът. Ние сме министри от кабинета на Борисов. След време, когато не сме министри, за нас ще пишат „министър от кабинета „Борисов”, както пишат за нашите предшественици. В този смисъл той предлага и състава и, разбира се, персонално кой какъв министър да бъде и той има право да дава оценка.
Водещ: Защо не се харесвате със Симеон Дянков? Да приемем, че това няма да ви пречи на работата, докато Бойко Борисов е премиер и в общи линии контролира нещата. Какъв е проблемът и защо не се харесвате? Това на различни моменти избива отделни пикове във времето.
Мирослав Найденов: Въпросът не е на харесване и на нехаресване. Когато има спор между двама министри в този кабинет, обикновено спорът се решава при премиера. Ако не може да бъде решен и при премиера, той самият предлага министрите да изложат своите позиции пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ. И тя взема решения. Това не означава, че ние не можем да имаме спорове помежду си и не означава, че ако ние имаме някои спорове, значи не се харесваме или се мразим или нещо подобно. Не виждам нищо странно и нищо кой знае какво се е случило. Отново повтарям, според мен това беше...
Водещ: За първи път беше нахокан по такъв публичен начин вицепремиерът Симеон Дянков. Това направи впечатление и не може да го омаловажите.
Мирослав Найденов: Вижте, аз мисля, че обяснението го даде премиерът. Аз не мога да коментирам. И в реакцията си веднага след това предаване и, разбира се, в последвалите няколко интервюта той обяснява, че всъщност той има право да дава оценка. И всъщност това, което се случи, е, че той даде оценка вече персонално за моята работа и за работата на моя екип. И той каза, че работата през тази година е прекрасна. И аз ще кажа няколко цифри, ако позволите, защото, когато се хвърлят в пространството определения, трябва да знаем какво стои отзад. Първо, по данни на Европейската сметна палата България е първенец по ръст на усвояване на европейските земеделски фондове с 54,5%. България, според Европейската комисия, е на първо място по ръст на доходите на земеделските производители. Според данни на Националния статистически институт аграрният сектор в тази тежка година е единственият сектор с ръст, който бележи ръст и в брутната добавена стойност и в БВП. Има доста цифри, външнотърговското салдо... Всъщност измерението на всичко е външнотърговското салдо. За 2010 година външнотърговското салдо спрямо 2009 нарасна три пъти, а за първите 9 месеца – защото нямам още резултатите за цялата година, за 2011 външнотърговското салдо за първите 9 месеца надмина това за 2010. Т.е. когато говорим за тези цифри – усвояване на европейски фондове, ръст на външнотърговското салдо, ръст на брутната добавена стойност, това означава, че този сектор работи много добре. В този сектор се извършиха две много тежки реформи през миналата година. Първо, създаде се агенцията по безопасност на храните и тази мегареформа стартира и, благодарение на създадената агенция, ние имаме тези добри резултати и това, че не допуснахме тежки хранителни инциденти.
Водещ: Тогава е още по-странно защо не сте добре оценен от колегата си, след като така или иначе е решил да ви оцени.
Мирослав Найденов: Вижте, всички имахме много тежка година. Особено финалът на годината беше особено тежък. Специално министър Дянков имаше много голямо напрежение върху себе си.
Водещ: Изпускане на нерви, на напрежение ли е това?
Мирослав Найденов: Не мога да коментирам. Той най-добре може да каже. Аз оценка за никого не давам.
Водещ: Той пък казва, че е откровен. Трябва ли да бъде санкциониран някой заради мнението си, казано то пък публично?
Мирослав Найденов: Той го е казал, той може да коментира. Видяхте реакцията на премиера. Аз казвам лично за себе си – имахме тежка година. В края на тази тежка година, когато застанахме буквално и срещу протестиращите и срещу общественото мнение по някои въпроси, ние трябваше да си кажем добри думи. Още повече, че това беше в навечерието на тези светли християнски празници.
Водещ: Можеше да не ви ги помрачава, така ли?
Мирослав Найденов: Можеше да си кажем добри думи. Смятам, че всички ние имахме нужда като екип да си кажем добри думи. Затова благодаря на премиера за думите, които каза.
Водещ: На премиера?
Мирослав Найденов: Разбира се. Той каза добри думи...
Водещ: Чувствате ли се любимец вече на премиера, ако...
Мирослав Найденов: Не, категорично. Вижте, премиерът е изключително критичен човек. Аз работя с него не само като министър. Преди това бях в общината като шеф на общинска фирма. Искам да кажа, че той много рядко хвали и много критикува. Критикува и за най-малките неща. Това те държи постоянно в тонус, в напрежение. Не е тайна, че заради скандала с Калина Илиева аз имах доста тежки разговори с него. Трябваше да направим невъзможното и ние го направихме. Вижте, ако не беше дошъл резултатът от Европейската сметна палата, че ние имаме ръст с 55%...
Водещ: За този период ли той има предвид, че зле сте се правили в началото, но после вече е прекрасно?
Мирослав Найденов: Когато се случи това във фонд „Земеделие” – този гаф с Калина Илиева, нормално е ресорният министър да поеме и негативите.
Водещ: Вие не признавахте, че е ваш гаф, но какво, кара ви се тогава?
Мирослав Найденов: Аз не съм могъл да знам, че тя се опитва да фалшифицира диплома, за да не се връщаме към този случай. Но когато е трябвало да бъда нахокан, казано направо, аз съм бил. Но когато трябва и аз, и екипът, и останалите колеги да бъдат поощрени, отново повтарям, след тази изключително тежка година. И премиера, благодаря му, че го направи, защото ние се нуждаехме и добри думи.
Водещ: Той какво ви каза лично на вас? Вие сте се обидили без съмнение, след като изброихте тези резултати.
Мирослав Найденов: Не, не съм се обидил.
Водещ: И ви е станало неприятно. Вместо добра дума – критика.
Мирослав Найденов: По стечение на обстоятелствата здравеопазване бях с него и с колегите Лили Павлова и Ивайло Московски на откриване на обект в Разград. Просто това се случи буквално...
Водещ: Той какво ви каза – „Миро, спокойно, харесват работата ти”?
Мирослав Найденов: Той го каза пред медиите. Даде оценка на работата на министерството и той даде положителна оценка. Затова ние всички имаме нужда, повтарям, от добри думи в края на тази тежка година. И нека, наистина, моля ви, да сложим точка. Няма драма, няма напрежение, изхождайки от анонса на този разговор.
Водещ: Добре. А говорите ли си с финансовия министър, след като на SMS-а не ви е отговорил? Поне разговор между вас има ли чисто човешки?
Мирослав Найденов: Ние не сме се виждали. Вижте, то се случи буквално преди празниците. На първия Министерски съвет и първия повод, който имаме. Вчера получихме транш за ветеринарните лекари от Министерство на финансите, за да можем да изплатим...
Водещ: Говорите ли си или така по документи?
Мирослав Найденов: Разбира се, че си говорим. Никога не сме спирали да си говорим.
Водещ: Добре.
Мирослав Найденов: Аз затова казвам, че някак си наистина на базата на напрежението и изпуснатите думи доведоха до това, което вие наричате скандал, но определено то не е.
Водещ: Е беше. Как да не е?
Мирослав Найденов: За мнение не е. Работата продължава. Имаме всички толкова много работа, че не мисля, че това трябва да е основно.
Водещ: Споменахте фонд „Земеделие”. Имате ли някаква информация, ето сменям вече темата,здравеопазване а Георги Порожанов...
Мирослав Найденов: Румен. В
одещ: Румен, извинявайте. Порожанов, кой точно би могъл да... Естествено, има разследване, но вие без съмнение имате някаква информация. Кой е заинтересован?
Мирослав Найденов: Първо искам да кажа от...
Водещ: Защо беше пребит?
Мирослав Найденов: ... вашия ефир, че това е изключително гнусно и подло деяние, направено в навечерието на Нова година, когато човек трябва със семейството си да се събере и да прекара едни приятни мигове.
Водещ: Те не подбират дали преди или след Нова година да те пребият.
Мирослав Найденов: Да, но вижте, двама професионални биячи, въоръжени с боксове, да нападнат един човек и буквално пред дома му да го смажат от бой, това е не мога да го опиша.
Водещ: Какво се крие зад това според вашите подозрения?
Мирослав Найденов: Има разследвания. Аз смятам, че откакто е Румен Порожанов, фондът работи много добре. смятам, че има интереси, които са засегнати. Нека да припомня, че средствата, които влизат в България по двата земеделски фонда – това е Програмата за развитие на земеделските райони и като директни плащания, са най-много пари. А те са повече, отколкото парите по останалите оперативни програми.
Водещ: Чии интереси е засегнал? Без в никакъв случай да правим директен извод, че тези, чиито интереси са засегнати, са поръчители. Дайте пример на фирмите, които са с отрязани плащания.
Мирослав Найденов: Не, не мога да дам пример за фирми, първо защото аз не ги знам. Второ, защото можем само да правим предположения. Но си мисля, че една от причините би могла да бъде засегнати икономически интереси и хора, които са свикнали да получават неправомерно пари.
Водещ: Сума и пари без конкретна фирма?
Мирослав Найденов: Не, разбирате, че това е несериозно да го кажа.
Водещ: Защо?
Мирослав Найденов: Защото може...
Водещ: Може това да е повод, без да казваме, че е.
Мирослав Найденов: Има отказани проекти, има неразрешени плащания, неоторизирани плащания там, където не трябва да отиват пари.
Водещ: На каква стойност? Какъв порядък?
Мирослав Найденов: Не са малко. Става въпрос за десетки милиони. Разбира с,е не изключвам и другата възможност, чисто политическия елемент – лош сигнал към Европа. Виждате ли, тук бият човека, който управлява най-многото европейски средства. Така че подбрано е. цели дестабилизиране определено на фонда. Защото малко пък преди това да се случи, буквално дни преди това, имаше една лична трагедия във фонда, която също засегна човек на доста висок пост. Възможно е и това да са целели. Мога да им отговоря от вашия ефир – няма да го постигнат. Благодаря му на Румен, че много бързо се съвзе. Вчера се чухме, в първия работен ден. Той беше на работното си място.
Водещ: Това са хората, които искат да пратят лош сигнал към Брюксел, ако това е една от възможните хипотези. Кои са тези кръгове?
Мирослав Найденов: Ами същите кръгове, които взривяваха бомби, когато идваха еврокомисари, същите кръгове, които правиха и други поразии. Така че може, това са хипотези...
Водещ: Кои са те?
Мирослав Найденов: Знаем всички – тези, които целят дестабилизация, тези, които целят да се върне това статукво, което беше преди години. Но важното съобщение към земеделските производители, защото до края на месец януари ние трябва да изплатим средствата на единица площ към българските земеделски производители, те ще бъдат изплатени. Вчера съм говорил с екипа. Това, което се случи в личен план с Порожанов, няма по никакъв начин да повлияе на плащането на средства.
Водещ: А вярвате ли, че ще бъдат разкрити извършителите? Защото след нападението и над шефа на АЕЦ това е второ дръзко нападение над човек на висока позиция.
Мирослав Найденов: Иска ми се, макар че това са страхливци. Хора, страхливци, които нямат друг начин, освен това да се крият по кюшетата /.../.
Водещ: Говорите така, все едно знаете кои са.
Мирослав Найденов: Не, не знам кои са. Ако знаех кои са, щях да съобщя където трябва и мисля, че те щяха да бъдат заловени. Но повтарям, страхливци, които подбират този гнусен начин на разправа.
Водещ: Някакви сигнали за заплахи, да речем срещу вас имало ли е?
Мирослав Найденов: Не, ако имаше, щях да дойда сега с охрана. Слава Богу, не съм с охрана.
Водещ: Да преминем към потребителски теми, които...
Мирослав Найденов: Те са важни.
Водещ: ... освен политическите интриги вълнуват хората. Три години затвор за опасни и некачествени храни. Това действително ли е текст, който се подготвя, и за търговеца ли ще важи този затвор или за доставчика? Как ще се персонифицира вината? Обмислили ли сте го в подробности?
Мирослав Найденов: Господин Николаев, малко уточнение. И в момента има текст в Наказателния кодекс, който гласи, че този, който предлагайки храни може да застраши живота и здравето на хората, подлежи на наказателна отговорност. Но така разтегливо написано, позволява на добри юристи, на адвокати да спасят положението, имайки предвид друго. Когато засекат контролните органи храна с минал срок на годност или с неустановен произход, вече в съдебната зала да се опита агенцията по храните да докаже, че храната с минал срок на годност би могла да застраши.
Водещ: А как искате да бъде?
Мирослав Найденов: Искаме конкретно да е разписано. Този, който, не който застрашава чисто хипотетично, а този, който предлага храна с минал срок на годност, с неустановен произход, да носи наказателна...
Водещ: Без да е сигурно дали тя е опасна, най-малкото да е с минал срок на годност.
Мирослав Найденов: Защото, вижте, тогава влизаме в хипотезата ние да доказваме, че тя би могла да ви отрови. Априори, след като е минал срокът на годност и някой умишлено я предлага, с което може да ви застраши живота, той трябва да знае, че носи наказателна отговорност. Смятаме, че това драстично ще намали тези нарушения, защото...
Водещ: За /.../ става дума, така ли? Този, който е последният от веригата продавач-купувач.
Мирослав Найденов: За търговеца или, ако пък производителят си е позволил да я задържи в складове си докато й мине срокът на годност и примерно да я преопакова, за да я пусне, защото има и такива случаи, той също трябва... Този. Затова казваме „този”.
Водещ: Персонална наказателна?
Мирослав Найденов: Персонална наказателна отговорност.
Водещ: До три години в затвора или поне три?
Мирослав Найденов: Юристите ще кажат. Но трябва да имаме тази рестрикция, защото в момента рестрикциите са предимно финансови. Те не са малки. И ако позволите една статистика, защото заговорихме за агенцията по храните. Проверите, откакто съществува агенцията, показват, че намаляват нарушенията. Очевидно имат респект към тази структура. Въпреки това, обаче, ги има, защото от февруари, откогато е създадена агенцията, до Нова година са извършени над 100 хил. проверки, затворени са 352 обекта, има издадени 10 хил. предписания, 3500 наказателни постановления. Очевидно, обаче, виждайки тази цифра, означава, че ние трябва да имаме още по-строги мерки, защото видяхме лятото какво се случи – тогава, когато заради едни дюнери – там, където се предлагаше месо с минал срок на годност или...
Водещ: Общ брой извършени проверки, тук виждаме на тази справка – 227 хил. Така ли е?
Мирослав Найденов: Да.
Водещ: Добре, възможно ли е за...
Мирослав Найденов: Не, 112 хил. са. Вие имате...
Водещ: 112 хил.?
Мирослав Найденов: 112 хил. за, колко, около 10 месеца.
Водещ: Е добре, по 1000 на ден. Толкова излиза. Страшно много.
Мирослав Найденов: Разбира се, проверяват... Аз говоря за цялата страна.
Водещ: реалистично ли е това? 1000 проверки дневно.
Мирослав Найденов: Абсолютно реалистично е това нещо да се извърши. Говоря за цялата страна. И особено сега, покрай празниците – и Коледа, и Нова Година, преди това покрай Великден, имаме масирани проверки, които масирани проверки респектират по някакъв начин хората, които биха могли...
Водещ: Затворени обекти – 1112 броя. Затворени обекти виждам в тази справка или това е нещо друго?
Мирослав Найденов: Не, вие гледате друго, предполагам. Затворени обекти са 352.
Водещ: Това означава ли, че там е имало стоки, които застрашават живота и здравето на гражданите...
Мирослав Найденов: Естествено...
Водещ: ... и че 352 души биха влезли в затвора – хипотеза, ако този текст бъде приет, който предлагате?
Мирослав Найденов: Биха носили наказателна отговорност. И да се доказва, защото в тези 352 обекта е можело вие или вашите деца да се отровят и да си развалите и празниците. И вместо примерно някъде на приятно място, да ги прекарате в болницата. Затова ние не трябва да бъдем снизходителни към подобни прояви.
Водещ: Кога смятате, че депутатите ще обсъдят и приемат този текст и кога очаквате или желаете да влезе в сила?
Мирослав Найденов: Той по-скоро да го прецизират, защото той, както и вие казахте, е приет. Има го в Наказателния кодекс. Искаме да бъде прецизиран, за да е ясно за какво точно се носи. Надявам се буквално в първите дни, след като започне работа парламентът, да може да разговаряме депутатите по тази тема.
Водещ: Т.е. съвсем скоро.
Мирослав Найденов: Да.
Водещ: В рамките на няколко, два месеца.
Мирослав Найденов: Ами хубаво е всичко това до началото, примерно, на големия летен сезон, защото ние, освен всичко, сме и голяма туристическа дестинация. И когато обменът, информационният тече, че примерно има отравяне на деца в лагер, видяхте, това е безобразно.
Водещ: Сега ще минем към темата за яйцата. Ще видим първо един репортаж. Задаваме си въпроса дали ни чака поскъпване на яйцата заради новите стандарти за отглеждане на кокошките. След малко ще отговорите, защото в сила вече е изискване от 1 януари у нас, както и в другите държави от ЕС, да действа директивата за хуманно отношение към кокошките-носачки. Какви са новите изисквания и какви ще бъдат последствията за нас, потребителите, а и производителите? Това провериха кореспондентите ни от Добрич. Вижте. Репортер: Тази птицеферма в добричкото село Дончево отговаря на всички европейски изисквания за хуманно отношение към кокошките-носачки. Иван Иванов: Птиците се отглеждаха една част в неуголемени клетки. Това бяха по 2, по 3, по 4 кокошки в неуголемени клетки. А изискванията за хуманно отношение е в тези клетки от 1 януари 2012 да не се отглеждат птици в тях и да се отглеждат в т.нар. алтернативни технологии. Репортер: Алтернативните технологии са три - свободно отглеждани птици, подово или в уголемени клетки. Иван Иванов: Разликата в яйцата от начина на отглеждане на птиците се разбира от обозначението на опаковката и на яйцето. За свободно отглеждане, които казахме, че пускат на дворчета навън и на открито, яйцата се бележат с 1, за подово отглеждане, където само в помещенията и е отглеждат на свободен под - с 2, и в уголемена клетка, т.нар. евроклетка се отбелязват с 3. Това са трите вида яйца, които в България ще се срещат. Има още един вид с 0, които се биологични, но аз поне нямам информация в България да се произвеждат такива яйца в момента. Репортер: Новите клетки са не по-малки от 2000 квадратни сантиметра, а за всяка кокошка в клетката трябва да има не по-малко от 750 квадратни сантиметра площ. Иван Иванов: Тук кокошките живеят в групи по 60 птици в апартамент, им казваме. А преди живееха по 2 до 3-4 птици максимум в зависимост от неуголемената клетката. Репортер: С въвеждането на новите изисквания през тази година в птицефермата ще произведат по-малко яйца. От 140 милиона през миналата година, през 2012 ще бъдат не повече от 100 милиона. Според Иванов, новите изисквания ще доведат и до по-висока цена на яйцата, тъй като при подовото отглеждане всяка кокошка има нужда от повече фураж, а през зимата - и от допълнително отопление. Иван Иванов: Цената на пазара не я определяме ние, а я определя самият пазар. Иначе за съжаление, ето, от 1 януари ние започваме да продаваме на по-ниски цени, отколкото струват яйцата. Репортер: За качеството на яйцата производителите пък са категорични, че няма значение как се отглежда кокошката-носачка. Веселина Даткова: По нищо няма да се различават яйцата, нямат никаква разлика в качеството. А качеството на яйцата по принцип зависи от начина на хранене, от микроклимата, който създаваме в помещението и от технологията.
Водещ: Да обобщим. Ще има ли по-висока цена на яйцата от щастливи кокошки, които имат по-широки клетки.
Мирослав Найденов: Няма да бъдат по-скъпи яйцата. Кокошките, разбира се, ще бъдат по-щастливи. Толкова беше изчерпателен репортажът, че аз няма какво да кажа. Само това всъщност е един от примерите за европейското законодателство, понякога то отива и в крайности, защото...
Водещ: Ние в магазина не можем да разберем дали едно яйце, по нищо не можем да разберем, е снесено от кокошка в тясна клетка или е нещастна или от щастлива, която е с разширено клетъчно пространство.
Мирослав Найденов: От днес всички яйца в магазините трябва да са от щастливи кокошки, така че купувайте яйца.
Водещ: Как ще се разбира това?
Мирослав Найденов: Гарантира се от контролния орган. Производителите знаеха много добре за крайния период, в който трябва да се...
Водещ: Четох някаква статистика, че от 1,2 млрд. яйца, които годишно се предлагат на българския пазар, само около 100 млн. били щастливи.
Мирослав Найденов: Не, не е вярно. Тези, сериозният бизнес в това направление отдавна се е преструктурирал. Те самите много пъти са поставяли въпроса за това, че инвестициите, които правят, ги правят неконкурентноспособни спрямо тези, които не ги правят. Вече влизайки регламентът в сила, те ще могат да продават...
Водещ: Т.е. за потребителя няма значение. Няма да има поскъпване на продуктите. Всичко е заради кокошките.
Мирослав Найденов: Никакво значение. А те, яйцата, не са по-различни, но такива са изискванията, така трябва да бъде.
Водещ: Не е ли наистина малко крайно?
Мирослав Найденов: Ами крайно е. Те пропуснаха да кажат в репортажа, че трябва, примерно, да има в самата клетка и устройство за точене на ноктите, пясъчна баня на кокошките и т.н.
Водещ: устройство за какво?
Мирослав Найденов: Да си точат, да си пилят ноктите. Това го пише.
Водещ: Това какво отношение има? Така е измислено.
Мирослав Найденов: Така е написан регламентът. Трябва да е комфортно. Както, примерно, има щастливи прасета, които играят с играчки. Това са изискванията...
Водещ: Има ли изискване да имат...
Мирослав Найденов: Да, хуманно отношение към животните. И трябва да имат... Водещ: А какви играчки?
Мирослав Найденов: Ами, примерно, топки някакви и те си ги гонят.
Водещ: Спазва ли се това в свинефермите? Има ли топка навсякъде?
Мирослав Найденов: Спазва се. има навсякъде, където говорят наистина европейските инвестиции. Между другото, нашите производствени предприятия и за свине и за кокошки са на едни от най-...
Водещ: Да, не искам да звуча иронично. Просто не знаех, че трябва има топка вътре в кочината.
Мирослав Найденов: Между другото, репортажи по вашата телевизия сте излъчвали точно на свинекомплекс, където вътре прасенцата играят с играчки.
Водещ: Футбол и други неща, какъвто спорт си обичат. Добре, горнооряховският суджук имаше съобщение, че сме направили нужната регистрация за географско указание в регистър, който...
Мирослав Найденов: Точно така.
Водещ: Защо е важно? Кой се е засилил да ни прави нашия горнооряховски суджук в Швеция, примерно, или в Белгия?
Мирослав Найденов: Същите, които предлагат фетата като небългарски продукт. Фетата си е бяло саламурено сирене, българско, което е правено векове назад п нашите земи. Но то вече е защитено, за съжаление, от друга държава.
Водещ: Гърците са го регистрирали.
Мирослав Найденов: Да. Същите, които искат, примерно, ракията, която също искаме в момента да защитим, и ни правят спънки. Няма никаква гаранция, че примерно някои от съседните, балкански предимно, държави.
Водещ: А името или самият продукт – кое се защитава?
Мирослав Найденов: Името.
Водещ: Защото всеки може да произведе същите вкусови качества, същата рецепта, и да направи суджук или ракия.
Мирослав Найденов: Но не може да го кръсти... Вижте, то включително важи и за България. Вече горнооряховският суджук може да бъде правен с това име само в района на Горна Оряховица. Може да е същият продукт, но ако е правен в Търново, трябва да бъде кръстен „търновски суджук”. И тъй като това име е свързано и с история и с традиции, ние трябваше да го защитим.
Водещ: Някой опитвал ли се е да ни го открадне?
Мирослав Найденов: Не. Имаше обструкции от страна на Кипър, които правеха аналогия с някакъв вид локум.
Водещ: Това е друго.
Мирослав Найденов: Това мина. Не се е опитвал, но вижте, това е въпрос и престиж, на национална гордост. Както някои държави са защитили, примерно с такова наименование шампанското е защитено, знаете, коняк, прошутото.
Водещ: А всичко ли трябва да се защити – бански старец, бабек, дядек, всичко ли трябва?
Мирослав Найденов: Направили сме постъпки в момента за още 8 месни продукта. Разбира се, инициативата идва от Асоциацията на месопреработвателите, примерно филе „Елена”, някои друго колбаси.
Водещ: Да се защити по същия начин този регистър.
Мирослав Найденов: Да, трябва да се защити.
Водещ: Добре. Трябва да вървим към финал. Пропуснах един въпрос, свързан с поправка в Закона за горите, ако не бъркам, приет по един начин преди година и половина, забраняващ строителство в природни паркове. Стана скандал в последните дни, че „Витоша ски” настояваха за поправка в закон. И тази поправка Министерският съвет я одобри. Нямаше да ви питам така упорито и вас и други министри, ако не беше изказване на шефката на земеделската комисия в парламента Десислава Танева, че това е рекет. И тя сякаш потвърждава подозренията и твърденията на еколози, че се обслужва интерес, различен от обществения. Рекет ли беше това /.../?
Мирослав Найденов: Не, това не е рекет. Не знам какво е казала госпожа Танева.
Водещ: Е това – рекет.
Мирослав Найденов: Предполагам, че възможно е по някакъв начин да е била провокирана. Не е рекет. Ние имахме, между другото, обсъждахме го на последния Министерски съвет. Имаше изказване, не само мое, и от колежката Нона Караджова, от Свилен Нейков, разбира се коментар от премиера. Законът беше приет в много рестриктивен вариант, позволявайки... Ще дам пример. Позволявахме да се изграждат примерно съоръжения за електропреносната ни мрежа – стълбове, а в същото време същите съоръжения на лифтовете не можеха да бъдат изграждани. Разбирате, че ние, нашите деца не могат да се радват на планините, гледайки от тук. Трябва да отидат. За да има съоръжения, за да могат да практикуват и ски спорт, планински туризъм...
Водещ: Т.е. поправена е грешка в много рестриктивен закон, а не е угодено на /.../, така ли?
Мирослав Найденов: Поправена е и давам и другия пример. И Швейцария и Австрия, които са по-малки от България, имат стотици километри повече, отколкото имаме ние. Не са по никакъв начин нарушили екологичния баланс, нито примерно Алпите са станали по-непривлекателни с това. Така че по този начин намерихме консенсус, отговорихме на очакването и на бизнеса и, разбира се, на туристите.
Водещ: Много ви благодаря. Мирослав Найденов в откровено и доста дълго, надявам се полезно, интересно и за зрителите интервю.