Водещ: Добро утро сега казвам на министъра на земеделието Мирослав Найденов. Здравейте, г-н министър. Радвам се да ви видя в труден момент за вас или лесен момент за вас? Петдесет неправителствени организации вчера ви поискаха оставката заради дългогодишно институционално бездействие по въпроса за бездомните кучета и заради липсата на контрол при прилагане на актуалното законодателство.
Мирослав Найденов: Аз очаквах да са повече организациите, 50 ми се виждат малко, ще станат стотина.
Водещ: Това на шега ли го казвате, или сериозно?
Мирослав Найденов: Не, не на шега, аз го казах, тъй като подписвайки промените в наредбата, че всъщност сега очаквам да ми поискат оставката. Всъщност това е причината. Но вчера го заявих, ще го повторя. Предпочитам да ме нападат 50 или 100 организации, но да можем да спасим гражданите от нападенията на десетките хиляди кучета. Така че нека мен ме нападат, важното е да спасим гражданите от това, което ежедневно им се случва.
Водещ: Има ли резон обаче в техните критики към вас?
Мирослав Найденов: Не, категорично няма никакъв резон.
Водещ: Те казват, че Агенцията по безопасността на храните, която е контролен орган, всъщност не си изпълнява функциите.
Мирослав Найденов: Напротив, Агенцията по храните си изпълнява функциите, но Агенцията по храните не може да стане пъдар по тях, защото това, което правеха те години наред и искат да продължат да го правят, няма как да продължава да се случва и тава е големият проблем. Проблемът дойде от това, че досегашната разрешаваше заловените злонравни кучета и изолирани, да кажем, в приюта в Сеславци или в Богоров, да бъдат осиновявани от т.нар. надзорници, които веднага ги връщаха на улицата. Т.е. трябваше да се играе една игра между общинските власти и неправителствени организации на стражари и апаши. И понеже това няма как да продължава, постъпи искане от страна на Столична община тази наредба да бъде променена, аз я промених със знанието какво ще последва. Ще последва искане на оставка. Но отново повтарям, това не ме притеснява. Ние се надяваме този проблем, след като има декларирано намерение от страна на Столична община, тъй като тук проблемът е най-голям, аз това ще го персонифицирам със Столична община и аз поемам отговорността да направя тези промени. Защото отново повтарям, те не са безобидни.
Водещ: Така е, но законът и наредбата са от 2008-а, нали така?
Мирослав Найденов: От 2008-а.
Водещ: Защо сега ги променяте 2012-а, като виждате, че имало проблем, че тия надзорници или осиновители има и хора, които злоупотребяват.
Мирослав Найденов: Точно заради това, с което започнахте. Защото същите тези неправителствени организации и този, който се осмели да направи тази промяна, ще го атакуват. И те не са безобидни. От вчера интернет пространството е залято, и то с призиви не само от България, те са активирали цялата си мрежа, те имат такава мрежа природозащитниците, която атакува тези промени, и това е едно огромно напрежение върху този, който инициира тази промяна. Но повтарям, аз ще понеса това напрежение и го правя в името на това, говорихме преди ефир с вас, вие и другите хора да могат без страх да водят децата си в детските площадки, в детските градини, да се разхождат. Да не умират хора в европейска столица. Вижте, същите, ако ви прави впечатление в декларацията, защото аз я четох, те не започват със съболезнование към човека, който си отиде, лека му пръст, а започват с искането за оставка. Не предлагат нищо, за да се реши проблемът. Единственото, което искат, е да продължи ситуацията, защото тази ситуация позволява на тези същите неправителствени организации да съществуват, разбирайте да се издържат. Ние може би покрай темата за кучетата трябва да отворим и темата как съществуват тези организации и как се финансират и къде отиват разходите им. Защото начинът на тяхното съществуване е свързан със съществуването на проблема, който оправдава харченето на пари.
Водещ: С други думи, призовавате да се проверят, да се провери как се финансират тези...
Мирослав Найденов: Не, призовавам те, като са казали а, да кажат б, да кажат по какъв начин се финансират, как отиват и за какво отиват разходите, които всъщност правят за съществуването си, дали наистина отиват да се грижат за кучетата, защото те претендират това, че го правят. Пък и в края на краищата ние какво правим с промяната на наредбата, да го кажа с две думи да разберат зрителите. Ние разрешаваме освен сега съществуващите приюти, които са ще използвам думата луксозни, те са в някои отношения по-луксозни от домовете за деца, разрешаваме съществуването на по-нелуксозни приюти, едно оградено място с къщички и разрешаваме съществуването на депа за временно настаняване, където, докато им дойде редът в приютите, да могат тези глутници, защото става дума за глутници, те да бъдат прибрани. Не променяме режима за евтаназия, това е много важно. Тъй като аз съм го казал и като ветеринарен лекар винаги ще го поддържам, безпричинното убиване на животни аз не го подкрепям и затова ние не променяме този режим.
Водещ: Съгласен ли сте обаче с премиера, че една от причините за проблема с бездомните кучета е твърде либерално понякога отношение към кучетата.
Мирослав Найденов: Точно това е причината, защото от едната крайност, спомняме си, имаше години как България я даваха като пример как вървяха и ги стреляха по улиците. Това е едната крайност. Но ние стигнахме до другата крайност озверели кучета да ги връщат обратно на улицата с ясното съзнание, че те представляват риск не само да ухапят някого. Голяма част от кучетата са със заболяване, или са с кучешка тения, или пренасят паразити, които ни заразяват с хеморогични трески и т.н. Ние освен екологичния проблем в момента имаме и здравен. И аз поисках вчера с писмо до здравния министър оценка на здравния риск за хората. Надявам се колегите да ми го дадат скоро, за да можем и тази оценка да използваме за решаването на този проблем.
Водещ: Сега, за да обобщим тази тема, още само един конкретен въпрос. Според въпросните неправителствени организации Българската агенция за безопасността на храните е усвоила огромни суми, не става въпрос какви са точно тези суми, за регистъра на домашните кучето, който трябвало да бъде готов 2008 г.
Мирослав Найденов: Пълни глупост, никакви средства не е усвоило огромни, както те се изразяват. Проблемът за това да няма национален регистър все още за кучетата е, че няма интерфейс с общините. Т.е. когато се регистрират кучета, съгласно сега действащото законодателство тези данни трябва да бъдат предавани на съответните общини. И общините съответно да ги предадат на Агенцията по храните. Това е съгласно сега действащия закон. А някои от големите общини имат възможности, каквато е Столичната община, но някои от малките общини нямат възможност за тази връзка примерно между софтуера на Агенцията по храните, националния регистър и общинските регистри. И това е проблемът за забавянето ни. Никакви средства не става дума да се усвояват. Бившата Национална ветеринарномедицинска служба, сега е Агенция по храните има този софтуер, то работи по отношение на селскостопанските животни. Когато общините са готови и аз се надявам с тези промени, които правим сега, да им дадем възможност.
Водещ: Сега тук някой обаче ще каже дали не си прехвърляте отговорността Министерство на земеделието към общините, общините към Министерство на земеделието.
Мирослав Найденов: Не, не става дума за прехвърляне, става дума за финансови средства. Вижте, една община, за да си направи софтуер и за да може да подаде този регистър към националния регистър, се искат инвестиции, има малки общини, които не са го направили.
Водещ: Които не могат да си го позволят.
Мирослав Найденов: Не могат да си позволят и аз в този смисъл не мога да ги обвинявам и не им прехвърлям топката. Надяваме се те да го направят. Много от тях казваха, че проблемът с изискванията, проблемът с луксозните изисквания за приюти не им позволяват да инвестират и разбира се, за заделят средства това, което е вкарано в тези приюти и съответно към информационните им системи и да го дадат в националния регистър. Мисля си, че с тези промени този въпрос ще бъде решен.
Водещ: Добре, нека да обобщим тази много парлива за обществото ни тема, вие като министър на земеделието усещате ли вина, усещате ли отговорност за трагедията, която сполетя проф. Ботьо Тачков и за други десетки известни и неизвестни нам хора, които са пострадали от бездомни кучета?
Мирослав Найденов: Аз мисля, че вината трябва да усещаме всички. Аз не го казвам като министър, а като гражданин, защото проблемът с бездомните кучета съществува от години и затова сме виновни всички ние като общество. Те не падат от луната. За да отидат на улицата, те излизат от нашите домове, излизат от нашите дворове. Така че не можем винаги да повдигаме темата, когато стане някакъв инцидент. Трябва веднъж завинаги да поемем тежката отговорност, за да решим този проблем. С това е свързана отговорността. Да поема върху себе си сега целите тези атаки и нападки, да устоя на това, за да мога предложа тази промяна в наредбата и естествено законодателни промени, които да дадат началото на решаване на този проблем.
Водещ: Ще устоите ли на тези атаки?
Мирослав Найденов: Аз категорично, казах го вчера и между другото благодаря на премиера, защото и той застана зад мен, аз сам нямаше да мога да се справя. Вчера го заяви и той, мястото на кучетата, които са злонрави, веднага да се махнат от улицата, да отидат в местата, където са задържани, и да бъдат евтаназирани. Останалите кучета мястото им е в тези приюти, не на улицата. И аз призовавам тези природозащитни организации да отидат и да се грижат за тези кучета, след като имат тази енергия, очевидно получават и пари за това, да го правят в тези приюти, даваме им възможност. Това е предложението. Но не улиците, защото на улиците те създават здравен проблем, хапят ни и в края на краищата това не е обликът на една европейска държава.
Водещ: Добре. Последен въпрос по тая тема. След направените промени в наредби, закони ще се ангажирате ли със срок, в който наистина проблемът с бездомните кучета, защото той няма как да бъде решен изцяло, ще бъде решен поне частично?
Мирослав Найденов: Нали разбирате, че самата дейност по прибирането и организирането на това нещо е свързано със съответните общини. Министерството не прави физически нищо, служители на министерството нито прибират, нито организират. От нас се искаше промяната в наредбата, от вчера е факт, аз я подписах, и инициатива за законодателна промяна, и това е направено. Всичкото останало в е ръцете на общините и те трябва да се ангажират със срокове. Но ние това, което искат от нас, ще продължим да го правим.
Водещ: Добре. В Страстната седмица се намираме, какво показват проверките, има ли поскъпване на яйцата, козунаците, агнешкото?
Мирослав Найденов: Данните от вчера, те бяха обявени, мисля, че и във вашите централни новини ги слушат, намаляват. Намаляват и това, което прогнозирах, се случи, но в седмицата между католическия Великден и нашия драстично ще поевтинеят яйцата. В момента те са двайсет и няколко стотинки. Да припомня, че само преди три седмици бяха около петдесет.
Водещ: Как така се случи, че от петдесет стотинки сега яйцата са вече почти на половина?
Мирослав Найденов: Ами ето така, защото някой на принципа ден година храни...
Водещ: Чудо.
Мирослав Найденов: Не е чудо, но опит спекулативно на пазара да бъдат предложени на по-високи цени, разчитайки, разбира се, на това, че българинът ще се презапаси, т.е. няма да изчака последните дни, а ще вземе по-рано. Т.е. да променя малко рецептата да повишават дни преди Великден, ги повишиха седмици преди Великден. Успокои са пазарът, в момента са по двайсет и няколко стотинки. Агнешкото е чувствително по-скъпо от миналата година. Миналата година дните преди Великден то беше около 18 до 20 лева, в момента има агнешко и на 12-13 лева. Даже информация от вчера от хора, които са в този бранш, изкупната цена падна от 6 на 5 лева, което означава, че е възможно в последните дни буквално да има още по-голямо намаление на агнешкото. По отношение на козунаците там е трудно да коментирам, защото там са различни видове, различни грамажи. При всички случаи цената и при тях ще бъде поносима, а пък призивът, който отправих, даже някои го взеха на подбив, да бъдат омесени вкъщи козунаци, и то не е свързано чак толкова с това да бъдат по-евтини, колкото една отколешна българска традиция да бъде спазена, както за Нова година нормално в семейството се прави новогодишната баница с късмет, мисля, че нормално е да продължи традицията да се правят великденски козунаци.
Водещ: Сега, г-н министър, предлагам ви заедно да продължим с вас прегледа на печата, защото в днешната преса има любопитни неща. Може би сте се оказали прав, като сте призовали хората да си месят козунаците вкъщи. Вижте, какво пише „Труд” на първа страница – „Всеки трети козунак е боядисан”. Т.е. приятният жълт цвят не е, защото има яйца, а защото има боя.
Мирослав Найденов: Разбира се, той и цветът продава. И за да не си купуваме боядисани козунаци просто най-простото нещо – тези домакини, които могат, а някъде могат и домакините, т.е. и мъжете да го правят, нека да се опитат да го направят. В противен случай знаем, че както понякога каймата ни се струва много червена, за да привлича, се слага оцветител, така козунаците.
Водещ: Не е ли редно обаче Агенцията по безопасността на храните рязко да се намеси?
Мирослав Найденов: Е, точно Агенцията по храните го е констатирала. Разбира се, някои от тези оцветители това са прословутите Е-та, които като цяло са безопасни, но аз лично не ги препоръчвам на хората да ги купуват.
Водещ: Вестник „Монитор”: „Боя за яйца докарва астма”. И още няколко тежки места като уртикария и алергия.
Мирослав Найденов: Да, има контрола, това също е хванато от Агенцията по храните, разпоредил съм, всъщност то винаги е така преди празниците, тотални проверки, тъй като ние имаме център за оценка на риска, прави се анализ, знае се къде биха могли да се появят такива неща и веднага се констатира, изтегля се от пазара и се санкционира тези, които се опитват да ни развалят празниците. Така е.
Водещ: Ще направите ли някакъв призив към хората, които в момента ви гледат?
Мирослав Найденов: Призивът е да вземат от регламентирани и утвърдени магазини, защото ако го вземат примерно от пазара, някъде на открито, където няма контрол и няма произход установен, винаги това води съответния риск.
Водещ: Казахте, че някои са приели вашето признание за козунаците на подбив, но сериозно ли месите козунаци вкъщи?
Мирослав Найденов: Да, аз мога да меся козунак, разбира се, нали не вярвате, че го правя постоянно.
Водещ: Не.
Мирослав Найденов: Но мога, да, правил съм го, разбира се, казвам го с призива към българските домакини, че е работа не на мъжа, а на жената да го направи, но няма нищо по-хубаво от това примерно една майка да го предаде на дъщерята, както това е получила тя това от своята майка това като умение. Защото то е свързано, повтарям, не толкова с това да бъде по-евтин или по-качествен, колкото да запазим тази страхотна отколешна традиция.
Водещ: Нека за няколко минути да отидем в Пловдив. Там на пряката ни линия ни чака вече нашият репортер Златка Далчева, за да видим наистина какво е изкуството на месене на козунаци. Добро утро.
Репортер: Здравей, Жени, добро утро и на министър Мирослав Найденов. Намираме се тук в една фурна в Пловдив. Аз като млада домакиня ослушвам се в съвета на министър Найденов и реших да пробвам какво е да направиш домашен козунак. Но понеже, казвам го, за първи път се сблъсквам с това за мен голямо предизвикателство, реших да се доверя на съвета на специалист. В случая това е Димитър Йолтов, намираме се в неговата фурна и тука слушаме само неговата дума. Нали така, Митко? Димитър Йолтов: Не, не, аз съм либерална личност, но да, обичам да давам наставления, когато е за работата ми.
Репортер: Министър Мирослав Найденов препоръча на домакините, на българските домакини да запретнат ръкави и сами да си направят козунака за този Великден. Кажи ми обаче колко време трябва да отдели една домакиня, за да си направи сама козунака.
Димитър Йолтов:Аз също подкрепям думите на г-н Найданов относно че всеки трябва да поеме инициативата, защото домашно приготвеното ястие е по-доброто ястие според мене и създава едно удоволствие, когато го изработиш, изпечеш и поставиш лично ти на масата. Това е нещо, което ме кара да работя работата си всеки ден, но домакините трябва да са готови с това, че трябва да отделят минимум 6 часа бих казал, за да направят един добър козунак. И има една малка формалност, че аз работя седем години тази работа и не може да се направи един брой козунак. Най-малкото за месене, което бих препоръчал аз като майстор, и минимум за три броя от размера 450 грама, които ние сме свикнали да купуваме на пазара. Мога да дам един малък съвет – търпение, търпение, търпение и пак търпение е най-важното при изработката на козунака.
Репортер: Какво си ни приготвил ти днес?
Димитър Йолтов: Тук съм ви подготвил една смес, която е в самия зародиш на самото производство на козунака. Това е първото забъркване, което е траело вече 20 години на машинна техника, а домакинята трябва да е готова да меси поне половин час на ръка, и то ако мога да кажа, усърдно здраво месене. След това тази смес би трябвало да постои още 20 минути на стайна температура, след което да й се направи трето замесване около десетина минути, да се прибавят стафидки и след това всичко се формира на малки топки по 160 грама.
Репортер: Може ли сега да ни демонстрираш нещо ти? За да науча и аз някои тънкости в занаята.
Димитър Йолтов: Ще ви покажа най-лесния начин на свиване на козунак. Може да си приготвите една такава формичка, която я има навсякъде, предпочитам аз да работя с хартия за печене. Топчицата се навива на фитилче, фитилчето се оставя настрани, докато си подготвите другите топчици. И както всяка една дама може би знае да сплита женски плитки на косата си, това не се различава, показвам, най-елементарният начин. Така вече направената плитка се поставя във формичката и се изчаква още 20 минути, за да се получи резултатът, който ние българите харесваме в козунака, който е на конци. Типичният руски козунак не изисква това в рецептата си, но ние българите обичаме козунакът, като се разчупи, вътре да е на конци.
Репортер: Това ли е условието, че сме направили хубав козунак или че сме си купили хубав козунак? Да е на конци?
Димитър Йолтов: Според мен това е условието. Сладостта също е важна. Вече има различни видове козунаци. По-луксозните, които напоследък навлязоха в България, с шоколад и бадеми, тип панетоне, италианско замесване. Хора обичат в България традиционния с локум, българинът обича локум също. Сега мога да ви покажа един малко по-сложен, който не е с нищо по-различен от този, но се прави с пет плитчици. За не го ще ви е необходима или по-голяма фурна, или една ей такава тавичка, каквато сме си приготвили ние с хартия. Отново основата е правена на тази малка плитка, завива се, подготвени има две други, които ще я заобиколят основната като пръстен около нея.
Водещ: Златке, докато майстор Митко меси, можеш ли да го попиташ той слага ли някакви оцветители в тестото за козунаците.
Репортер: Митко, само за момент ще прекъсна процесът ти на работа, за да те попитам слагаш ли някакви оцветители в тестото, за да изглежда козунакът по-пухкав, с по-наситен цвят?
Димитър Йолтов: Ами за различните рецепти, има различни химически добавки, както и естествени продукти. Искам да кажа честно на абсолютно всички, че най-доброто сладкарско или хлебарско произведение в модерния свят е невъзможно без малки добавки. Но яйцата, за които смятам, че е основното питане на домакините, са просто неизменен продукт за козунака. Един козунак изисква около 6 жълтъка и 3 белтъка като цяло. Естественият цвят се получава някой път от добрите продукти. Ако е хубаво маслото, жълтее си, може би няма нужда да се оцветява, всичко е до качеството на използвания продукт.
Репортер: Сега е моментът, имаш възможност да попиташ министър Найденов нещо или да му дадеш някоя рецепта, защото разбрахме, че той самият също се е пробвал да меси козунаци.
Димитър Йолтов: Ами аз казах от самото начало – търпение, търпение и пак търпение. И може би ако вкара доза любов и празнично настроение в изработката на собствения си козунак, това дава сигурна гаранция за добро произведение. Защото моите козунаци са произведение, аз така смятам.
Репортер: А колко козунака трябва да направи човек, за да стигне до най-хубавия козунак. Ти например колко козунака си омесил вече?
Димитър Йолтов: Ами да ви кажа, на мен първите три години ми бяха много трудни. Става дума, че имал съм жестоки критики върху себе си, че правя просто сладък хляб, но това всичко се учи и дава стимул да се развиваш и да правиш по-добри и по-добри неща. Сега вече работим със самочувствие да ви кажа.
Водещ: Добре, Златке, благодаря ти много на теб и на майстора, който е до теб, за това пряко вкусно включване в нашия ефир. Г-н министър, търпение, любов, празнично настроение.
Мирослав Найденов: Ами той го каза. Ще ги пожелая и аз, т.е. ще ги потвърдя тези съвети. Водещ: Критики за това, че правите сладък хляб, получавали ли сте?
Мирослав Найденов: Не, получавам поощрения, защото винаги то създава определено настроение, определени положителни емоции. Така че наистина на тези празници нека да дадем малко от себе си, за да ги направим по-щастливи.
Водещ: Сега, козунаците хубаво. Но тук използвам възможността, че ви виждам в студиото да ви питам за хляба един въпрос. Виждате как растат нагоре цените на горивата, има ли реални предпоставки за поскъпването на насъщния?
Мирослав Найденов: Тъй като темата винаги се вади, когато нещо започва да поскъпва, в края на краищата хлябът е основното, което слагаме на трапезата. Важното е да се знае, че дори и да има някакво поскъпване, то е в рамките на поносимото, на нормалното. В този сезон пшеницата става вече по-скъпа, тъй като се изчерпа, отиваме към следващата реколта. Естествено, цените не само на горивата, цените на енергоносителите, поскъпват. Това, което е важно, е да няма спекулативно поскъпване. Аз съм разговарял и ние го обсъждаме в консултативния съвет по зърното, когато всичко става прозрачно, когато убедим обществото, говоря ние по цялата верига и най-вече производителите, те ще ги разберат, но към момента...
Водещ: Кое е приемливото поскъпване за вас? Приемливото.
Мирослав Найденов: Не, аз не мога да кажа, защото ако те не са решили да го увеличават, сега може да...
Водещ: Ще дадете знак за увеличение.
Мирослав Найденов:Затова казвам, че към момента няма нещо драматично. В края на краищата цената на хляба също не е еднаква навсякъде и не може да се сложи и да се каже, но няма драма в това, мисля, че не е тема в момента.
Водещ: Добре, и сега след хляба и козунаците минута внимание към картофите. Имам един сюжет, който разказахме още миналата седмица, сега ще ви го припомним. Показахме ви всъщност как хиляди тонове български картофи залежават в складовете и абсолютно никой не ги купува. В същото време България знаете внася картофи от Египет, Австрия, Германия, Полша и други европейски страни. Съвсем скоро хората там ще изхвърлят близо 7000 тона картофи. А това е техният единствен поминък. Нека си припомним какво точно ни разказа в своя репортаж за хората от Сърница Ася Методиева.
Репортер: С картофи ни посрещат насред Родопите, грижливо опазени при минусовите температури, вече пускат корени заради топлото време. В този склад едва десет семейства съхраняват продукцията си. Картофите са основен поминък за почти всички в града, затова протестират и молят за помощ.
Гражданка: Уважаеми, господа, молим ви за спешни мерки за изкупуване на картофите не само в Сърница, а в цялата Родопа планина. Не можем да се конкурираме с евтините полски картофи и за съжаление тази година реколтата ни стои нереализирана.
Репортер: Търговците и прекупвачите тази година не дават повече от 20-25 стотинки за килограм картофи на едро. Така производителите не могат да покрият разходите си. Пазаруват на вересия и задават въпроса защо България продължава да внася картофи. Гражданин: Това са за министъра на земеделието. Понеже той е с голям ранг и за него съм заделил най-едрите. Само аз имам 30 тона, общо, ако се събере продукцията на цяла Сърница, това какво значи? Че след две седмици трябва да отиде всичко в язовира.
Репортер: Така ви показахме къде се крие българският картоф, той вероятно няма да стигне до магазина, от който пазарувате всеки ден. Въпросът защо, оставяме за размисъл.
Водещ: Така. Защо, след секунда чуваме обяснението на министъра. Протестна декларация срещу ниските изкупни цени и липсата на пазар за картофи държа в ръцете си. Разбирам, че и вие сте получили същата декларация.
Мирослав Найденов: Първо да кажа на хората, предполагам, че ме гледат част от тях. Държавата отдавна не изкупува картофи. Ако те очакват, че ще отидем и ще започнем да ги изкупуваме, няма как да стане, както не изкупуваме и тютюна. Тъй като в същите региони те произвеждат и тютюн. Не внасяме и от Полша или от Германия или от Австрия, тъй като това е свободен пазар. Т.е. държавата няма ангажименти по отношение на вноса. Това, което направихме, тъй като знаят винаги и всъщност затова разчитат на държавата да им помогне. На управителния съвет на Фонд „Земеделие” разгледахме и успяхме да осигурим помощ за картофопроизводителите в размер на 5 милиона лева. Така че в най-скоро време тя ще тръгне към тях, за да може да компенсира тези ниски изкупни цени, които държавата, отново повтарям, няма механизъм, по който да им влияе. Това обаче, което те трябва да направят и е много важно, и аз винаги го повтарям и използвам и вашия ефер, сами те, т.е.този човек гледа да кажем един-два декара, другият също толкова. Те трябва по някакъв начин да се кооперират. За да могат да договарят цени, да могат да ползват отстъпки примерно по посевен материал. Т.е. трябва да направят нещо, ако искат да бъдат конкурентоспособни. Защото проблемът с полските и австрийските картофи е, че те са по-конкурентни. В края на краищата търговските вериги, когато зареждат, основното при тях е цената. Ние ще им помогнем, тази година ще им помогнем, сигурно и следващата година, за да можем да коригираме по някакъв начин техните доходи, но държавата, повтарям, носталгията по старото време, когато държавата изкупуваше всичко, защото днес са картофопроизводителите, утре могат да бъдат производителите на плодове, на зеленчуци. Всички казват ниски са цените, къде е държавата. Държавата е тук, но тя не изкупува.
Водещ: Вижте, аз ще стана, защото от уважение към тези хора ще ви дам протестната си декларация...
Мирослав Найденов: Аз го имам.
Водещ: Ето тук има няколкостотин подписа. Аз съм длъжна да си изпълня задължението като журналист. Аз ви благодаря, че отговорихте откровено.
Мирослав Найденов: Разбира се. Новината е, че 5 милиона, схемата е разработена, аз даже преди да дойда в студиото, разговарях със зам.-министър Цветан Димитров, който ресорно е подготвил схемата, парите ще отидат при тях, ще им помогнем, но нека и те да си помогнат, а да не разчитат само на държавата. Ако дава на всички, то пак идва от всички. Както ето виждате, имат проблеми в Кърджали примерно със заплатите, къде е държавата? Няма я, тя отдавна не е собственик на завода, отдавна не е собственик на земите, т.е. на продукцията, както беше в годините преди 1989 г.
Водещ: Добре. Благодаря ви много, че бяхте в това студио.