Водещ: Министърът на земеделието и горите – Мирослав Найденов, мой гост по няколко теми, все много интересни. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добро утро.
Водещ: Предлагам ви да започнем със Закона за горите, докъде стигна той?
Мирослав Найденов: Аз тъкмо щях да ви коригирам – министър на земеделието и храните.
Водещ: А горите беше преди време.
Мирослав Найденов: Това беше преди време, те го кръщават често министерството, но...
Водещ: Прощавайте.
Мирослав Найденов: Редно е горите да бъдат в заглавието, но ако сега тръгнем да го кръщаваме отново...
Водещ: Аз, защото си мислех първата тема да ни е за горите, та по тази причина ви върнах старото име. Кажете докъде... Извинявайте.
Мирослав Найденов: Докъде стигна? По отношение на промените в Закона за горите, няма драма. С това да започна.
Водещ: Има предвид на етап - в парламента ли са вече, на комисия?
Мирослав Найденов: Да, мина на първо четене в ресорната комисия по земеделие и гори, очаква се да влезе и в пленарна зала. Аз разговарях и...
Водещ: Питам ви докъде стигна, извинявам се, че за втори път ви прекъсвам, защото адски бързо се твърди, че се придвижва този закон, странно бързо.
Мирослав Найденов: Не, напротив. Когато става въпрос за поправка, т. е. само няколко текста, и вече месец, месец и половина откакто е внесен в Министерски съвет... Той е внесен преди Нова година, вече сме февруари. Т.е. няма логика – преди да бъде внесен в Министерски съвет, той е минал на съответните съгласувания, така че не се бърза затова. Оттук и отговора, тъй като някои смятаха, че е лобистки закон...
Водещ: Именно. Обяснете тази част, в която се твърди че вие лобирате за една определена фирма?
Мирослав Найденов: Първо, докато тази поправка бъде приета, ски сезона ще свърши. Т.е. няма логика да се бърза заради ски сезона, това щеше да се случи, примерно, есента. Второ, той не е написан заради Витоша, макар че проблема се фокусира около Витоша и наистина тук спряха и съоръженията. Истината е следната, когато беше приет закона, ние оставихме рестриктивни текстове само по отношение на ски съоръженията. В първоначалния му вариант, той даваше еднакви възможности при прокарване на линейните съоръжения, каквито и да било то. Т.е. каква е разликата в момента, ако прекарваме примерно, просека в гората, в която трябва да се изгради електропровод на енергийна компания или да кажем, водопровод, или телекомуникационни съоръжения...
Водещ: Ще ми позволите ли и аз да обобщя за хората, да стане по-ясно. Доколкото се запознах с промените в закона, ще може да се строят ски съоръжения, влекове, лифтове и т.н., без да се променя статута на земята.
Мирослав Найденов: Категорично.
Водещ: Т.е. там си остава гора и в гората лифт и влек.
Мирослав Найденов: Вие се опитахте да го онагледите, аз ще го допълня. Всъщност гората си остава гора. Съмнението, че ние ще продадем гората, че ще променим предназначението, отпадна. Такава е европейската практика. В България има само 94 километра ски съоръжения, при условие, че примерно, в Унгария, която няма планини, знаете, няма нищо, в Унгария има повече от 100. В съседна Румъния над 200. Няма да се сравняваме с Австрия, където са над 3 000.
Водещ: Обаче, въпросът е доста простичък, който възниква – гора ли е, когато няма дървета? Защото за да се построят тези съоръжения, трябва да се сече.
Мирослав Найденов: Трябва да се направи просек. Сега да обясня другата статистика. От началото на века България е единствената държава в Европейския съюз (ЕС), която има ръст на горите 34%. Това е 1/3.
Водещ: Откога?
Мирослав Найденов: От началото на 2000 година насам.
Водещ: Така ли?
Мирослав Найденов: Да, според данни на Евростат. Значи, ние имаме 34% повече гори, т.е. гората се увеличава. Няма абсолютно никакъв проблем...
Водещ: Спомням си, че преди време имаше много сериозен проблем с обезлесяването. Излизаха еколози и казваха, че в рамките на една година изчезват дървета колкото...
Мирослав Найденов: Преди години, да, преди повече от 10 години се сечеше масово. Но в момента ние сечем 2 пъти по-малко от санитарната ни сеч, от санитарния минимум. Т.е. нещата от едната крайност, отидоха в другата, както в България често се случва. И тъй като говорят за лобизъм, нека да призная пред вашата аудитория, аз се поддадох на лобизъм, но от страна на неправителствени организации. Защото в първоначалния вариант, буквално, дни преди да внеса текста в Министерски съвет, аз всъщност взех решението да сложим тези рестриктивни текстове, защото те тогава успяха и мен да ме уплашат. Когато видях данните, когато видях, че всъщност нашите деца не могат да отидат за практикуват спорта, защото ние нямаме тези елементарни ски съоръжения.
Водещ: А беше ли ви оказан някакъв натиск?
Мирослав Найденов: Не, категорично. Повтарям, аз се поддадох на натиск, но от страна на неправителствените организации.
Водещ: Сега, за промяната?
Мирослав Найденов: Не, категорично.
Водещ: Затова ви питам, щото толкова бързо... Ето, например, това че се спряха лифтовете на Витоша, твърдят е форма на натиск, и то не кой да е, а Десислава Танева каза, че при подобен рекет...
Мирослав Найденов: Но не по отношение на министерството и министъра. Ако е имало натиск или се тълкува като натиск, той е по отношение на Столична община, защото това е на техния гръб. Т.е. не могат столичани да практикуват зимните спортове, заради това, че не работеха съоръженията.
Водещ: А пък те обясняват – съоръженията не работят, защото нямаме право а почистим долу.
Мирослав Найденов: Така, всеки има своите доводи. Вижте, имаше определен хаос, това е, нищо не се е случило. Гората си е гора. Ние имаме достатъчно гора... Ако прокараме примерно, и намалим, образно казано, 1%, бъдат взети или направени просеки за това, ние при условие, че имаме 34% повече, няма абсолютно никакъв проблем. Нещо повече, под пълната гаранция... Т.е. крайното разрешително не се дава от Министерство на земеделието, ние просто...
Водещ: А от общините.
Мирослав Найденов: От Министерство на екологията. Те просто правят оценка за екологичното влияние. Ако е застрашен, примерно, дървесен или животински вид, няма да получат разрешение.
Водещ: Добре, още съвсем малко по тази тема. Георги Костов е бивш заместник-министър на земеделието...
Мирослав Найденов: Да, той е автор на закона.
Водещ: ... на когото може да се има доверие.
Мирослав Найденов: Не, само. Той е авторът на закона.
Водещ: Той обаче, какво казва, че в този му вид, в новия вид, има риск собствениците на гори да могат формално да превръщат горите в писти. И по този начин, на практика, само да секат там. Плащаш устройствен план за писти и за одобрение от главния архитект, на въпросната община и сечеш. Има ли наистина такъв риск? И само, ако може да обобщя, за да може наистина да приключим по тази тема. Предложението на господин Костов е да е ясно – до 2%, както е в Германия, или до еди какъв си процент може да се сече и да се слага каквато и да било инфраструктура.
Мирослав Найденов: Аз съм разговарял с Жоро Костов няколко пъти, още повече че той е автор на закона. Той беше председател на работната група и в първоначалния му вариант, отново повтарям, той беше такъв, какъвто предлагаме в момента. Т.е. тези опасения са били коментирани, когато е писан закона. Това, което предлага, има резон, ние сме го обсъдили и с колегите от Министерство на екологията, и с Агенцията по горите.
Водещ: Ще го предложите ли?
Мирослав Найденов: Тъй като все пак, променя се закона и принципа, след това ще има наредба, която да регламентира как точно да става, това ще се заложи. Още повече, че ние ще изискваме от съответните общини, тъй като те са ангажирани, всъщност, с проектите, те да предлагат проекта. Който проект, всъщност, да не нарушава това равновесие и да отговаря на тези европейски норми.
Водещ: Не, то е друго неговото предложение – да е ясно, че общината... Да се каже – 2%, а не общината 5% да...
Мирослав Найденов: Но нали разбирате, аз когато водих с него коментара, едно са 2% примерно, на община Самоков, друго са 2% на, да кажем, община Шабла, където няма.
Водещ: Е, 25 са си 2%.
Мирослав Найденов: Да де, но там няма гори. Исках да кажа, че не може чисто механично да се приложи, тъй като там, където няма гора и 2% са много. Там има много гора, могат да бъдат примерно 3%. В този смисъл разсъждаваме, има логика, работи се по това предложение. Още повече, че повтарям, отново повтарям, той беше председател на работната група.
Водещ: Ясно, да минем по друга тема, която е също изключително важна. От вчера Българската агенция по безопасност на храните започна масови проверки на производители и търговци на хранителни добавки. Целта е да се предотврати нелегалната търговия с подобни продукти. Михаела Карабельова и Десислав Митов провериха какво трябва да знаем и какво не, когато си купуваме тези продукти. Репортер: Какво всъщност, представляват хранителните добавки? На практика, те са източник на витамини и минерали и имат определен хранителен ефект. Много производители на хранителни добавки обаче, рекламират своите продукти с лечебна цел. Според специалистите, хранителните добавки не могат да бъдат средство за лечение и не бива да бъдат заместител на медикаменти. В интернет пространството могат да се намерят, дори, продукти които лекуват рак. Таня Иванова: Да се излекуваме, да се предпазим от болест или да лекуваме болест? Категорично това е свойство на лекарствените продукти. Репортер: Същото се отнася и за нашумелите, напоследък, добавки за отслабване. Закупуването на хранителни добавки, трябва да се извършва само от лицензирани магазини, аптеки или дрогерии. Таня Иванова: Купувайки хранителен продукт чрез т. нар. „интернет търговия” – чрез каталози, брошури, ние не можем да гарантираме и те за себе си не могат да гарантират доколкото той е безопасен за тяхното здраве и здравето на техните близки. Репортер: И не на последно място, не трябва да подценяваме написаното на опаковката на добавките, защото те могат да съдържат растения, които според наредба на Агенцията по храните, се определят като опасни. Таня Иванова: Ако е вложено в състава на дадена хранителна добавка, растение или части от него, описани в приложението, да, ефектът върху човешкото здраве ще бъде опасен. Репортер: От Агенцията по храните са категорични, че ще бъдат налагани строги санкции на всички нарушители и съветват да бъдем предпазливи при закупуването на хранителни добавки.
Водещ: Какви ще бъдат санкциите, господин министър?
Мирослав Найденов: Санкциите ще бъдат съгласно разписаните в закона. 500 лв. при първо, 1 000 лв. при второ. И, разбира се, отнемане на възможността да се продават.
Водещ: Колко е сериозен този проблем?
Мирослав Найденов: Много сериозен. Тук имаше моя лична намеса – аз разпоредих на Агенцията по храните да започнат тези масирани проверки, защото факт е, че в момента част, от обществото бива мамено. Освен че то губи пари, защото това, което пише на етикета, не е така. Разбирате, че ако някой може с храна да лекува рак, цироза, хепатит, инсулти, няма...
Водещ: А то така ли пише – лекува?
Мирослав Найденов: Да. Това е всъщност и в рекламите, от една страна, са подвеждащи, второ, това ни коства средства. И трето, най-лошото, всъщност и най-важното, вместо да отидат при лекар и да потърсят специализирана медицинска помощ, много хора купувайки „илюзии”, защото това са илюзии, могат да навредят сериозно на здравето си. И в този смисъл, проверките ще бъдат тотални. Ще се опитаме да сложим ред в пазара. Някои се опитаха, в момента, при създаването на Агенцията по храните и при преминаването на РИОКОЗ от Министерство на здравето от Министерство на земеделието, да се промушат.
Водещ: И са успели?
Мирослав Найденов: Някои от тях, очевидно, са успели. Трябва да се сложи край на това. Правим го, отново повтарям, в името на защитата на потребителите.
Водещ: А следващата тема е кокошките. За някои е смешна тази тема, обаче, е важна.
Мирослав Найденов: За мен, не е.
Водещ: Искам да ви питам като ветеринар, да ми кажете как вие гледате на начина, по който се отглеждат кокошките в България?
Мирослав Найденов: Това е един от примерите на налагане на определено законодателство от страна на ЕС, спрямо всички държави-членки. Някои от тях, включително и България, не бяхме съгласни. Ние се опитахме... Сега, нали разбирате, то е смешно и аз ще се опитам да го обясня. Условията са такива, новите, изисквания към клетките на кокошките, че трябва да отговарят на определен обем.
Водещ: Какъв?
Мирослав Найденов: 0.7 от куб. метър, това е почти 1 кубик. Трябва да имат кацалка, минимум 20 сантиметра, трябва да имат устройство, за да могат да си пилят ноктите, вътре...
Водещ: А това шега ли е вече?
Мирослав Найденов: Не, не е шега.
Водещ: В смисъл, всяка кокошка трябва да си пили ноктите?
Мирослав Найденов: На мен ми се плаче, защото България беше заплашена и всъщност, Европейската комисия (ЕК) обяви, че стартира наказателна процедура срещу 14 държави, между които и България, затова че нашите кокошки при тези луксозни условия. Слава на Бога, в тези 14 държави са някои големи, като Франция, Италия, Холандия, които също не отговарят. Така че, мисля че заради това комисията е малко по-снизходителна. Дадоха ни, негласно, допълнителен срок от половин година. И тези кокошки, които не живеят при тези хубави, луксозни условия...
Водещ: А има ли кокошки, в България, които живеят при такива условия, да си пилят ноктите?
Мирослав Найденов: От близо 3 млн. кокошки-носачки, близо 2.5 млн. живеят при тези, хубавите, условия или са т. нар. „щастливи кокошки”. А половин млн. все още не са станали „щастливи”. И ние затова имаме срок още няколко месеца да ги ощастливим и тях.
Водещ: Само да не ги заколят, вместо да ги ощастливят.
Мирослав Найденов: Да, някои от собствениците, които не могат да изпълнят тези изисквания за тези определени условия, предпочетоха да ги заколят.
Водещ: Отиват експертите на ЕС, проверят че не живее щастливо еди коя си кокошка и глобяват България. Колко, как?
Мирослав Найденов: Дано не се стигне дотам да ни глобяват. Тъй като те стартираха процедурата, но ние се надяваме в този срок... Затова аз преди 2 дни имах среща с браншовия съюз и те обещаха, всъщност, това ми докладва и Агенцията по храните, че не до края на юли, както ни дадоха негласния срок, а до края на май всички кокошки ще живеят при тези прекрасни условия.
Водещ: Добре, говорим за прекрасните условия, но от друга страна обаче, има разни филми, които показват изключително бруталните условия, в които живеят кокошките, които също са животни... Аз за това ви питах като ветеринар, нормално ли е едно животно да се роди в клетка – толкова на толкова, от такова пиленце да израсте като голяма кокошка, единственото което прави е да си подава главичката през едно процепче да яде и да снася яйца.
Мирослав Найденов: Вижте, ние може много да коментираме, но аз ще кажа така – законодателство на ЕС, не го коментирам. Длъжни сме да го изпълним, ще го изпълним.
Водещ: Но не сте съгласен по-скоро?
Мирослав Найденов: Не толкова, че не съм съгласен. Смятам, че това законодателство, аз затова казах, е част от примерите на това докъде може да стигне примерно, по определена тема законодателството. Докъде примерно, лобита на някои неправителствени организации за защита на животните... Защото разбирате, че това за да се случи като законодателство, някой трябва да го предложи, да го защити и т.н.
Водещ: В цивилизования свят вече трябва да вървим натам – да защитаваме правата и на животните, не само...
Мирослав Найденов: Хубаво е, разбира се, да защитаваме правата и на хората. Тъй като в момента като ни слушат част от вашите зрители си задават въпроса...
Водещ: Аз нямам пила за нокти, кокошката...
Мирослав Найденов: Има бездомни хора, знаем какво е положението в някои от социалните домове. Така че, да, ще изпълним регламента. Той, между другото, коства много на бизнеса, защото това не са инвестиции на държавата, това са инвестиции на бизнеса. Те трябва да ги направят.
Водещ: Но пък, ако не ги направят, държавата им плаща глобите.
Мирослав Найденов: Тя ги плаща глобите и няма да им разреши те да позволяват да...
Водещ: За хората, за обикновения потребител е важно да знае – когато прочете, че едно яйце е от „щастлива кокошка” и по тази причина е по-скъпо... По-качествено ли е от другото яйце, което е от „нещастна кокошка”, дето не си е точила ноктите?
Мирослав Найденов: Важното уточнение – на пазара няма, всички яйца в момента са от „щастливи кокошки”. Тези, които не са, техните яйца отиват па преработка примерно, в яйчен прах, в козметиката. Т.е. те не се предлагат за консумация от хора.
Водещ: А не ги чупите, не ги унищожавате?
Мирослав Найденов: Не, те се използват за технологична обработка, но не за директна консумация. Т.е. всичко, от 1 януари, на пазара е такова. Правиха опит, една голяма верига, да внесат между редовните, и нередовни, яйца, бяха заловени и санкционирани с 10 хиляди лв.
Водещ: С яйцата какво стана?
Мирослав Найденов: Унищожени бяха.
Водещ: Унищожени?
Мирослав Найденов: Да.
Водещ: Счупени?
Мирослав Найденов: Да отиват и се унищожават в екарисаж. Това е процедурата.
Водещ: При положение, че са годни, за да се ядат?
Мирослав Найденов: Няма абсолютно никаква разлика в яйцата между щастливи и нещастни кокошки.
Водещ: А защо ги сложихте в екарисажа, тогава?
Мирослав Найденов: Изпълняваме закона.
Водещ: Не можеше ли, понеже наистина това е... Да поговорим и за хранителните банки, не можеше ли тези яйца вместо да бъдат унищожени, да отидат за хората, които няма какво да ядат?
Мирослав Найденов: В случая, не, защото щяхме да нарушим европейска директива. И угрозата България да бъде санкционирана, е голяма. Не можем да рискуваме. Но вие отворихте наистина голямата тема – хранителните банки и това, че според данни на Европейския парламент, потвърдени от службите на ЕК, близо половината от храната в Европа се изхвърля. Това е огромен процент, обявиха го само преди седмица. И то в началото на зелената седмица в Берлин, това е най-голямото хранително сдружение в света. В България ситуацията е, почти, същата. Според данни на неправителствени организации, около 42% от храната...
Водещ: В бедна България?
Мирослав Найденов: В бедна България. Затова нека да използвам вашето студио, за да обявя новината – в понеделник беше учредена първата хранителна банка в България.
Водещ: Къде е тя?
Мирослав Найденов: Тя е учредена, тъй като тя е неправителствена, правителството няма ангажимент, учредена е в столицата. Предстои нейното съдебно вписване. След което тя ще започне да функционира, помагаме й максимално чрез Агенцията по храните, включиха се и големи браншови организации, както...
Водещ: Как, кажете на хората по какъв начин да се възползват?
Мирослав Найденов: Хората ще разберат как да се възползват. Ние се надяваме да работим, на първо време, със Столична община, защото това е все пак най-голямата община. Има един въпрос, който остана нерешен, това е по отношение на ДДС на върнатите или дарените продукти. Настояват бизнеса да бъдат освободени. Нормално е, ако вместо да го изхвърлиш в екарисажа, да го дариш на хранителната банка...
Водещ: Излиза ти е по-евтино, а хората които не могат и са бездомни...
Мирослав Найденов: Най-важното е да помогнем в тази тежка икономическа криза, на хората които не могат да си позволят хранителни продукти. Изключително добра идея. А благодаря и на вестник „Труд”, вестник „24 часа”, които подеха кампания ние този дебат да го направим обществен.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. А вие уважаеми зрители внимавайте какво изхвърляте, защото е брутално..
Мирослав Найденов: Вижте, нека да помислим, че докато ние говорихме с вас, в света вече има доста умрели, само за това време, от глад. Това е най-големият проблем, може би, на днешното ежедневие – не умират толкова от войни и от болести, колкото от глад. Просто да си го помислим – когато посегнем да изхвърлим нещо, или когато вземем нещо повече, отколкото ние необходимо, нека се замислим.
Водещ: Да го имаме предвид. Успешен ден ви желая.
Мирослав Найденов: Благодаря.