Върни се горе

Интервю на министъра на земеделието и храните Десислава Танева за вестник "24 часа"

- Г-жо министър, с какви новини се връщате от Москва и изложението “Златна есен”?

- Връщам се не само с новини, но и с много впечатления. Българският щанд, който направихме за изложението, предизвика невероятен интерес. Всъщност бяхме с 2 огромни щанда - единият в палатата, която е само на регионите в Русия, и ние. Това беше и най-посещаваното място на изложението. А другият ни щанд беше навън, където се извършваше търговия. За съжаление, нашата стока свърши още в средата на изложението.

- Към какво имаше най-голям интерес от руснаците?

- Към кебапчетата и сиренето.

- Спомнят ли си още руските потребители българските храни?

- Да. Нито един от потребителите, които посетиха нашия щанд, нямаше нужда от реклама. Това показва, че продуктите ни са познати на руския пазар.

- А могат ли да се намерят в техните магазини?

- Не, разбира се. Месата и сирената са ембаргови в момента.

- Как руснаците ги пуснаха тогава?

- Със специално разрешение закарахме само 1 камион от 11 тона за целта на изложението. Иначе на щанда ни имахме продукти, които и в момента се търгуват на руския пазар, като вино, консерви, преработени плодове и зеленчуци, за които не важи ембаргото. Плодовите сокове също предизвикаха огромен интерес. И се радвам, че нашите продукти предизвикаха този изключителен интерес във време на много изострени политически отношения. Всяка държава има управляваща власт, която по някакъв начин въздейства върху начина на мислене на хората. И в един такъв момент тази подкрепа и одобрение, което получихме там за продуктите, които произвеждаме, показва едно доверие за българския производител.

- Означава ли вашето посещение в Русия като министър от страна - член на ЕС, че е възможно скоро да се преразгледа въпросът за санкциите и съответно обратното ембарго?

- О, не бих казала това. Би било прекомерно високо самочувствие да направя подобно заключение. Аз се радвам, че възстановихме комуникацията с руските власти, която липсваше. Само за тази година се срещам за втори път с техния земеделски министър Александър Ткачов. Първата ни среща беше в рамките на Санктпетербургския икономически форум. И е факт, че след нея се възстанови комуникацията между “Ростехнадзор” - техният орган за ветеринарен и фитосанитарен контрол, и нашата агенция за безопасност на храните. А “Ростехнадзор” на практика разрешава достъпа на храни на руския пазар. Разбира се, в никакъв случай не можем да мислим, че е възможно да има изключения за нас. Ние спазваме правилата и решенията на ЕС, но извън общото ембарго имаме и още една действаща забрана за фитосанитарните ни сертификати. И в тази посока също върви комуникация за електронна система за проследяване на издаването на сертификати, която да се установи между двата органа. Това е проблем основно за износа на билки. Надявам се той да намери решение.

- За какво се договорихте с руския министър Александър Ткачов?

- Бяхме приети много радушно. Предложихме, независимо от ембаргото, да ни уточнят процедурата, по която трябва да преминат българските предприятия, които имат интерес да изнасят в Русия. И предварителното одобрение да мине, преди да падне ембаргото, за да бъдат те в готовност. Към момента има 27 наши предприятия, които са заявили интерес за експорт на руския пазар.

- Колко време отнема одобрението за износ?

- Понякога и 2-3 г., различно е. Разбира се, не отричам, че има и политически елемент във всичко това. Но тези административни процедури са най-бавните. За пример мога да дам Китай, с който бяхме сключили вече споразумение и мина близо година до издаване на сертификатите за сирене. Като окончателен вид въпросният сертификат го сключихме едва преди 3 седмици. И оттук насетне самите предприятия ще трябва да се листват в системата им за достъп до пазара.

- В кои сектори има най-голям интерес за износ в Русия?

- Във всички традиционни сектори, в които сме изнасяли. Това са сирена, плодове, зеленчуци, месни продукти. Трябва обаче да знаем, че в това време на ембарго нещата не са, както бяха преди. Първо, процедурата е различна и утежнена. Русия трябва да се увери, че системата за ветеринарен и фитосанитарен контрол на страната износител гарантира безопасността на продуктите. Този контрол на Русия вече ще става по евро-азиатско споразумение, което те имат. И законодателството им в областта на храните за тези 2 г. е променено. Но най-важното е, че Русия в тези 2 г. е инвестирала невероятно много в сектор “Земеделие”. Те са увеличили неимоверно производството си. В отделни сектори, където бяха нетни вносители, вече са задоволили напълно вътрешното си потребление и темповете им на растеж ще им позволят да се превърнат в износители. Това се отнася например за пилешкото и свинското месо, които досега традиционно внасяха от ЕС. Така че ситуацията е много различна и не бива на падането на ембаргото да се гледа като на панацея за решаване на всички проблеми по отношение на производството на храни и спада на цените в ЕС. Напротив, за бизнеса в сектора трябва да е ясно, че няма едно решение на този въпрос.

- Все пак кои са нишите с потенциал за български храни на руския пазар?

- Виното и консервите и сега се радват на интерес. Остава към плодовете и зеленчуците. Макар и в по-малка степен отпреди ембаргото, също и за млечните и месни продукти. Но всичко е въпрос на пазар. И както казвам аз, трябва да се научим да се продаваме.

- Кога ще падне руското ембарго?

- Не бих могла да кажа. За нас е най-важното да имаме нормално отношение, да не бъдем забравени. Знаете, че Русия стана експортьор №1 в света с рекорден добив на пшеница Имат ръст в отделните сектори. Но на срещата с министър Ткачов и аз отговорих: “В България е същото - ние имаме рекорд на пшеница.” Да, в единия случай говорим за 115 млн. т, а в другия - за 5,6 млн. Шегувахме се с абсолютните размери, но в България имаме ръст във всяко едно производство. И това трябва да се знае.

- По време на кампанията “Подкрепяме българското” се срещнахте с много фермери. Какво ви питат?

- Много се радвам, че кампанията срещна такъв интерес от производителите и най-вече от потребителите. И смятам, че всичко това като енергия, която събрахме в хода на тази кампания, трябва да облечем в нови инструменти, с които да подкрепим българското производство на храни. Между другото някои от исканията на стопаните вече се материализираха като решения на УС на фонд “Земеделие”. За пчелно семейство увеличихме помощта, а за животновъдите има рекорден “де минимис” от 13 млн. лв. Отделно от това разпределихме и извънредната подкрепа от 5,8 млн. евро за млечния сектор от ЕС. Правилата за двете схеми са идентични. За първи път в условията за допустимост включихме изискването за запасеност с постоянно затревени площи. Защото средната е 5 дка за животинска единица, а нормата в закона беше 10 дка. И ние сложихме таван до 10 дка, за да помогнем на по-малко подкрепените, защото държавата не им е осигурила достатъчна норма. Подкрепяме пазарно най-уязвимите стопанства Прилагаме и втори критерий с таван за кравите до 200 броя, а за овцете - до 500.

- Определени ли са вече ставките? По колко пари на животно ще получат фермерите?

- Да. Ставката общо по “де минимис” и европейската подкрепа е 55 лв. на крава и 8 лв. на овца. В животновъдството, независимо от трудностите, отбелязваме най-големите ръстове - между 13 и 18%. И те са за всички видове, с изключение на млечните крави, които не са под селекционен контрол.

- Как ще бъдат облекчени дребните стопани, за да могат да продават по-лесно продукцията си директно на потребителите?

- От 2017 г. ще дадем държавна помощ за организиране на регулярни фермерски пазари. От месец провеждаме разговори и с големите търговски вериги у нас. Нашето предложение към тях е да дадат възможност на регионалните производители, които са регистрирани, да продават продукцията си във филиалите им в по-големите областни градове. До момента само две от тях откликнаха на нашите предложения, като от останалите получаваме предложения в различни посоки. А мисля, че за това не са необходими кой знае какви усилия.

- Изненадващо отпуснахте допълнително 80 млн. евро за проекти на преработватели по мярка 4.2. Каква беше причината да го направите?

- Не са допълнително. За 4.2 изпълняваме наредбата. И щом проект влезе в точките, за които има бюджет, такъв трябва да се осигури и за всички останали със същите точки. За мярка 4.1 пуснахме заповед за наддоговаряне под условие на освободен бюджет. Това досега не е прилагано в този вид. Но е същото както го направихме в края на старата програма, за да не загубим пари. Просто сега го местим в хода на договарянето, а не накрая. Мотивите ни са, че бюджетите са индикативни, оттам насетне се одобряват разходите. И средното сконтиране е 30%. Затова правим наддоговаряне, защото иначе минават 3 г., а бизнесът чака, въпреки че има проектна готовност Мисля, че това мениджърско решение беше най-доброто, за да използваме в максимална степен наличния ни бюджет по програмата.

- От 26 октомври предстои и втори, последен прием по 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства. До края на програмния период обаче остават още 3 години. На какви средства могат да разчитат стопаните след края на 2016 г.?

- Да, има 3 години. Но да оставяме бюджет, за да има за всяка година, при условие че са налице 4 пъти повече проекти, отколкото е бюджетът, е безумно и няма смисъл. Защото губиш темп, време и оттам конкурентоспособност.

- Преди дни американска компания обяви голяма инвестиция за производство на патешко месо у нас. Има ли и други напреднали проекти и засилва ли се интересът от чужденци към българското земеделие?

- Интерес от чужди инвеститори към българското земеделие има. И цената на земеделската земя ясно го показва. Секторът е в устойчив възходящ тренд, независимо от пазарните колебания на цените на отделни суровини. Към земеделието има голям интерес и от чуждестранни, и от български инвеститори. Даже има свръх интерес. Наскоро един фермер се шегуваше колко много софиянци са напуснали столицата, за да станат земеделци. Но трябва да е ясно, че не може да се подпомага в тези темпове, както досега. Да не говорим за новия програмен период след 2020 г. и исканията на страни бюджетът на ЕС да се намалява. В този смисъл трябва да отвикнем от мисълта, че инвестиции непременно означават европейски програми. Винаги съм казвала точно обратното - когато управляваш даден сектор, трябва да имаш цели и план. Същото е и за бизнеса. Тази програма, ако я има - добре. Ще ти подкрепи инвестиционния план. Но инвестиция в земеделието, която е направена спекулативно, за да се вземе субсидия, е най-грешният модел.

- Опозицията ви обвини, че са надути цените по програма “Училищен плод”. Ще бъдат ли намалени?

- Програмите “Училищен плод” и “Училищно мляко” ще се прилагат по различна методология и пределни цени от тази година и това вече е взето като решение. Сегашната методология за цените е от началото на прилагане на мярката. Тя дава предел от цена на общ пакет от плодове и зеленчуци, с включени доставки, опаковане и т.н. Не е било съвсем прецизно и фонд “Земеделие” го промени и ще е различно от тази година. И в този смисъл тук отново станаха предизборни заигравки. Те със сигурност няма да са последни. Размахват се писма, таблици и се говори какво ли не.

- Очаквате ли пак да се стигне до твърдения за спрени европари?

- Честно казано, очаквам всичко до края на президентската кампания И нищо не би ме изненадало. Преди няколко месеца БСП каза, че 400 млн. били спрени от Програмата за развитие на селските райони, а ние след 3 седмици отворихме прием. Но на тях изобщо не им пречи утре пак да кажат, че е спряна програмата, нищо, че на 26 октомври отваряме 4.1. Просто понякога нещата нямат връзка с действителността, но такъв е българският манталитет. В хода на предизборна кампания всеки може да говори всичко и това няма последствия. Но е добре да запазим нормалността и да си служим с факти. Защото политическата ерозия се дължи точно на този манталитет на общуване, който на практика граничи с лъжата.

Сподели в: