Водещ: Министърът на земеделието и храните Десислава Танева. След една много тежка година в сектора – след наводненията, след „синия език“, след затваряне на руския пазар – тежка година за производителите. Това, което видяхме и в репортажа, това е вече „брадата тема“. Коментирали сме я много пъти. Но понеже вие отскоро сте на този пост, кажете някаква стратегия има ли? Мислили ли държавата за това, че някак си не може нищо лошо към гръцките картофи, турските домати и китайския чесън, но ние имаме български, нали така, защо не ги откриваме по пазарите?
Десислава Танева: Да, аз съм отскоро, разбира се, от ноември месец. Но истината е, че това е проблем, който идва с ликвидацията на българското земеделие, начинът, по който е направено възстановяването на земеделските земи в реални граници. Оттам тръгва процес на чисто предприемачески принцип на възстановяване на земеделието. Идва 2007 г., когато влизаме в Европейския съюз /ЕС/. Възстановява се този тип земеделие, което струва най-малко пари възстановяването му и в този смисъл традиционни български производства като животновъдство, трайни насаждения, традиционните български плодове и зеленчуци в момента с влизането в ЕС сме на нива в някои от тях пет пъти, четири пъти по-малко от това, което България е имала.
Водещ: Пет пъти, четири пъти. Обратният път всъщност трябва да намерите вие. Търсите ли го?
Десислава Танева: Трябва да намерим обратния път. Търсим го. Мисля, че това което можем като държава да направим, възможностите, държа да отбележа, на нашата държава, на нашия бюджет, сме направили максималното за новия Програмен период. Какво имам предвид? Новата Обща селскостопанска политика за този Програмен период 2014-2020 г. е много по-гъвкава от предния програмен период и дава възможност държавата да приложи национални решения, които са адаптирани към най-големите нужди според националната й специфика. И ние сме намерили това. И това е максималното в обхвата на тази програма, а именно – обвързаната подкрепа, на която много разчитаме.
Водещ: Какво значи обвързана подкрепа?
Десислава Танева: Това означава 13% от 1,4 милиарда лева за 2015 г., примерно, за която сега ще кандидатстват земеделците, да отидат в сектор „Животновъдство“, „Плодове и зеленчуци“, включително и оранжерийно производство. Или - давам един пример, спрямо примерно 2012 г. общият бюджет за подпомагане на „Плодове и зеленчуци“ ще е пет пъти спрямо този по специфичното от 2012 г. и над два пъти от последната година, тази която ще получат подпомагане.
Водещ: Да кажем така – за да има на българския пазар български домати, чушки и ябълки, държавата трябва да помага. Кажете…
Десислава Танева: Държавата трябва да подкрепи този вид производства, така че те да се възстановят като обем, но за да се възстановят като обем, трябва да са конкурентни, това казвам. Конкурентоспособността на българския земеделски производител, предвид начина на функциониране на земеделието на целия ЕС, зависи от подкрепата. Ние като национален бюджет, безспорно, нямаме възможностите на националните бюджети на богатите страни-членки да прилагаме държавни помощи в неограничен обхват и средства. Но това, което имаме като възможности – за тази година в бюджета бяха гласувани близо 300 милиона лева по бюджета на Държавен фонд „Земеделие“, средства които ще отидат за подпомагане на сектора. Ние отново сме ги насочили върху тези сектори, които следва да възстановят производството си.
Водещ: Кажете за тези 1,4 милиарда. Много пари, безспорно. При какви условия, как ще се разпределят те? Ще бъдат ли концентрирани в уязвими сектори, ще бъдат ли подпомагани младите ферми, ще бъдат ли подпомагани по-трудните производства или такива в по-трудни райони? Въобще ще бъде ли справедливо разпределението?
Десислава Танева: Аз мисля, че категорично винаги има претенции и искания за по-голяма справедливост, но мисля че тази схема на директните плащания, тя е нова, с многопластова структура, с няколко схеми, която за първи път ще се приложи от тази година, от 1-ви март, ще доведе до едно много по-справедливо подпомагане на видовете производства, отколкото предходната година. Директните плащания…
Водещ: Кои са най-подпомаганите сектори?
Десислава Танева: …мога да дам един конкретен пример, че най-високата ставка в обхвата на директните плащания би получил млад земеделски производител до 40 г., който има стопанство до 30 хектара и отглежда плодове или зеленчуци.
Водещ: Най-високата ставка в обхвата казвате, това е парите, които ще получи на практика?
Десислава Танева: Да. Той може заедно с обвързаната подкрепа, неговото плащане може да достигне до 150 лв. на декар само по директно плащане. Отделно по агроекология, според района, в който е, може да получи добавки върху тази ставка. Отделно от това, ако избере биологичното производство, може да получи още значително по-висока ставка. Това ще са, дадох един конкретен пример, за да отговоря точно на въпроса „кой има възможността по тези всички схеми да получи най-висока ставка“ и аз ви дадох този отговор.
Водещ: Злоупотреби възможни ли са? Между другото със злоупотребите как ще се борите, това са страшно много пари 1,4 милиарда?
Десислава Танева: Безспорно да си мислим, че няма такива опити, някъде вероятно са се реализирали, е наивно. Аз се надявам, че всички системи за контрол – Държавен фонд „Земеделие“, Министерство на земеделието и храните, или във всички контролни органи по повод правата за получаване на тези субсидии, проверките се извършват така, както трябва. Искам да поздравя тези земеделски производители, които не се поддават на различно субективно отношение от проверяващи и се подават сигналите в съответните служби. Значи, много е важно, ние винаги говорим за борба против корупцията, но трябва всички в това звено да са непримирими към корупцията. Има си ред, когато дойдат при мен и се оплакват –„някой ми взе еди какви си пари“, казвам „ти защо ги даде, ти имаш право на това?“ Трябва да кажем, да – борбата срещу корупцията означава борба от всички страни, които са засегнати. Ако ние си мълчим срещу това, ние няма как да очакваме, че ще се промени тази система.
Водещ: Т.е. какво казвате на всички земеделски производители и фермери – левче да ви искат отгоре – не давайте и сигнализирайте?
Десислава Танева: Вие имате право на тези пари. Службите на областните дирекции „Земеделие“ са задължени да ви консултират за всичко, безплатно, за което вие имате въпроси. Никакви договори не сте задължени да подписвате с консултанти или други лица, които казват, че всичко ще уредят, тъй като имаме такива запитвания на личната си „Фейсбук“ страница.
Водещ: Вижте как говорите, обаче министър Танева, все едно системата е пропита от корупция и от подобни практики? Така звучите, с всички тези предупреждения, то излиза, че…
Десислава Танева: Не, не бих казала. Използвам случая да отговаря на въпроси, които получавам на „Фейсбук“ страницата си, а така имам възможност да отговоря и на други, които не са ми ги задали, примерно. Искам да кажа, че тези над 1,4 милиарда лева се полагат на тези земеделски производители, които имат правно основание, това е основна разлика, например в сравнение с предходната кампания. Т.е. ти за земята, която работиш, трябва да плащаш рента на съответния собственик и да имаш правно основание за това. Само един пример давам, тъй като това безспорно въвеждането на правното основание създава известно затруднение в службите.
Водещ: Така, един пример?
Десислава Танева: Един пример да кажа – миналата година, където всеки можеше да чертае, който обработва земята, разбира се, но и без да има правно основание, какво означава това? Че той обработва бели петна, за които не плаща рента. По наши ориентировъчни сметки близо 100 милиона лева от пакет от близо 1 милиард, който сега ще бъде разплатен, тази седмица, която идва, земеделците ще получат заплащанията си по /…./ и националните доплащания и животните, е разпределен на земеделски производители, които нямат правно основание и не плащат съответната рента. В същото време, земеделските производители, които си плащат рентата, имат си правни основания, ставката им, единичното плащане на декар ще е близо с 10% по-ниско точно заради тези земеделски производители, които работят без правно основание и не плащат ренти. Това не е справедливо. Беше крайно време да се въведе ред.
Водещ: Можете ли да кажете в резултат на тези директни плащания, този ред, който въвеждате, изисквания и така, можем ли да кажем: „уважаеми зрители, след една година, благодарение и на това, по пазарите ще можете да откриете и много по-лесно български домати и ябълки, отколкото сега и те ще бъдат на нормални цени“? Можете ли да обещаете това?
Десислава Танева: Аз не искам да бъда популистка. Едно дръвче ражда на четвъртата година. Аз мога да кажа, че политиката на приоритетна подкрепа, тази която е възможна и по силите на нашата държава трябва планирано и дългосрочно да е насочена в тези сектори. А тези сектори, тези производители, трябва да си правят маркетинг на съответния продукт на общия европейски пазар, да намерят този, който е традиционен за България, с най-подходящи условия. Но и на общия европейския пазар възможност да сме конкурентноспособни.
Водещ: Добре. Понеже споменахме корупция, злоупотреби и т.н. – Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Знаете, там имаше скандали, там беше уволнен директорът господин Сакаджиев, там имаше много обвинения…
Десислава Танева: Ние, ако се върнем малко по-назад, ще стигнем във всеки един мандат с този извод, нали, за уволнения. Вие знаете, преди господин Сакаджиев, стана предходната чистка от 90 човека.
Водещ: Въпросът е, че по времето на господин Сакаджиев също имаше чистка, там имаше обвинения, че хората са били карани да симпатизират на ДПС, тук дори партийна книжка на ДПС беше извадена и т.н. Сега, обаче какво се случва? Първо, следите ли, взехте ли на ръчно управление тази агенция, следите ли отблизо какво се случва в нея?
Десислава Танева: Трябва да кажа, че приоритетът ми, личният наистина е кампанията за директни плащания в момента, която стартира на 1-ви март, която заварихме с неподготвена система за стартиране. Всички усилия на целия политически кабинет, на всички служби, наистина са насочени към това…
Водещ: След това обаче, особеният надзор, ще премине ли към…
Десислава Танева: …всичко останало е наша отговорност и ние се стараем въпреки напрегнатия режим, в който сме по повод идването на 1-ви март и стартирането на кампанията, всичко да се извършва в срок.
Водещ: Така, разбрах. Нека да отидем обаче към ИАРА, за да видим къде отиват стотиците милиони, които Европа отпуска за развитие на рибарството и аквакултурите у нас, как се кандидатства за европейско финансиране, защото става дума наистина за много пари? Какви проекти печелят такова финансиране? Екипът ни се натъкна на няколко случая с много въпросителни и досега нито един отговор. Рибарска лодка за 160 хиляди лева, фалшифициране на подписи и неодобрени проекти с изрядна документация. Вижте за какво става дума.
Репортер: В първия случай става въпрос за една рибарска лодка. Лодка, за която бургаски спортен клуб ще получи 160 хиляди лева европейски пари. Пари, одобрени от Агенцията по рибарство и аквакултури. Целта на проекта е, забележете – рибари да демонстрират уменията си на туристи, докато обикалят Южното Черноморие. Първоначално проектът бил отказан. Впоследствие обаче отказът бил заменен с одобрение. Опитахме се да открием представител на този спортен клуб с единственият въпрос „не са ли 160 хиляди лева прекалено много пари за една рибарска лодка?“ Клубът се оказа регистриран в този жилищен блок.
Янко Янков, клуб по спортен риболов „Гларус“: Какво значи много, аз не разбирам?
Репортер: Разбрахме, че доста трудно сте спечелили този проект, няколко пъти е бил връщан, веднъж от…Кой ви го върна?
Янко Янков: Не мога да ви кажа, те имат бюро там. Практиката показва, че рибарите имат много кратък сезон. И ако има допълнителна заетост, може да се създаде някаква добрина в тази посока.
Репортер: Това е само модел на плавателния съд. 160-те хиляди лева все още не са преведени и лодка няма. Но е въпрос само на няколко месеца туристите по Южното Черноморие да започнат да се възхищават на рибарските умения. Много са и въпросите в случая на Силвия Минчева. В продължение на две години ежедневно през ръцете й минават милиони европейски пари. Работи като старши експерт в Агенцията по рибарство и аквакултури. Тя и само още няколко нейни колеги имат право да преценяват дали даден проект може да спечели европейско финансиране или не.
Силвия Минчева, бивш старши експерт в ИАРА: Проблемите започнаха, след като назначиха господин Майдън Сакаджиев за изпълнителен директор на ИАРА, който от своя страна назначи господин Виктор Петров за началник отдел.
Репортер: По време на тяхното управление Силвия е трябвало да оцени проект за 2 милиона лева. Фирма, кандидатствала за парите, защото искала да създаде предприятие за преработка на риби и рибни отпадъци.
Силвия Минчева: Моето становище беше, че този проект следва да бъде одобрен.
Репортер: Според Силвия проектът бил изряден, а фирмата кандидат покривала всички критерии.
Силвия Минчева: Впоследствие разбрах, че този проект е отказан, като срещу моето име се е подписал Виктор Петров на „изготвил заповедта за отказ“.
Репортер: На каква длъжност е господин Петров?
Силвия Минчева: Началник отдел.
Репортер: Има ли право да прави такова нещо?
Силвия Минчева: Не би следвало да прави такова нещо.
Репортер: Защо тази фирма получава отказ, след като покрива всички критерии, така и не разбрахме. Не разбрахме и защо Виктор Петров се подписва срещу името на Силвия Минчева, тъй като от пресцентъра на агенцията така и не ни свързаха с него. Къде отиват милионите, които Европа дава за рибарство и аквакултури се питат и от бранша? Преди няколко месеца рибовъди от цялата страна изпращат писмо до ЕК с искане милионите евро пари , предназначени за тях, да не се разпределят от Агенцията по рибарство.
Георги Атанасов, рибовъд: Даже в момента е една малка паника, тази програма е компрометирана.
Репортер: Фирмата на Георги Атанасов също кандидатствала за европейски средства. Искали да въведат два нови биологични вида, но от ИАРА отказали. Класирали проекта на 10-то място. По-късно проектът се оказал 21-ви, а след това 22-ри поред.
След като един път е изготвен, има ли право да бъде променен?
Георги Атанасов: Никакво право няма повече този списък да се променя.
Репортер: Вие попитахте ли ги защо го правят?
Георги Атанасов: Питахме, не получихме никакъв отговор.
Репортер: За случващото се в агенцията, Силвия Минчева сигнализирала Министерство на земеделието. Изпратила е три жалби, на които все още чака отговор. Докато чака била уволнена с мотива, че закъснява с оценката на проекти. Проекти, които дори не били поверени на нея.
Водещ: Съмнения, съмнения, съмнения. Някои от тези три жалби стигна ли до вас, министър Танева?
Десислава Танева: Да. Аз си спомням, че една от тези жалби, може би последната, стигна до мен. И разпоредих проверка на Инспектората в Министерството. Доклад по отношение на проверката все още няма. Мисля, че тя ще приключи до края на другата седмица или на месеца.
Водещ: Проверката по сигналите, които госпожа Минчева дава?
Десислава Танева: По случая на госпожа Минчева, да.
Водещ: Нещо притеснява ли ви от това, което видяхте?
Десислава Танева: Притеснява ме, че това, което видях и това, което пише в жалбата си госпожа Минчева, най-вероятно е вярно. Естествено, че ме притеснява.
Водещ: Тази само проверка по нейната жалба, дали е редно да се, как да кажа, да изчерпите темата?
Десислава Танева: Разбира се, че не е редно. Това, че има проблеми в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, те не са от вчера. Това, че има проблеми доказва и връщането на Програмата по морско дело и рибарство от ЕК миналата седмица.
Водещ: Тя беше върната, защото?
Десислава Танева: Защото не се прие нито по предложените мерки, включително и с ясната препоръка и указания на ЕК управляващият орган да бъде в Министерство на земеделието и храните. Именно поради липсата на комуникация, поради липсата на управление на програмата. Т.е. това, което видяхте в репортажа, което видяхме всички в репортажа като част от проблемите, очевидно си имат генезис. Така че в тази агенция предстои тепърва преструктуриране. Ние с промените в Устройствения правилник в министерството създадохме за първи път Дирекция по морско дело и рибарство. Ще продължим …
Водещ: Извинявайте, че ви прекъсвам, само в скоби да кажа, на екрана нашите зрители виждат сигналите за уволнени хора през периода 2013-2014 г. Над 200 души уволнени от ИАРА. Това не може да е нормално?
Десислава Танева: Разбира се, че не може да е нормално. Един, административният капацитет, в която и да е публична администрация, се създава трудно. Аз искам да ви кажа от личния опит, който имам от два месеца като министър в Министерство на земеделието и храните, тежестта по отношение на правенето на политики, намирането на възможните решения за най-ефективни политики в обхвата на регламентите, които трябва да спазваме, сигурно се прави от не повече от 5-6 човека. И те се създават с години.
Водещ: Благодаря, министър Танева. Имате очевидно много работа, може би свързана и с проверка, която трябва да се направи в агенцията по тези сигнали.
Десислава Танева: Тя ще приключи. Аз не мога нищо, без значение на това, че съм министър, не мога да защитавам администрация, в която и браншът отдавна не видял и ни е поставил условие, че има проблем…
Водещ: Чухме го – Георги Атанасов. Видяхме го в репортажа.
Десислава Танева: Да, ние имахме среща с браншовите организации в сектора, може би преди седмица. Бяха много удовлетворени и ни поздравиха за тази структурна промяна. Трябва да продължим, за да има прозрачност и спазване на правила при управлението на програмата.
Водещ: Дано да е така. Благодаря ви, министър Танева. Желая ви успех.
Десислава Танева: Благодаря и аз.