Да, така е. Това е следствие на тази сделка, която е сключена. След идването ни в Министерството на земеделието ние направихме пълен анализ за състоянието на това дружество, което е 100% държавно участие. Г-н Харизанов беше преди това отстранен още, март месец, от другото правителство. След като направихме анализ за състоянието на това дружество, изготвихме доклад, беше оторизиран нашият инспекторат да направи специална проверка за това и доклада съответно го представихме на службите. Явно сега са се самосезирали, за да могат да бъдат арестувани тези…
Тоест прокуратурата е образувала тези проверки и тези арести са в следствие на доклада, който вие сте представили?
Даже повдигнати обвинения има.
Даже нашият инспекторат направи тази проверка и се предостави…
В какво се състои престъплението, да го наречем така?
Сложни са нещата в това дружество. Може би утре ще приема част от протестиращите, които са от „Напоителни системи”. Това дружество през 2011 г. му е вменено да върши дейност по охраната на язовирите, които са от национално значение, а също така и наводняванията на земеделските площи, които се извършват в страната. Това е държавна дейност, която трябва да се заплаща от държавата. В следствие в този период от време не се е заплащало и дружеството е доведено почти до фалит. Прави са хората, които утре ще отправят питания към нас, че…
Те какво искат?
Те не са получили заплатите си.
Колко време?
Два месеца не са получили заплатите, които… Преди това те също не са получавали заплатите, но е теглен един овърдрафт, който е над 10 милиона лева.
Изхарчени.
Изхарчени са. На две електроразпределителни дружества дължим около 2 милиона лева. Общата сума - дружеството е задлъжняло с около 22 милиона лева. В следствие на това не, че хората не са си вършили работата – напротив, коректно и точно са си извършвали дейността по опазването на земеделските площи от наводняване, извършване на напояване на земеделските култури и т.н. Но общо разходите са около 22,5 милиона.
И няма откъде да дойдат тези пари, нали?
Няма откъде да дойдат. Както и да е, те могат да се намерят тези определени суми поне за заплати и тъй като дейността, която извършват, е изключително важно. Представете си, че сега започнат есенните дъждове - някои язовири биха прелели, ако хората не си вършат дейностите – пази Бог, от тази работа. Но в крайна сметка няма как ние да ги преведем в сметките на дружеството, защото сметките им са блокирани. Хората, които…
Кой ги е блокирал?
Кредиторите.
Кои са те?
Примерно има две електроразпределителни дружества, които имат да вземат по 2,5 милиона. Има фирми, които са опазвали тези язовири. Това са сделки, които са сключени от това дружество за опазване на язовирите. Има фирми, които са вадили тръбите.
Това е въпросната сделка с тръбите, които са вадени.
Да, с тръбите.
Кажете за нея. Хем за сделката ще разберем, хем и за дълговете.
Това, което направихме като анализ за ваденето на тръбите - примерно мога да кажа, че за ваденето на самите тръби са дадени близо 4,5 милиона.
Кой ги е платил – министерството?
Да. Дружеството по-скоро ги е платило, а от скрапа е получило 2,5 милиона.
А тези тръби абсолютна фира ли са били, така да се каже, или са вадени актуални тръби, които са можели да бъдат използвани?
Най-вероятно са вадени актуални тръби, защото мога само да кажа като пример, че 1 метър от тръбите тежи 1 тон. Представете си колко тежат тези големи тръби и колко струват като скрап. Така че резултатът, който се е получил…
15 000 тона между другото са продадени.
Да, и още има „Напоителни системи”, по дружествата, някои от които не са продадени, в следствие на заповедта, която издадох – да не се продават, да не се вадят тези тръби, защото някои от тях могат да се използват за…
Подозрението едното е, че са вадени тръби, които е можело да бъдат използвани и е трябвало да останат, а другото е, че печалбата на скрападжиите е много по-висока от това, което всъщност е обявено реално. Така ли е?
И което е получавало дружеството.
И което дружеството е получило.Това е тази разлика от 2 милиона.
Приблизително, да.
Един друг много важен въпрос, извън „Напоителни системи” вече, но свързан със земята. Ще внесете ли категорично предложение да се удължи мораториума върху продажбите на земя на чужденци?
При присъединяването на България в Европейския съюз две страни, с изключение на старите – това е Румъния и България, са подписали присъединяването ни с този мораториум, който трябва да важи до края на 2013 г. Тоест от 2014 г., ако искаме такъв мораториум за удължаване на срока за закупуване на земя от чужденци, ние трябва да поискаме съгласието от всички останали 27 страни.
Много тежък процес.
Много тежък процес, но в крайна сметка ние трябва да направим всичко, което е възможно, за да дадем възможност на българския земеделски производител да окрупни своята земя, защото…
Как? Извинете, каква е връзката между едното и другото? Тоест този мораториум пречи на земеделците да си окрупняват земята ли?
Това е една от причините. Другата причина, която е много важна – земята в Европа е много по-скъпа от нашата. Трета причина е това, че нашите доходи са сравнително много по-ниски от доходите на европейците. Това са част от причините, има и други причини. Вие казахте за окрупняването, това е също много важна причина, защото хората мислят, че в България ще намерят примерно 20 – 30 хил. хектара на едно място и да ги купят, те не искат да купят онази земя, която е по 1 - 2 дка, те искат окрупнена земя. Но ние нямаме такива.
Зависи с каква цел го купуват. Не искам да съм говорител на „Атака”, но те смятат, че тези, които искат да ни превземат ще купуват и по 50 см земя само, за да ни изкупят. Аз знам колко комично звучи, но това е аргумента на вашия партньор, така да се каже, от когото зависи оцеляването на правителството.
За не бих казал така, като партньор. По-скоро да погледнем от страната на земеделските производители, чието мнение е изключително важно.
А какво е тяхното мнение?
Тяхното мнение е, че трябва да се удължи този период на мораториум за закупуване и то поради тези причини, защото на хората им е необходима земеделската земя, независимо дали са наши инвеститори или чужди. Но тя да бъде в такива граници, в които да се обработва, защото малките площи не могат да се използват с такава ефективност, както големите площи.
Значи можем да обобщим, че вие ще поискате удължаване на мораториума за продажба на земя за чужденци?
Да.
И ще направите всичко възможно, такова е намерението?
За следващия седемгодишен период. До 2020 година ще поискаме такъв мораториум да бъде наложен, за да могат… Пак повтарям, най важното са не онези места, които са за туризъм или за нещо друго. Говоря за земеделските земи. И това са причините, които ни позволяват да поискаме такъв мораториум за още седем години.
Вие чухте анонса ми, днес медиите упорито говорят за това как партийни кадри се назначават в бордове на държавна хранилка, нека да си го кажем, има ли голям натиск от БСП и ДПС да назначавате партийни активист, помислете си преди да ми отговорите?
Не, няма какво да мисля. Бих искал да кажа, че ние търсим хора, които са професионалисти, независимо какви са и от коя партия са, дори и от стари. Както виждате, в министерството, в което работя…
Например историк да отговаря да окрупняването на земята?
Не, няма такива. Бих казал, че хората, които работят в Министерството и в Областните земеделски служби са до такава степен добри специалист, че и да им търсиш причина на някои от тях да ги изгониш, няма заради това, че в нашето министерство няма такъв натиск или наплив от хора, които да желаят да работят. При нас се работи…
А в бордовете? То в министерството може да няма, но в бордовете, така да назначавате хора по бордовете, кой от БСП предложен, кой от ДПС?
Нямам такъв натиск и интерес към нашето министерство.
Вие сте истински герой.
Не че съм герой, по-скоро работата, която се извършва в министерството действително е специфична. Това е все едно аз да се занимавам с журналистика, като не знам нищо от нея.
Всяко министерство е специфично. Просто видях в какви бордове хора с какви специалности и с какъв бекграунд, описани са подробно в днешната преса, както споменах и ми стана ясно, че тука изобщо не търсим никакви специалисти. Но добре, вие казвате, че при вас е изключение.
Още с влизането ни в Министерството на земеделието, ние направихме един анализ на професионалната квалификация на всички работещи. Установихме много малка част от така наречените „калинки”, които са работили в министерството и някои от тях сами напуснаха. Но голяма част от хората имат една, втора и трета специализация, имат магистратури, имат бакалавърски степени, които са свързани. И напоследък усещам, може би е свързано с вашия предишен въпрос, разписал съм поне на 10 човека, които искат да придобият магистратура в областта на агробизнеса, аграрната икономика, агрономията, което показва, че хората желаят да работят сериозно. Онези хора, които желаят да работят сериозно в Министерството на земеделието, искат да придобият компетентност, заповядайте, работете. Не толкова от партийните краски са важни.
Миналата седмица обещахте нещо, което ми се струва много важно, обаче не знам дали ще го изпълните. Субсидиите за фермерите ще ги дадете ли навреме?
Навреме означава това, което се споразумяхме със земеделските производители.
За да могат да ползват за посеви, за да си закупят техника, апаратура, каквото им е необходимо.
Парите за земеделците никога не достигат. На земеделеца винаги са необходими повече средства, не само заради това да ползва някакви облекчения или за да си купи някакви луксозни автомобили, а заради това, че технологиите в земеделието се менят много бързо, като всички технологии. Затова повечето от хората искат парите да идват много по-рано от онова, което досега им се е предоставяло. Знаете, че от 2008 г. досега няколко пъти са давали различни срокове за изплащането. Ние искаме това да става все по-рано и затова обещахме от началото да бъдат тези средства дадени още през декември месец. За съжаление обаче обработката, сигурността на тези документи, които дават точността и верността да не се получи така, че те да връщат средства, наложи това да го изтеглим с няколко дни по-късно. Т.е. през януари ще получат обаче цялата сума, всички онези земеделски производители, които имат дадени коректни, точни и доказани данни затова какво стопанисват, ще получат цялата сума, която възлиза на около 1 милиард и 100 милиона лева.
И тези пари ги има в бюджета?
Да. Ще ги има естествено, но искам да кажа, че те ще се получат, около 45 дена ще се върнат от Европа.
Т.е. да не чакаме прасета, трактори и други неща в София?
Вижте, можем да чакаме прасета в друго състояние, но…
Не, понеже ни навестяват прасета, трактори, всякакви такъв добитък?
Отворихме се на повече диалог с тези хора, защото в последните години не бих казал, че не е воден диалог, но искам диалогът да бъде конкретен и точен затова кое е възможно и кое не е възможно. На никой, както казах не стигат средствата за земеделие, но в крайна сметка трябва се ограничаваме с възможностите и това, което можем да дадем на хората.
Ефективно ли се ползват тези пари? Какво стана с българската продукция, ще се увеличава ли българската селскостопанска продукция, така че да можем да ядем качествени български зеленчуци и плодове, вместо да внасяме от съседни страни?
Няма богата държава, която да не развива модерно земеделие, но няма и държава, която да е забогатяла със земеделие. Но в крайна сметка България е земеделска страна, така че трябва да дадем шанс на нашите земеделски производители. Голям е процентът на хората, които работят в селското стопанско. Много висок е. За развитите страни това е между 4 и 6 процента, за съжаление при нас са вече над 15, 16 до 20 процента. А в някои региони до 50% от хората се занимават единствено и само със земеделие.
Въпросът е в ефективността, господин министър, нали така? Тези 6% произвеждат колкото нашите 50%.
Точно така. Ето за тази ефективност ние трябва да обърнем внимание, както от изразходването на средствата, така до заетостта на хората. Не е само да създадем заетост. Въпросът е тези хора да добиват и да получават някаква доходност от своя положен труд в земеделието. За съжаление през този дълъг период част от отраслите, които са традиционни били за нашето земеделие като животновъдство, като зеленчукопроизводство, като трайни насаждения са някъде заметени в дъното на стаята, на земеделието и така че не се вижда от тях резултат. Затова нашите земеделски производители трябва първо да направят едни свои организации, където да могат да предлагат повече и по-качествена продукция. Повечето хора искат да работят земеделие, защото то у нас, във всички като хора от страна земеделска е вродено.
Вие казвате, че не се печели от земеделие, но това според мен, извинете е малко или много късогледо, защото ползвайки български продукти, които са по-екологично чисти от западните, които имат вкус, това е въпрос на национална сигурност и на здравето на хората. Аз съм по-спокойна, когато ям нещо с вкус българско, отколкото нещо красиво, пластмасово, опаковано, високотехнологично. Така че помагането на земеделските производители,според мен има отношение и към здравеопазването, и към здравето психическото и физическото на хората. Не знам дали приемате тази гледна точка?
Приемам я само в частта, че не съм казал, че не се печели от земеделие. Има много богати хора, които се занимават със земеделие и печелят.
Особено зърнопроизводителите не могат да се оплачат в никой случай, нали?
Нека не захващаме тази тема да противопоставяме едни или други производители. От земеделието се печели, но ние говорим за ефективност от това земеделско производство. Ако произведете две касетки домати и ги продадете на борсата, вие няма да спечелите, нито ще осигурите семейството си. Въпросът е точно в това, което подехте като въпрос, че трябва да има икономичност, трябва да има печалба от това, което произвеждаш. Трябва да знаеш какво произвеждаш, трябва да го планираш, да анализираш производството си преди да започнеш. Ако ви кажа, че се печели от магданоз, няма да го приемете на сериозно, но има хора, които печелят. Аз съм видял в Англия мои студенти, които печелят, които работят в такива ферми и печелят.
Понеже сме на финала на нашия разговор, да ви попитам как се отнасяте към стандартите, въведени от вашия предшественик Мирослав Найденов? Не знам каква е ефективността, но аз винаги съм смятала, че е хубаво да има някакъв стандарт, който да дава на мен като клиент, че нещо е добро. Вие как се отнасяте, проследили ли сте как се изпълняват и каква е ефективността?И накрая един последен въпрос – какво ще правим с Китай? Ще правим ли трактори и ще им изнасяме ли селскостопанска продукция?
Бих искал да кажа, че в България стандарти трябва да има и трябва да се подкрепя това, което е направено, не само да се подкрепя, но то трябва да се развива. Това е свързано с предишния ви въпрос, че вие когато консумирате нещо, когато гражданинът консумира нещо, той трябва да знае, че е гарантирано с определен стандарт. И оттук стандартът трябва не само да бъде създаден, той трябва да бъде разширяван като брой стандарти в страната, но същевременно и контролиран.
Контролирате ли тези стандарти?
Да. Контролира се от Българската агенция по безопасност на храните.Какъв е резултатът?
Естествено, че има и малки пропуски, но като цяло стандартът и това, което вие отбелязвате, има едно по-голямо търсене на онова, което има гаранция, че е стандарт. Затова аз съм убеден, че стандартните трябва да се увеличават като нещо типично. Пак с предишния въпрос, че е нещо българско. От месото, естествено черния пипер в луканката не може да бъде български, защото той се произвежда…
30 секунди за взаимоотношенията с Китай?
Китай е един огромен пазар, който не бих казал, че го преоткриваме, ние навярно не сме го открили, хората имат изключителен интерес към нашата продукция. И пак е свързано с биопродуктите, с типичните наши продукти като вината, сиренето, охладеното и замразено овче, краве, говеждо месо, също така и свинско. И естествено биха желали да правят инвестиции в нашата страна.
Ще ги направят ли?
Да. В процес на договаряне е Карловските тракторни заводи да сглобяват тук трактори, които са от тях?
Китайски трактори ще караме?
Да. И особен интерес, тъй като днес приехме посланикът на Китай, има към износа на тютюн, което е много интересно за мен. Така че има възможности за сътрудничество с Китайската Народна Република.
Добре. Благодаря ви за този разговор.