Проучването е направено от социологическа агенция „Афис” ООД по проект на Министерство на земеделието и храните във връзка с прилагането и популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Изследването включва два етапа като обхваща представително социологическо проучване на обществените нагласи в 28 региона в страната за установяване на нивото на информираност на широката общественост и на настоящите и потенциални бенефициенти по ПРСР, както и представително социологическо проучване във 28 региона в страната на бенефициенти, които са кандидатствали или имат намерение да кандидатстват с проекти по ПРСР. Целта на проучването е да установи нивото на заинтересованост на настоящите и потенциални бенефициенти по отделните конкретни мерки по програмата.
Проучването обхваща българското население между 15 и 65 години, като в извадката са включени и специализирани целеви групи-собственици на земеделска земя, жители на селските райони, регистрирани земеделски производители, служители на местна администрация в селски райони, работещи в областта на ПРСР, представители на местни инициативни групи (МИГ), както и настоящи и потенциални бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
Данните от проучването показват, че всеки четвърти земеделски производител в България се определя като напълно информиран за възможностите за развитие на бизнес в областта на земеделието, а близо 51% заявяват, че са информирани частично, докато 24 на сто от земеделските производители сочат себе си като неинформирани.
Според по-голямата част от представителите на местните инициативни групи (МИГ) ситуацията е сходна и според тях също като цяло населението в селските райони е сравнително добре информирано за възможностите за бизнес в областта селското стопанство.
Преобладаващото мнение на анкетираните представители от администрацията също е, че местните жители в селските райони са до голяма степен информирани за възможностите за бизнес в земеделие или в селските райони. Нивото на информираност според анкетираните представители на администрацията е много добро – отношението информирани / неинформирани е 87% срещу 12%.
Данните сочат още, че близо 74% (или почти три четвърти) от потенциалните или настоящи бенефициенти на ПРСР 2007-2013 са информирани за съществуването на програмата и възможностите, които тя предоставя. Делът на тези, които се считат за незапознати е 26 на сто.
Като цяло данните сочат една значителна разпознаваемост на ПРСР 2007-2013 г. Същевременно все още са малко тези бенефициенти, които считат себе си за детайлно запознати и информирани по програмата – те засега са едва 5%., като е голяма и групата на тези, които посочват, че само са чували за Програмата за развитие на селските райони, без да са информирани в детайли за нея.
Тук, обаче, трябва да се направи уговорката, че в проучването е търсена самооценката на настоящи и потенциални бенефициенти, така че често те имат различни субективни критерии за степен на информираност, дори и когато им е предоставена широка скала от възможности за такава самооценка.
Проучването изследва също и основните канали за информираност на населението, както и на специфичните целеви групи относно възможностите на ПРСР 2007 – 2013 г., като търси отговор на това кои от тези канали са най-ефикасни по отношение на настоящи и потенциални бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони, както и на жителите на тези райони като цяло.
Тук като успешни могат да се определят тези информационни канали, които са спомогнали в най-голяма степен за популяризирането на ПРСР 2007 – 2013 г. и са допринесли тя да бъде разпознаваема.
На първо място е телевизията (60% от цялото население на страната, 59% от регистрираните земеделски производители и 67 на сто от собствениците на земи твърдят, че са чували за програмата от телевизионните канали). Следва специализираната информация в Интернет с близо 17%, като след това са печатните издания и радиото. По-рядко се срещат и отговори за информационни канали като „колеги” и „съседи”.
Същевременно въпреки, че за най-предпочитан информационен канал е посочена телевизията от населението като цяло, както и от жителите на селските райони, а също и от собствениците на земеделска земя, съществено изключение от тази група напълно закономерно са регистрираните земеделски производители и представителите на МИГ.
Съвсем очаквано земеделските производители не биха могли да се задоволят с информация, получена от телевизиите, и предпочитано търсят информация от официалния сайт на МЗХ (43,8%), както и от провежданите семинари с участие на експерти от МЗХ (36,1%). Тези високи проценти на доверие, потвърждават намерението от стратегията за информиране на обществеността на институцията да достига пряко до настоящите си и потенциални бенефициенти, за да може да отговори най-точно и пълно на потребностите и очакванията им.
Това се констатира и от твърденията на повече от половината от тази група респонденти на изследването, че за тях съвсем логично по-ценни са срещите с експерти, които ги снабдяват с по-точна и специализирана информация, както и с най-актуалните изменения и намерения за промени в програмата.
По същата причина сред земеделските производители се забелязва и завишен интерес по отношение ползването на източници от интернет (преди всичко на официалните сайтове на МЗХ и ПРСР), като най-надеждно средство за информиране.
В подкрепа на тази теза, данните от проучването потвърждават все по-честата употреба на интернет - 48 на сто от населението като цяло заявяват, че ежедневно използват интернет в рамките на поне един час или по-дълго време, което е близо половината от пълнолетното население на страната. Приятната изненада от анализираните данни е също, че редовни ползватели на интернет са и около 23 на сто от живеещите в селските райони. При собствениците на земеделски земи този относителен дял е 28%. Същевременно 41% от регистрираните земеделски производители използват интернет, а една трета съобщават, че нямат възможност да използват интернет.
Според представителите на Местните инициативни групи МИГ също най-популярни са националните медии (52%) – телевизии, радио и периодичен печат, а най-непопулярни канали на информация са плакати, табели, билбордове и други нагледни материали (10%). Значим е обаче процентът, който тази група респонденти посочва за канали като неформални разговори с близки или познати или други кандидати по програмата - 27%. Половината от запитаните представители на МИГ също посочват интернет като надежден и ефективен информационен канал (51%), а за 41 на сто от представителите на МИГ също толкова надежден източник остават срещите и дискусиите с експерти.
По-различна е картината сред настоящите и потенциалните бенефициенти на ПРСР. 63 на сто от тях предпочитат да използват телевизионните канали, за да черпят информация за ПРСР. За тази група респонденти далеч назад остават такива информационни канали като печатни издания (15.3%) и радио (13%). Забелязва се също, че и тук интернет е сравнително често ползвана опция за информиране – маркиран от 14 на сто от всички респонденти.
По отношение на интернет е важно да се отбележи една значима отлика между регистрираните земеделски производители и другите специализирани групи респонденти. Това най-ясно се забелязва при анализа на целите и нуждите от използване на интернет за набавяне на информация. За земеделските производители основната цел е търсене и получаване на бизнес информация (мнение на 92% от тях!!), докато при живеещите в селските райони и собствениците на земеделски земи относителният дял по този признак е значително по-малък.
Предвид на всичко това донякъде изненадващо е, че жителите на селски райони, земеделските стопани и жителите на малки населени места не са значително по-информирани по темата за развитието на земеделието и в частност с ПРСР, отколкото населението на страната като цяло. Т.е. оказва се, че нивата на информираност в селските райони е подобно на това в останалите райони на страната. Това вероятно може да е свързано с неравномерния достъп до информация, в т.ч. и поради относително по-ниското образователно равнище в селските райони, както и с по-високата възраст на населението в тях и с по-слабото проникване на съвременните информационни канали в селските райони.
Важен компонент и същевременно индикатор за въздействието на рекламно-информационната кампания е достигнатата разпознаваемост на графическия символ (логото) на Програмата (ПРСР) 2007-2013, сочи още проучването. 25% от представителите на широката общественост съобщават, че са срещали логото на ПРСР. Доста по-голяма разпознаваемост на логото има сред регистрираните земеделски производители (47%) и сред предприемачите и арендаторите (52%). Доколкото знакът на ПРСР е относително нов, показателно е сравнението с логото на МЗХ, което се разпознава от 36% (или малко над една трета) от представителите на широката общественост. Респондентите на проучването най-често си спомнят, че са срещали знака на ПРСР в телевизионни предавания (10%), както и в различни рекламни кампании, като 2% от всички респонденти посочват и определени телевизионни канали, по които са го виждали. Билбордовете с 4% се сочат като друг канал, който е затвърдил и наложил графическия знак на програмата. Мнозина представители на специализираните аудитории разпознават знака на програмата и благодарение на документи, бланки, формуляри и информационни печатни материали, които са получавали и на които той е бил изобразен.
Друг важен компонент са лозунгите или слоганите на кампанията за ПРСР. Най-много хора си спомнят, че са срещали слогана "Европа инвестира в българското земеделие" (53% от населението като цяло), а на второ място се посочва "Европа инвестира в селските райони" – 42%.
Друг важен показател за успех на информационните кампании на МЗХ, изследван чрез социологическото проучване, е разпознаваемостта на различните мерки (направления на финансиране) на програмата.
Петте, сочени като най-известни мерки по ПРСР сред респондентите като цяло, са: "Създаване на стопанства на млади фермери", като 34.4% от представителите на широката общественост твърдят, че са запознати или донякъде запознати с нея; "Модернизиране на земеделските стопанства" - 33.4%; "Насърчаване на туристическите дейности" - 28.2%; "Обновяване и развитие на селата"- 22% и "Създаване на организации на производители" - 16.6%.
Най-популярна според оценката на местната администрация от отделните мерки по ПРСР сред местното население е „Създаване на стопанства на млади фермери” (70%), следвана от „Модернизиране на земеделските стопанства”(60%), „Плащания по натура 2000 и плащания по Директива 2000/06/ЕС”(56%), „Агроекологични плащания” (55%) и „Обновяване и развитие на селата” (50%).
Интересен извод е, че като цяло оценката за информираността на представителите на МИГ и на настоящите и потенциални бенефициенти по отношение на програмата е доста сходна и няма съществени разминавания между двете групи респонденти.
По отношение на характеристиката на групата респонденти на социологическото проучване, трябва да се отбележи още, че сред настоящите и потенциални бенефициенти най-много кандидатствали има по мерките „Модернизиране на земеделските стопанства”, „Създаване на стопанства на млади фермери” и „Доплащания към директните плащания”.
Много ценен извод е, че 46% от цялото населението съобщават, че са запознати не само с програмата като цяло, но с една или повече от конкретните мерки по ПРСР.
И тук отново може да се посочи, че макар основният канал за първоначално запознаване с програмата безспорно да е била телевизията, като 60% от широката общественост за първи път са чули за Програмата по този информационен канал, след това са започнали да търсят и други източници на информация. На второ място с много голяма разлика в популярността се нареждат интернет (общо 17.2%), печатните издания (12%) и радиото (6%).
Тук е важно да се отбележи, че близо половината от регистрираните земеделски производители и половината от жителите на селските райони с готовност се информират за ПРСР от интернет страницата на МЗХ. Следват по популярност сайтовете на Държавен фонд „Земеделие” (44% от производителите и 20% от жителите на селските райони) и сайта на самата ПРСР (който е търсен от 6% от регистрираните производители и 20% от жителите на селските райони).
Сходна е позицията и на общинските служители от администрацията, които работят в областта на ПРСР (26% посочват като свои източници на информация сайта на Министерството, 32% - сайта на фонд „Земеделие” и 33 на сто споменават сайта на ПРСР).
Интерес представлява анализът и на това, кои, според администрацията, са първоначалните източници на информация относно ПРСР не само за тях, но и за населението и потенциалните бенефициенти в селските райони. За близо половината от отговорилите- това е телевизията, като другият открояващ се напред отговор е „семинарите и срещите на производители с експертите от Министерството на земеделието и храните и на Фонд Земеделие”. Този отговор е посочен от всеки трети запитан представител на администрацията, а всеки пети служител, ангажиран с прилагането на ПРСР посочва като полезна интернет страницата на МЗХ.
Важно е да се уточни, обаче, че служителите от администрацията преминават специални курсове на обучение и имат и други официални източници на информация.
Тук е важно да се подчертае още, че изследването включва не само проучване на най-популярните канали на информация, но и оценка за тяхната ефективност.
Според местната администрация в селските райони най-ефективен канал за информация за ПРСР с 40% доверие, са срещите с експерти от МЗХ и Фонд Земеделие; на второ място са телевизиите, следвани от интернет страниците и форумите, като информационни носители като брошури, флайъри, бюлетини, печатни издания, радио и др. са значително по-неразпознаваеми според местните администрации. Тук е добре да се отбележи още, че те са имали задача да отговарят на въпросите не само от своя лична гледна точка, но и от името на бенефициентите, към които е предназначена програмата, респективно информацията за нея.
В заключение, може да се потвърди, че ПРСР е относително много разпознаваема както за българското общество като цяло, така и за специализираните целеви групи. Важно е да бъде направен изводът, който е надеждно потвърден от данните от изследването, че МЗХ е положило значителни усилия за популяризирането на Програмата и това е категорично видно от отговорите на респондентите, според агенцията, провела проучването. Използвани в кампаниите са разнообразни информационни канали, които са разпознаваеми от бенефициентите и показват ефективността им. Тъкмо за това би могла да бъде направена препоръка този подход да бъде продължен с особен акцент върху ”интернет” присъствието вследствие на все по-зачестяващата му и предпочитана употреба. В този смисъл интернет страниците на МЗХ, ДФЗ и ПРСР, които определено са предпочитан и надежден канал за информиране на настоящите и потенциалните бенефициенти, би следвало да предлагат цялата необходима на бенефициентите информация, за да продължат да бъдат атрактивни и търсени от тях, считат от агенция „Афис”.