Върни се горе

Водеща: Ще се повиши ли цената на хляба? Какво се случва със земеделците ментета и дали ядем опасни храни? За всичко това министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов е в студиото на „Здравей, България”. Добро утро!

Водещ: Първо, спекулативни ли са исканията за повишаване цената на хляба?

Мирослав Найденов: Аз така и не разбрах кой иска да се повиши цената на хляба. Факт е, аз съм го коментирал и друг път, включително и във вашето студио. Има някои обективни причини, които всъщност няма как да бъдат пренебрегнати. Първо, рекордна е цената на пшеницата. Разбира се, повишиха се…

Водещ: При това, че е чудесна реколтата тази година?

Мирослав Найденов: Да, но вижте, тя е борсова стока. Такава е цената на световните борси. България е много малък производител. Ние произвеждаме под 1 %.

Водещ: А няма ли там спекулация? Не скриха ли зърнопроизводителите стоката си, за да чакат по-високи цени именно, заради това, че в Америка и в Украйна е лоша реколтата.

Мирослав Найденов: Вижте, това не е спекула. Ако някой желае да изчака по-високи цени, смятайки, че ще спечели, това е негово право, защото стоката си е негова. Разбира се, той би могъл и да загуби. Миналата година имаше такъв момент. Даже аз съм коментирал с тях. В очакването на по-високи цени, някои от тях загубиха, защото можеха да реализират, когато се търсеше, но това всъщност заговаря се за хляба, за да бъдем откровени, защо се коментира точно в момента, когато започна да се прави бюджета за следващата година и тъй като този сектор очаква определена субсидия и новината дойде от тях, от там излезе. Виждате ли, цената на хляба ще стане 2 лева. Няма как да стане 2 лева, въпреки че, пак казвам, има обективни причини, които обуславят едно съвсем малко поскъпване и то вече е факт. В рамките сте на 5-10 стотинки и то вече се случи, защото пшеницата беше прибрана лятото, по средата на лятото.

Водещ: Т.е. оправдавате тях прогнози с извиване на ръце?

Мирослав Найденов: Да, защото вчера се е гледала в комисията по земеделие на НС новият проектобюджет и факт е вече, мога да го обявя и официално, не са предвидени национални доплащания за зърнопроизводителите за следващата година. И по повод на това беше и тяхното изказване, че едва ли не се очаква много тежка реколта през следващата година. Тази реколта може да доведе до дефицит. Този дефицит до поскъпване, но всичкото това е едно говорене.Аз, включително и тази сутрин рано разговарях с председателя на асоциацията на хлебарите г-жа Марияна Кукушева, това нещо няма как да се случи. Отново повтарям, обективното поскъпване е в рамките на стотинки. То е факт. Пазарът е такъв. Потреблението в България е такова, че то няма да позволи цени от 2 лева. И нещо повече, въпреки всичко, в момента, официално разпоредих на моите сътрудници, и това е факт, на страницата на министерство на земеделието са дадени цените на всички 27 държави членки на ЕС. Хлябът…

Водеща: Като говорите за ЕС, голяма част от производителите искат по-ниска ставка на ДДС, както е в други страни от ЕС. Склонни ли сте на мисли в тази насока и на стъпки в тази посока?

Мирослав Найденов: Да. Ясно е, нормално е браншът да иска по-ниска ставка на ДДС за хранителните продукти, но това няма как да се случи, защото България отстоява през правителството на ГЕРБ, през тези почти 3 години и половина, на изкушението да не вдигне ДДС като цяло, защото в съседна Румъния то е 24 %. В Гърция е подобна ставка, така че ние казахме в началото, няма да вдигаме данъците, но съответно не можем да си позволим и те да бъдат намалени. В този смисъл няма как да разглеждаме по-ниска ставка за хранителни продукти, защото веднага ще поискат за медикаментите по-ниска ставка, за учебниците, примерно, по-ниска ставка. В края на краищата, бюджетът от някъде трябва да се върже. Трябва да може…

Водеща: Друга стока, за която през последните седмици много се говори, че поскъпва, макар вече много малко българи могат да си позволят, месото и месните продукти. Това е доста коментирана тема.

Мирослав Найденов: Също, във връзка с високите цени на суровините за фуража, т.е. пшеницата, царевицата, когато са по-високи, съответно и фуражът е по-скъп.Този фураж води до повишени цени на млечните и месните произведения. И това е факт, но отново в рамките на това, което пазарът позволява, защото знаете ли, най-големият бич за производителите всъщност не са суровините или цената на суровините, а свитото потребление. Има ли свито потребление, ако това потребление е под критичната точка от даже затова една инициатива на два големи ежедневника да обявяват ежедневно, „Труд” и „24 часа”, да обявяват ежедневно цените или промоциите в големите хранителни вериги, за да могат хората, дори да четат заглавията на първа страница, примерно, хлябът става 2 лева, ако те видят някъде в страницата какви са всъщност реалните цени, могат всъщност да …

Водеща: Като заговорихте за веригите, само един въпрос, като заговорихте веригите, ще ги има ли пак разговорите от лятото, за да могат българите да изкарат зимата с постоянни цени, с ниски цени, поне на основните продукти, които потребяват, тези, които са им жизнено необходими?

Мирослав Найденов: Ние водихме тези разговори, този път, повтарям го отново, под егидата на двата големи ежедневника, за да може всъщност тези промоции, които нормално се правят по Коледа, тази година да започнат по-рано и те да са най-вече, по отношение на хранителните продукти.Това, от което българинът и социално слабите българи имат нужда, така че тези разговори ш продължават. Имаме съдействието на търговските вериги, разбира се, не в този формат, който беше досега. Не по този начин с някакви фиксирани цени, но при всички случаи ще има достъпни цени, за всички, включително за най-бедните българи.

Водещ: Говорите за ежедневници. Ето, на, днес четем във вестниците: „Старо месо из пакети в училищните столове”. Редица проверки, изброени надолу, са заловени нарушения. Ефективен ли е всъщност контролът върху храните в България? Помним случая с токсините, който…

Мирослав Найденов: Да, и това е пример. Аз използвам случая да поздравя ръководството, и всъщност всички служители на агенцията по храните, защото те хванаха това заразено мляко преди да отиде на пазара. Контролът ни е такъв, че всъщност хващат се нещата,преди да отидат. Ето, и този пример, за който днес се цитира. Някой си е позволил да зареди примерно тези училищни магазини, в случая с кренвирши с изминал срок на годност и…

Водещ: И месо и спагети.

Мирослав Найденов: …и месо, но виждате, че веднага те са заловени.Ще бъдат санкционирани, а повярвайте, санкциите наистина са жестоки.Няма компромис към никой, който си позволява. Знаят го и затова статистиката, която отчита агенцията по храните, че намаляват нарушенията, защото само да припомня, че преди около 2 седмици, агенцията по храните не се респектираха от най-големия месокомбинат на Балканите, „Меком” и го затвориха. Затвориха го точно затова, че констатираха вътре месо с изтекъл срок на годност. Както видяхте, че в Ловешко много бързо реагираха и успяха да локализират това огнище. Така че продължават тези проверки, особено по отношение на ученическите столове, ученическите, в случая магазинчета малки или павилиони. Тези кухни за малки деца, имаше преди около месец проблем във Варна с една детска кухня, където тръгна салмонела. Там са насочени и са най-интензивни тези проверки.

Водеща: Има ли ги проверките и при помощите за социално слабите? Вчера четохме в пресата за боб, който не може да се свари 6 часа. Има съмнение, че тези храни са препакетирани, че са с изтекъл срок на годност. Някой тях контролира ли ги и това социално слабите също да ядат нормална храна?

Мирослав Найденов: Контролира се, преди въобще да бъдат предоставени на червения кръст, тъй като те се раздават, посредством организацията, създадена на червения кръст. Те минават на този контроли. Няма как. Ако на някой не му се е сварил боба. Разбира се, може да има всякакви легенди, но тука става въпрос за стотици тонове храна. Това е храна за 42 милиона. Това е огромно количество храна, която отива безплатно към социално слабите и компромисът не е за сметка на качеството. Това са европейски средства. С тях се закупува тази храна и тя стига до тези хора.

Водещ: Повече от година говорим за старта на хранителни банки в България. Кога най-сетне социално слабите, бедните българи ще могат да се възползват от подобен вид услуга?

Мирослав Найденов: Първата стартира. Първата вече стартира. Тя е ситуирана в София. Работи много добре. Надяваме се, че от този изключително добър модел ще вземат и други пример, които желаят. Съдействаме по всякакъв начин и министерството на земеделието, и агенцията…

Водеща: Има ли проявена вече такава инициатива? Откъде?

Мирослав Найденов: Има, вижте, това е благородна инициатива. Ако има една статистика, доколко е вярна, не знам, но около 40 % от храната, която ние зареждаме примерно в нашите хладилници, в ежедневието си се изхвърля. Не знам причини. Сигурно, че ненаситно е човешкото око. Когато отидем в магазините, пазаруваме повече, отколкото ни е необходимо. Това е факт. Факт е, че голяма част в самите хранителни вериги, поради изтичане на срока на годност или поради увредена цялост на опаковките на транспорт, също се изхвърлят. Отиват в екарисажите, а това е кощунство, при условие че толкова хора, които едва връзват двата края.

Водеща: Търсят ли я хората? Какъв е общественият интерес? Казахте, че тя е само една в столицата?

Мирослав Найденов: Търсят я, разбира се, защото това една възможност за тях, да вземат безплатно храна, да получат безплатно храна и с оглед на тежката криза, в която живеем, на тежкото ни ежедневие,интересът към нея е много голям. Разбира се, когато нещо прохожда, сигурно има доста неща, които трябва да се напасват, но аз съм оптимист, че от този добър пример ще вземат идеи и други общини, освен столична община, тъй като това се е случило тук и ще се случва.

Водещ: Говорихме за контрола при качеството на храните. Сега ще поговорим малко в контрола при раздаването на евросубсидиите. Преди това обаче държа да видим един материал.

Водеща: Как се злоупотребява с евросубсидиите у нас? Репортерът Димитър Стоянов от предаването „Разследване” се опита да разплете престъпна схема за кражба на стотици кози, заради евросубсидии.

Водещ: Пастири обвиняват бизнесмена Георги Лазаров, че е присвоил стадото им, чрез измама. В схемата е намесено и името на земеделския министър Мирослав Найденов. Вижте как:

Репортер: Пастирът Владимир Николов обвинява бизнесмена Георги Лазаров, че е присвоил стадото му с измама. Подвел го да подпише документи, с които щули да кандидатстват за евросубсидии. В последствие се оказало, че подписаните от Николов документи, са договори за покупко-продажба на 120 животни срещу почти 2000 лева. Според документите, пастирът продал козите на Светлана Лазарова, дъщеря на бизнесмена. Николов обаче твърди, че не е получил и лев за стадото, което изобщо не било за продан.

Трайчо Ангелов: Вътре е. Сега гладува направо вътре. Мама му, мама му, унищожиха животните. Трайчо Ангелов: Владимир, той понеже е влюбен, гледа ги като свои деца. Той и сега може да докаже, влизайки вътре при козите, само да кажа едно име, на която и да е от тях и да видите как ще се отзоват при него.

Репортер: Николов и Лазаров се срещнали случайно, докато пастирът карал стадото през село Гуцел към Самоков.

Трайчо Ангелов: В тоя момент се появи това лице Георги Лазаров и жена му. Бяха с леката си кола и застанаха там. Започнаха да ми казват, че много обичат животните, еди какво си и започна да ми разправя, че министърът му бил писал, на земеделието, че имал фабрики за алкохол. След като ми каза, че се познава с такива личности като министъра на земеделието, еди какво си, аз не отговарях на такива програми, понеже аз съм в години вече,. Неговата дъщеря била отговаряла на годините. Като млад фермер, някакви отпускали повече пари и затова се съгласих за субсидии. Ще взима храна за животните.

Репортер: И друг познат на Лазаров, който също отглежда кози, Красимир Биков, потвърди, че бизнесменът претендирал, че е близък с Мирослав Найденов. Красимир Биков: Найденов, министъра на земеделието, вика, ние близък бил. Вика, няма никакъв проблем. Вика, отивам и правим, за 400 хиляди правим мандра, така че пари в това нещо има. Вика, имаме хора, имаме позиции.

Репортер: пастирът разказва как преминало посещението му в нотариалната кантора в Костенец, където документите били заверени.

Трайчо Ангелов: Даде ми листа и подписах договор. Това договор ли е, документ ли е? Аз след това узнах, че е договор и то за покупко-продажба. Не съм знаел това. Нотариус не съм виждал. Той мъж бил нотариусът. След това разбрах, че бил. това било някаква служителка. Сигурно секретарка ли, каква е там, не мога да ви кажа.

Репортер: Потърсихме за коментар бизнесмена Георги Лазаров. Попитахме го познава ли всъщност Мирослав Найденов?

Георги Лазаров: Заповядайте! Не задавайте такива въпроси.Това са, значи…Не намесвайте, това са глупости. Това са слухове, които някои хора си говорят…

Репортер: След половин час обаче Лазаров обясни на проверяващите го от агенцията по храните, че все пак познава министъра

Георги Лазаров: И това, което казах, че земеделския министър, да, Мирослав Найденов. Когато бях офицер, той беше в казармата, но не съм отишъл при него за нищо. Разбираш ли ме за какво говорим? Това за репортера говорим.

Репортер: Вижте цялата история в „Разследване”, в неделя от 16.30.

Водеща: До неделя обаче има време. Познавате ли този човек?

Мирослав Найденов: Не мога. Поне от това, което видях от екрана, той казва, че в казармата, все пак съм служил преди повече от 20 години

Водеща: Добре де,но този репортаж е за измамите и…

Мирослав Найденов: Но вижте, измамите са много чести. Преди няколко месеца заловиха измамник в Етро поле, който от мое име поиска пари на един от общинските кметове. Много често на границата събират пари от мое име, така че не ме изненадва това, че в случая някой може да каже, че в казармата или не знам кога си съм бил писар.Всичко може друго съм бил, но писар не съм.

Водеща: Какво се случва с тези измамница и какво се случва с парите, в крайна сметка, защото те не са отишли по предназначение?

Мирослав Найденов: Първо, нека хората, апелирам, използвам и вашия ефир, нека хората да не се доверяват. Това, че някой ще отиде и ще каже, познавам министъра или каквото и да е друго лице във висшата администрация, да не го приемат за чиста монета. Много често това са спекули и легенди...

Водещ: Освен това законният начин да спечелиш евросубсидии, изисква не познанства в министерството, а по-скоро проект?

Мирослав Найденов: Изисква да, специално по отношение на животновъдите, изисква подаването на една декларация, на декларация в общинската земеделска служба, деклариране на тези животни и това е гаранция, че той ще получи парите, без разбира се , да познава някой, който пък министърът му бил писал, както този се изразява. Да бъдат бдителни хората,да подават, тъй като в случая става въпрос за измама с животни. Много често обаче става въпрос за измама със земи. Т.е. някой, който е декларирал земята си, друго отива и му я обработва и вместо него да декларира за получаване на субсидии, затова ще анонсирам във вашето предаване. На 2 ноември в Пловдив събираме представители на всички браншови организации, за да можем за следващия период, за следващата година, при подаването на документите или кандидатстването за субсидии, да има някакъв по-добър ред. Т.е. да се опитаме максимално да изключим опитите за измама, така че ще предложим на земеделските производители и на техните браншови организации, една предварителна система на контрол, защото подаване на документите започва от края на месец февруари. Искаме тези месеци дотогава, да ги използваме в предварителна подготовка, за да сне се…Много са парите. Вижте където има много средства, над 1 милиард са годишно.

Водеща: Има ли злоупотреби?

Мирослав Найденов: Има злоупотреби, има опити за злоупотреби. Те се наказват по следния начин, който злоупотреби с европейски субсидии, първо връща в двоен размер това, което се е опитал да открадне или е откраднал и второ, лишава се за няколко години поред да не получава, така че санкциите са жестоки.

Водеща: Последен въпрос. Оставаме пак на хранителна тема. Гъши дроб, витаеха слуховете, че ще има евентуална забрана за производство в България. Ние сме един от най-големите производители?

Мирослав Найденов: Ние сме вторият в света производител. Първият е Франция.

Водеща: Вчера се върнахте от там. Какво…

Мирослав Найденов: Вчера, да. Разговарях, разбира се, не беше основната тема на разговора. Темата беше следващия програмен период, това как да получат земеделските производители повече европейски средства, но коментирахме…

Водеща: Ще произвеждаме ли?

Мирослав Найденов: Категорично нека да успокоя производителите. Макар че има такава инициатива в ЕП и Франция като първи производител и ние категорично възразяваме и смятам, че има механизмите, за да се противопоставим на това предложение, което обрекло цял бранш на ликвидиране. Не се предлагат компенсаторни механизми, така че да бъдат спокойни.

Водещ: Благодаря ви.Така да приключим разговора.

Сподели в: