Водещ: Сега ви представям един много интересен човек, проф. Иван Станков, министър на земеделието и храните в служебния кабинет и направи опит нашият екип, да открие породата, която той е създал преди години.Ще разберем сега преди колко, оригинална българска порода овце, южнобългарски коридел. Не можахме да открием фермер, който да се грижи за тази порода.Случайно или не, не можахме?
Проф. Иван Станков: Това беше една порода…
Водещ: В интернет намерихме снимка. Сега колегите ще покажат.
Проф. Иван Станков: … с много голям брой животни. За нея имаше един голям относителен дял, над 20 % в България, но с ликвидационните процеси, тя беше почти ликвидирана.
Водещ: Коя година? От коя година е създадена?
Проф. Иван Станков: Създадена е преди 35 г.
Водещ: От екип, в който и вие участвате?
Проф. Иван Станков: Колектив с ръководител, покойния вече проф. Райчев. След което беше разпространено в цяла България. В Южна България, тя е южнобългарски коридел. Имаше 6 елитни … стопанства за производство на елитни племенни животни.
Водещ: То затова е млекодайно животно. Вълна също виждам, че е давала доста, но сега влиза в ето тези графики?
Проф. Иван Станков: Тя е за комбинирано използване тази природа. Тя е за мляко, месо и вълна и е много подходяща за малките стопанства, но хората се ориентираха към чисто млечните породи, а млечността на този етап не е толкова висока на овцете, така че стои един проблем.
Водещ: Донесли сте ни едни графики, за които казахте, дано да остане време. Аз реших да започнем с това. Графики, според които, какво? Какво констатирате? После ще ви попитам, какво предстои да направите?
Проф. Иван Станков: Това, което ме накара да тръгна и към министерството на земеделието, проблемите, които много често съм поставял, които са подценявани през този 24-годишен преход. Аз съм направил една статистика тука за броя на животните-едри, дребни животни. През 1900 г. ние сме имали 2,035 милиона едри животни.Това са говеда и биволи, а в момента ние имаме 568 хиляди.Дори…
Водещ: От 2 милиона?
Проф. Иван Станков: От 2 милиона имаме 568 хиляди.
Водещ: Дайте да покажем графиката, за да се види колко пъти всъщност, ето, 1900 г. и ето тук е финалът, ето.
Проф. Иван Станков: Още по-драматично е положението в овцевъдството и козевъдството, дребния добитък, където виждате, че сме постигнали един връх, 11 милиона 84-та г., а сега отиваме на 1,7-1,8 милиона някъде. Намалението е…
Водещ: В пъти? Колко? 10 пъти?
Проф. Иван Станков: 7-8 пъти. Още по-тревожно е положението, по-нататък показвам броя на свинете. Ние сме стигнали нивото на 39 г. Върнали сме се 100 г. назад. Ето, вижте върховете и на млякото. Сега произвеждаме много, много по-малко количество.
Водещ: Вече да спрем да се наричаме земеделска страна, растениевъдството да го забравим? Не е така?
Проф. Иван Станков: Растениевъдството има един сериозен приоритет на този етап. Това е зърненото производство, където нещата стоят сравнително добре, но може и по-добре. Но трагично е положението с плодове и зеленчуци. Ние, дето сме учили Европа да произвежда плодове и зеленчуци, сега внасяме. Ето, аз казах, около 50 % в началото, но ме коригираха производителите, че 90 % имаме внос отвън.
Водещ: И то в активен сезон, в който сезонът позволява да се произвеждат зеленчуци и плодове в България?
Проф. Иван Станков: Да.
Водещ: Разбрах преди няколко месеца, че и чесънът ни е китайски. Мислех, че е виц?
Проф. Иван Станков: Всички тия зеленчукови култури, плодове, са в окаяно състояние.
Водещ: не знам как да задам въпроса, така че да не звучи общо, да не е клише. Защо и какво може да се промени?
Проф. Иван Станков: Вижте, на тия всички, които са в бранша, е ясно защо се получи така, защото ние тръгнахме по един крайно неправилен път. Аз не искам да се връщам назад и да ги коментирам тия неща, но то е неизбежно. Трябва да се кажат няколко думи и затова, когато се назначиха ликвидационни съвети и започнаха да ликвидират…
Водещ: Сега ни връщате колко години назад? Пак ли трябва да се връщаме там? Там ли е?
Проф. Иван Станков: Връщаме се 20 г. назад. След кръглата маса, тръгна се към приватизация, към ликвидация. Чехия, дори и Германия, обединена Германия, запазиха големите стопанства. Също се направи приватизация.Дадоха дивидентите на хората, но не ликвидираха животни, докато при нас се получи точно това. Животни, раздроби се земята. Французите тогава го казваха. Аз участвах .Бях заместник-декан тогава на всички тези срещи, които се провеждаха с европейските лидери. Казваха ни, правете това, което Франция направи преди 200 г., по време на революцията. Ние направихме точно това. Ликвидирахме животните. Сега се мъчим да ги възстановяваме. Както виждате от графиките, ние в тия 20 г. не сме мръднали, а продължаваме да слизаме надолу, което е тревожно силно. Аз съм съгласен с тия констатации, които се правят на улицата, че не може да продължава повече така Трябва да се постави едно ново начало.
Водещ: Е, как да стане това? Вие идвате от тясно специализирана сфера. Цял живот сте работили в сферата на експертността. Последно, преди да дойдете на поста служебен министър, сте декан на…
Проф. Иван Станков: Ректор съм на Тракийския университет.
Водещ: Ректор на Тракийския университет. Сега влизате в политиката. Т.е. имате механизмите и лостовете да промените нещо. И за колко време може да бъде променено и с какви резултати?
Проф. Иван Станков: Вижте, за 2 месеца, даже съм посочил там, че бременността на овцете е 5 месеца.
Водещ: Да, в интервю за в. „Труд”.
Проф. Иван Станков: А ние за два месеца и половина или 3, колко ще бъде, аз не знам, не можем да променим съществено нещата, но аз смятам, че ние трябва да поставим началото, едно ново начало. Най-напред това, което смятам да направя като министър, мисля, че първото, най-важно, ние да продължим да отстояваме нашите позиции в ЕС, да защитим нашите приоритети, това, което стана преди няколко дни. Аз на 18-и и 19-и март бях в европейския съвет на съвета на министрите по земеделие в Брюксел и там ние много ревностно защитавахме нашите приоритети като искаме да запазим силните производства, зърненото производство, защото там имаме определено успехи, но искаме да развием и слабите производства. Аз смятам, че това успяхме да го защитим в Брюксел, а слабите…
Водещ: Какви производства в какви сектори? Да и кажете…
Проф. Иван Станков: Да. Това са секторите, именно за които става дума. Това е животновъдството на първо място, млечното животновъдство. Трябва да създаваме месодайно животновъдство, защото ние истинското месо, диетичното месо се произвежда от месодайните крави, от месодайните телета. Ние ги нямаме или ги имаме много малко. Ние трябва да развиваме това направление. Овцевъдството, много важно за България, най-традиционното и в момента има страхотен пазар. На нас ни предлагат не само арабските страни износ, но и Европа. Европа задоволява някъде около 40%, а може би и по-малко от…
Водещ: То ще има пазар, ама ние сме си убили производството и няма кой да изнася?
Проф. Иван Станков: Да и няма какво да изнесем. Ето, с Катар, договорът, който се сключи от предшестващото правителство. Ако имаме животни, ние можем, Саудитска Арабия, голям интерес към нашите животни и то към българските породи, защото австралийското месо, това, което внасят сега в момента, не отговаря на техните изисквания, на техните вкусови качества, докато при нашите породи, то е било прието. Имали сме тоя пазар. Държали сме го много години, така че овцевъдството е другият приоритет.
Водещ: Сега за Гергьовден пак ли агнешкото ще бъде вносно?
Проф. Иван Станков: Като не достига в България, ще правим внос. Няма как, защото ние не можем да задоволим нашите потребности.
Водещ: Кратка пауза. Излизаме от студиото и отиваме при един човек, който се грижи за няколко стотин глави от друга порода. Знаете я със сигурност, каракачанската. Той има да каже нещо. Може би нищо ново вие няма да чуете,но да чуем ние.
Репортер: Пирин планина над Кресна се намира фермата на Тодор. Той гледа 200 каракачански овце, елитна порода, която се смята за най-българската. Заради нея, потомственият фермер обикаля няколко пъти страната ни, за да търси и купува всяка останала бройка. Гражданин: В нашия край, ние не ги наричаме каракачански. Наричаме ги садиниеви или дивурки. Идва от наименованието, садиниеви, идва от един вид трева. Ние, местните й казваме садиня.
Репортер: Дивурките са най-издръжливата порода. Оцеляват и в най-суровите условия, за разлика от други видове.Стадото на Тодор изминава километри всеки ден. Яде само чиста трева и пие балканска вода. Млякото, макар и по-оскъдно като количество, е с незаменимо качество, а всяко агънце се чака с нетърпение. Фермерът кандидатства за субсидии, защото му се полагат. С огорчение обаче споделя, че той и колегите му в страната, са санкционирани. Най-често глобите са, заради неправилно поддържани пасища.Фермерът призовава за диалог между чиновниците и животновъдите.
Гражданин: 2011 г…. … инспекторат София.Проверка, извършена на 15 декември, между другото, експертите ми казах тогава, че пасищата ми са захрастени с храсти, а теренът е видно, че храстът, за който говорим, не е храст, а е тревисто многогодишно растение, наречено полски пелин. Ние, местните му викаме метла. След една бърза справка се установи, че този вид дори не е забранен и не влиза във видовете, които са забранени и трябва да се чистят от пасищата.
Репортер: Иначе основната трудност пред Тодор е човешкият дефицит. Няма желаещи да пасат животните му. Затова разчита на възрастните си родители и синът му тийнейджър.
Гражданин: Надявам се да помагам на баща ми и това най-вече. Репортер: Друг проблем, с който мъжът не може да се справи, лошите хора, които слагат отрова в гората, уж за вълци, но често жертва стават каракачанските му кучета.
Гражданин: За мен … Аз съм наследник на един народ, който винаги се е занимавал с отглеждането на животни и винаги съм се стремял да предам това, което мога, което знам, което трупам като опит на моя син, после и на брат ми. Репортер: За „Тази сутрин”, Ирина Желева.
Водещ: Пъстра пасторална картина. Дано тийнейджърът не се откаже от това, което прави баща му от поколения. Евросубсидиите? Къде ще отидат сега, това, което последното сте го договорили?
Проф. Иван Станков: Аз първо искам да поздравя тоя производител, един от малките ентусиасти в България, така че пожелавам му успех. Относно евросубсидиите, ние поставихме няколко основни приоритети за България. Единият от приоритетите, това е обвързаното производство. Ние много ревностно отстоявахме този приоритет.
Водещ: Какво означава обвързан приоритет?
Проф. Иван Станков: Защото това означава субсидиите като дойдат, те да бъдат за производство, за произведена продукция. ТУ ние защитаваме растениевъдството, като се започне със зърненото производство, зеленчуците и плодовете. Ето, оттук могат да дойдат повече субсидии, защото това е другото слабо производство за нас, за което също исках да кажа, че е наш приоритет, което сме поставили, маслодайните култури семена, животновъдството. Ние с този приоритет защитаваме абсолютно всички най-важни приоритетни направления за България. Второто, което искахме ние да защитим и заложихме като приоритет, това е заплащането на площ. Ние искахме да се запази това заплащане до 2020 г. и успяхме да го защитим. Оттам нататък, другите приоритети, младите фермери, малките ферми, екологичното производство, биопроизводството. Това са нещата, които ние отстоявахме много ревностно и аз смятам, че успяхме да осигурим нашата защита. Другото, което е, понеже парите по т. нар. първи стълб, никога не достигат. Ние не можем да се разплатим ето сега с тютюнопроизводителите.Аз искам да кажа, че това е заложено като нещо важно. Осигурява се възможността ние да прехвърлим от втори стълб, от селските райони, където парите не се усвояват. 25% ние можем да прехвърлим от втори в първи стълб и това го договорихме. Но това е първият етап. Оттук нататък е т. нар. триалог. Председателството, ирландското, на което сме изключително благодарни, изключително благодарни на този съвет. Комисията по земеделие и европарламентът трябва да вземат окончателното решение и ако ние успеем да ги защитим докрай тези приоритети, аз смятам, че при всички случаи ще има едно ново начало, за което казах и в самото начало на нашия разговор.
Водещ: На всички министри в служебния кабинет задаваме този въпрос с Виктор. Очаквано или неочаквано дойде за вас предложението да оглавите министерство, знаково за България? Мислихте ли дълго време?
Проф. Иван Станков: Вижте, предложението дойде много бързо при мен. В деня, в който аз си режех моето лозе, получих една покана, получих една покана да се явя при г-н президента и г-н президентът ми предложи, за което, аз след кратки колебания, като имах предвид тези съображения, че може да се чуе моята дума, че мога нещо конкретно да направя все пак за българското животновъдство, на което аз съм си отдал живота и на което толкова много държа и искам да се развива успешно и всички мои колеги ме подкрепят и приех това предложение. Стана много бързо. Даже никога не съм очаквал, че някой може да ми предложи нещо подобно.
Водещ: Разбрахте ли как са стигнали до вас, защото във вашата биография има и кандидатура за общински съветник от листата на БСП, нали не бъркам?
Проф. Иван Станков: Да. Аз бях около 2 или 3 месеца в общинския съвет на Стара Загора от листата на БСП, но точно тогава ме избраха първия мандат за ректор и аз се отказах от това. Много често ми поставят въпроса за БСП. Трябва да ви кажа,че аз никога не съм бил в активната политика. Аз съм бил винаги специалист. Винаги съм бил верен на професията. Защо не съм се сменил, както много други хора направиха, въпреки моите демократични разбирания? Защото съм си последователен. Аз не мога да бъда един ден в една партия, след това да отида в друга. За мен това е неприемливо. Не е в моя морал, така че аз останах в БСП, без да съм в активната политика.
Водещ: Имате ли сега вече моменти на съжаление, че се захванахте с министерстването?
Проф. Иван Станков: Че съм се захванал с…
Водещ: Да, с министерстването?
Проф. Иван Станков: Дотук трябва да ви кажа, че е абсолютна динамика. Аз нямам време да помисля върху всички тия неща. От сутрин до вечер гледам да обхвана нещата и още от самото начало да хвана важните проблеми, да не ги изтърва. Така че не ми е останало време да мисля и да съжалявам. Когато съм прекалено много уморен, когато всички ме притискат за срещи, когато всички искат да разреша, то не е да разрешим проблеми, явява се едно такова чувство, но да се надявам, че през тия 2-3 месеца ще бъда полезен, Искам да направя срещи и съм започнал вече да го правя с всички дирекции в министерство на земеделието, след това с областните дирекции. Искам да се срещна с всички НПО и вчера ние направихме една много тежка среща с животновъдите, защото те имат много тежки проблеми. Имаше консултативен съвет. Смятам да отида до проблемните райони.Скоро време да отида в Смолян и Кърджали, защото нашият приоритет е и планинското земеделие и животновъдство, така че искам да пия вода от извора.
Водещ: Надавате ли ухо за критиките и обвиненията срещу вашия предшественик? Вчера от БСП изнесоха информация, която за тях е достатъчно достоверна така, че да влезе в прокуратурата за т търговия с влияние, намесване и вземане на решения за едни фирми, които да спечелят обществени поръчки и т.н. Това вълнува ли ви? Изобщо чувате ли го?
Проф. Иван Станков: Аз чувам, но честно да ви кажа, това не е моя работа. Аз не искам да се занимавам с предшестващото ръководство и в самото начало, когато приех министерството, аз го заявих на министър Найденов и казах, че ние стъпваме на една добра, на една здрава основа, защото наистина, направени са доста неща преди това, за да можем да финализираме тези преговори с ЕС. Трябва да ви кажа, че много е направено от предшестващото ръководство на министерство на земеделието.
Водещ: И да не забравя да ви питам, защото вървим към финал. Конското месо, открито в някои от българските предприятия, нали не е вредно конското месо?
Проф. Иван Станков: Аз съм консумирал много пъти конско месо, трябва да ви кажа. Ходил съм по чужбина много, където се консумира това месо.
Водещ: Да. Има региони и места, където е традиция?
Проф. Иван Станков: Не е приемливо. Не е прието. Не е по българския вкус, така че ние ще наложим строги санкции на всички тези, които си позволят нещо подобно и сме започнали да санкционираме.
Водещ: Последен въпрос, защото искам този разговор да го приключим с усмивка. Ще има ли сега кой да ви напръска лозето, предвид ангажиментите ви? Нали е такъв период?
Проф. Иван Станков: Вижте, аз имам много приятели, на които разчитам. Вероятно ме слушат сега. Те няма да оставят моето лозе, моите плодни дървета, така че ще ми помогнат.
Водещ: Домашно вино правите ли?
Проф. Иван Станков: Всичко правя. Аз живея на село.В едно село Малка Верея, така че имам всичко.
Водещ: Постоянно си живеете на село?
Проф. Иван Станков: Постоянно. Селото е на 2 километра от моя университет. Много ми е близко, така че там живея.
Водещ: Добре. На добър час. Успех ви желая. Наистина благодаря за това, че бяхте гост в нашето предаване.