Водещ: На 15 март ще станат ясни мерките за преодоляване на кризата в млечния сектор. Фермите, които неотговарят на европейските изисквания при сегашните проверки ще имат 3 месеца да се справят с изискванията на Европейския съюз (ЕС). Министърът на земеделието и храните е вече тук, за да ни разкаже повече за тази проверки, добро утро.

Десислава Танева: Добро утро.

Десислава Танева: Ще отговоря на този въпрос, тъй като проверките станаха твърде много и от различните изявления, които чувам в последните дни очевидно някои от тях няма яснота защо се правят. Първата проверка, която се извършва във фермите за производство на мляко са проверки, съгласно плана за контрол на качеството на сурово мляко. Този план е единственият по рода си план, който Европейската комисия (ЕК) прие, за да може да даде възможност на българските ферми да изпълнят всички европейски изисквания, относно качеството на произвежданото от тях сурово мляко и да могат да бъдат допустими за търговия и съответно преработка. Искам само да поясня, че ако този план за контрол на качеството върху суровото мляко не беше предложен от нашата страна, не беше приет от комисията, съответно сега не се изпълняваше в края на миналата година, 13 хиляди, малко над 13 хиляди ферми не бяха покрили тъй наречената категория, която вече не съществува и те следваше да нямат право да произвеждат и продават. Така че предизвикателството сега е към нашата страна.

Водещ: Те произвеждат и продават у нас или на европейския пазар като цяло?

Десислава Танева: Навсякъде, над 3500 ферми бяха първа категория. Проверките, извършвани, съгласно този план за контрол на качеството следва да представи и докажем пред комисията, че качеството, което произвеждат нашите млечни ферми отговаря на всички изисквания и те са в правото си да продават, както у нас, така и в рамките на общността. Как ще бъдат планирани и извършвани тези проверки? Всички млечни ферми, които произвеждат сурово мляко с животни над 50 са включени в този план 1200 броя общо, които в рамките на два месеца и половина ще бъдат взети проби за качеството, общо 5 броя минимум, съгласно резултати от тези проби те или ще са изпълнили всички изисквания, или там, където има отклонение ще им бъде даден 3-месечен срок, за да могат да се вмъкнат в критериите за качество, след това отново ще се мине на проверки и според резултатите ще се вземат съответните решение. Това е едната проверка тя е планирана, тя е съгласно план, който позволи в България в България да останат да оперират всички млечни ферми, които бяха на пазара и миналата година, и техните собственици да преценят дали трябва да останат в млечно направление, ако могат да бъдат конкурентоспособни и ефективни или да се преориентират в друго производство, но нямаше…

Водещ: Това са проверки за качеството, в същото време обаче текат и финансови проверки.

Десислава Танева: Втория вид проверки, това са проверки вече в преработвателните предприятия. Тези проверки се извършват съвместно от екипи на НАП и Министерство на земеделието и храните. Тези проверки имат съвсем друга цел и тя не е свързана с качеството на сурово мляко, както пространно обясних на първия ви въпрос. Тези проверки не е тайна, че ние бяхме призовани многократно от различни браншови организации на животновъдите, които са с млечно направление, произвеждат сурово мляко, от оплаквания, относно качеството, регламентираните доставки на компонентите за производство на млечни продукти. Тези проверки целят да установят първо регламентираните и доставки на сурово мляко на други компоненти, на млечните продукти, които се произвеждат и съответно регламентираните продажби, а именно с начислени всички данъци, което би довело до една равнопоставеност на всички оператори на пазара. Тоест да нямаме изкривяване на пазарната цена от дейност, която не е регламентирана и те поставя в по-привилигировано положение като не плащаш данъци. Втората цел на тази проверка е относно това дали това, което се прави като технология, като производство съответства на съответните технологични карти, относно влагането на съответните суровини. Тези проверки са извънредни, те не са съгласно това, както в предния тип проверки, които са в млечните ферми. Тези проверки текат вече от 3 дни. Също така проверки ще бъдат извършвани на територията на цялата страна в млекопреработвателни предприятия, за тези 3 дни са извършени проверки на 6 млекопреработвателни…

Водещ: Имате ли някакви първични данни от тези проверки?

Десислава Танева: Да, имаме, на практика за тези 48 часа от проверките много трудно бих могла да направя някакъв анализ от само 6 предприятия, които са проверени. Мога да кажа няколко данни, че и шестте предприятия млекопреработвателни, които проверихме съвместно се преработва и се влага българско сурово мляко. Това е важно за фермерите, тъй като в ситуация на криза, в каквато сме винаги възникват напрежения между различните звена от агрохранителната верига, а на практика не следва да се търси конкретна вина според мен.

Водещ: Има ли наистина криза в сектора, казвате: криза, в която сме?

Десислава Танева: Да, категорично. Криза, в която сме, ние сме на най-ниските цени от последните 5 години, не само ние в България, такива са ценовите нива в целия ЕС. Ние просто сме част от тази общност и от този пазар и няма как при нас да бъде различна тенденция, но е факт, че такива ниски цени и такава криза не е имало през последните 5 години със сигурност и разбира се по този повод, особено част от фермите, които са по-малки, непазарно устойчиви при тях е най-висок ефектът от това и на практика от затруднението да продължиш да извършваш тази дейност, но само да довърша с първите резултати от тези проверки. Разбира се, в половината от тези предприятия, съгласно и технологични карти и се влагат сухи млека. Разбира се и в две от предприятията се влага и сурово прясно мляко с произход ЕС. В интерес на истината за всички останали пропуски компетентните органи разбира се ще излязат с конкретни данни за това. Установени са пропуски, но не такива, които биха променили примерно пазарните нива на съответните цени. Факт е, и статистиката това го показва за изминалата година, че има влагане на суровина, включително и сурово мляко с произход на ЕС, това безспорно поставя нашите производители на мляко в затруднено положение, в тази криза, в която сме. Но факт е, че средната цена за изкупуване на българско сурово мляко не е най-ниската, 12 страни са с по-ниска цена от нас, преработвателят също е оператор…

Водещ: Това едва ли успокоява млекопреработвателите.

Десислава Танева: Не, разбира се, че никой не го успокоява. Просто се опитвам да се обясня защо се влага и сурово мляко в преработката на млечни продукти, което не е с произход в България.

Водещ: Те при срещата с вас най-вероятно са изразили това си притеснение, казват: ширеща се престъпна дейност в сектора, тези проверки ли ще решат този казус?

Десислава Танева: Тези проверки, които се правят съвместно с екипи от НАП и Министерство на земеделието и храните наистина целят дейността, която се извършва да бъде регламентирана по съответните закони, както от гледна точка на данъчни и финансови закони, така от гледна точка и на хранителното законодателство. Това целят тези проверки.

Водещ: На връх националния празник бяхте в Париж, на Международното селскостопанско изложение там. Как оценявате българското участие във френската столица?

Десислава Танева: Аз мога да кажа, че през тази година и изложението в Берлин, зелената седмица, както и в Париж, които са в по-голямата си част бих ги нарекла политически изложения, това в никакъв случай не са търговски тип изложения, които служат за договаряне България се представя добре и се представи в това какво може най-добре да произвежда. Ние имаме достатъчно продукти със защитено географско наименование, което по всички начини говори за качество, за традиция, за специфични характеристики, с които сме известни и ги представихме разбира се в аспекта на историята и традициите, които имаме, и аз смятам, че така трябва да правим.

Водещ: Какви са изводите, които можем да направим от изложението, успяхте ли да маркирате основните приоритети в сектора?

Десислава Танева: На всички такива форуми, които, както казах, са повече с политически характер в момента в ЕС всички Министерства на земеделието коментират една единствена тема и това е кризата в сектора. На 14 и 15 март е Съветът на министрите, на 14 март е заседанието, надяваме се то да приключи, всички тези форуми, тъй като по време на тях се провеждат и съответни политически срещи, темата е кризата, най-силна в млечния сектор, след това меса, плодове и зеленчуци, тази криза продължава. Приключиха и са ясни резултатите от обсерваторията, млечната, европейската, които показват трендът, продължаваш надолу, на всички тези форуми – срещи, които правим са какви мерки трябва, нови, да приемем общи, така че да излезем от тази спирала, говоря ЕС, общността, защото ние сме част от този общ пазар със свободно движение на капитали и на стоки и излизането и оправянето на пазарния дисбаланс в сектор „Мляко“, както и в останалите на практика е следствие, последица от общата ситуация на пазара в общността. Миналата година бяха европейски пакет 420 милиона евро разпределен между държавите и България получи по-висок процент, отколкото има като относителен дял на производството си, 6 месеца по-късно цените продължават да падат, в същото време производството продължава да се увеличава, производството на сурово мляко продължава да се увеличава не само в общността, то се увеличава и в света. ЕС 2015 година приключва с ръст на производството на сурово мляко 2,5%, в света останалите държави като САЩ, Австралия, Нова Зеландия, които са нетни износителки с процент и половина, прогнозите тези година на комисията и на Млечната обсерватория, която следи тези данни са отново за ръст на производството на сурово мляко около процент и половина, което по принцип при условия на постоянен, макар и малък намаляващ тренд на търсене няма как да вещае обръщане на пазарния тренд. В този смисъл всички комуникираме мерки, които трябва да спрат това нарастващо производство, при условие, че имаме нарастващ спад на потребление и на търсене, включително и по повод възбранения пазар и което в последно време като плод на политически решения, разбира се, се получи и в същото време спад на цени. Част от фермерите, особено в страните, които имат високо индустриализирано производство продължават да увеличават това производство като фермерът счита, че така ще се покрие себестойността. Така на пазара излиза още повече мляко и цените още повече падат. Всички теми са насочени към това всяка страна-членка, както и ние до края на февруари предадохме своите предложения за допълнителни мерки, които трябва да се предприемат и те трябва да решат проблема в генезис, тъй като предоставянето на парични средства, които са много важни за оцеляването на фермерите няма как и това го показа да реши изчанално генезиса на проблема, а именно този дисбаланс на увеличено производство, намалено търсене и намалени цени.

Водещ: Като сме на темата „пари“, кампанията по директни плащания за 2016 година, да обясним на всички, които ни гледат какъв е срокът за подаване на заявления.

Десислава Танева: Кампанията за директни плащания за тази година, 2016, стартира. Тази година, за разлика от миналата, комисията разреши и даде възможност на държавите-членки да удължат сроковете си за заявяване. Тази година няма да има такава възможност, тъй като тя вече е втора с един и същ вид по обхват мерки по обхвата на директни плащания. Той ще бъде със съответните правила, каквито са познати на земеделските производители до 9 юни. Пакетът обвързана подкрепа, които касае и сектор „Животновъдство“, „Плодове и зеленчуци“, който е най-кризисен ще бъде в същите граници за тази кампания 2016 година. Ние сме надградили тази кампания с една стъпка по-напред като справедливост, тоест освен правното основание за ползваните площи, тази година те ще се очертават и географски. Всичко това цели средствата и пакетът „директни плащания“, финансовият пакет, който стои зад тези схеми и мерки да се получи от истинските земеделски производители, които работят регламентирано със съответните правни основания и плащането на съответните ренти, когато не са собственост техните земи. За кампания „директни плащания“ до момента ние сме изплатили 1,117 милиарда по различни мерки. До края на месец март ще бъдат изплатени още една част в размер на 150 милиона, това са доплащания по Мярка 10 и Мярка 11, като само четири направления от тези мерки няма да бъдат разпределени до приключване на определени проверки по повод съмнения, които имаме и обвързаната подкрепа. Обвързаната подкрепа имахме намерение в първата седмица на март тази да я разплатим, но за съжаление получихме изключително много като обем финансови документи, доказващи продажбите на земеделските производители на плодове, зеленчуци, това е похвално.

Водещ: Да, като забавят процедурата.

Десислава Танева: Напротив, ние това търсихме, изсветляване на сектора, но имаме кашони просто това забави малко и сме с около 10 дни закъснение от индикативния график за обвързаното за плодове и зеленчуци, но ще бъде приключено в този месец и то преди края му.

Водещ: Обещах по-рано в предаването да ви питам и по една тема, която вчера събуди общественото внимание, индустриалният коноп, който не става за напушване, както стана ясно от госта ни от БАН тази сутрин. Той каза, двете министерства на здравеопазването и на земеделието си прехвърлят топката, докъде е стигнало това решение, може ли да се стигне до някаква промяна и отглеждането на индустриален коноп да бъде узаконено у нас?

Десислава Танева: И в момента коноп се отглежда по специален разрешителен режим, за съответните цели, за които се отглежда по наистина много стриктен режим, когато той служи за добиване на наркотични вещества.

Водещ: Може ли да отпадне този режим?

Десислава Танева: Не, за тези вещества, категорично този режим ще остане, но трябва много ясно и точно да се регламентира производството на тази суровина, която не е за такива цели, така, както във всяка развита страна по света от стеблото има индустрии, които вече произвеждат различни тухлички за изолации, това в крайна сметка са продукти, които ги има и на общия европейски пазар.

Водещ: Сега обаче България внася.

Десислава Танева: Да, внася. Ние сме се срещали с академик Воденичаров и съм наясно с тяхното предложение и науката го е обосновала. Аз смятам, че в ръцете на законодателя е ние да работим по закони, които са съвременни, които дават възможности на България да се развива и в науката, и в индустрията, така, както развитите страни, и в същото време спазваме стриктното законодателство за онези вещества, които са под контрол и тук няма някаква дилема или драма, въпрос на прецизна техника и на възможност от едно производство на суровина да се произвеждат продукти, каквито се произвеждат и в съседни на нас страни.