Интервю на министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков, 28 септември 2013 г, Радио "Фокус"

Водещ: Министър Греков, отчетохте дейността на ведомството ви за първите сто дни? Какви са изводите ви?

Димитър Греков: Земеделието е много динамична структура и за сто дни човек може и да посее, може и да ожъне. Може и, най-важно, да оцени какво е било направено преди и какви цели си поставя по-нататък да работи в земеделието. Земеделието е важна, основна част от икономиката на страната и то трябва да се развива устойчиво в бъдеще. Затова ние определено мислим, че секторът „Земеделие” в страната трябва да се стабилизира не само в растениевъдно направление, но и в животновъдното. Отчетохме, че в крайна сметка поземлените отношения в България не са стигнали до такова съвършенство и ние трябва да работим за тяхното регулиране. Наложихме и правила за прозрачност, публичност, взаимодействие, особено важно с браншовите организации и приемане - поставяме си за цел, колкото и трудно да е това да изготвим Закон за браншовите организации. Още в началото на периода ние направихме детайлен анализ на моментното състояние в министерството и в неговите структури. Назначихме веднага проверка за актуалното финансово състояние на министерството. Констатирахме една раздута административна структура с направление и звена с дублиращи се функции, в които през последните години без конкурс бяха назначени над 1500 души – нови служители. Разкрихме и прекратихме случаи на свойствени за администрацията функции, възлагани на външни изпълнители, с което са ощетявани българските данъкоплатци. Само за последните четири години в Министерството на земеделието и храните са били сключени 677 граждански договора на стойност над 3 милиона лева. Направихме много важен анализ, който е необходим не само за нас като министерство, но и особено за производителите и за страната, и за бизнеса, но образованието и квалификацията, която в крайна сметка, като образование в професионалните гимназии, е доста изоставено през последните години. Тук трябва да се коригирам - за последните 20 години на професионалните гимназии не е отделяно необходимото внимание, а те са изключително важен фактор за развитието на земеделието и особено на бизнеса в страната. Направихме анализ за квалификацията на специалистите, които работят в министерството и са освободени някои от служителите, чиито ценз и квалификации не отговарят на заеманите от тях длъжности. С това изключително подобрихме административния капацитет на ведомството, оптимизирайки структурата. Приехме нов Устройствен правилник и нови правила за работа. Прекратихме някои нарушения, нерегламентирани практики в работата и администрацията на министерството. Променихме формата и участията на служители в изложения, семинари, дискусии и симпозиуми, на международни и местни събития, с което установихме, че през последните 4 години на тях са участвали несъразмерни за назначението им делегати. Намалихме и разходите на ведомството, тъй като за последните 4 години са били изразходвани близо 5 милиона лева за командировки, хотели и самолетни билети. Бих искал да кажа, че голяма част от тях са целесъобразни. Все пак има доста, които са „надути”. Полагаме усилия и за стабилизирането на финансовото състояние на Министерството на земеделието и храните, въпреки тежкото им положение, в което заварихме част от последните разпоредители на министерствата. Естествено, реализирахме и някои мерки в защита на българските производители на плодове и зеленчуци от нерегламентиран внос и нелоялна конкуренция. Това е изключително важно. Създадохме мобилни групи, както знаете, обединяващи усилията на Българската агенция по безопасност на храните, НАП, Агенция „Митници”, „Гранична полиция”, които осъществиха ефективен контрол на гранично-пропускателните пунктове, складове, тържища, борси и други. Значително в следствие на това намаля вносът и създадохме план как да действаме за следващата година. Относно Програмата за развитие на селските райони, създадохме един план, който до края на годината трябва да бъдат разплатени някъде около 308 милиона евро по всички мерки на Програмата за развитие на селските райони. Предстои изплащането на 106 милиона евро по общинските Мерки 321, 322; 150 милиона евро по Мярка 214 – „Агроекологични плащания”. Новото, което е от вчера, от решението на Фонд „Земеделие” е отваряне на приема по Мярка 112 – „Млад фермер”, въпреки ограничения финансов ресурс, с който разполагаме, и то ще бъде за сметка на министерството. Изведохме и приоритетите за новата Програма за развитие на селските райони, сред които са особено важни животновъдството, производството на плодове и зеленчуци, изграждане на хидромелиоративните съоръжения, биоземеделието, подкрепа на малките и младите фермери. Както се знае вече, окончателно бяха договорени средствата от 2 милиарда и 338 милиона евро в бюджета на новата Програма за развитие на селските райони. Естествено, искаме да работим и по оперативната програма, където сме изостанали особено много - „Рибарство”. Променихме част от наредби за облекчаване на процедурите за кандидатстване и оценка по програмата. Подписахме 24 договора с бенефициенти по Оперативната програма „Рибарство” на обща стойност над 8 милиона лева. Изготвихме първи вариант на програмата за „Морско дело и рибарство” за 2014-202 г. Работим и по сектора „Гори”. Променихме Закона за горите. Едно от най-важните неща, които са свързани с предстоящата зима – облекчихме начина за осигуряване на дърва и добиване от корен, хората сами да могат да си ги секат. Казано другояче – от необходимите 1,2 милиона кубика приблизително, вече 800 000 кубика са осигурени и са доставени до хората. Стремим се особено да подпомагаме земеделски производители от уязвими сектори, каквито са както животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството. В следващия програмен период от 3,5% се увеличава на 13% обвързаната подкрепа, което се равнява приблизително на 100 милиона евро.Водещ: Г-н Министър, това е една доста широка гама от свършени дейности. А какво не успяхте да свършите? Какво оттук-насетне залагате във фокуса на вашата работа?