Министър Десислава Танева: С 52 млн. евро е по-нисък приходът на българските млекопроизводители
Водещ: Министърът на земеделието и храните Десислава Танева е студиото на „Седмицата“. Здравейте.
Десислава Танева: Здравейте.
Водещ: Видяхте ли протеста на млекопроизводителите в Брюксел? В понеделник беше Съветът на земеделските министри, нали?
Десислава Танева: Съветът на министрите беше на 7 септември, няма спомен дали това беше понеделник, или вторник. Разбира се, че видяхме протеста.
Водещ: Хиляди ли бяха? Било ли е толкова внушително, както го описват агенциите – трактори, блокирали града?
Десислава Танева: Беше организирано много добре движението, предвид разрешения общоевропейски протест на фермерите. На този общоевропейски протест на фермерите имаше и българки фермери.
Водещ: Колко човека бяха? Някъде срещнах 30?
Десислава Танева: Не мога да кажа точно, мисля че около 50 човека бяха всички представители на протеста.
Водещ: Те се събират от цяла Европа.
Десислава Танева: От цяла Европа, има различни данни – между 3 и 5000, че са били на протеста, организирани от всички европейски страни, не всички имаха представители, България имаше. Бяха посрещнати от европейския евродепутат Мария Габриел – ГЕРБ/ЕНП, която после, след приключване на протеста, организира и среща с Копа Коджека.
Водещ: За какво протестират?
Десислава Танева: За какво протестират? За подкрепа на сектора против ниските изкопни цени.
Водещ: Цената на литър мляко в момента била на по-ниска цена, отколкото са разходите за нейния добив. И започват различните обяснения за това свръхпроизводство, което вече не е регулирано по никакъв начин в Европа, заради отпадналите квоти.
Десислава Танева: Да.
Водещ: Слабо търсене в Китай, защото пък китайците закъсвали, ембарго с Русия, търговските практики на веригите за продажба на дребно. Коя е основната причина в България на българските млекопроизводители?
Десислава Танева: България е пълноправен член на Европейския съюз (ЕС), част от общия европейски пазар, така че всеки проблем, който е в общността, на пазара на общността е проблем и в България. Така че ние не можем да сме изключени от проблеми, които връхлитат пазара на какъвто и да е продукт в ЕС. Вие съвсем точно изредихте основните причини – от 1 април отпаднаха квотите. Квотите по принцип какво представляват.
Водещ: Да го разкажем на хората, какви квоти е имало? 30 години са се прилагали в Евросъюза.
Десислава Танева: Всяка страна имаше млечни квоти или какво количество мляко може да произведеш. Ако произведеш над това количество, имаш страната-членка има налог, което е санкция, на литър мляко, който налог страната го плаща и го взима от производителите, които са надхвърлили млечните си квоти. България никога не е надхвърляла млечните си квоти.
Водещ: Обаче германците били платили млрд. евро глоби за свръхпроизводство.
Десислава Танева: Не мога да кажа дали са млрд. евро, може би, за всички години, събрани. Защото млрд. евро събрани налози, няма такива. Да не се заблуждаваме, има няколкостотин млн. евро. Да, развитите страни, старите страни-членки, някои от тях са с производство над квотите си. този налог, до 1 април, се събираше, те съответно го събираха от фермерите. Такъв налог плащаше примерно една Полша, която не е от старите страни-членки. Полша, чието производство на млечни продукти беше основно ориентирано за износ за Русия. И ако отпадането на квотите от 1 април беше очаквано, което беше добро за големите производителки, тъй като те вече нямаше да дължат налози, то руското ембарго не беше в никакъв случай очаквано, планирано и то е ефект от политически мерки, които се взеха.
Водещ: България подкрепи ли отпадането на тези квоти? Човек, ако се замисли, България е по-изгодно да има квоти, които да се бори да бори да бъдат все по-високи, вие даже казвате, че не са били изпълвани.
Десислава Танева: Вижте, какво в сектор „Земеделие“ и основните принципи на общата селскостопанска политика, са в посока за пазарна ориентация и пазарен механизъм на функциониране, на който и да е от секторите. И тъй като да, някои страни са били против, но е важно, ако трябва да бъда откровена – по-големите страни и по-старите страни-членки, които са и нетни донорки са страните с по-силно влияние и това решение е взето. Но отпадането на квотите, само давам един пример, от 1 април няма квоти, планирано и очаквано отпадането, но производството на сурово краве мляко, в общността, е нараснало с едва 0,8%. Т.е. неотпадането на квотите е основният проблем за кризата.
Водещ: Глобите са отпаднали.
Десислава Танева: Вече няма глоби. Но аз пак казвам, от глоби, от наложи има събрани няколкостотин млн. евро, които изобщо не отиват като компенсирани или подкрепа за производството в други страни. Така че отпадането на налозите освободи големи производители на краве мляко в развитите страни-членки. А вероятно някои от тях са и планирали разрастването на стопанствата си, имайки предвид, че няма да дължат тези налози. Но страни, които също примерно, са били с производство над квотите си, предвид ефекта от руското ембарго, предвид спецификата им на млечното производство, че е основно за износ, те примерно, дори не са си платили дължимите налози преди 1 април, поради срива на пазара. Извън това, останалите страни, които са нетни производителки, износителки на мляко, говоря като Щати, Нова Зеландия, имат ръст между 1,6 и 3% на производството. А в същото време Китай, който е бил нетен вносител и един от основните потребители на европейските млека, е намалил доставките си за различните продукти, мисля между 26 до 48%.
Водещ: А това защо? Защото китайците сами почват да произвеждат повече мляко?
Десислава Танева: Включително и заради това.
Водещ: Или защото сега имат финансови сътресения и нямат възможност да купуват мляко.
Десислава Танева: Включително и за това, че се инвестира в самата страна в земеделие и в млечно производство. Аз съм била там 2010 година и, разбира се, цялата технология и оборудване е като в най-добрите ферми в България, във Франция, с оборудване, което е най-доброто.
Водещ: А руснаците – заместили ли са млякото, което не идва…
Десислава Танева: Разбира се. А вие не мислите ли, че една година не се консумира мляко на руския пазар? Не, разбира се.
Водещ: Не, понеже има описание, че заради санкциите много зле се живее в Русия. Да не би пък да не пият мляко, заради тези санкции?
Десислава Танева: Да, да.
Водещ: Те откъде взеха мляко, руснаците? Чие мляко замести санкционираното българско мляко, примерно, или полско мляко?
Десислава Танева: Аз мога да кажа анализи, които на нас ни представят, че руският пазар е заместен от пазари от трети страни, включително от Китай, от Бразилия, от Австралия.
Водещ: Е, то излиза, че санкционирани сме българските млекопроизводители…
Десислава Танева: Е, защо само българските?
Водещ: … полските млекопроизводители.
Десислава Танева: Всички европейски производители търпят на практика ефекта от руското ембарго. Абсолютно всички производители на мляко в общността.
Водещ: Какъв е ефектът в България? Четох някъде говорят – 51 млн. евро за загуби в млечния сектор у нас, това е от самите млекопроизводители.
Десислава Танева: Не, това е от статистиката в Министерство на земеделието и храните (МЗХ) по докладваните цени.
Водещ: Добре.
Десислава Танева: Като искам да отбележа, че 51 млн. евро е загубата от началото на руското ембарго до края на август и тя е изчислена на база по-ниските цени на падането на цените. Или с 51 млн. е по-малък проходът на българските млекопроизводители. По отношение на статистиката искам да кажа, че включително ние, тази загуба изчисляваме на средни цени, които са докладвани, но при по-малки ферми, в планински райони, има и значително по-ниски докладвани цени. Т.е. тази е със сигурност размерът на по-малките приходи на млекопроизводителите или загубите. Или те са предизвикани от всички фактори, за които досега си говорихме.
Водещ: Следващата седмица ще имате пак заседание, нали?
Десислава Танева: Да, на 15 септември имаме второ заседание на Съвета на министрите.
Водещ: Какво е решението?
Десислава Танева: На Съвета на 7 септември Комисията обяви пакет от 500 млн. евро за подкрепа на фермерите, като само отбелязвам, че самите фермери искаха значително повече. Включително, имаше резолюция на европейски депутати, на парламента, които също искаха значително повече, Комисията анонсира такъв пакет.
Водещ: Това е за целия Европейски съюз?
Десислава Танева: За Общността, за целия ЕС.
Водещ: Това означава, че ако се компенсират само българските млекопроизводители, 10% от тези 500 млн. евро трябва да дойдат. Колко всъщност, ще поискате вие на заседанието?
Десислава Танева: Ние сме обявили нашите загуби.
Водещ: Вие искате 50 милиона.
Десислава Танева: Да. Комисията анонсира 500 млн. евро пакет за подкрепа за фермерите. Тази подкрепа обаче трябва да се разпредели първо, по постигането на 4 цели. Първата от тях е предоставянето на директна подкрепа на фермерите за всяка от страните-членки на ЕС, за да посрещне незабавните им нужди и затруднения в паричния поток за осигуряване изхранването на поголовието, което имат. Като мярка, тази цел е най-очакваната за българските фермери. Защо? Защото тя наистина означава в най-кратък срок реални и свежи пари, с които ще се осигури изхранването на стадата. Но на Съвета на министрите на 7 септември не бе взето решение от тези 500 млн. евро пакет колко ще отидат за тази цел, която безспорно е най-чаканата от фермерите. И второ, как този пакет да бъде разпределен между самите страни-членки.
Водещ: А за какви други цели да отиде, освен да се компенсира?
Десислава Танева: Продължавам. Ще обясня. Да, има още 3 цели. Това са по отношение на… Тогава ще се върна на първата тема, защото тя със сигурност ще е най-интересна на фермерите. Втората цел, за която се предоставят тези средства, служи за отговаряне включително и на социални необходимости. Какво се има предвид? Схема „Училищно мляко“. И към момента тя действа, като обаче европейското съфинансиране е много малко, първо. Второ, млечният еквивалент е много нисък. Трето, обхвата на продукта.
Водещ: И сега Европа ще плати и за повече мляко в училищата.
Десислава Танева: Дали ще плати вече е въпрос на споразумение. За нас, ние, българското правителство и Министерство на земеделието и храните е планирало прилагането на Мярка „Училищно мляко“ от тази учебна година и ще вземем съответните решения за това. Ние бихме желали и сме го поставили това веднага на Съвета на министрите, след като бе анонсиран пакета, за определянето на по-голям възможен пакет за прилагане на тази мярка. Защото това означава и формирането на навици на здравословно хранене на младото поколение. И тази мярка, на практика, първата и по-важна цел е, че създава навици у децата и подрастващите за консумация на млечни продукти.
Водещ: Общо взето двете мерки, които описвате – едната е да се даде пари, за да се купи мляко, което ще се изхвърли, други пари да се дадат…
Десислава Танева: Как ще се изхвърли? Тук не говорим за изхвърляне.
Водещ: В смисъл, което няма къде да се продаде – първата мярка.
Десислава Танева: За директна подкрепа ли?
Водещ: За директна подкрепа.
Десислава Танева: Не, директната подкрепа са средствата, които ще се предоставят са затова, че фермерите в момента имат загуби.
Водещ: Няма да се продаде някакво мляко. А втората е сами да си изпием млякото, което няма да /.../.
Десислава Танева: Не, ще се продаде на по-ниска цена. Второто е да осигурим чрез тази мярка „Училищно мляко“ се финансира покупката на мляко от регионални, местни, български производители, и осигуряването на храненето на децата вместо с вафли, чипсове и прочие, с млечна закуска с българско мляко, с български млечен продукт – сирене, кашкавал. Третата цел е по отношение прилагането на частното складиране. Като тук говорим и за криза, включително и за свинското месо, и увеличаване от квота на мерките на частно складиране на сухо мляко, краве масло, вече и свинско месо. Като тези мерки са продължение на прилагането им вече една година от ембаргото. Особеното тук е, че тези мерки, първо, не стабилизираха пазара на Общността, за да го усетим ние, а самите мерки пряко България по никакъв начин не се приложиха, тъй като в България няма производство на сухо мляко, така да има необходимост от поемането на разходи от частното му складиране, и второ, кравето масло е в съвсем малко количество.
Водещ: А така като се складира това мляко под формата на сухо, примерно, щото се очаква, че ще бъде изпито след време ли, ще паднат санкциите или ще се намери друг пазар, или какво?
Десислава Танева: Да. Ще се стабилизира пазара или ще се намери друг пазар, в която посока работи и Комисията глобално.
Водещ: А какъв друг пазар вижда Комисията при положение, че и китайците, разбирам от вас, вече почнали и те да правят много мляко?
Десислава Танева: Да, но те все още не задоволяват нуждите си.
Водещ: А кой е другият пазар, на който може да продава Европа? Ако не е руския, все по-малко ще е китайският.
Десислава Танева: Да, все по-малко, но все пак…
Водещ: В Латинска Америка си имаха доста животни.
Десислава Танева: … но все пак е възможен пазар.
Водещ: Кой?
Десислава Танева: Който и да е. В България примерно, имаме продукти, които произвеждаме повече от потребление. Но ние сме част от общия пазар – произвеждаш, изнасяш, в същото време и внасяш. Не можем общо взето така да го направим точно ограничени – можем само в тези страни да изнасяме и само това да е възможното.
Водещ: Къде има? То човек би казал: Ето, в Африка хората гладуват, а пък ние хвърляме мляко, или складираме. От друга страна пък, те нямат пари, за да го купят.
Десислава Танева: Така е. само да продължа и за 4-та цел, тъй като тя касае включително и проблеми, които съществуват и тук. Това е подобряване условията и функционирането на хранителната верига за доставките. Какво се има предвид тук? Справедливо разпределение на добавената стойност от производител до краен потребител, и проблемите по повод взаимоотношенията между фермерите и търговските вериги. Една от целите на този пакет е да послужи за подобрение и функционирането на тези вериги.
Водещ: Това как ще стане практически?
Десислава Танева: Да, това обаче е дългосрочна мярка. Тук прекия ефект веднага не можем да очакваме. Прекият ефект можем да го очакваме от пакета директна подкрепа. Затова това е най-интересната.
Водещ: Как ще става това с веригите? Ще се доплаща нещо като субсидия от Брюксел ли?
Десислава Танева: Не, няма да се доплаща. А, субсидия от Брюксел – не трябва в никакъв случай да говорим само за субсидии, само за директна подкрепа, защото започнах в началото с това – ние изхождаме винаги от това, че трябва да гарантираме пазарната ориентация и пазарното функциониране на отрасъла. Тук говорим за приемане на нови регулации, правила, които биха осигурили справедливост и защита на потребителя.
Водещ: То с тези регулации пари не трябват, освен за някакви консултанти.
Десислава Танева: Да, и освен за някакви анализи, както се предвиждат да се разшири обхвата на и продукти, и на млечни продукти на обсерваторията, която следи млякото.
Водещ: Стигаме до втория въпрос – как ще разпредели между държавите?
Десислава Танева: Така, с това обясних 4-те цели, за които е разпределен този пакет от 500 млн. евро. Връщам се на интересната, първа цел – разпределението на този пакет между държавите, което не беше решено на Съвета, и за което е и второто събиране сега на 15 септември. Положителното е, че в представянето на този пакет за целите, за които се представя на Съвета, зам.-председателят на Комисията Катайнен, който заместваше Хоган – земеделският комисар влезе в болница две вечери преди съвета, обяви, че директната подкрепа ще бъде повече, отколкото през 2009 година кризата тогава в млечния сектор. Тогава тя беше 300 млн. евро. Тоест, все пак тръгваме от една изходна позиция, че пакета би бил по точните му думи „значително повече“.
Водещ: 500.
Десислава Танева: Не, няма как да е 500 млн. евро, защото трябва да има и за другите цели, които обявих. Вторият анонс, който беше даден за разпределението е, че ще се обърне повече внимание на най-ощетените страни, които са латвийските, или тези, чиято продукция – близо 70% млечна, беше изнасяна за Русия, и новите страни-членки от Източна Европа, като България и Румъния, на които кризата се отрази много зле. Което ни дава надежда все пак на по-справедливо разпределение на пакета. Ние какво поискахме да се има предвид при разпределението? В България средната докладвана цена по статистика е по-ниска от средната в ЕС. Второ, България не се възползва поради спецификата си на производство от мерките, които досега бяха прилагани в ЕС. А Комисията докладва, Катайнен докладва в това, което ни бе раздадено като материали, че абсолютно всички мерки за подкрепа на агросектора, казвам на целия агросектор в ЕС за руското ембарго за година е в размер на 220 млн. евро. От този пакет, по наши изчисления, по 54 млн. евро годишно беше похарчен за инструментите за подкрепа, които не засегнаха България. Тоест, тези средства 220 млн. евро, на практика по никакъв начин не стабилизираха пазара след руското ембарго. Просто казвам сега колко е пакета, за да се има едно реалистично очакване, че това със сигурност не компенсира загубите от руското ембарго и със сигурност няма как да се стигнат нива на цени – 5 години по-рано бяха с около 23% по-високи цените, или в момента сме с около 23% по-ниски цени. Ние поискахме в разпределението да бъде отчетено по-ниската цена от средната за ЕС, да бъде отчетен ползвал ли си или не си ползвал като страната част от пакета, който една година беше разпределян за млякото той е за 53 млн. евро, както казах или 220 за целия сектор. И по този начин да получим да получим справедливо разпределение на средствата. Нашата загуба е 51 млн. евро. Това, че няма как да ги получим пълните – изхождаме от общия размер за целия ЕС и за решението всяка от 28-те страни-членки да получи финансов пакет за директна подкрепа незабавен. Надявам се, че на 15 септември да излезе Съвета с крайно решение, защото има работа и административна, която трябва да се проведе – приемането на делегиран акт, след който страните да можем да направим тази подкрепа.
Водещ: Това колко хора засяга в България? Колко са в този бранш „Млекопроизводство“?
Десислава Танева: Фермерите ли? Фермерите са близо 34 000 и няколко фермери, които произвеждат мляко.
Водещ: Отделно те имат и работници някои от тях.
Десислава Танева: Малките са семейни, някои са големи.
Водещ: Значи става въпрос за стотици хиляди заедно със семействата, които зависят от това колко мляко успява да продаде България?
Десислава Танева: И зависят дали ще оцелеят. Част от тях, разбира се…
Водещ: Има ли вече фалирали?
Десислава Танева: Със сигурност има много, особено по-малките ферми, които са в финансови затруднения.
Водещ: А Европа какво си го представя, като си говорите с колегите, какво ще накара после – хайде, хубаво ще се промени управлението на Русия, ще се постигнат политическите цели. После кой ще накара руснаците да взимат пак от Европа, след като вече са почнали да взимат от други държави мляко? На какво разчита Европа?
Десислава Танева: Тогава европейският производител ще трябва отново да се конкурира като цена и качеството с алтернативните.
Водещ: С цена – китайците е доказано, че е доста труда работа.
Десислава Танева: Вижте какво, да, сега е трудна работа, но във всяка страна протичат определени процеси. Всяка индустриализация, всеки БВП, всеки доход в страната води до по-висок стандарт на живот. А ако разсъждаваме в посока гарантирана цена, гарантиран пазар означава да разсъждаваме това ли е добрият модел за функциониране на сектора.
Водещ: А колегите ви, други земеделски министри казват ли: Сбъркахме с тези санкции с руснаците. Има ли гласове: Давайте да ги отменяме. Руснаците си пият мляко, в Америка – друго.
Десислава Танева: Истината е, че дори на този Съвет няколко министри поставиха въпроси за разговори.
Водещ: Кои държави поискаха отмяна?
Десислава Танева: Не, никой не поиска отмяна. Това е са политически въпроси. Няма земеделски министър, който да поиска отмяна.
Водещ: Да, то през земеделските министри да го решите ще е трудно.
Десислава Танева: Но се поставя въпроса, че следва да има разговори и комуникация, защото това не е добре за която и да е от страните предвид създадените традиции в консумация, в производството.
Водещ: А другаде, освен в млякото, къде губи най-много България заради това ембарго?
Десислава Танева: В плодовете и зеленчуците.
Водещ: Там даже свършиха компенсациите, които се плащаха през /…/.
Десислава Танева: Да, запълнихме си квотата от 3 000 тона. Запълниха се подадените заявления за компенсиране на загубите в сектора „Плодове и зеленчуци“ и си изпълнихме 3 000 тона квотата.
Водещ: А руснаците, примерно, има ли да не ядат плодове и зеленчуци или и това си намериха от други държави?
Десислава Танева: Аз не мога да кажа какво се случва в момента на руския пазар, но мога да кажа, че в момента потребяват същите количества…
Водещ: Количества, които и преди санкциите.
Десислава Танева: … и преди, внесени от други държави. Включително не е тайна, че има изнасяне, включително и през нашата страна. даже имаше и проблеми за това. Така че общо взето това е работа на търговците, които осигуряват съответното пазарно присъствие. И другото е в областта на месото, където загубите и в плодовете и зеленчуците, и в месата са близо 2 пъти по-ниски, отколкото в млякото. Общо по данни на Министерство на земеделието и храните, по статистиката, която водим за цената на млякото и на месата, пак казвам, тя наистина е официална статистика, и не е тайна, че за малките производители, загубата дори е по-голяма, поради невъзможността им да имат пряк достъп до пазара и други, е 206 млн. лева.
Водещ: Месото доколко, примерно катарският пазар може да замести загубите? Понеже тази седмица се виждахте или в края на миналата беше, с министърът на околната среда на Катар, който отговоря и за земеделието.
Десислава Танева: На 8 септември имахме делегация от Катар на посещение. Да, това беше по наша покана.
Водещ: И тогава обявихте, че 12 български ферми ще се обединят, за да могат да изнасят агнета за Катар.
Десислава Танева: Те са се обединили. Посещението на катарската делегация беше от 4 до 8 септември. Това посещение на министъра на околната среда, която отговоря и за земеделие, заедно с бизнес делегация, беше по наша покана, отправена по време на посещението на правителствената делегация на България, водена от премиера Борисов в Катар през пролетта. След като ние имахме заявения интерес, когато ходихме, знаехме за заявения интерес, знаехме и начина на функциониране на взаимоотношенията, които търси Катар, тъй като моделът, който беше предложен преди нас, беше модел, който те не бяха приели – да не се връщаме назад. След като се върнахме от това посещение, ние проведохме срещи с бранша в животновъдство, плодове и зеленчуци, за да представим заявения интерес от Катар. В това време – до посещението, те извършиха съответна подготовка, и по време на тяхното съобщение, български животновъди им презентираха възможностите за производство и износ на агнета, какъвто интерес най-вече е заявен. Ние бяхме готови и браншът се подготви и за плодовете и зеленчуците. Катарската страна е заявила, че ще изчака реализирането на взаимоотношенията в областта на животновъдството, след което ще премине към другите сектори.
Водещ: За какви количества става дума?
Десислава Танева: За агнетата е заявен интерес от 10 000 агнета месечно.
Водещ: А примерно за Русия, България какви агнета е изнася? За да сравним пазарите.
Десислава Танева: За Русия не е изнасяла през последната година агнета.
Водещ: Голям пазар ли е, много ли са 10 000 агнета?
Десислава Танева: Разбира се, че за българския производител би било чудесна и много добра алтернатива. Е освен това, всяка възможност за друг пазар, не вътрешен, всяка възможност за друг пазар, независимо какво би било количеството в началото, на всеки производител дава алтернатива, което веднага означава възможност за по-висока цена. Това е важното – да имаш алтернативи.
Водещ: В търсенето на пазарите обаче, какъв ще е европейският подход? Сега силно е да се каже, че Катар е развита демокрация. Ако аргументите за Русия, че там не е развита демокрация, ако се приложат същите аргументи към Катар или към Саудитска Арабия?
Десислава Танева: Моля ви се, г-н Вълчев. Ние нямаме аргумент за присъствие или неприсъствие на даден пазар…
Водещ: На политическа основа.
Десислава Танева: Разбира се, да. Просто, в момента по отношение на руския пазар, това е отговор на политически санкции, които бяха наложени. Но в никакъв случай ние не комуникираме за възможни пазари от гледна точка, по точно политическа оценка за вида управление. В никакъв случай. Всички хора живеят в различни страни, с различна форма на управление, която се е наложила в годините на развитие на всяка от страните. Всички обаче хора сме потребители, всички хора се хранят, и добре независимо от това, с всяка от страните да намираме съвместните общи интереси.
Водещ: Накрая да хвърлим мост – по-късно в предаването ще бъде и шефът на Фонд „Земеделие“. Вие обявявате заедно с фонда, мисля че вчера или онзи ден, че се удължава срокът за плащания по Програмата за развитие на селските райони от общините, дори поприключили вече, до 15 октомври.
Десислава Танева: Няма за приключили. Да, вчера взехме решение, просто го взехме на съвместно заседание, като решихме да предоставим като още една възможност, и особено за общините, от чийто успех в реализирането на техните договори по Програмата за развитие на селските райони, зависи националния успех за прилагането на програмата, тъй като основно останаха договорите, по които общините са страна и те трябва да изпълняват, дадохме им възможност вместо 15 септември, 15 октомври да е срокът, както за завършването на проекта, така и за входиране на заявлението за плащане. Това удължаване само относно срока на завършване на проектите ще важи за всички договори, чийто срок…
Водещ: 850, които още са в процес на изпълнение, и са изпълнени почти 600.
Десислава Танева: 850 договори в процес на изпълнение. Това ще важи за всички мерки, за които договорите са до 15 септември. Това удължаване от един месец, ако има необходимост от него за изпълнението на договора, но крайният срок за заявката за плащане остава 15 октомври. Тоест, ти си свършваш проекта на 14 октомври, на 15 октомври трябва да си подал заявка за плащане. За да избегнем административната тежест, възможността за удължаване на този срок, ако съответният договор е в тази хипотеза, а именно че срокът му на изпълнение е 15 септември, ще става със заповед на изпълнителния директор на Фонд „Земеделие“.
Водещ: Десислава Танева, министър на земеделието и храните в „Седмицата“ на Дарик радио.