Д-р Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните: КООПЕРИРАНЕТО ЩЕ СПАСИ ЗЕМЕДЕЛИЕТО ОТ МУТРИЗАЦИЯ. През септември очакваме да размразят парите по САПАРД
- Доктор Найденов, месец след като станахте министър на земеделието, коя от поставените цели успяхте да изпълните?
Министър Найденов: Първата и най-сериозна задача беше да направим пробив по отношение на САПАРД. На втория ден като министър приех мисията от главна дирекция "Земеделие" и от ОЛАФ. На тази среща трябваше да покажем нов начин на комуникация, нов начин на общуване, за да върнем доверието. Искахме да покажем на европейските представители, че вече ще говорим на един и същи език и ще спазваме регламентите, които касаят средствата от общността. Понеже изпълнихме това, което искаха, очакваме в началото на септември да има положителен отговор за замразените средства по САПАРД. Изключително важно е да споменем директните плащания на българските производители. След тежката среща с тази мисия разбрах с голяма изненада, че приетият екшън план не се изпълнява. Въпреки, че той беше написан на базата на негативните констатации на европейската сметна палата за плащанията и имаше угроза от налагане на глоба, която може да достигне 100%. Основният пункт от плана е обновяване на 40% от ортофотоснимките на земеделските парцели. Но дори не беше стартирала обществената поръчка, а крайният срок е 30 септември. За обявяването на поръчката са нужни 2 месеца, а за практическото и изпълнение - още месец. Това означаваше да поставим под угроза директните плащания и да получим много голяма санкция. Направихме пробив и в това отношение. МС прие решение да минем на директни договаряния. Ангажирали сме и Министерството на отбраната. За съжаление се оказа, че картографската служба на армията няма капацитет като хардуер и софтуер, за да обработи сателитните снимки в необходимия формат. Това прави ситуацията по-сложна и ще се търсят други варианти да купим не само сателитните снимки, но и да ангажираме фирма, която да ги обработи. Независимо дали ще се договаряме само за снимките, или и за обработката, на 30 септември ще бъдем готови. Третият голям проблем е идентификационната система на селскостопанските животни. Заради нея нашите животновъди губят милиони левове годишно, които са им жизнено необходими в тази тежка ситуация. Имаше известна съпротива от страна на Разплащателната агенция, но се надявам, след като има нов изпълнителен директор, това да отпадне.
- Като стана дума за нарушения, веднага се сещам за заплахата за санкциите, които грозят 98-те фирми от "черния списък" на ОЛАФ. Няма ли да станат българските месопреработвателни фирми курбан в тази неприятна ситуация?
Министър Найденов: Много се спекулира с тази тема. Искането на главна дирекция "Земеделие" беше ние да спазваме регламента, който е категоричен. Когато има данни за нарушение, фирмите се записват незабавно в книгата на длъжниците. Това не подлежи на коментар. Става дума за проекти, които са реализирани в годините назад. Вписването в тази книга не прави веднага изискуеми средствата, които са получени. В тримесечен срок прокуратурата на България трябва да направи проверка дали посочените данни отговарят на истината. За които не се докаже нарушение - излизат от списъка. Обаче заради некоректните фирми в рамките на две години България трябва да възстанови неправомерно използваните средства в европейския бюджет. Парите трябва да се събират от длъжниците. Дори държавата да не ги събере, средствата пак трябва да бъдат възстановени.
- Този тримесечен срок вече тече, явно притеснението на производителите е, че много бързо се влиза в списъка, а ще се излиза трудно.
Министър Найденов: Настояването за влизането в този списък е ставало много месеци по-рано, но поради липсата на реакции от българска страна се е стигнало до допълнително напрежение. Ние просто трябваше да изпълним определен регламент на ЕК, който не подлежи на коментар. Решението ни е показателно за Европейската комисия, за способността ни въобще да боравим със земеделските фондове на общността. Едно сегашно несъгласие можеше да постави под въпрос парите по Програмата за развитие на селските райони, където финансовият ресурс е много по-голям.
- При посещението си в Смолян казахте, че заменките на земи са по-страшни от тези в горите. Не е ли възможно да има публичен масив, от който средностатистическият българин да види всички промени.
Министър Найденов: Ние вече правим това, но става дума за доста обемист процес. Нужно е много време, за да се разбере какво е заменяно и къде. Защото са се опитвали в годините да изтриват следите и сега се води разследване от инспектората и от служители на ДАНС. След като изясним фактите и ги предадем на прокуратурата, цялата информация ще бъде качена на сайта ни. По-мащабни са заменките на земи, понеже са повече на брой и като финансово изражение злоупотребите вероятно са по-големи. Виждайки какво е правено и с какви темпове, аз си мисля че в последните години министерството се е превърнало в една брокерска къща.
- Искаме 18 месеца допълнителен период за кравефермите, какво ще стане в тази година и половина?
Министър Найденов: Смятам, че ще получим тази отсрочка, но истината е, че много сме закъснели. От 86 000 ферми, които имат квота да добив на сурово мляко, под 3000 отговарят в момента на европейските критерии. Това означава, че повече от 83 000 ферми подлежат на затваряне. Информацията, която имам, сочи, че повечето от тях не са направили нищо от създаването си и отиват към по-лошо. Липсват средства за поддържане на сегашното им състояние, камо ли да инвестират, за да отговорят на строгите изисквания на ЕС. Това е свързано с липсата на стратегия в сектора на животновъдството. Когато са правели фермите, тези хора са очаквали да получават европейски субсидии. На среща с браншовите организации разяснихме тази картина и най-странното е , че някои от тях поискаха да не предприемаме стъпки за този допълнителен период. Това според тях само удължава агонията на животновъдите. Изпусна се моментът, когато банките бяха по-склонни да отпускат кредити и икономическата ситуация беше по-благоприятна. В момента при тотална рестрикция на трезорите към аграрния сектор няма шанс за инвестиции. Кризата е много тежка, цената на суровото мляко е на най-ниското си ниво от много години. Картината е доста тревожна и ние имаме намерение да търсим възможности за финансиране по линия на общата селскостопанска политика. В същото време ще заложим по-къси вътрешни срокове, за да не се наложи да се затворят хиляди ферми в края на осемнайсетия месец. Така ще се прекрати агонията по-рано, особено за фермите, които нямат шанс да отговорят на изискванията.
- На тютюнопроизводителите също няма да им е лесно от догодина, защото остават без субсидии от ЕС. Какво ще правят тези хора, които нямат много възможности за поминък?
Министър Найденов: Ние бяхме откровени и честни да им кажем горчивата истина. Решението на ЕК е окончателно, миналата година имаше опит 8 страни да искат дерогация, но това категорично се отхвърли. Трябва да има държавна програма за компенсиране на тютюнопроизводителите и преструктуриране на техния поминък. Доходите от алтернативно земеделие ще бъдат по-ниски от тютюна, дори и без субсидии. Предвиждам среща с гръцкия си колега, защото те са по-напред и вече имат държавна програма, с която предвиждат компенсации, но не като субсидии, за да могат хората да си организират нов поминък. Но не е задължително той да е свързан със земеделие.
- Не е тайна, че писането на проекти затруднява аграрните ни производители, това важи в пълна сила и за хората, които гледат тютюн. Как ще се реши този проблем?
Министър Найденов: Имаме цели служби за съвети в земеделието, които възнамерявам да преструктурирам така, че да станат в услуга на земеделските производители, а не те да ходят да им се молят. Трябва да им се помогне с ресурса на държавата, за да бъдат писани проекти и да се усвояват средства. Това е единственото спасение - максимално възползване от европейските земеделски фондове и държавна помощ за преструктуриране на поминъка. Ако нашите производители ги познаваха, те бързо ще се ориентират. Причина това да не става е т.нар. Служба за съвети в земеделието, която първа ще бъде реформирана чувствително. Защото там нищо не се върши.
- Ще се върнат ли на мода кооперациите у нас?
Министър Найденов: Кооперациите са едно от решенията. Не случайно производителите от старите страни членки разбраха това много рано и сега просперират. Обединяването е важно не само по отношение на цените, те са най-малкото, но и при кандидатстване за кредити, при договаряне на застраховки и горива. Българските земеделци все още нямат подобна култура, трябва да им се помогне и в това отношение. Като посткомунистическа държава обаче у нас думата кооперация се приема на нож. Но точно с коопериране производителите от "упадналия капитализъм" успяха да достигнат високо ниво на аграрно развитие.
- Обединяването на производителите ще съживи ли и нашумялото в последно време зеленчукопроизводство, защото браншът едва ли ще се оправи с проверки по митниците?
Министър Найденов: Кооперирането на производителите ще ги спаси от мутризацията на селското стопанство, защото и тази реколта беше съпроводена с подобни неща. Тук обаче са нужни и други мерки. Много малко са регламентираните тържища, където зеленчукарите да предложат стоката си. Ако има борси, секторът ще бъде изваден на светло. Подобен проблем имат и представителите на рибния бранш. Те нямат нито едно регистрирано рибарско пристанище. А имаме задължение да имаме 4, за които са предвидени 16 млн. евро. Има решение на правителството за прехвърляне на созополското пристанище от транспортното министерство към нашето. Като отидох на място, видях, че то е готвено за яхтено пристанище и затова умишлено няма развитие. Нито един сектор няма да излезе на светло, докато не се направят борси. Защото сега хората няма къде да продават стоката си. Липсата на пазари създава условия за загуби в бюджета и застрашава живота на консуматорите.
- Най-насетне ще има ли агенция по храните, или ще продължат споровете къде да стои това ведомство?
Министър Найденов: Няма да има караница, това ще бъде надведомствена държавна агенция към Министерския съвет. Досега дърпането на килимчето между нашето министерство и здравното ведомство спираше работата. България е единствената страна в ЕС, която няма такава агенция.