Водеща: Наш гост е министърът на земеделието и храните Мирослав
Найденов. Добро утро и здравейте, г-н Министър! Да започнем със
зеленчукопроизводителите от Сандански, Петрич и Кресна, които миналата
седмица протестираха на главния път Е79 и предпочетоха да изхвърлят
това, което са произвели на пътя, вместо да го реализират на пазара. Аз
ви предлагам да започнем с един репортаж от Благоевград, за да разберем
точно какво в крайна сметка поискаха зеленчукопроизводителите.
Репортер: Още с първото стъпване в оранжериите в село Микрево
виждаме тъжна гледка – огромен куп изкоренени домати лежат край
градината. Хубави, сочни, напращели червени домати на боклука. Хората
предпочитат да изхвърлят корените, без да берат доматите, защото така
спестяват пари от надниците, които плащат на берачите. Казват, че цената
от 20 ст. за килограм домати ги обрича на загуби и затова е по-добре
градините им да стоят празни.
Производител: Вчера дадох 35 кашона за 85 лв. 35 кашона по 22
кила, това са около 700 кила за 85 лв. Е, нали гледате, всичко се
изхвърля. Няма смисъл.
Репортер: Преди започнат да садят доматите хората теглят кредити
от банки, за да купят семена и торове. Разчитат, че с реколтата освен да
върнат заемите ще спечелят пари и за семействата си. Друг приход освен
от земеделието нямат.
Производител: Очаквахме (...), защото сме заети цялото семейство,
ето, гледаш, че и родителите ни помагат, и други хора ангажираме,
две-три жени като е кампанията да помагат, но разходите тази година не
може да си избием за вложеното.
Производител: За момента сме даже вътре. Погледнете реколтата,
значи тази реколта така си стои, изкупуваме гръцките боклуци и така.
Значи тяхната стока, който се скапва, ще я докарваме тук и ще я
продаваме, нали така? А тук този човек няма да може да я продаде.
Репортер: Производителите не очакват цената на доматите да се в дигне. Надяват се обаче на субсидии от правителството.
Репортер: Да ни субсидират, и то в началото като започнем да
залагаме реколтата, както са другите. Значи една семка на краставица е
50 ст. Ние като нямаме пари да я купим, оставаме така.
Собственикът на тези няколко тона домати планира да ги изкорени в
близките дни. Така ще си спести поливането и брането им, за което плаща
не малко пари. В изчистената оранжерия ще засади краставици, за да
намери начин поне да изхрани семейството си.
Водеща: Така, разбирам, че само след часове ще се срещнете с тези хора, нали така?
Мирослав Найденов: Да, аз буквално от вашето студио отивам при
тях заедно с директора на ДФ "Земеделие", за да им съобщим всъщност
какво е предвидено за тях, въпреки че няколко дена преди те да
протестират ние го съобщихме. Съжалявам, че не са го чули. Бяхме
поканили представители на тяхната браншова организация, но информацията
не беше стигнала до тях. Аз миналата седмица в деня на протестите им се
срещнах извънредно с тях в град Рила, тъй като бях там по друг повод,
обясних им какво правим. Днес ще отидем на място и на борсата до Петрич,
и на контролния пункт Кулата, защото аз разпоредих след техни сигнали
да има мобилни групи на фитосанитарния контрол, и след това ще отидем и в
оранжериите им в село Струмяни, така че те ще получат, аз го казах, но
използвам вашия ефир. Първо да им съобщя, че преди няколко дена ЕК
гласува и удовлетвори на 100% претенциите на България за компенсациите,
причинени във връзка с ешерихия коли. Така че тези пари ще дойдат, те са
в размер на близо 5 млн. И повтарям, на 100% това, което искахме е
удовлетворено. Второ, преди около 10 дена ние обявихме нова помощ,
насочена специално към тях, и за първи път нещо, което се прави различно
от другите схеми на подпомагане, те ще получат средства на килограм, и
то на базата на качество. Защото досега земеделските производители
получават субсидии европейски на единица площ, но малките
зеленчукопроизводителите са необлагодетелствани, тъй като те обработват
малки площи и н е могат да бъдат сложени на едно ниво, да кажем, със
зърнопроизводителите. Така че 15 млн. лв. са заделени за тази схема и те
могат да започнат да кандидатстват. Днес ще отидем при тях, ще има
експерти, които конкретно ще им обяснят по какъв начин могат да
получат...
Водеща: Ако искате да резюмираме, има ли наистина защитна национална политика спрямо българските зеленчукопроизводителите или няма?
Мирослав Найденов: Вижте, те поставиха един въпрос, който е
поставян много пъти и не само от зеленчукопроизводители, поставяли са го
и животновъди, ако щете и производители на плодове по отношение на
свободното движение на стоки в ЕС. Аз така ще използвам термина
всъщност, който е правилен, защото те самите го наричат внос, но
примерно не е внос движението на яйца от Полша, както не е внос
движението или придвижването на домати от Гърция. Да, защото то е в
рамките на съюза. Но тъй като в различните страни има различни, примерно
да кажем в Полша ДДС е по-ниско, и то облагодетелства производителите
на яйца, в Гърция всъщност е шампион по субсидии, европейски субсидии
към земеделските производители, те получават примерно почти два пъти
колкото останалите страни...
Водеща: Като говорим за Гърция и даваме пример, само да внимаваме със съседите...
Мирослав Найденов: Не, аз го дама, това е с години назад, което е
довело гръцките земеделски производители, имайки едни конкурентни
предимства пред българските земеделски производители. Така че ние се
опитваме да балансираме нещата, да ги коригираме и се надяваме с тези
схеми, с тези средства, които отиват към българското земеделие
постепенно да можем да изравним тези стандарти. Защото, нека да отбележа
и това, че България и Румъния като последни присъединили се страни към
ЕС, получават, към момента ние получаваме, нашите земеделски
производители и румънците 45% на това, което получават останалите. И в
този смисъл държавата трябва да намери ресурс, за да бъдат те по някакъв
начин компенсирани. И ние го правим, водим разговори в момента, за да
можем за следващата година да имаме един пакет от приблизително 0,5
млрд. лв., които да бъдат разпределени по сектори – и на
зърнопроизводители, и на животновъди, и на зеленчукопроизводители, т.е.
всички да могат да получат по малко, което да ги доближи до стандартите
на останалите.
Водеща: Друго нещо да ви питам, само за да приключим темата. В
началото на лятото, в началото на юни излезе една статистика на
Българската стопанска камара, според която вносните зеленчуци на пазара
са 78% от предлаганите, а вносните плодове са 77%...
Мирослав Найденов: Ами нормално е, защото статистиката беше
направена в периода, в който в България все още не беше дошъл сезонът. В
момента нещата са обърнати, защото в тези месеци летните – юли, август –
ние имаме производство и на плодове, и на зеленчуци, така че
тенденцията се обръща. Ние по отношение на зеленчукопроизводството, ако
щете и на животновъдството имаме един голям проблем, а проблемът е липса
на работна ръка. Защото вие видяхте и от репортажа, който показахте,
този труд е предимно ръчен. Това не е едно и също както примерно да
кажем един голям блок от няколко хиляди декара, който може да се
обработва от един единствен механизатор с една машина. Тук наистина се
изисква труд, а този труд на времето ние го компенсирахме с ученическите
бригади, студентските бригади, където не стигаха, отиваха и войници. В
момента хората ги няма. Непривлекателен, тежък труд, ниско заплатен.
Затова ситуацията със зеленчукопроизводството в България, ако щете и с
животновъдството е такава, и затова ние трябва да подпомагаме тези
сектори, за да могат наистина тези хора, които са го нарекли като свой
бизнес, да могат да го практикуват...
Водещ: Да не говорим, че много хора предпочита да берат домати в Гърция, а не в България, заради по-висока надница.
Мирослав Найденов: Предпочитаха, защото заради големите субсидии в
Гърция беше възможно това, но след кризата в Гърция, нека да спомена,
че нашите земеделски производители получиха субсидиите си, докато
гръцките им колеги не са все още, защото държавата е в ситуация, при
която не може националните доплащания да ги осигури.
Водеща: За хляба малко да поговорим. Доколкото разбирам жътвата в
определени части от България вече приключи. По-добра ли е реколтата от
зърно в сравнение с миналата година?
Мирослав Найденов: Малко данни, тъй като данните са от вчера, аз
получавам ежедневно бюлетин от нашите областни дирекции. По отношение на
ечемика почти на 100% е приключила. Имаме около 700 000 тона добив,
което поти същото като миналата година. По отношение на пшеницата почти
90%, добивът към момента е около 3,8 млн., което е почти равно и на
100%, може би с около 100 000 тона ще минем добива от миналата година.
Водещ: Очаквате до 4 да стигне може би?
Мирослав Найденов: Близо, да, близо 4 млн.тона. Прибрана е и
рапицата. Реколтата е добра, като качество също е добра. Цените са почти
същите като миналата година, с тенденция за спад, по отношение на
пшеницата това се наблюдава. И един парадокс, за първи път тази година
ечемикът е по-скъп от пшеницата, което предполагам е резултат от
високата цена на пшеницата миналата година и малко по-високите добиви
тази година. И разбира се, предполагам от факта, че Русия отвори пазара
си за експорт. Така че отдавна, тъй като задаван ми е въпрос, зърненият
баланс, зърненият баланс отдавна е вързан. Няма основание, включително
имаше коментари дали хлябът няма да поскъпне. Не, той не бива да
поскъпне, защото при тази реколта и цени по-ниски от миналата година,
по-скоро трябва да очакваме обратната тенденция. Но това в България,
както знаме не се случва.
Водеща: Има ли интерес към хляба, произвеждан по БДС?
Мирослав Найденов: Има огромен интерес. И аз се надявам, тъй като
когато стандартът беше въведен в края на миналата година, се оказа, че
няма достатъчно качествена пшеница, разбира се съответно и брашно, което
да задоволи интереса на хлебарите към този стандарт. Всъщност това е
този насъщният хляб, който се е правел от хилядолетия и към него има
много голям интерес. А аз се надявам с въвеждането на този стандарт за
училищата и детските градини интересът да стане още по-голям, разбира се
производителите да се ориентират към него.
Водещ: Да, но знаете ли, може би впечатлението ми на купувач и
оттам и разочарованието ми е, че отивам и не виждам чак толкова много
видове хляб, които да носят емблемата на стандарта.
Мирослав Найденов: Той е един вид, т.е. те са три вида...
Водещ: Не, въпросът е, че не са много компаниите, които...
Мирослав Найденов: Ами той не е задължителен, първо, второ, той
действително трябва да се прави от висококачествена суровина, която в
края на миналата година беше изчерпана и затова аз направих послание към
мелничарите сега, когато в началото на реколтата има достатъчно от тази
качествена пшеница, нека те да бъдат добри да заредят своите складове с
нея, защото хлебарите пък ще търсят такова брашно. И тъй като в
стандарта не се допускат добавки, ние наистина... Вижте, нещо много
простичко се опитваме да направим и по отношение на стандартите за
млечни, месни, сега и хляба – да дадем възможност на българите да ядат
качествена храна и да водят, ако щете, един достоен живот. Защото 20
години ядяхме какво ли не. И сега когато ги направихме, се оказва, да,
те са по-скъпички, разбира се при хляба не е така. Хлябът запази почти
същите цени. Но ние имаме възможност просто да отидем в магазина, да
посегнем към щанда и да си ги вземем. Разбира се, останалите също са на
щанда, въпрос на избор е, въпрос на финансови възможности, но това са
прости неща и заслужаваме по-качествен живот.
Водеща: Знаете ли по повод на това, което Андрей ви попита,
спомням си, когато излезе, вече беше гласуван БДС стандартът за хляба, в
пресата се появиха едни такива коментари, какво му е българското на
този хляб, който се нарича „България”, след като брашното е от
Казахстан, маята е от Турция, а солта примерно от Египет, къде е
българското?
Мирослав Найденов: Е, така говорейки за шопската салата, да,
януари месец шопската салата не е от български продукти, но сега е от
български продукти. Така е и хлябът. Внос има миналата година, тъй като
това са спекулации, от Казахстан имаме 5 тона внос на брашно, и то за
кроасани. Някаква партида кроасани. Така че хлябът е български. Стига
разбира се хлубарите да го правят и да има търсене. Защото, ето, отливът
в момента от стандарта „Стара планина”. Стандартът го има, постоянно
ваши колеги журналисти правят опити дали не е пробит, не е, всички
изследвания показват, че е в стандарт. И аз наистина зад този стандарт
се подписвам, но просто е скъп. Просто кренвиршите „Стара планина” са,
да кажем, 7-8 лв., докато останалите са по 3. И когато отидат
пенсионерите, нали, те първоначално може да са ги опитали, спомнили са
си вкуса от тяхната младост, но след това наистина е въпрос на финансови
възможности...
Водещ: Това е тъжен извод обаче, г-н Министър, т.е. вие се
опитвате да направите така, че хората да ядат нещо качествено, но се
опитвате да го направите с един беден народ...
Мирослав Найденов: Вижте, другият вариант беше да не се опитваме и
да го оставим. Моят стремеж и на моят екип е ние да върнем тези
стандарти. И разбира се на цялото правителство стремежът е българинът да
може да си позволява, и то не само най-богатата и средната класа, а да
могат да си ги позволяват всички, защото, отново повтарям, ние
заслужаваме днес, в 21-и век, страна на ЕС, един достоен начин на живот.
Тези стандарти са част от него.
Водеща: Сега ще отидем във Варна, за да направим едно пряко
включване, но преди това да ви попитам, как така се оказа, че най-лошата
храна отива в ресторантите? Това констатира преди няколко дни
Българската агенция по безопасността на храните.
Мирослав Найденов: Ами оказа се, по простата причина, че някой в
стремежа си да докара олинклузив от 3 до 5 лв. за храноден, това се
случва. И затова целият ресурс, целият ресурс, аз използвам случая да
благодаря на колегите от агенцията по храните, защото те в момента не
ползват отпуски, целият ресурс е съсредоточен там, защото след
пробивите, които имаше в детските лагери – и в Обзор, и в Китен, ние
трябва просто да покажем, че държавата е там и я има и този, който се
опитва на принципа ден година храни, да пробута нещо, което не става за
храна и да го предложи няколко пъти, защото да, това не са измислици, че
от предния ден се приготвя за следващия ден. Примерно пилешкото се
прави след това на хапки. Това е така. И в тези, защото стотици хиляди
са заведенията, които предлагат в момента нашите черноморски курорти, а
само няколкостотин са инспекторите. Разбирате, те всъщност каква работа
трябва да свършат, а не можем да поставим като пъдари на всяко заведение
по един инспектор. Затова тук е важно ние като българи, като нация,
като бранш, затова аз разговарях с хората, които представляват този
туристически бранш, да не режем клона, на който стоим, защото това отива
в западните медии и ако България трайно се наложи в съзнанието на
западноевропейския турист като изключително евтина дестинация,
предлагайки нискокачествени храни, питиета и услуги, това не работи
добре за нас.
Водеща: Хайде сега наистина да проверим дали част от
ресторантьорите и хотелиерите режат клона, на който седят. Пряка линия с
Варна, на която е колегата ни Светлана Ганчева.
Репортер: Добро утро от Варна, на плажа сме. В момента тук
разбира се са хората дошли за плаж, но вечер настава купон, всеки идва
тук. Традиционното меню – нещо за пиене, нещо за хапване. Това, което и
земеделският министър каза за олинклузива може би е вярно, но тук на
крайбрежната алея, ако не ви хареса веднъж, няма да седнете втори път.
Това е най-добрата мотивировка, за да сте сигурни, че това, което ви
носят в чинията няма да ви докара неприятности. Как точно се случва това
сега ще ни разкаже един от управителите на крайбрежни заведения.
Заведение, в което трудно се намира място, макар че табелата с името
почти не се вижда на вратата. Добро утро, г-н Рибаров (?)! При вас
трудно се намира място, макар че менюто не е особено претенциозно, но
пък е точно това, за което идват хората на плажа. Лесно ли се поддържа
стандарт, като започнем от хранителните продукти и завършим с готвачите в
кухнята?
Рибаров: Значи с готвачите в кухнята е основен проблем. Поначало
персоналът за ресторантьорството е голям проблем. Работниците, които
работят при нас са повечето обучавани от нашите готвачи. Имаме един
готвач, който (...) и той обучава всички останали. Относно поддръжката
на менюто какво е? Клиентът иска качествено, евтино и голям грамаж. Това
нещо го спазваме и заради това са такива резултатите. Значи печалбата я
гоним от оборота, а не от обратното, както други наши колеги. Това,
което каза министър Найденов относно туризма, от олинклузива, което е,
ние сме коренна противоположност. Ако ние се представим така пред нашите
клиенти, нашите клиенти са на свободна консумация и просто няма да
повторят да дойдат при нас. Ако си позволим това, което го правят в
олинклузива в комплексите.
Репортер: В едно такова заведение като вашето е много важно всичко да е прясно, как си контролирате доставчиците?
Рибаров: Това се контролира всеки ден, това е наш ежедневен
контрол. Контролът е ежечасов, не ежедневен, ежечасов контрол. Това е
съхранението на рибата, на рибните продукти, на абсолютно всичко. Има
човек, който се занимава само с това, със снабдяването и с контрола.
Кога изтича срокът, дали е изтекъл срока, дали не е изтекъл. На това,
което е изтекъл, се връща, веднага се прави рекламация. Това е просто
навик при нас.
Репортер: Изкушението да си напазарувате по-евтино, защото му изтича срокът, стои ли пред вас?
Рибаров: О, не, не, абсурд. Това се отнася само за хората, които
се занимават с олинклузив. За нас това нещо не стои. При нас е
изключително свободна консумация, работи се ден за ден, така че ние
просто не можем да си позволим този лукс.
Репортер: Много е важно и какво има в чинията. Кой ви подготвя
готвачите, казахте, че едно време най-важното е било дипломата, за да
започне човек, но имате ли случаи да дойде човек с диплома и да трябва
да го учите от нулата?
Рибаров: Те са много. Значи, едно време беше така, и сега е така.
Но докато едно време идваха с документи, а нищо не можеха, сега направо
идват без документи и си казват, че не могат. Значи това е професия,
която ако имаш желание, ще я научиш. Ако нямаш желание, няма да я
научиш, като всички останали.
Водеща: Г-н Рибаров, само да ви попитам и един въпрос от
студиото. Колко от вашите готвачи имат дипломи, които работят при вас?
По не на хартия.
Рибаров: Официално дипломи имат може би двама. Двама готвачи,
които имат дипломи. Другите 12 са общо нямат дипломи за готвачи. Всичко
това е обучавано от нас самите, като имате предвид, че ние сме вече 15
години в това заведение. Аз искам и една малка подробност да ви кажа.
Собственикът, който е на фирмата, има завършен ВИНС. Преди това е
завършил (...) и ВИНС, обаче от ВИНС, сега, понеже той има диплома, и
ако го изпратим в НАП да работи или някъде другаде или счетоводител, той
нищо не разбира, нали? Всеки работи това, което разбира най-вече, а не
това, което е завършил.
Репортер: А смятате ли, че трябва да се въведе някакъв стандарт
да бъде задължително всички готвачи, всички хора, които работят в
кухнята да имат някаква диплома, това ще промени ли нещата за вас?
Рибаров: Желателно е. Значи тогава вече човекът по-лесно се
обучава. Едно е да има основата и вече върху тази основа да градиш
останалото, отколкото сега той идва некомпетентен, не знае на колко
градуса кое как се съхранява, що е, тепърва ние да го учим. Друго е той
вече да го знае и след това вече е по-лесно за нас.
Водеща: Г-н Рибаров, последен въпрос от студиото, само да ви
попитам, когато клиентите дойдат при вас във вашия ресторант и седнат да
похапнат, питат ли ви дали купувате продукти по стандарт, качествена
храна ли купувате, откъде я взимате? Интересуват ли се въобще от това
нещо или каквото сервирате, това е?
Рибаров: Не, никой не се интересува, просто ние, значи, ако
забележите и дойдете при нас, ще видите, че порциите са доста големи и
аз като управител гледам дали остава нещо в тази чиния. След като не е
останало в чинията, значи ясно доказателство е.
Водеща: Само да ви кажа, че големината на порциите не е гаранция за качеството на това, което се предлага в чинията?
Рибаров: Правилно е, съгласен съм, солидарен съм с вас, обаче
когато порцията е голяма и качеството е добро, и цената е нормална,
фактите са налице.
Водеща: Добре, разбрах ви, благодаря ви и успешен ден ви желая! Ами така е, когато порцията е голяма...
Мирослав Найденов: Ами то като в детските градини, изяде ли си детето яденето, значи...
Водеща: Значи е вкусно.
Водещ: ...хубаво е, ето и господинът каза, хубаво е да има готвачите документи, но в междинния период какво се прави?
Мирослав Найденов: Ние, тъй като това, което казах преди малко
касаеше предимно олинклузива, разбира се, имаме прекрасни заведения,
заведения, които държат (...), този собственик е един от тях, и това
задържа все още туристите по нашето Черноморие. Но там не се продават
пакети предварително от 3 до 5 лв. Наистина предлага се, вижда се и
конкуренцията е голяма. Ако туристът хареса, се връща, а когато
заведението е пълно, това е доказателство...
Водеща: Ще има ли прошка за тези от хотелите, от ресторантите,
които си позволяват наистина да купуват храни с изтекъл срок на годност
или изтичащ срок на годност и да ги пробутват дали по олинклузив,
дали...
Мирослав Найденов: О, не, прошка няма и те го изпитаха и на гърба
си. Изключително солени глоби, затворени заведения има по морето. Но
ето, ние изпадаме в ситуация, когато искахме да затворим примерно лагера
в Обзор, където имаше 700 деца, къде да ги извадим? Ние трябваше да ги
извадим на военнополеви условия, на палатки. Т.е. понякога изпадаме в
ситуация, че трябва... И тогава какво направихме, сложихме 24-часов
контрол в стола на този детски лагер. Но това не можем да го направим
навсякъде. Затова разчитаме наистина те да бъдат респектирани от
големите, солените глоби, от отнемането на лицензите им, затварянето на
заведенията, а това се случва, и те го знаят много добре.
Водещ: Спомена се и д-р Войнов каза, че голяма част от месото с
нередовен срок, изтекъл срок влиза контрабандно през границата. Как
върви..?
Мирослав Найденов: Това са част от мерките, които взехме, защото
констатирахме няколко случаи на такова движение на месо от Гърция. Аз
разговарях с гръцките си колеги и гръцкото министерство на земеделието,
ние от наша страна засилихме контрола с мобилни групи, те разбира се да
засилят от своя страна, защото не можем като страна членка на ЕС да
въведем постоянен контрол на границата.
Водеща: Важно нещо, готова ли е тази наредба, която регламентира какво ще ядат децата в яслите, детските градини, в училищата?
Мирослав Найденов: Ами аз мисля, че това е най-важно. Защото няма
нищо по-важно в този свят от нашите деца. Ние обещахме, и го
направихме, аз имах точно преди месец среща с представителите на
Националната мрежа за децата, БГ-Мама, те са просто обединени тези
организации, и това, което те поискаха, аз им казах, че през месел юли
ще я направим. В петък, последния ден ни я представиха от агенцията по
храните и за първи път ние ще въведем, в момента текат съгласувателните
процедури, надявам се до края на месеца тя да може да мине на МС, ние ще
въведем наредба за специфичните изисквания към безопасността и
качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата.
Водеща: Най-важното от тази наредба.
Мирослав Найденов: Първо, всички храни, които влизат в тези
заведения, независимо от начина, по който ще бъде направено менюто, ние
не отнемаме функциите на колегите от здравното министерство и
диетолозите да кажат какво да бъде примерно точно менюто и по колко
калории, но ние казваме какъв да бъде съставът на храната. Първо, там
всички храни ще бъдат, т.е. млечните ще бъдат от мляко, ще го кажа много
просто, месните ще бъдат от месо...
Водеща: Знаете ли, мисля, че ако някой от европейските министри,
ваши колеги на земеделието, ако ни слуша какво говорим в момента,
направо ще се хване за главата. Представяте ли си, говорим за мляко от
мляко и месо от месо и хляб от хляб.
Мирослав Найденов: Аз ще ви кажа, че когато аз разбрах от какво
се прави примерно, от какво се правеше до преди година и половина
сиренето, аз се хванах за главата като човек, който се занимава с това.
Но вече децата ни ще имат гарантирано най-доброто. То ще влиза в
детските градини. Няма да се допускат произведени от ГМО, защото е
възможно дори в България да са забранени, отнякъде да влязат. Няма да се
допускат храни, обработени с йонизиращи лъчения, с нарушена опаковка,
да не говорим вече да минал срок на годност. Всички изисквания са
разписани в тази наредба, и най-важното, тя е направена заедно с
родителите. Не е само...
Водеща: Много накратко, това е чудесно, че ще има по-качествена храна, ще бъде ли обаче тя и по-скъпа, именно защото е по-качествена?
Мирослав Найденов: Ще бъде, ние направихме едно из следване
подобно на маркетинговите изследвания и се установи, че поскъпването ще
бъде в рамките до 10%, което е възможно да се компенсира к промяна, и ни
предстоят разговори да проведем със сдружението на общините, ако се
допусне директна доставка от производителите към детските заведения, а
не през посредници, както досега, тези 7 или 8 процента ще бъдат
компенсирани.
Водеща: Добре. Сега на пряката ни телефонна линия е Теодора
Пиралкова, която е председател на Националния алианс „Усмихни се с мен”.
Г-жо Пиралкова, добро утро и на вас? Ще се усмихнете ли след казаното
от министъра на земеделието и храните?
Теодора Пиралкова: Разбира се, че ще се усмихнем, нещо повече,
ние сме изключително доволни от бързата и ефективна работа с МЗХ и с
министър Найденова, тъй като той много правилно го обясни, ние преди
един месец поставихме проблема пред него, имахме две срещи и само за
месец точно по начина, по който поставихме проблема, с
най-нискокачествените храни, много правилно в студиото се каза, че
просто се хващаме за главата какво ядат децата ни, от липсата на
контрол, от липсата на отговорност към нашите деца толкова много години.
Всъщност те се хранят в детските градини, там, където прекарват по цял
ден в училищата с най-нискокачествената храна. На практика дори
съдържанието на продуктите може да се каже, че е неизвестно какво е
точно. Нито млякото е мляко, нито сиренето е сирене, нито месото е чисто
и качествено.
Водещ: Г-жо Пиралкова, може би да ви попитам това реалистично ли е
отпадането на посредниците, за което спомена министърът, така че
харните да не поскъпнат с повече от 10 %, дори да поскъпнат с по-малко,
7-8?
Теодора Пиралкова: Ние смятаме, че е напълно реалистично, тъй
като на практика се променя организацията на търговете и конкурсите в
общините да е по-ефективна. И по този начин се обявяват търгове за
качествени продукти, които отговарят на изискванията на тази наредба и
директно ще мога производителите да кандидатстват за доставка към
детските градини и детските заведения и училищата.
Водеща: Добре, благодаря ви за това пряко включване по телефона!
Последно, наредбата ще влезе в сила, такава е амбицията, сега от
септември от новата учебна година?
Мирослав Найденов: От новата учебна година. Надявам се до
седмица-две да минат съгласувателните процедури и наистина ние да дадем
това на нашите деца, което им дължим.
Водещ: Ами добре, как да не ви кажем на добър час в едно такова начинание!
Мирослав Найденов: Ами помагайте и вие, защото вижте, една
наредба само на хартия не е наредба. Тя наистина трябва да стане
реалност и затова е нужно усилието на цялото общество.
Водеща: Абсолютно. Последен въпрос, наистина за кратък отговор,
спокойно ли е всичко в селскостопанската академия след отстраняването на
Светла Бъчварова?
Мирослав Найденов: Спокойно е разбира се. Нали, светът не започва
и не свършва с някого. Надяваме се академията също да даде пък това,
което дължи на земеделските производители и те го очакват.
Водеща: С колко се оказа, че Светла Бъчварова е ощетила държавата последно според одитния доклад?
Мирослав Найденов: Това е въпрос на доклада на сметната палата, той е предаден на прокуратурата, аз с това не се занимавам.
Водеща: Има ли политически мотиви в това уволнение, както ви упрекна лидерът на БСП Сергей Станишев?
Мирослав Найденов: Нали ако имаше политически, това щеше да се
лучи преди две години. Няма, аз изчаках, и когато има одит на сметната
палата с такива резултати, оставането пък на това място щеше да доведе
до различни коментари. Мисля, че към показал с действията си досега, че
това не е така.
Водеща: Благодаря ви за това интервю!