Върни се горе

Водещ: В следващите минути ще разговаряме с министъра на земеделието и храните Десислава Танева за важните теми в сектора. Министър Танева, да коментираме първо темата с еврофондовете. Да коментираме нещо, което вълнува пряко и българските фермери, поредното забавяне – доколко то ще бъде фатално през следващата година и кои са актуалните новини, които можем да кажем и предвид последните посещения на български министри в Европейската комисия (ЕК)?
Десислава Танева: За българския фермер най-очакваната Програма за развитие на селските райони беше с нулева година за 2014-а. Това между другото беше очакван резултат в следствие на хода на написването й, изпращането й. Както знаете, в момента тече комуникация. Тя бе изпратена на 2 юли, може би бяхме, според мен, предпоследната или последната страна, която изпрати своята програма. Пристигнаха 426 бележки, които по време на служебното правителство още бе създадена организация в Министерството на земеделието и храните в реално време, с видео-конферентна връзка те да комуникират с комисията и на практика да се отговарят, приемат и изчистват като бележки. А ние сме си поставили като политическо ръководство амбициозната задача това да бъде свършено до средата на декември или в декември месец да приключим с бележките. Да имаме неофициално одобрение на програмата и с цел да предотвратим втора нулева година още преди официалното одобрение на програмата, която не може да бъде по-рано от юни следващата година на риск на държавата, на държавни средства да отворим мерките, които са за инвестиции в земеделски пространства или новата Мярка 4, към която със сигурност има най-голям интерес от земеделските производители. Не искам да казвам точен срок, защото това е моя принципна позиция, откакто съм в качеството си на министър да казвам това, което е категорично сигурно, за да не се дават сигнали към земеделските производители, които са грешни, могат да се окажат грешни, а това да е довело до вземане на решения от тях, свързани с финансови средства и да ги постави в така неизгодна позиция. Когато имаме неофициалното одобрение, приключена комуникация с ЕК по тези бележки, ние ще имаме вече ориентация кога е възможно да бъде, възможно най-рано, разбира се, отворен и приемат поне по Мярка 4. В крайна сметка трябва да има ритмичност на отваряне на мерките и след това, разбира се, тяхното изпълнение и разплащане. Има създадена организация за подготовка и на наредбите по отношение на мерките, защото иначе няма как да избързаме с отварянето. Надявам се планът, който сме си поставили да бъде изпълнен.
Водещ: Всъщност това беше голям проблем в миналата година, защото се даваха различни срокове за старт на програмата. Последно беше до септември, хората направиха своите инвестиции…
Десислава Танева: Това беше за „Млад фермер“. Аз не искам в никакъв случай да изпадам в ситуация, в която една година ще казваш на младите фермери, че отваряш мярка и ти така и не я отвори, и над 2 хиляди млади фермери подготвиха проекти, които така и не подадоха. Така че новините дори и да са лоши по-добре да са такива, каквито са и по-добре да ги знаем, отколкото така да живеем с една напразна надежда, когато идва един момент и се разбира истината. Програмата беше подадена късно, има много бележки по нея. Надявам се планът, който сме направили за финализирането и одобрението, отварянето на мерките да бъде изпълнен, така че земеделските производители да могат да се възползват от възможностите на Програмата за развитие на селските райони. Концепцията за директни плащания също беше изпратена в последния възможен ден, а с дебат между браншовите организации, от който се оказва няма удовлетвореност, но вече е твърде късно да се правят промени. Имахме в началото, още като встъпихме, права, имахме предложения от някои браншови организации за това, в крайна сметка имаше над година време съответното правителство да направи този дебат. Ние, разбира се, включително и по бележки на комисията, по така подадената концепция за директни плащания, промените, които правим са относно мярката за малките фермери.
Водещ: Седмицата беше много важна и за българските фермери в сектор „Животновъдство“, направи се важно плащане към тях, това ще приключи може би до края на месеца. Така че те ще бъдат спокойни с получаване на средствата, във връзка с компенсацията по „син език“. Една изтървана ситуация, за която за съжаление отново пострадаха хората.
Десислава Танева: Да, категорично съм съгласна с вас. Направихме организация от миналата седмица, за да започне изплащането на обезщетенията за „син език“ по методология на изчисляване, съгласно наредба, според породата на животните и съответно по подадените искания към Областни дирекции по безопасност на храните. Над 1,3 милиона лева сме платили към вчера към Областни дирекции по безопасност на храните, откъдето на практика фермерите получават средствата си по подадени за тях заявления. Продължава обработката на документите, независимо от все още липсващата актуализация на бюджета за 2014 година, която се очаква да стане факт в края на месеца. Намерили сме възможности, по които при готовност на обработените документи да се извършва плащането. Наистина се надяваме до началото на декември да приключим с основните разплащания. И към момента пристигат някои единични искания, все още има такива случаи. Но на практика в началото на ноември имаше искания за около 27 хиляди животни. Това са основните документи, които трябва да се доработят и да се изплатят. Актуализацията на бюджета е много важна за животновъдите, защото тя ще даде възможността на тях да се изплатят националните доплащания на глава животно. Ние с тях проведохме Консултативен съвет вчера ли беше или завчера, вчера, в който на практика сме поставили реалните възможности за всички, които притежават животни на глава животно ще получат веднага след обнародване на актуализацията на бюджета 70% от дължимото плащане на глава животно.
Водещ: Има ли опасности от една голяма дупка в хазната заради плащанията и към глава животно и на хектар? Знаем, че в началото на годината земеделското министерство прави важни плащания, това трябва да бъде заложено и в бюджета за 2015 година.
Десислава Танева: Да. Другата голяма тема е „Бюджет 2015“. Ние, разбира се, ще настояваме и ще се борим да е възможно изплащането на директните плащания на СЕП-а на земеделските производители края на януари месец така, както беше направено края на миналата година. Но в конкретика за това ще можем да говорим, когато ни бъде представено предложението за бюджета за 2015-а.
Водещ: Ще бъдат ли запазени за следващата година ваучерите за безакцизно гориво? Това е темата, която вълнува другия голям бранш – зърнопроизводителите.
Десислава Танева: Да, но искам да кажа, че тази схема се прилага и за животновъдите и за производителите на плодове и зеленчуци. Ние сме подали такова искане или нотификацията към Министерство на финансите и очакваме отговора. Имаме уверенията, че ще се направи всичко възможно, за да се приложи и за следващата година. Но, пак казвам, всичко зависи от бюджета така, както ни бъде представен. Друга тема, която вълнува земеделските производители е предостъпения данък. Също сме подали нотификация и тя вече е изпратена в Брюксел за продължаване на тази схема за преотстъпване на 60% от корпоративния данък за инвестиции в активи, които не са подкрепени с източници, от други източници.
Водещ: Продължавате срещите с активните фермерски организации, кои са най-сериозните проблеми, които трябва да решите, извън всичко това, което изброихме до момента? Има няколко седмици до края на годината, в които активно ще се работи.

Десислава Танева: Темите са няколко. Първата, разбира се, е очаквания размер на загуба на средства по Програмата за развитие на селските райони по правилото „М+2“. Оптимистичният вариант е 90 милиона евро. И трябва да бъде направено всичко възможно да се защити оптимистичният вариант и да се направят необходимите разплащания така, че всеки от земеделските производители, които има готовност да си приключи проекта, да си подава заявление за плащане преди края на тази година, за да може да бъде разплатен, първо – и той ще е добре, второ – и ние ще загубим по-малко средства. Това важи и за общинските проекти, които са по-големи. На практика е много важно ние да имаме едни изпълнени проекти, заявки за плащане, за да можем да намалим тази загуба. Неконтрактуването на над година на договори по мерките за инвестиции в земеделски стопанства, които са по-големи проекти, и които носят изпълнение за съжаление доведе до нарушаване на ритмичността, по отношение на изпълнение на договори и разплащания и сега имаме тази оптимистична прогноза за загуба на средства. Втората важна тема е подготовката ни за кампанията следващата година от 1 март 2015 година. За първи път на практика ще се прилагат директните плащания с всичките схеми, които така по дадената концепция ще бъдат одобрени до края на годината окончателно, в окончателния вид. За първи път заявката за подпомагане съгласно последните промени в Закона за подпомагане на земеделските производители от месец май тази година ще се извършва на база на правно основание са, а няма да се представят на правно основание, когато се застъпят площите, а в същото време Министерството на земеделието и храните не е подготвило задание, няма и обявена поръчка за специализирания софтуер, т.е. независимо от това, че той го няма ние ще трябва да направим организация да изпълним закона в сроковете, както е приет и да проведем кампанията по тези правила. Предвид мерките за подкрепа на сектор животновъдство, които сме предприели като пакет. Кризата е поради няколко фактора и допуснатите болести и размерът на щетите, и отпадането на квотите за мляко от 1 април 2015 година и последиците от руското ембарго, сме предприели един пакет от мерки по отношение на сектора, които включват и законодателни инициативи и изменения на наредби относно ползването на пасищата и мерите да е за животновъдите като инструмент за подкрепа. Второ, промяна в наредбите т.нар. „ номер 26“, за улесняване достъпа на малките фермери до пазара и наредбата, която касае осигуряването на храни на детските градини и училищата, така че да получават качествена храна, по български стандарти с местни произведени свежи суровини.

Десислава Танева: Така че в този аспект това трябва да го свършим в един кратък срок. Това мисля, че е най-спешното, което трябва да направим и разбира се остава голямата тема относно липсата на сертифициращ орган за разходи, които са направени – близо 1 млрд. и 800 млн. лв. и 1,5 год. не бе направена процедура, за да избере такъв сертифициращ орган. За другата седмица е насрочено делото във ВАС, тъй като служебното правителство направи последната процедура, която в момента е в ход. Тя разбира се бе обжалвана. КЗК потвърди становището на Министерство на земеделието и храните, сега очакваме и решение на ВАС и се надяваме да приключим успешно процедурата, така че до 31 януари да бъде изготвен доклада, така е срокът, който се изисква и да не допуснем да последваща загуба на средства.

Водещ: И цялата тази работа е пряко свързана с работата на Фонд „Земеделие“. Да успокоим фермерите, че ще се избегне рискът от корупция на семейно ниво. Нещо, от което в прокуратурата работи по скандалния случай от последното ръководство на Фонд „Земеделие“, преди служебния кабинет.
Десислава Танева: Разбира се, надявам се всеки орган по веригата да си свърши работата. Вие знаете, публично известно е и аз съм го обявила, че ние ще предложим Румен Порожанов за изпълнителен директор на Фонд „Земеделие“. И съвсем отговорно мога да кажа, тъй като аз съм имала многобройни срещи със земеделските производители, че по мандата на неговото управление Фондът работеше най-прозрачно, в съответните срокове и аз поне не съм приемала публични оплаквания за система, относно искане на пари. А корупцията е страшен бич на нашето общество. Борбата с нея включва и никой от нас да не си трае, най-грубо казано. Постоянно витаят всякакви хипотези. Не, аз съм убедена, че и сегашното й ръководство, което на практика вече като политически редовен мандат в момента, ще се /…/ на Фонд „Земеделие“, ще бъде на практика прозрачно, ще работи в обществения интерес и ще бъде непримиримо към подобни практики. За това призовавам и земеделските производители. Напредъка в битката срещу корупцията включва усилията на всички страни. 
Сподели в: