Доц. Георги Костов, заместник-министър на земеделието и храните: Европа започва глобална битка с незаконната сеч
Всички фирми, които работят с дървесина, ще бъдат регистрирани, камионите ще пътуват след пуснат SMS
Георги Костов е роден на 11 април 1959 г. в София. Завършил е Висшия лесотехнически институт (сега Лесотехнически университет), София, специалност „Инженер по горско стопанство”, специализация „Екология и опазване на околната среда”. В периода 1985-1988 г. е завършил редовна аспирантура (докторантура), а през 1989 г. защитава научна степен доктор (кандидат на селскостопанските науки). От 1999-2003 г. работи като заместник-декан на Факултета по „Горско стопанство” в Лесотехнически университет. От 2003 г. е ръководител катедра „Лесовъдство” в Лесотехнически университет.
Специализирал е в Австрия, Швеция, Швейцария и Холандия. Владее английски, руски и испански език.
- Г-н Костов, на последното заседание за годината на Съвета на министрите на земеделието беше обсъждан регламент, чиято цел е да ограничи незаконната сеч в горите. Защо Европа започва подобна кампания?
- Зам.-министър Костов: Това е глобална борба срещу незаконната сеч не само в рамките в ЕС, но и за трети страни. В Общността не бива да се допуска дървесина или продукти от дървесина, които са добити чрез незаконни практики. Процедурата по изготвяне на новия регламент продължава повече от две години и вече всички страни членки се обединиха, че Евросъюзът е длъжен да излъчи много силен сигнал за подкрепа на борбата с нелегалните практики, защото 20% от въглеродните емисии се дължат на незаконно извършените дейности в горите. Чрез този регламент Европа отново поема лидерска роля.
След като документът влезе в сила, всички оператори (хората и фирмите, които секат и преработват) ще трябва да работят само с легално добита дървесина. ЕК се беше съсредоточила върху две основни предложения, които бяха обсъдени на последното за годината заседание на Съвета на министрите на земеделието. Единият подход, предложен от по-голяма част от страните, е да се извършва надлежна проверка на операторите. Това означава, че по-рисковите фирми ще бъдат проверявани по-често от специален одитен орган, който ще бъде създаден с допълнителни указания. Всъщност регламентът представлява закон, а след това има правилник за приложението му. А как точно ще става следенето, как ще се извършват проверките, това ще бъде разписано в правилника.
- Защо европейските министри не успяха да постигнат съгласие и да приемат регламента?
- Зам.-министър Костов: Някои страни, например Дания, Великобритания и обединените край тях държави от Бенелюкс поискаха да бъде въведена тотална забрана за предлагане на незаконна дървесина в ЕС. На практика трябва постоянно да се доказва произходът на дървесината дори на оператори, които са легални. Макар че всички страни бяха на позицията, че не бива да се допуска нелегалната дървесина, много от тях се обявиха срещу тоталната забрана, защото тя води до допълнителни административни тежести за бизнеса.
Германия, Австрия, Франция, Финландия, в т.ч. и България подкрепихме предложението на Съвета на министрите, че като първа стъпка е по-добре да се запази надлежната проверка. Ако обаче се установи, че механизмът не работи, тогава ще се премине към забрана. На последното заседание не бе постигнато окончателно решение по този въпрос.
Спорно беше и дали да бъдат включени всички оператори, в т.ч. и дребните собственици. Финландската делегация предложи те да бъдат изключени 100% от регламента, защото в противен случай ще бъдат натоварени допълнително.
- Какво следва за България след влизането в сила на, образно казано, новите правила?
- Зам.-министър Костов: Този регламент не е насочен толкова към държавите в ЕС, а към трети страни, които оперират с незаконна дървесина в огромни размери, например Индонезия. Но за да има равноправие, ЕС предлага това, което ще прилага към трети държави, да важи и вътре в общността. Общото мнение е, че ние имаме добри системи за мониторинг. След влизането в сила на регламента при установени незаконни практики България може да стане потърпевша и да й бъдат налагани глоби.
В крайна сметка ще бъдем принудени да наложим истинска работеща система за контрол и за отчитане на количествата дървесина. Ще се създаде национален мониторингов орган, ще има такъв и на европейско ниво. Най-вероятно тези органи ще са независими от националните законодателства. В българските закони ще има ясно разписани наказания за фирмите, които работят с незаконна дървесина.
Освен това при първото си появяване на европейския пазар всеки оператор трябва да докаже, че дървесината е с нормално качество и после да си работи спокойно до доказване на противното. На практика това означава, че всички фирми от този бранш ще бъдат регистрирани. Досега у нас все говорехме как да извадим на светло бизнеса. Държавата не може да намери много пари, за да направи сертификация, но след като бъде приет този регламент, ще имаме силата да кажем: или се регистрирайте, или идва външният мониторинг, който ще накаже не само незаконните фирми, но и България.
- В момента как се контролира незаконната сеч у нас?
- Зам.-министър Костов: Не можем да сложим полицай до всяко дърво, но трябва да установим къде отиват потоците дървесина. Поради тази причина в момента се разработва система за движението на дървения материал. Един от сериозните проблеми е, че стоката се движи с т. нар. превозни билети. Според новите правила вече ще се пътува с фактура, която е официален документ. Другият начин, който в момента разработваме, е превоз след SMS по начин, подобен на паркирането. Търговецът ще изпраща съобщение с номера на камиона и количествата, които прекарва, а контролният орган ще проверява. Вече обсъждаме варианти с мобилните оператори и след това ще обявим обществена поръчка. Настояваме също общината да не обслужва онези, които не са си платили актове за нарушения на Закона за горите.
- Понеже стана дума за Закона за горите, следват ли нови поправки или съвсем нов закон?
- Зам.-министър Костов: Аз съм се зарекъл, че няма да подпиша повече нито една поправка на този закон. Той е изменян някъде към 60 пъти. Създаден е във времето, в което у нас нямаше пазарна икономика и дори не си мечтаехме да сме членове на ЕС. Всеки се е опитвал да го прекроява като дреха по свой размер и затова се насочихме към създаването на съвсем нов закон.
Работата по изготвянето му вече е започнала, проведени са повече от 15 тематични срещи, общата визия е качена на интернет страницата на Изпълнителната агенция по горите. А в програмата на НС този закон е записан за разглеждане за месец април. В средата на следващата година очакваме той да започне да действа.
- Кои са основните промени, които ще настъпят след приемането му?
- Зам.-министър Костов: Има две фундаментални неща – първата част, която засяга всички, е съвременното разписване на отношенията на собственост. Знаете колко проблеми създадоха заменките и се наложи новото НС да приеме мораториум върху смяната на предназначението на заменените гори. Стремежът е да се стимулират онези разпоредби с горите, които не довеждат до намаляване на площта. Ако за сериозни инвестиции се налага в някакви срокове да бъдат разположени обекти върху горите, не е задължително да ги изключваме. Те ще бъдат отдадени дълго време под наем и когато тези обекти изгубят своя икономически смисъл, гората ще си бъде отново гора.
Втората част от закона засяга самата система. Ще бъдат разделени контролните от стопанските функции. Ще се създаде един независим контролен орган, който вероятно ще бъде наречен горски инспекторат и със своите поделения в страната ще извършва контрол върху горско-стопанските дейности без значение дали собствениците са държавата, общините или частни лица. И този независим орган ще бъде финансиран от бюджета. Ще бъде преструктурирана сегашната изпълнителна агенция, която ще има две дирекции – едната ще се занимава с горската политика, а друга ще е инспекторат. Държавните гори, които са 76%, се управляват от държавни горски и държавни ловни стопанства и от техния финансов резултат зависи състоянието на цялата изпълнителна агенция. Тяхната дейност ще се събере в т. нар. горски предприятия. В момента се прави анализ какъв ще е броят им. Може да са 1, 3 или 6. Те ще отчисляват за държавата печалба и дивидент. А вътрешното им управление ще се базира на досегашните тарифни такси. На практика тези предприятия ще са извън изпълнителната агенция, ще са търговски фирми към земеделското министерство.