Върни се горе

Еколозите искат планините само за себе си

 


- Г-н Найденов, не ви ли притесняват толкова много протести срещу различни ваши закони? Ето и еколозите излязоха на улицата срещу закона за горите, обвинявайки ви, че е лобистки и правен на тъмно?

 


-Протестите не ме притесняват, защото са белег за демократично управление. Не е вярно, че законът за горите е правен на тъмно,защото половин година свиквахме обществени дебати.Тук става дума за различни мнения и концепции, за които не намерихме консенсус. Признавам, че водихме разговорите в много тесен кръг представители на природозащитните организатори без истинските природолюбци, които чистосърдечно последваха призивите на еколозите да излязат на протест срещу закона.Очевидно сме допуснали грешка в комуникацията с обществото, като не сме обяснили добре намеренията си.Но както и да е - стигна се до тези протести и контрапротести.Общо взето няма консенсус за текста, който визира запазването на държавния статут на земята при застрояване за зимни курорти и писти.Но ветото на президента вече е факт.

 


-Не е ли малко комична ситуациатя правителството да моли депутатите си да върнат закон, който е предложен от него и одобрен от самите тях?Това не е ли прецедент?

 


- Не е комично, защото имахме два варианта на действие- да втвърдим позицията си, защото законът си е много добър или да последваме волята на обществото и да го върнем, за да постигнем консенсус. И при двата варианта щяха да ни обвинят- съответно в лобизъм на частни интереси или пък в пддаване на натиск.Затова избрахме да се вслушаме в съмненията на младите хора, които излязоха на улицата и да уважим ветото на президента, който по този начин доказа, че е надпартиен и върши това, за което народът го е избрал. Всяко зло за добро. Така ни се даде възможност да повторим процедурата по закона, като постигнем желания консенсус по толкова важен въпрос, който може да реши поминъка на стотици хиляди българи за поколения напред.

 


-Как го виждате този консенсус?Защото от аргументите на двете страни оставаме с впечатлението, че всяка от тях има основания, които обаче нямат пресечна точка?

 


- Ами така става, когато едната от страните може би няма за цел да постига разбирателство по спорните текстове, а да саботира обществения дебат, като го използва, за да протака закона.

 


-Казвате, че еколозите хитруват и ще протакат закона до изборите, за да остане в сегашния му вариант?

 


-Казвам, че ако еколозите не блокират работата по закона, ще се стигне до консенсус. От една стрна те основателно искат гаранции, че гората ще си остане гора и при това държавна. Това им искане обаче е заложено в закона със забрана за промяна в предназначението на земята и запазването на статута на държавен горски фонд.В същото време обаче недоволстват срещу този текст и искат планините само за себе си - с пътеки и нищо друго.

 


-Клекна ли правителството пред уличния натиск на еколозите и последователите им?

 


-Няма правителство,което ще клекне пред 2000 човека. Просто не искахме да втвърдяваме позицията си. То е ясно какво ще стане без консенсус- ще си остане сегашния вариант на закона, който е добър само за еколозите, но ощетява населението в малките общини, които са собственици на планините и природата, а нямат право да се препитават от тях. На практика най-красивите като природа общини са и най-бедните, защото нямат поминък и хората се изселват, за да не гладуват. Еколозите ще обрекат това население на безработица. Законът дава възможност за започване на точно такива процедури, с които в тези общини нещо да започне да се изгражда. Има толкова много други закони, които ограничават строителството, изсичането на горите, природните паркове. Но след като обществото има такива опасения, особено след скандалните заменки пти тройната коалиция, сега ще уважим мнението както на еколози, така и на хората по места от горските общини, за да имат най-накрая поминък. Правим го за да докажем, че няма лобизъм.

 


-Защо така упорито отричате за лобистки интереси, след като по света няма закон, с който да не са прокарани такива?

 


-Добре, има лобистки интереси! И премиерът го призна. Искаме да зашитим интересите на хората, от малките високопланински общини. Те навсякъде бедстват без основен поминък и странична дейност. Плачат и ни молят да направим нещо, за да не бягат младите по гурбет. Без устойчиво развитие на тези общини не можем да задържим младите хора в тях и ще ги обезлюдим напълно. Това са най-изостаналите икономически региони в страната. За този лобизъм става дума, а не за бизнес интереси, както се опитват да го изкарат! И понеже не можем да действаме на всяка цена, както са правили преди нас,м решихме да стопираме нещата, докато протестиращите млади хора в София разберат смисъла на закона. Те имат добра работа и бъдеще и очаквам да разберат, че връстниците им от неравностойните региони заслужават по-добра съдба.

 


-Какво ви пречеше да се съобразите с хората месец-два по-рано, за да си спестите ходенето по мъките и новите разходи?

 


-За разлика от миналите парламенти, само сегашният- с мнозинството на ГЕРБ се съобразява с общественото мнение.Останалите само гледаха от високо и нехаеха за това какво мислят хората. Сегашната ситуация е резултат точно от стремежа ни да се съобразяваме с обществото, като изготвим най-добрия и действащ закон за горите. Природозащитниците явно забравиха, че въпреки техните протести  тройната коалиция си наложи закона за заменките и прокара скандалните си сделки.Зашо еколозите не им попречиха тогава? Диалогът на правителството с обществото е по-добър от всякога и именно той е в основата за преразглеждането на определени решения.

 


-Не ви оспорват заслугите за усвояването на евросубсидиите. Какъв е балансът по отношение на членския внос, който плащаме на ЕС, и усвоените финансови помощи?

 


-Факт е, че за първи път от 2007 г. насам България стана нетен получател на средства, а не нетен платец. През всичките 6 години членският ни внос беше по-голям от парите по фондовете, които успявахме да усвоим. Горд съм, че Програмата за развитие на селските райони е първенец по усвояването на средства от съюза. Към момента от бюджет над 6,5 млрд.лв. 55 % са договорирани, а 35%- усвоени от бенефициентите. Това е най-добре работещата програма, която е с най-значим финансов ресурс, което се отразява все повече на икономиката ни. Отделно по директните плащания за фермерите усвояемостта ни достигна 99%. Това са милиарди левове всяка година, които се вливат в икономиката. Това върна неимоверно доверието на българските граждани в ЕС и оптимистите вече преобладават над евроскептиците.

 


-След толкова суша, полярни студове и проливни дъждове ще имаме ли зърно?

 


-Реколтата е доста по-добра от очакваната след тези климатични аномалии.Слава Богу, за пореден път не се оправдаха апокалиптичните прогнози на фермерите за ниски добиви. Но тяхната цел е ясна: " Бий самара, да се сети магарето". Ако сте забелязали,винаги в началото на годината и месец два преди жътва зърнопроизводителите започват да се оплакват, че реколтата е съсипана и едва ли не вещаят зърнена криза. Поне аз не си спомням през последните години да са пропуснали фазата с апокалиптичните прогнози, които разбира се никога не се случват. Игричките са им неуспешни опити за някаква манипулация на пазара, защото пшеницата е борсова стока, чиято цена завици от международните пазари. От друга страна с апокалиптичните прогнози се правят опити за натиск върху правителството да им увеличи държавните субсидии.Да, ама не става така, защото реколтата се брои, когато влезе в хамбара! Започна жътвата на ечемика и ето че добивите са много добри- 320- 330 кг. от дка. Жътвата на пшеницата тръгва тази седмица и прогнозите са за реколта от 3,8 млн. тона. За хлебния баланс ни трябват 1,5 млн. тона жито, за това мога да успокоя българите, че пшеница има достатъчно и за хляб и за износ. Да не чуе дяволът, но синоптиците прогнозират и добро време за жътва.

 


-Кой е най- големият проблем за българското земеделие?

 


-В това така наречено българско трудолюбие, което никакво вече го няма. На хората не им се работи. Защо имаме монокултурно земеделие?! Защото зърнопроизводството е най-лесно и ефективно и можеш да обработиш хиляди декари с един трактор и един комбайн. Не машини, а човешка ръка е нужна, за да отглеждаш зеленчуци и животни. Аграрните ни кадри съвсем изчезнаха. Годишно от селскостопанския институт излизат само по 20 машинни инженери, при положение че разполагаме с огромен и модерен автопак, в който са инвестирани милиарди от ЕС и държавата. Младите не искат да си цапат ръцете- предпочитат мениджъри и пиари по офисите. Ето Катар иска да изсипе в земеделието ни стотици милиони долари, но кой да ги гледа тия овце, за които катарските инвеститори така щедро искат да си платят?! Имаме всички условия за процъфтяване на животновъдството- прекрасни пасища, катарски милиони, но нямаме овчари! Имаме страхотни условия за растениевъдство, но нямаме берачи! Е какво да направим тогава?! През социализма държавата пращаше на полето учениците и студентите. А сега кой? Едни бабички останаха!
Сподели в: