18.11.2021 г.

Заместник-министър Събев: Необходими са извънредни мерки на ниво ЕС за свиневъдството

България подкрепя искането за въвеждане на спешни извънредни мерки на ниво ЕС за сектора на свинското месо. Отрасълът в страната е изправен пред сериозна криза. Месопроизводителите са в изключително трудна пазарна ситуация, повлияна от рестрикциите, свързани с ограничаването на Африканската чума по свинете (АЧС), засилените изисквания към производството в кланиците заради Ковид-19, повишените разходи за фуражи и свръхпредлагането на европейския пазар, което задържа растежа на цените. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и храните Георги Събев по време на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе в Брюксел, Белгия.

Заместник-министър Събев посочи още, че нарастването на цените на основните фуражни култури и смески е обезпокоително. Като отбеляза, че за периода януари-септември 2021 г. в страната ни се наблюдава най-голямо увеличение при цената на царевицата за зърно – с 34,6% по-висока спрямо същия период на 2020 г., следвана от фуражната пшеница с ръст от 18,7% и фуражен ечемик – с 5,4 на сто.

В рамките на заседанието, Георги Събев постави проблема със значителното повишение на разходите за производство в земеделието, и по-специално тези за горива и електроенергия. През второто тримесечие на 2021 г. цените на електроенергията и горивата, влагани в селското стопанство в България, бележат ръст от 18,5% спрямо същия период на 2020 г. „Прогнозите сочат, че през втората половина на годината този ръст ще е още по-значителен, което неминуемо ще доведе до затруднения за земеделските производители“, подчерта заместник-министърът.

Стратегията „От фермата до трапезата“ също бе част от дневния ред на срещата в Брюксел. „Цялостното влияние от нея трудно може да се оцени в пълнота, но трябва да сме сигурни, че нашите производители и рибари участват както в прилагането, така и в оформянето на целите заложени в нея. Очакваме изискванията пред европейските производители обаче да бъдат приложими и за вноса на продуктите, особено от селското стопанство и рибарство от трети страни, за да не поставят европейските производители в неравностойна конкуренция“, заяви заместник-министър Събев.

Друга тема на дискусия по време на Съвета бе и процедурата за приемане на Стратегическите планове по новата Обща селскостопанска политика (ОСП), както и функционалността на новия модел на прилагане.

В българската позиция, изразена в рамките на заседанието, бе отбелязано още, че с наближаването на срока, предвиден в проекта на основен регламент, за подаване на Стратегическите планове от държавите членки, е необходимо да се положат всички усилия от институциите на ЕС за навременно приемане на базовото законодателство за бъдещата ОСП. Също така се подчертава, че без ясна и стабилна правна рамка, държавите членки няма да могат да завършат своите Стратегически планове, което ще постави под риск продължаването на така необходимата подкрепа за сектора в тези динамични и несигурни времена. Основното притеснение на страната ни е, че времевият график за приемане на делегираните актове и актове за изпълнение към базовите регламенти и необходимостта от прилагане на разпоредбите им в Стратегическите планове, трудно ще позволи спазването на срока за предаване на плановете, 1 януари 2022 г.

Предвид важността на високите цели на ЕС, заложени в Зелената сделка и очакванията всички сектори на икономиката да допринасят за тяхното постигане, в Стратегическите планове по ОСП следва да бъде достатъчно държавите членки да представят качествена, наративна информация относно приноса на сектора на земеделието за постигане на екологичните и климатични цели на Съюза.

Новини