Ямболска област е разположена в Югоизточната част на Република България. Тя обхваща територия от 3 355,5 кв. км., заема 3.1 % от площта на страната и се нарежда към средните по територия области. На север Ямболска област граничи със Сливенска област, на изток – с Бургаска, а на запад с Хасковска област. Южната граница на Ямболска област съвпада с държавната граница на Република България с Република Турция и следва Дервентските възвишения.
        В структурата на поземления фонд на областта преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 76.9 % от цялата й територия. Горският фонд обхваща 15.5 % от областта. Тъй като земеделските земи заемат по-голяма част от територията на областта, горските ресурси са ограничени. Представени са от храстови екосистеми, които са формирани от благун, цер, келяв габър, драка и др. По поречието на р.Тунджа са запазени лонгозни крайречни гори, наречени “Ормани”. “Горна Топчия”, “Долна Топчия” и “Балабана” са обявени за резервати, с цел запазване на природните дадености в тях. Освен горската, разнообразна е и тревистата растителност. Блатното кокиче, което е с по-голямо стопанско значение, се среща и в други защитени местностти - “Ормана”, “Блатото”. Животинският свят е също многообразен. Срещат се Колхидски фазан, Сива, Малка бяла нощна и Гривеста чапла, Блестящия ибис и Лопатара.
        Разнообразието в релефа на областта в съчетание с почвено-климатичните условия, са добра предпоставка за развитието на редица стопански дейности - селскостопанска, хранително - вкусова и други. Климатичните условия и натрупания производствен опит създават отлични предпоставки за ускорено развитие на лозарството и увеличаване дела на обработваемите площи с лозови насаждения.
Селското стопанство в района разполага с благоприятни природни условия и ресурси. Равнинно-хълмистият релеф, плодородните черноземни смолници, канелени горски и алувиално-ливадни почви, значителните водни ресурси за напояване, високите летни температури и мекият климат са подходяща предпоставка за интензивно развитие на земеделито чрез механизирана обработка на земята, изграждане на големи масиви от еднородни култури и напоителни системи.
        Растениевъдство: Характерно е производството главно на пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, които заемат 50-60 % от обработваемите земеделски земи. В последните години нараства размерът на площите с тютюн; развива се производството на билки и оранжерийното отглеждане на зеленчуци и такива, които не са традиционни за България, например – “Оранжерии-Веселиново” ООД отглеждат аспержи на 245 дка, а “Ивекс-ком” ООД- на 152 дка. Готовата продукция се изнася в ЕС. Има тенденция за увеличаване на площите, засяти с кориандър, като те заемат около 10 % от обработваемите земи. По-голямата част от лозовите масиви са съсредоточени главно в района на община Стралджа и по-малко в останалите общини. Зеленчуци се произвеждат главно в околностите на град Ямбол и близките села. Промишлено производство на зеленчуци от рода на домати и пипер има главно в град Стралджа и село Зимница поради наличието на поливни площи влизащи от системата “Средна Тунджа”, която ползва вода от язовир “Жребчево”.
        Животновъдство: В област Ямбол се намира най-голямото поголовие на Българско кафяво говедо. Това е една от най-продуктивните породи за мляко адаптирани към местните условия. В контролираните стада на земеделски кооперации и частни стопани средната млечност на кравите е 5000 – 6000 л. за лактация. Овцевъдството също е развито на терито-рията на областта. Поголовието варира между 65 и 73 хил. бр. Породният състав е предимно месни кръстоски. Средната млечност на овцете-майки за областта е 46 литра.
        На територията на област Ямбол се отглеждат около 32 хил. кози, предимно по 2-3 бр. в стопанство. Породният състав, както при овцете, също е разнообразен и е главно местни кръстоски. Няма контолирани стада и не се води селекция и подбор.
Свиневъдството е добре развито поради наличието на традиции в местното население и на “Репродуктор по свиневъдство” с. Калчево. Птицевъдството е развито в няколко направления, а именно: 
        В с. Окоп, общ. Тунджа, се намира птицекланица на фирма “Агрикол” по стандарти на ЕС, специализирана за клане на птици за гъши дроб и субпродукти. Основният продукт е предназначен главно за експорт в ЕС.
        Птицевъдство - яйценосно направление, е развито главно в дребни ферми с 1000-2000 бр. птици.
        Бройлерното направление се развива също в дребни ферми, като броят им сезонно варира и е от порядъка на 100 - 115 хил. бр. Традиция е населението да отглежда пуйки, гъски и патици там, където има водни площи.
        В последните години в област Ямбол ентусиасти фермери започнаха да отглеждат щрауси, като имаше момент, в който техният брой достигна около 60 броя. 
        Пчеларството в региона е с много стари традиции. Наличието на медоносни култури и растения са предпоставка на развитието му. В настоящия момент броят на пчелните семейства в областта е около 27 хил. 
        Област Ямбол е една от най-богатите области в България с наличието на микроязовири, сумарната площ на които е от порядъка на 40 хил. дка. Географското разположение, слънцегреенето, средногодишните температури, въздушните течения, кислородното съдържание на водата и проточността на водоемите са много добри условия за развитието на рибовъдството.