Хилядолетна е историята на град Плевен, творена от различни племена и народи, обитавали територията и околността му. Най-ранните данни за човешки живот и дейност се отнасят към края нановокаменната епоха - V хилядолетие пр.н.е., когато тук са живели земеделско-скотовъдни племена. През ІІ - І хилядолетие пр.н.е. в местността Кайлъка съществуват селища от бронзовата и желязната епоха, а през І хилядолетие пр.н.е. - тракийско поселение, където по-късно римляните основават пътна станция и крепост Сторгозия. Името на града става световноизвестно по време на Руско- турската война от 1877-1878 година. На 10 декември 1877 година с освобождението на Плевен се решава победният изход на войната. Печатът в цяла Европа отразява това събитие, а признателният български народ издига много паметници на признателност към героите на плевенската епопея. Плевен е съхранил културно-историческото си наследство в много музеи, паметници, костници и в уникалната за България панорама "Плевенска епопея 1877". Известен е като град на музеите. Плевенският физикогеографски район заема част от средната подобласт на Дунавската хълмиста равнина. Плевен е разположен в самото сърце на Мизия в земеделски район, ограден от невисоки варовикови хълмове. Неговото централно разположение в Северна България определя значението му като крупен административен, икономически, политически, културен и транспортен център. Градът се намира на 170 км от столицата София, на 320 км от черноморския бряг, на 50 км от река Дунав, на 130 км от Дунав мост и на около 70 км от Стара планина. Главен стопански, административен, търговски и културен център на Плевенска област е гр. Плевен - център, седалище на община с 24 съставни селища. Разположен край р. Тученица, десен приток на р. Вит, в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на височина 100 - 160 м над морското ниво.
Климат - умерено-континентален, характеризиращ се с горещо, сухо лято и студена зима. Средно- годишна температура - 11 - 12 С, като минимумите са през м. януари, а максимумите - през юли. В гр. Плевен се отчитат най-големите годишни температурни амплитуди за България - над 25 С. През лятото са типични гръмотевичните бури и поройните валежи, като средно-годишно валежите са около 600 мм/кв.м с летен валежен максимум през м. юни и зимен валежен минимум през м. февруари. Характерно за района е, че е един от най-градобитните в Северна България. Територията на Плевенска област заема площ от 4 655 224 дка. Структурата на територията по начин на ползване според Баланса на територията на България към 31.12.2000 г. е следната :

Земеделски територии   -   3791859 дка
Горски територии   -   434294 дка
Нас. места и др. урбан. територии   -   219452 дка
Водни течения и водни площи   -   153537 дка
Територии за добив на пол. изкопаеми   -   25716 дка
Територии за транспорт и инфраструктура   -   28466 дка

Земеделски територии.
Прави впечатление големия дял на земеделските територии – 81.5% при средно за страната 57,4 %. Поземлените ресурси и плодородието на почвите са фактор с голямо значение за развитието на областта, която има подчертано селскостопански характер. Обработваемата земя заема 3 542 774 дка или 93,43% от земеделските територии, което е много висок процент в сравнение със средното за страната – 78,1 %.

Горски територии.
Много малък е делът на горските територии – само 10% при средно за страната 33,4%. Само в община Червен бряг делът на горските територии е сравнително по-голям – 17%. Ниската степен на лесистост създава проблеми с микроклимата и с поддържането на екологичното равновесие. Увеличаването на горските насаждения главно край населените места, реките, транспортните направления и водните площи трябва да бъде важна стратегическа задача в далеко-перспективния период.