Правила относно ограничаване на нелоялните търговски практики във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти
При съвременната селскостопанска политика доброто управление на веригата за доставка на храни придобива все по-голямо значение за участващите в нея субекти, особено за земеделските производители, които като цяло са в по-слаба позиция за договаряне сравнение с останалите участници и са застрашени от нелоялни търговски практики (НТП).
В тази връзка през април 2019 г. беше приета Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (Директива (ЕС) 2019/633).
Директива (ЕС) 2019/633 е насочена към преодоляването на значителните дисбаланси в преговорната позиция между доставчици и купувачи на селскостопански и хранителни продукти. Тези дисбаланси могат да доведат до нелоялни търговски практики, когато по-големи и по-мощни търговски партньори се опитват да налагат определени споразумения, които са в тяхна полза при сделки за продажба на храни и селскостопанска продукция. За постигането на посочените цели Директивата предвижда мерки за защита на операторите по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. По-конкретно мерките са насочени към защита на операторите (доставчици), които са в по-слаба преговорна позиция и се прилагат спрямо търговското поведение на операторите (купувачи), които са в по-силна позиция в тази верига. Целите на директивата са, от една страна, защита на селскостопанското производство, което е особено несигурен отрасъл, поради зависимостта си от биологични процеси и от метеорологичните условия, както и поради факта, че селскостопанските продукти в по-голямата си част са нетрайни или със сезонен характер. От друга страна, директивата цели да защити селскостопанските производители и доставчиците на храни от по-мощните търговски оператори – купувачи на тези продукти.
Директивата за първи път установява хармонизирана защита на доставчиците на ниво ЕС. Тя не забранява нелоялните търговски практики като цяло, а включва онези практики, които са идентифицирани като най-вредни. В нея са посочени специфични нелоялни търговски практики, групирани най-общо в „черен списък“ и „сив списък“. Докато нелоялните търговски практики, включени в „черния“ списък са забранени, независимо от обстоятелствата, то тези от „сивия списък“ са позволени, ако доставчикът и купувачът се договорят за тях предварително по ясен и недвусмислен начин.
Разпоредбите относно „черните“ нелоялни търговски практики гарантират, че на земеделските стопани ще се плаща навреме, че няма да се отменят поръчките им в кратък срок. Доставчиците могат да поискат писмен договор, по който не може да се прави едностранна промяна от страна на купувача. Забранено е също така от доставчиците да се иска да заплащат разходи, които не са свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти, както и при влошаване на тяхното качество, след като вече са продадени и доставени на купувача. Купувачът не може да заплашва доставчиците с търговско възмездие, когато те подават жалби, нито да използва неправомерно или да разкрива техни търговски тайни (чл. 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/633).
„Сивите“ практики засягат дейностите по промоция, маркетинг и реклама, за които купувачът предлага определени услуги на доставчика, за да популяризира по-добре своя продукт, но очаква доставчикът да поеме част от разходите без това да е изрично регламентирано в договор. Към тези нелоялни търговски практики се отнасят също връщането на непродадени от купувача продукти без да е заплатил за тях или тяхното изхвърляне, таксуване на доставчика като условие за складиране, излагане или предлагане на неговите продукти, плащане за оборудването на помещенията, използвани за продажбата на неговите стоки (чл. 3, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/633).
Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), обнародван в ДВ бр. 17 от 26.02.2021 г., транспонира разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/633 в българското законодателство. Създадена е изцяло нова Глава VII „б“ „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“, а досегашната Глава VII „а“ „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“ е отменена. Законът транспонира директивата в пълен обем, но за да се осигури по-високо ниво на защита, са въведени по-строги правила в съответствие с чл. 9 от директивата.
Предвидени са две групи забрани за нелоялни търговски практики (НТП) – абсолютни забрани („черни практики“) и относителни забрани („сиви практики“). Към посочените в Директива (ЕС) 2019/633 нелоялни търговски практики са добавени 3 (три) „черни практики“ и 2 (две) „сиви практики“, които са в съответствие с установените от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) до момента нелоялни практики и касаят отношенията между икономически субекти, участващи във веригата на доставки на селскостопански продукти и хранителни продукти.
„Черните практики“, регламентирани в чл. 37б от ЗЗК, които надхвърлят обхвата на директивата, са:
- забрана и ограничение от купувача до доставчика да предостави по-добри условия за трети страни;
- забрана и ограничение от купувача на доставчика да предлага или закупува стоки на или от трети страни;
- едностранно прекратяване на договор без предизвестие.
Допълнителните 2 "сиви практики" са добавени в Условните забрани в чл. 37в от ЗЗК и касаят:
- искане от купувача към доставчика да заплати транспортни и/или логистични разходи между доставчика и купувач;
- искане от купувача за намаляване на цените на продуктите със задна дата.
В ЗЗК също така са определени по-строги правила по отношение на срока на плащане - 30 дни за доставка както при договори за редовна доставка на нетрайни и други селскостопански и хранителни продукти, така и по договори, за които не са предвидени условия за редовна доставка. Директивата предвижда 30 дни срок за плащане за нетрайни селскостопански и хранителни продукти, но 60 дни срок за плащане за други селскостопански и хранителни продукти.
Комисията за защита на конкуренцията е определена за правоприлагащ орган по смисъла на Директива (ЕС) 2019/633, който ще следи за прилагане на разпоредбите относно НТП по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.
Прилагането на разпоредбите на новата Глава VII „б“ на ЗЗК влезе в сила на 1 ноември 2021 г. и ще бъде от полза за всички земеделски производители, вкл. организациите на производителите, както и за преработвателите в сектора на селското стопанство. Всички заинтересовани страни могат да подават сигнали в КЗК при проява на нелоялни търговски практики от страна на купувачи на селскостопански и хранителни продукти (https://www.cpc.bg/Competence/ProhibitedCommercialPracticesDescription.aspx).
