Водещ: „Тази сутрин“ продължава, казах ви и темата преди малко. С министър Десислава Танева ще разговаряме за това дали е овладяна чумата по свинете и другите мерки, които ще бъдат предприети през тази година за борба с градушките, защото знаете, че миналата година имаше изключително много проблеми. Добро утро, казвам на Десислава Танева сега.
Десислава Танева: Добро утро, добро утро и на зрителите на бТВ.
Водещ: И в бТВ Новините, обаче, почти всеки ден коментираме коронавируса – внасяме ли хранителни продукти от Китай? Имате ли такава информация и изобщо възможно ли е нещо да бъде пренесено по този начин?
Десислава Танева: Разбира се, че има статистика, има официална информация много точно могат да бъдат дадени данни за търговията с Китай. Има такава търговия, по отношение на храните обичайно се внасят по-скоро екзотични подправки по отношение на китайската кухня, която така или иначе в целия свят има съответни точки за хранене – ресторанти или друг тип хранителни заведения. Но в това отношение мисля, че няма място в никакъв случай за паника, ако се спазват обичайните правила за хигиена, за контрол няма абсолютно никакъв проблем по отношение на риск. Освен това какъвто и тип храна или суровина за храна, за приготвяне на храна да се внася тя минава твърде дълго време от точката, от която е тръгнала – време, в което дори да има хипотеза за наличие на вирус той вече няма как да просъществува за това време.
Водещ: Говорили сме, мисля, че беше в рамките на 14 дни, обикновено тези пратки дори с кораби пътуват много по-дълго време и няма как да се пренесе.
Десислава Танева: Да. С каквото и транспортно средство да е, по всичко, което знаем за коронавируса и мерките, които са взети няма как да оцелее вируса в храната доставена от там. Така че, в това отношение няма притеснение.
Водещ: Добре, миналата година, обаче, мина под знака на африканската чума по свинете – можем ли да кажем, че в момента ситуацията е овладяна на територията на България?
Десислава Танева: Да, миналата година това беше темата в нашия сектор, за съжаление без значение за това, което прави както в Европа така и у нас, така и в света смятам, че и тази година ще мине под този знак в сектора по много причини и по всички данни към настоящият момент. В България мога да кажа, че чисто статистически всеки може да направи извод, че ситуацията е овладяна, бих казала по-скоро, че ситуацията е контролирана, защото вирусът има своето развитие. Мога да кажа, че той е в по-скоро пик, примерно в популацията на дивите свине, смятам, че ние сме в ситуация наистина на пик на африканската чума по свинете.
Водещ: Но контролирана, така да разбираме?
Десислава Танева: Да, взети са всички мерки. Всеки знае какво трябва да прави. Отделен е въпросът – всеки, който се засяга от тази тема до колко изпълнява всичките си задължения, които трябва да изпълни, а в това има пропуски. Но има система, имаме изградена система, по която има правила как да минимизираме щетите от заболяването АЧС в дивата свиня, ако в началото на ловния сезон. Започнахме с две проби – положителни при 2000 бройки обстрел, това представляваше 0.01% заразени свине от обстреляните, сега стигаме 10%.
Водещ: Което означава много по-висок ръст?
Десислава Танева: Да, вирусът се развива, дивата свиня ще се депопулира и от самата болест. Целта на удължаването на срока за лов на дива свиня беше не да удължим времето, в което общността на ловците може да ходи на лов и да има удоволствие, а да депопулираме с обстрел дивата свиня, за да намалим щетите от разпространението на АЧС в Европа, в света. И за 2019 г. имаме значително увеличение и на огнища и на засегнати свине – в света са над 10 милиона броя домашни свине.
Водещ: Засегнати?
Десислава Танева: Да.
Водещ: Добре, казахте преди малко статистика, но колко прасета са унищожени до момента от големите свинеферми с гигантското загробване, на което станахме свидетели?
Десислава Танева: Гигантско е, защото е гигантски размерът на обекта, който е бил засегнат.
Водещ: Да.
Десислава Танева: В България засегнати от началото, от откриването 2018 г. на първото огнище са 203 000 броя домашни свине, по броя на свинете-майки – това представлява около 15% от поголовието в страната. Това са статистическите данни. Най-много огнища бяха регистрирани, 28 на брой, юли 2019 г., когато беше пикът, когато съм била пак във вашето студио. Между другото имах възможността от вашето студио да обяснявам какво е АЧС. Този период го минахме, мисля че обществото е запознато с това.
Водещ: И с мерките, защото хората бяха наистина много притеснени. Сега има ли активни огнища на територията на България? Казвате че се контролира всичко, но.
Десислава Танева: Сега няма. След юли месец влязохме в ритъм на поне две огнища на месечно. Месец януари, за мен беше най-неприятният случай, два индустриални обекта бяха поразени от вируса. Единият от тях, те бяха на практика на един собственик и са на един собственик, беше и се намираше в природния резерват „Паламара“, пълен с диви свине заразени.
Водещ: Именно заради това.
Десислава Танева: Затова казвам колко е важна депопулацията.
Водещ: Вие казахте обаче, споменахте за участието си през лятото помня го, защото призовахте хората. Явно са ви чули от телевизионния екран, но до този момент къде срещнахте най-голяма съпротива при стопаните.
Десислава Танева: Съпротива на всички промени винаги има, но как аз не мога да употребя думата съпротива, защото хората не знаеха какво представлява африканската чума по свинете. Най-много с хората, които живеят на село и отглеждат свине за лични нужди, това беше най-голямото неразбиране и така най-негативната емоция. Въпреки всичко хората ни послушаха, вслушаха се в нашите препоръки и изпълниха всички дейности.
Водещ: Тези хора ли бяха причината, като че ли те бяха нарочени отглеждането на прасета тип „заден двор“ или другите, които твърдяха, че отглеждат прасета тип „заден двор“, но ги използваха и за продажба с марки и разпространение на малките.
Десислава Танева: За това говорим, че става въпрос за нерегламентирано отглеждане на домашни свине, които са за търговски цели, не само за лични нужди, каквато масова практика установихме. Искам много ясно да заявя, ние изпълняваме всичко, което казахме края на лятото, когато видяхме всички грешки, пропуски и надградихме системата в посока биосигурност и контрол. На никой нищо не се забранява да прави, то трябва обаче да се прави по правила за биосигурност, възможност за превенция и контрол. Наредба 44, измененията края на февруари е обнародвана. Тя е в сила, тя дава регулацията, рамката, която всеки за лични нужди може да отглежда вид животно, включително и домашни свине, включително и сега. С регистрация, с произход само за угояване, само за лични нужди, които трябва да останат в стопанство.
Водещ: За да приключим тази тема, хората, които трябваше да заколят прасетата си посред лятото кога ще могат отново да отглеждат прасета в задния двор?
Десислава Танева: Когато имат съответно поет ангажимент срещу получената финансова подкрепа. Мисля че беше до края на лятото, време достатъчно за Коледа, както е български обичаи да го направят, както винаги досега, защото сегашните породи домашни свине на практика се угояват за 100 дни.
Водещ: Така че от лятото до Коледа да остане достатъчно време.
Десислава Танева: Да, те имат това право. За всички, които получиха финансова подкрепа и стимул за прочистването на личните си стопанства. И могат да го направят по условията на Наредба 44, оградени в никакъв случай до свободно движещи се животни не може да има. Оградение с условия за съхранение на фураж и елементарни хигиенни навици, по отношение на дезинфекцирането на работното облекло. Това са нормални неща, които зависят от нас като поведение.
Водещ: На които ние трябва да свикнем и да възпитаме, защото до този момент няма правила.
Десислава Танева: Единственото ни спасение от щетите е изпълняването на всички тези мерки, до които е стигнала световната наука по самосъзнание. Не защото някой ще влезе и ще ни контролира, а защото така ще опазим и себе си и популацията като цяло. Но, ние се развиваме така че може би това са нормални процеси на израстване.
Водещ: Добре, и още нещо много важно за хората, защото миналата година беше богата откъм градушки обаче също. През май миналата година градушка удари много села и области в Сливен, бяха унищожени хиляди декари, стопаните разчитаха с обезщетенията от държавата да компенсират загубите. Дали това се случи, вижте историята на семейство Колеви от новозагорското село Съдиево.
Репортер – сем. Колеви
Водещ: Кървав труд е наистина, защото една градушка може да унищожи всичко за годината, което си подготвил. Повече инвестиции в площадките, които съществуват в момента, повече площадки или една нова идея се прокрадна миналата година отново заради градушките самолети, които да развиват градовите зърна в облаците.
Десислава Танева: Да, земеделието затова е на много тежък труд, както и всеки бизнес. Тук си под небето, под слънцето и зависиш от природата. Да, дано Господ е с нас, но климатичните изменения дават своето отражение върху тези процеси. Докъде стигнахме с тази идея. Всичко, което правим в тази посока наистина го правим в диалог с неправителствения сектор земеделието. За съжаление той невинаги е успешен, както и случая с противоградовата защита. От 2016 г. тръгнахме с идеята за национална противоградова защита във връзка с увеличаването на интензитета на тези събития. Като Изпълнителна агенция за борба с градушките тръгна с проект в две посоки в Южна България разширяване на обхвата със защита с противоградови ракети. Отворихме нови пунктове, като рекапитулация защитената територия се увеличи с близо 5 млн. дка. От 13 на 18 млн. дка заедно с необработваемите от 17 до 22 млн. дка, като цифри все пак да се знае. В Северна България започна процедура от 2016 г. до сега последователно без допълнително целево финансиране. Много е важно това да го кажа, защото това показва как се управлява Агенцията, много компетентно и много щадящо. Мога да кажа, че ние очакваме и сме в края на процедурата за пускането в експлоатация на радар в Шумен за противоградова защита по самолетен способ. Ако имахме в момента готовност за финансирането, за оперативни разходи на тази система ние сме готови за национално покритие. То на практика е изградено.
Водещ: Национално покритие със самолетния способ така ли?
Десислава Танева: Със самолетния способ в Северна България, да. Върви процедурата и ние очакваме..
Водещ: Има много големи области, които не са защитени
Десислава Танева: Те не са покрити. Вече могат да бъдат защитени, след два месеца се очаква. Тъй като процедурата административно е доста тежка, очакваме да получим разрешение да влезе това в експлоатация.
Водещ: Там през годините не е имало изградени площадки, така да кажем.
Десислава Танева: Не, не, не.
Водещ: По-ефективен ли е този метод със самолетите?
Десислава Танева: Затова може да говорите и със специалисти. Да, по-ефективен е от гледна точка на това, че обработката на облака става съвсем в началото, на зараждането му, а не постфактум и не на място, в което попада под обхвата на ракетната площадка. По тази логика тук може да имаме по-голям ефект. Искам да кажа, че всичко това можеше и да функционира от тази година ако със земеделските производители бяхме постигнали консенсус по законопроекта, който беше входиран в края на 2018 г. или 2019 г. началото за борба с климатичните изменения, с градушките. Там земеделските производители задължително трябваше да внасят вноски и да получават компенсация. Националната асоциация на зърнопроизводителите на практика обяви стачна готовност. Ако това се приема отказаха да плащат и продължихме разговорите, включително и проучването на практиките в други страни. След много разговори отново с тях, ние решихме и обявихме следния проект, по който в момента се работи. Създаването на взаимоспомагателен фонд за обезщетения от климатични събития към Разплащателна агенция кредитиран, доброволен. Това беше основна претенция на зърнопроизводителите в България, те отказаха да плащат такава такса за всички земи, които ползват. Доброволен, с доброволни вноски, като и това беше нашата цел, по програмата за развитие на селските райони и ЕС предоставя средства за управление на риска. Ние не ги ползвахме досега и ги прехвърляхме, защото нямахме годен бенефициент. С този взаимоспомагателен фонд ние ще може да ги ползваме, планираме това да го нотифицираме, тъй като има преходен период. За да продължи да работи системата трябва да можем.
Водещ: Че трябва да се създаде този фонд, да кажем накратко, за да могат да се използват парите.
Десислава Танева: Тази година ще го създадем, те ще са доброволни. С тези средства от Европа ние ще компенсираме земеделските производители. Само този, който участва доброволно. Двете държавни помощи, които до момента прилагахме, хората и земеделците, които видяхме тук, са на практика бенефициенти по тази държавна помощ за обезщетения. Нея ще я прилагаме само през този взаимоспомагателен фонд и от нея ще могат да се ползват земеделски производители, които с доброволни вноски участват в този фонд.
Водещ: Всички останали няма да се ползват от тази компенсация?
Десислава Танева: Не, защото ние трябва да продължим да развиваме подобна система. В Унгария работи такъв фонд от 10 години, от повече от 10 даже. Тръгва като доброволен, тръгва за градушка. Вече разработват система за обезщение за суша, а ние тръгваме сега. това, което направихме ние през 2019 г. е, че за първи път платихме обезщетенията веднага, в една и съща година, даже платихме и тези от 2018 г.
Водещ: Казвате обаче и за суша говорите и за климатичните проблеми. Сега на фона на част от празните язовири, които показваме в състояние ли са напоителните системи да осигурят поливния сезон за 2020 г.
Десислава Танева: Да, вероятно това определение донякъде е вярно. Факт е, че годината, която мина е суха година.
Водещ: С по-малко валежи беше със сигурност зимата.
Десислава Танева: С по-малко валежи, нормално е нивата на язовирите да не могат да стигнат обичайните си нива за този месец. Мога да кажа, че напоителни системи, оператора в нашата система, който оперира 21 значими комплексни язовира, които служат за напояване. Нивата им са в много по-малък процент по-ниски от миналогодишните. Категорично, с едно изречение мога да кажа, че поливният сезон е осигурен. Да не говорим, че в момента валят дъждове. Да благодарим на Господ, както се казва, че ни чу или че ни пожали, включително и прогнозите. Но дори да нямаше поливния сезон е осигурен. Положителното е, че имаме заявени повече площи за поливане, като в някои райони, там където обикновено и малина се отглежда, ще ни е с най-много усилия. Има почти двойно заявени площи и на заявените и увеличени площи ние сме в състояние да осигурим водата в рамките на обемите, които са заявени за този сезон. И то без промени.
Водещ: Добре. Коментираме това, че конкретно яз. Бебреш като имаше риск, или поне такъв риск за него се говореше преди около месец за водата, която стига за питейни нужди на Ботевград, но този язовир не се ли използва преди всичко, или не е ли направен за промишлени нужди и напоителни нужди? Премиерът ви възложи да правите проверка, какво показа тя?
Десислава Танева: Веднага тогава направихме проверка с комисия. Истината е, че и в предходни месеци такива проверки са правени, правени са констатации, които от напоителни системи, които са изпращане до ВиК оператора, чието задължение на практика е подаването на вода за населението със съответното качество. В този смисъл мога да кажа, че „Напоителни системи“ е изпълнила изцяло задълженията си.
Водещ: А имало ли е, тъй като министър-председателят ви е казал да проверите дали местният ВЕЦ Бебреш работи извън обхвата на своето разрешително?
Десислава Танева: Не, на тази проверка, която се направи ние направихме с комисия такива данни не бяха установени, но въпреки всичко беше затапен тръбопровод, който има хипотеза, че може да се отведе вода по него.
Водещ: Това някакъв таен водопровод ли е?
Десислава Танева: Не, не.
Водещ: Или това е водопроводът, който отклонява водата към местният ВЕЦ?
Десислава Танева: Не, не част от мрежата. И то в състоянието, в което е няма възможност за такова отклонение, но по повод съмнения, които в обществото е имало нямаше установени такива нарушения. Категорично, даже бяха дадени конкретни цифри за подаваната вода. Ние изпълняваме всичко, което ни се даде като нареждане за водоподаване.
Водещ: Включително и за тока, който би трябвало да е.
Десислава Танева: Да, в част от язовирите, примерно „Жребчево“, винаги има тема, особено по поливния сезон – какви водни обеми трябва да се подават за ВЕЦ-овете. Аз, категорично заявявам, че нашият първи интерес е осигуряването на вода за поливния сезон при земеделските производители това ще бъде направено, гарантирано за този сезон при същите условия на подаване, като цени и като вид договори. Те са твърде гъвкави, за да удовлетворим и необходимостите на земеделците.
Водещ: Добре, много благодаря за това интервю на земеделският министър Десислава Танева.