Водещ: Какво ядем, какъв хляб ядем, какво има в месото, което консумираме, изобщо какво ядем и кой ще контролира, ако то е нещо нередно или пречи на здравето ни. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ни е на гости с уговорката, че на края на разговора ще го питаме и за проблема с популацията на бездомните кучета, защото в предишното си качество, като шеф на „Екоравновесие”, беше такава задачата му, да се преборите с това. Добро утро.
Мирослав Найденов: Добро утро.
Водещ: Нека първо да започнем с хляба. Казвате, че ядем най-лошия хляб, защо?
Мирослав Найденов: Ядем най-лошия хляб първо, защото ядем хляб не от хлебна, а от фуражна пшеница.
Водещ: Това сигурно ли е, доказано ли е, защото от РИОКОЗ казаха, че не било вярно, много си било качествено брашното?
Мирослав Найденов: От РИОКОЗ точно след 3-4 дни ще минат към Министерство на земеделието и храните и тогава аз ще ви кажа официално.
Водещ: Те излъгаха ли?
Мирослав Найденов: Няма да го коментирам, но на всички ни е ясно, че ние ядем в момента най-некачествения хляб в Европа. Защото първо ядем хляб от нискокачествена пшеница, която, за да бъде подобрена, се използват подобрители. Това са вещества, които подобряват качеството, оцветители, сол, стабилизатори, да не ги изреждам всичките, че няма да ни стигне време.
Водещ: ”Хляб за прасета” - такова заглавие имаше преди време - вярно ли е това?
Мирослав Найденов: Ще ви кажа, аз съм на 41 години и в моето детство си спомням, че с черния хляб хранеха прасетата. Но черният хляб от тогава беше по-качествен от черния хляб днес, защото онзи беше черен хляб, а сегашният не е черен. Знам, че ще се опитат да ме опровергаят хлебопроизводителите. Аз ги каня още другата седмица, използвам вашия ефир да съобщя, че с комисаря по здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали в четвъртък ще дадем старта на Агенцията по храните, тъй като в сряда приемаме нейния устройствен правилник на Министерски съвет.
Водещ: Която ще контролира качеството на храната, което е чудесно.
Мирослав Найденов: Не само качеството, а и безопасността. По цялата верига ще контролираме всичко. Ясно е на всички, че ние ядем не само най-некачествения хляб.
Водещ: Защо да е ясно, нали излязоха от РИОКОЗ, доктор беше при нас в студиото и каза, че това не било вярно - каквото пишело на етикета, такова било съдържанието – спокойно?
Мирослав Найденов: Аз имам друго мнение. Мисля, че това мнение съвпада с общественото мнение.
Водещ: Но то трябва да бъде подкрепено с факти, защото много неща можем да си мислим, но ако нямаме факти.
Мирослав Найденов: Да и за това ще направим още другата седмица, ще ги поканя, за да направим простичките стандарти за хляба, този хляб, който ядяхме преди 20 години.
Водещ: Колко стандарта ще има?
Мирослав Найденов: Те да кажат. Имаше едно време три стандарта – Бял, Добруджа и Черен – но ядяхме наистина прекрасен хляб. Сега имаме над 30 вида хляб.
Водещ: Това изследване на РИОКОЗ поръчково ли е било? Питам ви много сериозно, защото ние дадохме трибуна от нашия ефир на РИОКОЗ, които казаха, че поръчаната от вашето министерство проверка показва, че няма отклонения, обявени пък от потребителите. Ако не е било вярно, ние сме дълбоко смутени, че сме огласили едно спокойствие.
Мирослав Найденов: Искам да ви кажа и го казвам официално – имаме проблеми с хляба, с качеството на хляба и за това трябва да сложим ред и стандарти при хляба, за да имат хората право на избор. Днес много хора, поради различни причини, някои заради диети не консумират хляб. Хлябът е един пълноценен продукт, който трябва да присъства на нашата трапеза, но истинският, насъщният хляб, този, който се прави от висококачествена пшеница без добавки, подсладители, соли, стабилизатори и т.н. Нормално е денят на нашите деца да започва с една филия хляб, намазана, ето защо хлябът е важен и за това ние ще върнем качествения хляб.
Водещ: Какво, т.е. ще чакаме поредно изследване, което да докаже или да отхвърли лошото качество на българския хляб, така ли?
Мирослав Найденов: Всеки може да поръча изследване и всеки може по някакъв начин да го интерпретира така, че да му е угодно.
Водещ: РИОКОЗ може ли да интерпретира по неугоден за потребителите начин едно изследване?
Мирослав Найденов: РИОКОЗ може да изследва нещо, което му е занесено по някакъв начин. Ще ви дам един пример, който е важен. Когато се изследваше млякото за категория, бяха решили тогава ветеринарните власти, в която система и аз работех, че производителите трябва да носят млякото на изследване в лабораторията. И знаете ли какви резултати имахме? Имахме резултати, в които не можехме да намерим нито един микроорганизъм, защото те просто го варяха преди да го донесат. За това нека когато заработи агенцията, още 3 дни останаха, чакахме толкова, след 3 дни ще има система, която да не позволява някой да носи нещо за изследване, че да излезе такъв резултат.
Водещ: И какво? На случаен принцип отиват служителите на агенцията, избират 5-6 продукта и изследват?
Мирослав Найденов: Да, има система за оценка на риска, анализи.
Водещ: По друг начин ще се взимат пробите.
Мирослав Найденов: Да и тогава ще говорим. Аз мисля, че и на нас ни е ясно, а и на вашите зрители, че хлябът, който ядем днес, не е този, който заслужаваме ние и нашите деца. За това нека да направим стандартите, ще ги направим с производителите и тогава ще дадем правото на избор, които искат, да избират между произвежданите видове хляб.
Водещ: Това е масовият хляб, а тези, които имат претенция да са диетични, с фибри, със сериозно количество ръж?
Мирослав Найденов: Там темата е друга.
Водещ: Каква е там темата?
Мирослав Найденов: Там наистина, когато е диетичен хляб, той има отношение към нашето здраве донякъде или коригиране на процеса.
Водещ: Там имате ли съмнения, защото ако си диабетик и в хляба има вещества, които могат да увредят допълнително твоето здраве...?
Мирослав Найденов: Преди да обявите това изследване, което казахте, прекрасното в кавички, обявихте друго изследване, от което се оказа, че в диетичния хляб има захар.
Водещ: Да, но там се оказа, че изследването е правено в лаборатория, която не е била сертифицирана да изследва храни за хора.
Мирослав Найденов: Много лесно може да се хванат захари в един хляб.
Водещ: Ще направите нова проверка. Може ли да кажете дали е вярно, че както при Виденов, и сега вие сте изнесли зърното на много ниска, неизгодна цена, едва ли не нищо не е останало в държавния бюджет и сега се е наложило внос на пшеница дори от Пакистан? Вярно ли е това?
Мирослав Найденов: Първо, да обясня, че аз нищо не изнасям и Държавният резерв не е на разпореждане на министъра на земеделието. Така че, това са изключителни спекули, които мисля, че не заслужават да им се отговаря. Но нека да кажа каква е ситуацията със зърнения баланс в момента.
Водещ: Да не е празен резервът?
Мирослав Найденов: Казвам първо, че резервът не е към министъра на земеделието, а съгласно Закона за Държавния резерв е държавна тайна това, колко зърно има в резерва.
Водещ: Да не би да крият с държавна тайна факта, че е изпразнен резервът?
Мирослав Найденов: Ако ми разрешите, нека кажа колко зърно има в България, което е по-важно. Не е важно колко има в резерва, важно е колко има в България. По данните, изключително коректни и точни, на Националната служба за зърното и фуражите в България в момента има около 1,5 млн. т пшеница.
Водещ: Което какво означава за баланса?
Мирослав Найденов: До новата реколта ни трябват между 800-900 млн., т.е. имаме доста над това, което ни трябва до новата реколта.
Водещ: Значи ще изнасяме още?
Мирослав Найденов: Ако има кой да го купи, защото в момента практически експорт няма. Първо, поради метеорологичните условия, защото големият наплив на експорта е през есента, след като е ожъната пшеницата и от двете морски пристанища се изнася основно. В момента няма практически износ. Второ – има голямо предлагане, поради високата цена на пшеницата на световните пазари и си мисля, че търсенето, т.е. практически дори и да иска някой да изнесе оттук натам с капацитетите, които имаме, ние като пристанище не можем да изнесем пшеницата, за да останем без пшеница.
Водещ: Т.е. имаме двойно повече от това, което ни е необходимо?
Мирослав Найденов: Не двойно, но имаме достатъчно, имаме и ако някой желае да изнася. Между другото, това е експортна стока, защото търговското салдо е положително миналата година и то, заради експорта най-вече на зърнени храни, тъй като ние произведохме рекордно количество пшеница. На фона на забраната за износ от Русия, това беше добре и за държавата. Цената, обаче това е важното, защото ние имаме достатъчно зърно, но каква му е цената? Появиха се спекули и коментари и от ляво, и от дясно, че виждате ли, България едва ли не може да бъде фактор световен за формирането на цената на пшеницата. Нека да дам едни данни. В света се произвежда годишно 650 млн. т пшеница, а България произвежда около 4 млн. или под 1%. Когато произвеждаш нещо под 1%, ти не можеш да бъдеш световен фактор. Т.е. ние няма как да влияем.
Водещ: Не сме си го и помислили.
Мирослав Найденов: Да, но тъй като се коментира и се казва, че ние сме произвеждали толкова много и едва ли не можем да участваме във формирането на цената, за това го коментираме. Това е стокова борса, цената наистина се формира на големите световни борси и няма как България да остане като някакъв остров на стабилност.
Водещ: Значи цената ще се повишава, тя се е повишава?
Мирослав Найденов: Тя се повишава. Тук е въпросът да няма спекула, т.е. да има паралел между повишаване цената на пшеницата и повишаването на цената на хляба.
Водещ: И изборите.
Мирослав Найденов: Между цената и хляба, и изборите не виждам какъв паралел правите.
Водещ: Наистина ли?
Мирослав Найденов: Изборите са ноември, т.е. можем да говорим, но с новата реколта, защото до ноември, до изборите ще имаме нова реколта.
Водещ: Имате ли съмнение, че има картел по отношение на случая – определяне цената на хляба?
Мирослав Найденов: Аз предупредих публично браншовите организации на хлебопроизводителите, че не е прието и това е в разрез със закона, те публично да коментират цени на хляб.
Водещ: Защо да е в разрез със закона?
Мирослав Найденов: Браншови организации нямат право, това е забранено не само в България, а и в ЕС, да коментират цени. Те могат да коментират проблемите на своя бранш.
Водещ: Те казаха с 20% скок и си го казаха директно.
Мирослав Найденов: Точно така. Не могат категорично да заявят колко процента и да кажат, че след две седмици това ще се случи.
Водещ: Това представлява всъщност споразумение публично, картелно?
Мирослав Найденов: Точно така би могло да се квалифицира. За това този процес се наблюдава от Комисията за защита на конкуренцията. И тъй като в България вече има осъдени за картелни споразумения, аз си позволих да предупредя браншовите организации на хлебарите да не говорят публично за цени, още повече не публично да се договарят. Наистина, цената на хляба е функция на цената на пшеницата, но не само. За това нека те да водят дискусии и аз съм ги поканил и отново използвам и вашия ефир да ги поканя, за да коментираме, след като след 3 дни ресорният министър на хляба ставам аз, защото досега не бях аз.
Водещ: Ресорен министър на хляба – на хляба и ножа.
Мирослав Найденов: Не бях наистина ресорен министър на хляба, отговаряше друго министерство.
Водещ: Сега обаче, понеже сте със сигурност ресорен министър и на месото, сега съвсем сериозно искам да ви питам – мога ли да правя пилешка супа на детето си? Този въпрос не го задавам само аз, сигурна съм, че и други родители задават този въпрос. Пилешко, после към свинското и диоксиновата криза ще минем. Но сега за пилешкото.
Мирослав Найденов: Може да правите пилешка супа. Пилешкото месо има традиция в България за консумацията, има обаче какво още да се направи.
Водещ: Трябва ли да ме притеснява обемът на пилето?
Мирослав Найденов: Трябва да ви притеснява. Ние подготвяме съвместна акция, заедно с, не знам дали трябваше да го казвам публично, но заедно с Асоциацията на птицевъдите и Борда за птиче меса. Факт е, че голяма част от това, което в момента се продава като пилешко, е не само пилешко, а и още нещо.
Водещ: Какво е то?
Мирослав Найденов: Има един термин, който се използва в бранша, т.нар. тумблиране.
Водещ: Което какво означава?
Мирослав Найденов: Означава най-просто пилето или части от пилето да минат през една машина, където с едни микро игли да бъде инжектирано с разтвори, които разтвори му придават обем, маса допълнително, правят го да изглежда по-свежо.
Водещ: Да тежи повече, за да е по-скъпо?
Мирослав Найденов: Да, да тежи повече.
Водещ: Какво има в тези разтвори?
Мирослав Найденов: Тези разтвори са разтвори, които се доближават до животинските телесни разтвори, т.е. по същество те са безвредни, но аз, като ветеринарен лекар, не ги препоръчвам и за това ние ще търсим решение на този проблем.
Водещ: Какво предизвикат у консуматора тези разтвори?
Мирослав Найденов: Консумацията не би трябвало да предизвика нищо, но си мисля, че когато се предава нещо на пазара, това нещо трябва да отговаря на цената, на която се предлага. Или ако вие си купувате пилешко, да платите пилешкото, а не пилешкото и този разтвор. Имаме сведения, че в някои от случаите до 30-40% от масата са такива разтвори, особено в малките разфасовки.
Водещ: За това ли са такива течни?
Мирослав Найденов: За това, като го отворите и преди да ги сложите във фурната или на скарата, изтича не малко количество вода, даже може да намерите буца лед вътре. Това са стари прийоми.
Водещ: Буца лед, обаче когато сме си купили пилешко, платили сме буцата лед на цената на 1 кг пилешко месо.
Мирослав Найденов: Точно така. Хубавото обаче е, и е коректно е да го кажа, че инициативата за това идва от браншовата асоциация, защото те самите искат да сложат ред. Още повече, че интересът към българското пилешко като експорт е невероятен. В момента правим много голям експорт към арабските страни. Това е след посещението, което направихме в Персийския залив. Аз бях в делегацията на премиера в Япония – изключително голям интерес. Тъй като птичият грип отново започва да се връща, искат страни, големи консуматори на пилешко, както е Япония, искат да диверсифицират риска. Т.е. ако пандемията удари този регион, те да имат алтернатива. За това интересът е голям и за това ние не трябва да дискредитираме качеството на пилешкото месо.
Водещ: Нека да поговорим за свинското месо.
Мирослав Найденов: На свинското месо са паднали цени. Обяснението е свързано с диоксиновата криза, която беше в Германия, тъй като Германия е най-големият потребител. В момента, обаче Европейската комисия реагира, разреши се всъщност, има интервенция на пазара. На производителите се заплаща замразяването. Т.е. големи количества свинско месо в момента се замразяват и цената в последните дни започва да се регулира. Аз се надявам на Съвета на министрите по земеделие на 21-ви в Брюксел, ние да коментираме тази ситуация. Това е поредното доказателство, че интервенция на пазара се прави, когато цените са ниски, а не когато са високи.
Водещ: Нека поспрем малко на гръцката граница. Да, защото ние след 09.00 ч. ще имаме включване на живо и вашият колега транспортният министър ще коментира. Едно и също се получава, защо ние изглеждаме най-слабата държава, тази, която безплатно може да получава гаври от гръцка страна абсолютно всяка година?
Мирослав Найденов: Миналата година се случи на нашето управление за пръв път. Спомняте си, че тогава с премиера ходихме едва ли не да им се молим. Тази година какво направихме? Още вчера, когато те обявиха, че ще блокират границата, аз разговарях, опитах да се свържа с гръцкия министър, но той беше при протестиращите, но разговарях с неговия главен секретар. И днес имаме фиксиран разговор с него, но говорих с главния секретар. Той каза, че правят абсолютно всичко в момента да не ги допуснат да стигнат до границата и са заедно с вътрешния министър. Говорих и с външния министър г-н Младенов спешно нота да бъде изпратена и до Гърция, и до Европейската комисия, защото миналата година ние едва ли не следвахме събитията. Просто те го направиха много бързо, нямаше тогава адекватна реакция от гръцка страна. Мисля, че гръцката страна се е поучила и тази година няма да допуснат в такива мащаби, защо то наистина става всяка година.
Водещ: Те си избират нашата граница и явно са решили, че ефектът е най-голям.
Мирослав Найденов: Нашата е най-голяма и това е границата към ЕС.
Водещ: А не защото сме най-лесни?
Мирослав Найденов: Не. Те също го планират това нещо да се случи.
Водещ: Ще се стигне ли отново до това, лично министър-председателят на една страна да ходи да разговаря с фермери и да ги призовава да пуснат хората, че се губят пари и време?
Мирослав Найденов: Аз си мисля, че това не е начин, особено днес, когато има криза с цените на хранителните продукти. Между другото, Гърция и България имат много голям стокооборот.
Водещ: Какво значи нота? Те, докато не ги глобят реално с пари ...
Мирослав Найденов: Искаме да стартира Европейската комисия процедура, а не както миналата година да изчакат.
Водещ: За какво процедура?
Мирослав Найденов: Процедура за това, че нарушават Договора за свободно движение.
Водещ: Те са си оставили една граница. Имат си при Златоград още една граница и си спазват всички международни наредби.
Мирослав Найденов: Нека да изпълнят ангажиментите си, които имат като страна член. Ние това искаме.
Водещ: С колко пари могат да бъдат наказани?
Мирослав Найденов: Не знам. Европейската комисия трябва да ги наказва. Ако това беше прецедент, ако се случваше за първи път, да, но след като трета поредна година те по едно и също време, значи в един момент земеделските производители в този сезон няма какво да правят и го намират за занимание. Но не точно на наш гръб, защото това няма как да бъде премълчано.
Водещ: Тази тема ще я продължим след 09.00 ч. На живо ще включим от гръцката граница, за да видим какво е положението. Ай-падът ви къде е?
Мирослав Найденов: Аз имам ай-пад много преди да ми подарят този. Ползвам, това е наистина удобно устройство. Аз казах за един голям недостатък. Плеърът не е съвместим. Примерно БТВ не мога да гледам, пътувайки за работа. Така че, трябва нещо вие да си смените формата.
Водещ: Не, не, вие ще си смените формата, ние не.
Мирослав Найденов: А вече сериозно на въпроса. Аз наистина ползвам. Смятам, че това е полезно. Все пак живеем във века на високите технологии и комуникации.
Водещ: Има ли проблем това, че тези пари идват от субсидията, която получава ГЕРБ от държавата, от данъците на хората?
Мирослав Найденов: Да ви попитам, какъв е проблемът? Аз не мога да ги разбера. Проблем щеше да е, ако някой ни ги подари, т.е. някоя фирма, за да лобира и подарява на министрите, за да могат да купят останалите – това го виждам като проблем. След като има държавна субсидия, гласувана като закон, и политическа партия ГЕРБ може да разполага с тази субсидия, тя може да реши да го направи по този начин. Така е решено прозрачно. Няма конфликт на интереси в случая. Пак казвам, имаме случаи, когато са подарявани ...
Водещ: Колко дървета ще бъдат спасени, защото това беше един от аргументите, че се пести от хартия?
Мирослав Найденов: Когато за всеки Министерски съвет, вие пускате обикновено кадри преди Министерски съвет, ей такива огромни камари с документи има пред всеки министър. Същите камари има пред зам.-министрите и т.н. Трябва наистина това електронно правителство, за което говорим, но да не е виртуално, както цялото виртуално общество. Просто трябва, защото говорим за колко дървета, проблемът с климатичните промени е много голям, няма да спасим света, но малките стъпки са важни.
Водещ: Като казахте високи технологии, не изискват обаче чак толкова високи, когато се използват СРС. Стана ясно преди няколко месец, че в продължение на 6 месеца май, вие сте бил слушан, наблюдаван, включително и записван във видеоматериал. Поинтересувахте ли се дали тези СРС са унищожени, след като е видно, че няма причина да бъде повдигнато обвинение срещу вас?
Мирослав Найденов: Аз не знам. Никога не съм разговарял официално по този въпрос. Общо взето забавлявам се с това, което излиза.
Водещ: Не може да се забавлявате, защото видях вчера Европейска конвенция за защита правата на човека, ние от министрите очакваме освен своите права, да защитават и нашите, иначе как ще защитавате на всички останали правата. Би трябвало да сте уведомен, ако е приключил периодът, и да не ви бъде отказана информация. Ако не са ви казали, това означава, че са ви нарушени правата. Щом са ви нарушени правата, редно е вие да потърсите кой ви ги е погазил.
Мирослав Найденов: По тази тема ясно и премиерът каза. Това той възложи на министъра на правосъдието. Има работна група. Очевидно има проблем със СРС. Очевидно е недопустимо в една държава публично да излизат разговори на премиер или пък на министър. Това е недопустимо. Има проблем в системата.
Водещ: Сигурен ли сте, че са унищожени записите, защото някой може да ги е презаписал и да ги разпространи?
Мирослав Найденов: Но за да не се случва това, защото това стана малко като сапунен сериал...
Водещ: Отговорен ли е министърът на вътрешните работи?
Мирослав Найденов: Аз не мога да кажа дали той е отговорен, но ако това е излязло от системата, има отговорни хора, които са го допуснали и тези отговорни хора наистина трябва да понесат своята отговорност.