Водещ: В Брюксел завърши заседанието на Съвета на министрите на Европейския съюз по земеделие и рибарство. Освен ресорните министри на страните-членки на общността, трима еврокомисари участваха в работата му – Мария Даманаки - по рибарство и морско дело, Дачиан Чолош – по селско стопанство и развитие на селските райони и Тонио Борг - по здравеопазване и политика за потребителите. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще ни разкаже повече подробности за този изключително тежък заседателен ден, защото две общи политики на общността бяха предвидени в програмата за разглеждане – тази за рибарство и другата по селско стопанство. Добър ден, г-н министър.
Мирослав Найденов: Буквално преди минути приключи съвета. Много натоварена програма. Доста амбициозно начало на ирландското председателство, както и вие в анонса си споменахте. Те направиха заявки за своя шестмесечен период и намеренията, които имат по отношение на Общата рибарска политика и Общата селскостопанска политика. Отделно от това, с комисаря по здравеопазване Тонио Борг разгледахме някои въпроси, свързани с хуманното отношение към животните и приложението на пестициди, застрашаващи популацията пчели. Така че много натоварено, доста динамично по програмата си заседание, но важни са новините. Ще започна хронологично по дневния ред. Първо, по отношение на Общата рибарска политика и нейното бъдеще България направи предложение, което, разбира се, беше подкрепено директно и от Румъния, надяваме се и други страни да ни подкрепят. То се отнася до следното: правилото m+2, особено в първите години – ’14-та-’15-та и ’16-та, не до края на периода, но поне в първите три години, да бъде променено в правило m+3. Тъй като в момента сме във финансова криза, банките са доста рестриктивни, особено по отношение на рибарския сектор и новите страни членки имат доста големи проблеми във връзка със съфинансирането на проектите по рибарство. И в този смисъл държавите членки се нуждаят от допълнителен период, така че това предложение направихме. Разбира се, темата е доста е по-голяма, не само за финансирането, има много тежък дебат за улова в европейските води. България е с малък процент улов. Вие знаете, че извършваме такъв само по отношение на Черно море. В края на миналата година успяхме за поредна година да защитим квотата си за улов на калкан, където всъщност беше критичната точка. Това по отношение на рибарската програма. На заседанието разгледахме и другата голяма тема – ОСП.
Водещ: Общата селскостопанска политика.
Мирослав Найденов: Оттук, всъщност, и новината, съобщена, първо, разбира се, за Радио „Фокус”, буквално ме хващате на изхода на сградата на Съвета на министрите. Ирландското председателство декларира намерение до края на юни тази година ние да можем да се разберем за условията, по които да протече преходната 2014 година. Казано иначе, предложението на самото председателство, и аз мисля, че ще се обединят страните членки около това предложение, е през 2014 година да продължи системата за подпомагане, т.е. Схемата за единно плащане на площ, известна като СЕПП в България. Това е схемата за плащане въз основа на единица площ. Новината е добра, защото в предложението за реформа на ОСП системата е съвсем друга, има едно базисно плащане, след това надграждане, има определени прагове. Има доста неясноти. Има, знаете, и 30% предвидени за предложения за озеленяване и така нататък. Но тъй като не успяхме по време на Кипърското председателство, което приключи на Нова година, да постигнем този желан консенсус, амбициозното намерение на Ирландското председателство е това да се случи по отношение на бъдещата ОСП до юни месец. Но понеже времето за приложение на бъдещата ОСП ще бъде кратко, 2014-а да бъде преходна година, макар и в рамките на новия програмен период, тя да остане с правилата на сегашния програмен период. Във финансово изражение, за българските фермери това означава допълнителни 150 милиона лева. Тоест, плюс праговете, по които те ще получат европейски средства тази година. По същата схема ще бъде финансирането и през 2014-а, като разбира се финансовият таван за България ще бъде увеличен със 150 милиона лева. Тази система е позната на нашите земеделски производители. Тя определено е доста по-проста за прилагане от това, което предвижда реформата на Общата селскостопанска политика. Така че в контекста на това предложение аз мисля, че българските земеделски производители ще получат, първо, една допълнителна година, в която да могат да се настроят, вече знаейки какви са новите правила. И второ, техните финансови интереси ще бъдат гарантирани с още 150 милиона допълнителни средства. Мисля, че това е много добра новина.
Водещ: Много добра, особено на фона на новините, които идват и от кабинета на президента ван Ромпой за намаляване на средствата за Общата селскостопанска политика. И това, че България успява да удържи интересите на своите фермери, е успех.
Мирослав Найденов: Само да кажа, разбира се, с уговорката, че тази финансова рамка и това предложение трябва да бъдат приети от Съвета на лидерите, т.е. от Европейския съвет. Но ако в този вариант, който е последната редакция на председателството, тя бъде приета, това означава повече пари за земеделските производители в България. И по-важното е, че те ще имат година и половина време, в което да се нагаждат към новите правила. Защото в България това беше голямото притеснение. Заради многото неясноти фермерите се притесняваха дали ще успеят със сроковете. Знаете, че декларирането всяка година става в периода: от края на февруари до средата на май. И те трябваше да декларират проектите си за новата 2014 година, тоест, те сега ще ги декларират, но за следващата година не бяха сигурни дали ще бъдат готови, дали добре ще могат да се възползват от всички възможности на ОСП. Така че това е новината. Разбира се, всичко е с уговорки. Първо, с уговорката, че това амбициозно намерение на Ирландското председателство ще се случи и ние до средата на годината ще имаме този дългоочакван и желан от всички консенсус. И второто, разбира се, надяваме се, Съветът на лидерите да може да стигне до консенсус в самата финансова рамка и това да не се отрази на земеделските производители. И сега за последната част от това заседание на Съвета на министрите – по точката от дневния ред, свързана с работата новия комисар Тонио Борг по хуманното отношение към животните. България беше посочена като една от отличниците. Много рядко, знаете, въобще в Брюксел България се сочи като отличник.
Водещ: А, не сте прав. През последните години започна да се случва все по-често.
Мирослав Найденов: Аз имах предвид резултатите по отношение на изискванията за хуманно отношение, не въобще. Тъй като знаете, когато ставаше въпрос да изпълним изискванията за кокошките носачки, имаше определено забавяне. Ние бяхме от групата страни, които по-късно приложиха този регламент. Бяхме заплашени включително от наказателна процедура. Но днес докладва комисар Борг това, че някои държави, сред които и България, са изпълнили към 1-ви януари изискванията на 100%. Така че свинете в България се гледат съгласно всички изисквания за хуманно отношение. В този смисъл, България е дадена като добър пример. Другата новина, която отново като анонс и първо на вас да съобщя. Във вторник, в 17 часа, брюкселско време, ще имам специална среща с комисаря Борг, на която ще обсъдим тревогите на производителите на етерични масла в България. Знаете, че има научен доклад на Научния съвет към Европейската комисия, в който се твърди, че определен процент потребители са алергични към някои съставки на розовото и лавандуловото масло. В този смисъл, притеснението е да не последват рестрикции към влагането на тези масла в парфюмерийната и козметична промишленост и това да застраши производителите на лавандулово и розова масло в България. Защото ние сме световен лидер в производството на лавандулово масло. Изпреварихме миналата година Франция. 40% пък въобще от производството на розово масло, там сме вече дългогодишен лидер, се държи в света от България. В този сектор са заети много хора. Правим всичко възможно да изчистим тези притеснения. Надавам се след срещата, да не предизвестявам, но си мисля, че ще успеем на базата на добрия диалог, който и досега сме имали с Европейската комисия, да разсеем тези страхове. Но нека да изчакаме разговора. Да мине тази среща. Вече имахме подобен казус, спомняте си, преди няколко месеца във връзка с производството на ориенталски тютюн. Тогава отново, на базата на този добър и коректен диалог с Комисията, успяхме да тушираме възникналия проблем. Дано разговорът с еврокомисаря Борг да мине добре и да мога да съобщя в късните часове на деня добрата новина. Ако имате желание, можем и отново във вашия ефир да го направим.
Водещ: С удоволствие. Още повече, че тази тема в мига, в който първите анализи се появиха на страниците на електронния адрес на Европейската комисия, моментално реагирахме, потърсихме отзвук с български евродепутати, така че засега поне стискаме палци този въпрос да се разреши. Само ако ми позволите да ви попитам - смятате ли, че амбициозното Ирландско председателство ще постигне набелязаната в неговата програма пътна карта за изработване на политическо споразумение по реформата за Общата селскостопанска политика и това споразумение ще бъде подписано на Европейския съвет до края на мандата му, тоест, до юни месец?
Мирослав Найденов: Личното ми мнение е „да”. Все пак аз съм три години и половина вече министър. Участвам в заседанието на ресорните Съвети на министрите от три години и половина. Смятам, че няма друг полезен ход. Вие виждате и по отношение на дебата, въобще, за състоянието на Европейския съюз, знаем какво се случва във Великобритания и за намерението им за референдум. ЕК в момента има тежката задача да разсее всички съмнения около нейното функциониране. И особено по отношение на Общата селскостопанска политика, която всъщност е стълбът, знаете, че когато е създаден ЕС, тя е основополагащата. Реформата на Общата селскостопанска политика е очаквана във всички страни членки. Това са милиони земеделски производители в целия ЕС, които чакат това решение. И мисля си, че и под натиска на очакванията най-вече, заради самите принципи на ЕС, ние трябва да се справим в този шестмесечен срок. Наистина доста амбициозно звучеше моя колега от Ирландия – Саймън Ковъни, който председателства в момента Съвета на министрите по земеделие. Надявам се, а и моето лично вътрешно убеждение е, че това ще се случи до средата на годината, в рамките на тяхното председателство.
Водещ: И още веднъж да повторим хубавата новина, засягаща механизмите по Общата селскостопанска политика: засега България удържа високите си приоритети в нея, тоест, защитава интересите си.
Мирослав Найденов: Да, удържаме. И важното е, че може да се каже, че ако това се случи, нашите земеделски производители ще имат година и половина, а не шест месеца, каквито бяха притесненията, да могат да се настроят по новите правила и максимално да се възползват. Много е важно максимално – това е ключовата дума – да се възползват от всички възможности. Нещо, което в първите години, разбира се, на членството ни убягваше. Така че очаквам аз, прибирайки се, разбира се, диалог и с браншовите организации, а и тяхната готовност за прилагане на новите правила на ОСП от 2014-а.
Водещ: Министър Найденов, в заключение на нашия разговор да помоля след срещата с комисаря Тонио Борг отново да бъдете наш гост, за да съобщим и други добри новини за българските селскостопански производители, тези на розово масло и на лавандулово, както и на съответните култури.
Мирослав Найденов: С удоволствие. И имайки предвид, че новините чрез вашата медия стигат много бързо, така че на ваше разположение ще бъда след срещата с комисаря Борг. Дано и след нея новините да бъдат така добри.