Репортер: Освен изкуствените методи и по-големите масиви с домати производителите в Полша и Гърция имат достъп до големи европейски субсидии, каквито все още не се полагат на българските земеделци. Така все по-рядко ядем български домати, а вносните зеленчуци, невиждали слънце и истинска почва заливат пазарите ни
Водещ: Защо е така, г-н Министър? От химическа вата, не видели почва и слънце, безвкусни, не особено полезни, в същият момент търговецът е щастлив, те са по-евтини некачествените, търговецът е щастлив, ако 1 лв. достигне цена на търговеца, който после ги продава за много повече.
Мирослав Найденов: Аз ще започна първо с това, че българските наистина са по-добри. Казвам го постоянно. Има ги, но са по-скъпи. И когато ние отидем, нека да си отговорим ние като потребители, отивайки на пазара или отивайки в търговската верига дали избираме българското? Защото аз и от вашия ефир и постоянно призовавам, нека да бъдем малко повече шовинисти и да избираме българското, което на всичкото отгоре е по-качествено и по-полезно. Да, по-скъпо е. И тук вече започва... С много очаквания се товари министерството на земеделието. Няма как ние да се справим, моята администрация с прекупвачите в България. Имало ги е и сигурно ще ги има. Опитваме се да въвеждаме някакви регулации, но не можем да им кажем, вземайте на толкова, или продавайте на толкова, защото това всъщност ще бъде намеса на пазара. Създаваме условия, това, което каза и производителят, създаваме условия с примерно приетата наредба за директна доставка, т.е. да могат производителите не само на плодове и зеленчуци, а примерно и на млечни и на месни произведения да продават директно.
Водещ: Това щях да ви питам, защото достъпът им е ограничен от търговците. Узурпиран е...
Мирослав Найденов: Узурпиран е, защото те са си платили съответните сергии, буквално са узурпирали това място, на която се продава и затова ние в момента създадохме тази наредба, подпомагаме земеделските производители, или по-скоро кооперациите на земеделските, сдруженията на земеделските производители да могат да предлагат директно. Практика е вече и самата криза научи голяма част от европейците да търсят производителите, първо, защото ще им бъде по-евтино, и второ, ще бъдат сигурни по отношение на качеството. Така че по това се работи. Но другото, което каза този производител, и всъщност това е важното, да изпреваря следващия ви въпрос, защо въвеждаме тези стандарти за плодовете и зеленчуците...
Водещ: Преди да отговорите, къде в София може човек директно, улеснен чрез вашата наредба достъп да се снабди с качествени, произведени не в химическа вата зеленчуци например?
Мирослав Найденов: Аз не мога да кажа конкретно къде, но мога да кажа, че на борсите, зеленчуковите борси може да отиде директно при земеделския производител. Това са обикновено борсите около Пловдив в случая. Защото, вижте...
Водещ: По пазарите не?
Мирослав Найденов: Няма как да се произвежда около София, и това е всъщност другият голям проблем, тъй като големият пазар е София, а всъщност около София не се произвежда. На този производител времето, което трябва да транспортира до София продукцията и евентуално да стои да я излага също му струва пари. Така че те предпочитат в повечето от случаите да предлагат. Но каква е пазарната логика. Отивайки на пазара, особено сега, когато парите са кът, хората избират най-евтиното. Най-евтиното е това, което той обясни. Произведено по изкуствен начин...
Водещ: Без слънце, без почва...
Мирослав Найденов: Без слънце, без почва, химическо обработено. Да, стерилно е, но не е вкусно, в никакъв случай. И затова българските производители вече ще получават субсидии. Субсидии за качество. Това е важно...
Водещ: Този човек ще получи ли например?
Мирослав Найденов: Той ще получи. За това, което произвежда по този начин, той ще бъзе от тези, които ще получат субсидии. Защото до момента системата на субсидиране в България е следната. Парите се дават на хектар или на декар, независимо от това какво се произвежда и каква е продукцията. Дори добивът да е нула, от съответната нива или градина, той ще получи субсидии.
Водещ: Сега как ще се дава и откога?
Мирослав Найденов: От тази година. Затова въвеждаме тези стандарти. Българските зеленчукопроизводители, българските производители на плодове ще получават субсидия не на глава или на калпак, както досега се правеше, ще получават субсидиите според качеството на тяхната продукция. И затова, това, за което в последните дни се говори и по медиите, и плодовете, и зеленчуците трябва да отговарят на определени стандарти, защото в противен случай някои ще поискат и за листата субсидии.
Водещ: Каква е тази история с черешите, кога трябва да са дръжка, кога не трябва да са с дръжка и какво да правят тези череши, които са по-малки от стандарта?
Мирослав Найденов: Няма да получат субсидии. Значи, вижте, спомняме си времето, предполагам и вие си спомняте времето може би от детските години, когато продукцията в България се изкупуваше от една организация, наречена „Булгарплод”. Тази организация плащаше според качеството. И даже терминът „първокачествена продукция” произхожда от тук. Това не е нещо ново. Държавата ще дава субсидии. Държавата се явява „Булгарплод”, т.е. тя раздава субсидии. и ще субсидира тази продукция, която е качествена, а не всичката и не еднакво. Защото ако този човек произвежда качествени в случая краставици и домати, той трябва да бъде субсидиран. Ако някой има производство само заради субсидиите, трябва да има разлика между тях двамата.
Водещ: А какъв ще бъде контролът? Защото не може всяка череша някой да я мери?
Мирослав Найденов: Контролът се осъществява от съответните земеделски служби, които по някакъв начин ще определят качеството според тази наредба. И ще казват кой какво ще получи като субсидии. Нека да уточня, че това са европейски средства. Ние не го измисляме. За да имаме достъп до тези европейски средства, това, което се каза и в репортажа, защото и гръцките му колеги, и полските му колеги на този същия производител получават. И там също получават субсидия, покривайки тези европейски стандарти.
Водещ: Уточнете например за черешите, как трябва да изглежда по стандарт? Не само за да получи субсидия, но да знаят и потребителите на пазара като се появят череши, кои са по стандарт и кои не са...
Мирослав Найденов: Естествено, че ще знаят, защото тази информация не е секретна. Вие виждате, че тя се появи и в медиите. Това е наредба, която е обнародвана, публикувана е на сайта на министерството и те могат, който желае от потребителите да се интересува. Но вижте, нашата цел е да стимулираме производството на качествена продукция. Защото в противен случай какво се получава? Ние като консуматори винаги ядем това, което е най-лошото. Затова държавата вече ще дава пари, и то европейски и национални средства, само към тези, които покриват определени стандарти.
Водещ: Към потребителите, по стандарт, как трябва да изглежда черешата по утвърдения стандарт?
Мирослав Найденов: Те могат да си купят и друга.
Водещ: Но не, ако търсят по стандарт, колко трябва да е голяма, как трябва да изглежда?
Мирослав Найденов: Има ги данните, но аз не мога да ви цитирам тези данни в момента като технически показатели. Има го в наредбата, но тя не е свързана с потребителите. Тази наредба е за производителите, защото ако те искат да покрият този стандарт, ще получат субсидия. За потребителя няма никакво значение как изглежда черешата, важно е производителят да може да получи субсидия, покривайки този стандарт. Това не значи, че не може останалите череши или останалите краставици и домати, които са извън този стандарт...
Водещ: Те ще си растат очевидно...
Мирослав Найденов: Те ще си растат, естествено, но няма да получат субсидия.
Водещ: Красавиците, сега, възможно ли е да е наясно производителят като посее дали ще израсте крива или...
Мирослав Найденов: Естествено, ако използва качествени семена, ако се грижи по време на целия процес за своята продукция, продукцията ще бъде качествена, съответно субсидирана. Това са прости правила. И аз не виждам защо... Даже, вижте, странно ми е, че ги коментираме, но в годините на прехода ние забравихме за тези качествени продукти. Свикнахме да слагаме на масата си всичко. Затова тази политика на министерството да субсидира качеството, да се стреми към покриване на определени стандарти, защото в края на краищата ние ги слагаме ежедневно на трапезата си, и ако ние не си го направим, няма кой да го направи.
Водещ: Ще бъдат охранявани, доколкото разбрах, черешовите градини, за да не бъде ограбена продукцията...
Мирослав Найденов: И тази година, разбира се, жандармерията се включи. Ние бяхме с министър Цветанов и при производителите на череши. Миналата година направихме. Няма нито един, набези миналата година няма.
Водещ: Това по света налага ли се да се прави, което са принудени тук?
Мирослав Найденов: Не знам дали се прави по света, но тук сме принудени, защото сам опреди две години, когато ходехме при тези хора,те казваха, не можем да намерим нищо в градините, минаваха като термити и унищожаваха всичко. Така че вече трета година подред това ще се прави и хората ще са благодарни...
Водещ: За да приключим със субсидиите, правена ли е някаква приблизителна сметка, взимам повод от конкретния репортаж на Стоян, колко струва едно семенце, колко струват разходите, колко ще вземеш за килограм субсидия, изчислявано ли е?
Мирослав Найденов: Естествено, когато те кандидатстват според произведената продукция може да се изчисли субсидията, но това е различно за всеки и не мога да ви кажа в момента.
Водещ: Някакви стотинки ли е, как се изчислява, за да си сметнем дали те ще могат да реализират тази, сегашната печалба с по-ниска цена, на която търгуват?
Мирослав Найденов: Естествено, значи субсидията ще им позволи на тях, първо (...) цени, второ, ще се увеличат доходите на тези земеделски производители.
Водещ: И кога на пазара бихме могли да го усетим това нещо?
Мирослав Найденов: Тази година е факт. Те кандидатстваха...
Водещ: Сега би трябвало да го усетим, така ли?
Мирослав Найденов: Те подават в момента, тъй като продукцията се добива в момента, след като приключат, те подават заявление и получават субсидия за вече реализирана продукция, която е оценена.
Водещ: Защото имаше анализ, че цените на някои продукти сега са по-високи с 38%, отколкото са били през зимата, в което никаква природна логика на пръв поглед няма. За доматите имаше пример 38% по-скъпи от февруари?
Мирослав Найденов: Въпрос на пазар и търсене. Ако търсенето сега е по-голямо, нормално е цената да е по-голяма. Но това не се случва само в България.
Водещ: Споменахте, че ще има, вчера мисля, че беше категорично обявено това, 100 хил.лв. глоба за производител, говорим вече за млечни продукти, за производител, който лъже, че произвежда сирене от мляко, а всъщност слага какво, палмово масло?
Мирослав Найденов: Палмово масло. Това е другата голяма тема, вчера имаше дискусия в комисията по земеделие в парламента, въвеждаме наистина жестоки глоби, досегашните очевидно не ги спират, досегашните са 1000 лв., от 1000 стават 100 000 и отнемане на правото да се произвежда.
Водещ: То и в момента си длъжен да казваш продуктът ти дали е с растителни мазнини или от...?
Мирослав Найденов: Точно така, но в момента забелязваме и констатираме заобикаляне на това изискване, подвеждане на потребителя...
Водещ: Как?
Мирослав Найденов: Ами например в момента е забранено продукт, който не е от мляко, т.е. съдържа други растителни мазнини, да се казва сирене. И ние констатираме на пазара, че примерно има опаковка, на която е нарисувана бучка със сирене и пише „Бяло саламурено”, но са пропуснали сирене. И формално не са написали... Или примерно кисело мляко, в което констатираме растителна мазнина и когато...
Водещ: И пише кисело само, така ли?
Мирослав Найденов: И пише някакъв млечен продукт примерно. Обяснението обикновено на някои от производителите е, че операторът е сбъркал бутона и е натиснал бутона за растителни мазнини вместо за мляко. Така че за да не бъркат операторите, за де продължават да ни подвеждат, бъркайки ни в джоба, разбира се, аз ще започна с това, че млечните са много по-полезни, по-здравословни, отколкото тези имитации, в които има растителни мазнини. Глобите ще бъдат 100 хил.лв., затваряне на предприятието...
Водещ: Ако са толкова вредни, защо не се забранят изцяло растителните мазнини, ако са вредни и ако създават такива...?
Мирослав Найденов: Аз ще кажа, че млечните са по-полезни, да, не са забранени тези от растителни мазнини. Ще кажа, че миналата година сме произвели 30 млн. килограма, 75 мандри в България са произвели 30 млн. кг продукти вместо с мляко с растителни мазнини...
Водещ: И сме го изяли това...
Мирослав Найденов: Естествено, че сме го изяли, внесено от Индонезия, Египет и такива държави са внесени подобни суровини. Така че на това искаме да сложим край, категорично, въпреки съпротивата на някои от тези предприятия. Те ще могат да правят, ако искат, да продължат да правят, но ще уведомяват предварително агенцията по храните, това ще се прави под контрол за определен времеви график.
Водещ: Казахте 33 млн. кг
Мирослав Найденов: 30 млн. кг, това са около 30 хил.т.
Водещ: А общото количество какво е, за да преценя дали наистина една трета от производството на млечни продукти...
Мирослав Найденов: Ами горе-долу е около една трета.
Водещ: Всяка трета бучка е с...
Мирослав Найденов: Горе-долу около една трета. За да не е, тъй като, само че имайте предвид, че това е българското, но има и внос подобен. Те са разделени на щандовете, нека хората просто да четат и да бъдат по-внимателни, когато пазаруват.
Водещ: Предупредили са тези дни, че октоподи завладяват земеделски земи в страната. За какво става дума? Как така, някой завладява чужда собственост ли?
Мирослав Найденов: Имахме среща със земеделски производители, на която те ни представиха данни за това, че големи арендатори навлизат, буквално превземат площите, които обработват по-малките, с големите си машини нощно време, така че поискаха съдействие от държавата. Има ангажимент от МВР по подобие на охраната на масивите с череши, да охраняваме и земеделските масиви от набези. Но това е саморазправа между отделни арендатори.
Водещ: Между арендатори...
Мирослав Найденов: Да, като по-големите на принципа на това, че са по-големи, влизат и разорават нивите на по-малките.
Водещ: Пропуснах нещо важно, свързано отново с проблем на самите производители. Оплакаха се точно и на форума „Произведено в България”, че са подложени на огромен натиск, който затрива бизнеса им от големите търговски вериги. И че всъщност огромната печалба отива там, отново при търговците, докато производителят е притиснат, смачкан и трябва да е благодарен, че въобще е допуснат до щанда.
Мирослав Найденов: Тече тази дискусия, прав сте, постоянно производителите и преработвателите в България се оплакват от това,от много тежките условия, които им се поставят от търговските вериги и затова...
Водещ: Прави ли са?
Мирослав Найденов: Имат основание, да. Имат основание, разговаряли сме и с търговските вериги. Подготвили сме и с министерството на икономиката, тъй като те са водещи в това законодателство, промяна на съответното законодателство, което да защити правата на българските производители и преработватели от подобни условия, защото когато направихме анализ, се оказа, че това не е европейска практика, т.е. търговските вериги се опитват в България по някакъв начин...
Водещ: Български стандарт са въвели.
Мирослав Найденов: Да, много тежки условия, които, разбирайте, плащаме ние като потребители, защото когато те му искат от печалбата, той естествено я товари върху цената.
Водещ: Споменахте, че днес имате среща, преди да започнете интервюто, и няма да може да отидете на делото за клевета, защото ви съди Корнелия Нинова. Аз си припомних, че вие я бяхте обвинили, че е свързана, как беше, с мафията, като беше скандалът, свързан с дървесината и ви съди за клевета. Вие няма да отидете на делото заради среща, така ли?
Мирослав Найденов: Г-н Николаев, делото е днес от 15 ч, но тъй като точно по същото време посрещаме катарската делегация, катарския премиер и министрите, които идват с него, няма да мога да отида. Исках да отида лично... Да, ще отиде мой адвокат, но исках да отида лично, за да кажа на г-жа Нинова в съдебната зала това, което ще се опитам от вашия ефир, дано ни гледа. Понякога, ние сме политици, понякога в политическата си риторика минаваме определени граници, възможно е да се обиждаме един друг и ако аз съм я обидил, ако съм обидил дамата Нинова, поднасям й своите извинения. Но мисля си, че не съдебната зала е мястото, където политиците трябва да водят тази битка. Ние имаме доста политически терени, на които можем да я водим. Така че надявам се да спрем това със съдебната зала, има къде да коментираме. А пък, отново повтарям...
Водещ: Това извинение ли е?
Мирослав Найденов: Ако дамата Нинова се е обидила в политическата риторика, първо, защото е дама, второ, защото наистина минаваме понякога определени граници, аз също съм обиждан ежедневно, но не смятам, че ще намеря правда... Или вижте, политиците ги съдят не в съдебните зали. Политиците, народът произнася на избори своята присъда, така че ако съм я обидил, нека да ме извини, но да не си губим времето по съдебни зали. Мисля, че и двамата има какво да направим и да бъдем по-полезни, примерно в парламента, в министерството, отколкото в съдебната зала.
Водещ: Един въпрос, свързан с една интрига, появяваща се от време на време във вестниците. Щели да местят,после пишат нямало да местят министерството на земеделието в Пловдив. Вчера, ако не бъркам, във в. „Преса” пишеше, че искат да ви преместят в Пловдив заради ваш конфликт с министър Дянков. Той пък лансирал Румен Порожанов, шеф на ДФ "Земеделие", защото му е бил бивш шеф на кабинета. И една идея се беше появила, слушах дори коментар на архитекти, че част от изселените, сградите им ще бъдат много подходящи за музеи. Слушах дискусия на архитекти колко хубава е вашата сграда за музей. Ще се местите ли в Пловдив?
Мирослав Найденов: Първо да започна с това, че сградата наистина е най-хубавата. Сградата на министерството на земеделието е може би най-красивата сграда в София, но... Няма да става музей сградата, не тома е целта на идеята на правителството за децентрализация. Вижте, има структури, на които мястото не е в София. Примерно не виждам защо ИАРА е в столицата.
Водещ: ....по-близо до морето.
Мирослав Найденов: Разбира се, там са проблемите, там са бенефициентите, там са хората.
Водещ: Но централното ръководство, министъра?
Мирослав Найденов: Има идея, тъй като общо взето и София не е земеделски район, ето, по повод на репортажа, който дадохте, някои модули на министерството да отидат в Пловдив. Като цяло цялото министерство няма как да отиде, най-малкото защото тук е разплащателната агенция, която е акредитирана, тук са доста дирекции и служби, които работят по европейска интеграция. Тяхното място е в столицата. Ако щете, правителството заседава...
Водещ: Министър не може да отиде в друг град?
Мирослав Найденов: Министърът, аз ходя постоянно, ежедневно някъде...
Водещ: Не, не, да живее и да работи.
Мирослав Найденов: Ако се наложи да се ходи, министърът трябва да отиде пръв. Проблемът не е в министъра, проблемът е в тези хора, които трябва да отидат, дали това може да се случи, а останалото са спекулации, не отива министерството, идеята за преместване не е свързана с някакъв мой конфликт с министър Дянков или това, че някой друг трябвало да става министър, това е част от идеята за децентрализация и отново повтарям, има логика в това тези звена, структурни звена, които отговарят за определени, примерно политики, да отидат там, където са хората и в това няма нищо лошо.
Водещ: Вървим към финал. Виждали ли сте наскоро бездомни кучета в София?
Мирослав Найденов: Ами ежедневно, те не са се изпарили. Но както съм казвал и друг път, те не падат от небето. Те са продукт на нашето ежедневие, нека да ни е ясно на всички на,с видях, че вече и автомобили хапят, надявам се доста сериозно този път, и го казвам наистина...
Водещ: Там каквото трябваше да направите нормативно..?
Мирослав Найденов: Ние го направихме нормативно. Столична община работи доста сериозно, има личен ангажимент на г-жа Фандъкова, смятам, че ще се справи столичната управа този път с този проблем. Държавата застава твърдо зад тях и ще им помогне в решаването.
Водещ: Благодаря ви!