"Ще има непопулярни мерки в животновъдството - Директните продажби и агенцията по контрол и безопасност на храните са наши приоритети. Ще се борим за равни субсидии със стара Европа"
Господин Димитров, каква ще е позицията на новото ръководство на аграрното министерство - ще подкрепяте индустриалното земеделие и животновъдство, или ще дадете рамо на дребния и средния бизнес в сектора?
Зам.-министър Димитров: Не бива да ги делим така елементарно. Още повече че у нас все още няма ясна дефиниция на понятието ферма, за да се знае кой е пазарният субект и кой с продукцията си ще задоволява една малка общност. В ЕС тези неща са ясни и затова подпомагането на тези две групи се прави по различен начин. Първите с пазарни механизми, независимо дали са малки, средни или едри, но пазарно ориентирани. Помощта за тези, които са под тази черта, но издържат себе си и семейството си от земеделие, е съвсем друга. Целта е да се компенсира доходът на тези хора, така че те да останат на село и да не генерират безработица, а да се издържат сами. Това разделение в България в последните години съвсем умишлено беше подценявано и не се правеше, защото на всички се гледаше като на електорат. Неслучайно изследване на Световната банка казваше, че държавните помощи в България са 3%, но ефектът от тях е нищожен в сравнение с БВП за разлика от Централна и Западна Европа, където тези помощи са 0.3%, но пазарният ефект е много по-голям.
Какво може да направи държавата ни?
Зам.-министър Димитров: Да разграничи пазарните от непазарните стопанства, за да ги подпомага ефективно.
Какво ще се случи с полупазарните стопанства, които са в изобилие, особено в животновъдството?
Зам.-министър Димитров: Има една тънкост, която гласи, че когато подпомагаш някого, всъщност ти го вадиш от сивата икономика. А тактиката е да го извадиш на светло и да го стимулираш да излезе на светло с помощите, вместо да има наказания и санкции, от които всъщност се потъва в по-дебела сянка.
Добър ход ли е стартът на млечната борса за покупка и продажба на млечните квоти?
Зам.-министър Димитров: Честно да ви кажа, аз съм умерен оптимист по отношение на този ход, който предишното правителство предприе, за да се стимулират по- едрите животновъди. Мисля така, защото квотите се предлагат на фиксирана стойност от 10 ст., което е твърде малко и е под пазарната цена. Затова предполагам, че интересът за купуване ще е по- голям, отколкото предлагането.
Това, което ние ще направим, е, че ще се опитаме да нотифицираме нова държавна помощ, така че да може държавата на пазарни цени да изкупи квотите от тези, които искат да ги продадат на изгодни цени. По този начин, ако продават на 30-40 ст. за литър, продавачите ще акумулират по-голям финансов ресурс, който да могат да вложат в някаква друга дейност. Биха могли да вземат минимум 3 хил. лв. Това ще е добър ход и за двете страни, понеже има много неактивни животновъди, но няма как да бъдат иззети квотите от тях, а за средните и големите ферми имат недостиг на квоти. Така ще се купят от едните, за да бъдат дадени на тези, които са заинтересовани.
Това ще спре ли скандалите около фермерите, които нямат животни, а са получили субсидии?
Зам.-министър Димитров: Тези пари бяха раздадени на тон квота, като от това се възползваха около 14 хил. фермери. над 2 хил. от тях въобще не са били активни, не са предавали мляко и именно това беше погрешното, въпреки че е законно и се практикува в ЕС. Не е справедливо, защото не би следвало да се подпомагат тези, които не произвеждат мляко. Това трябваше да не се допуска, а да се провери кой създава блага. Тази схема по-скоро беше социална, а не земеделска. Ние искаме да диференцираме нещата.
Кога ще стане това?
- В рамките на следващия месец ще променим закона за животновъдството. Оттам промените ще се интерпретират в държавните помощи, в Програмата за развитие на селските райони, така че финансовите потоци ще отидат към тези, за които са предназначени. Това е и искането на животновъдите, така че парите да станат най-ефективни. Например, ако на стадо от 100 крави дадеш по 100 лв. на глава, този ресурс е ефективен, защото, събрани, тези пари представляват сума, с която може да се направи инвестиция. А ако имаш две крави, с 200 лв. какво би могъл да направиш? Това е философията, която ще следваме. За тези с малките стопанства ще провеждаме друга политика.
За дългоочакваната наредба за директните продажби ли говорите, които ги няма само в България от страните в ЕС?
Зам.-министър Димитров: Да, те са много важни, особено в планинските райони като Родопите, където не във всяко населено място има начин да се изкупи продукцията на фермерите. Това ги принуждава да продават на безценица.
А с директните продажби тези хора ще имат право дори да преработват продукцията си - и млякото, и месото, без да е необходимо да отговарят на такива изисквания, на каквито са подложени пазарно ориентираните мандри. Така ще се спасят, от една страна, от диктата на изкупвачите на мляко, а от друга - от европейските норми за качествено мляко.
В същото време това ще са колоритните места, откъдето туристите ще могат да си купят домашно приготвени сирена, колбаси и зеленчуци.
Да уточним - не е задължително да имат мандра, за да произвеждат сирене, нали?
Зам.-министър Димитров: Да, така е. Това обаче в никакъв случай няма да ги освободи от спазването на хигиенните норми, напротив, ще се засилят изискванията към здравния статус на животните. Ще имат достъп до финансиране, но няма да се конкурират с индустриалните производители, което значително ще ги облекчи. Това е друг метод сивият сектор да излезе на светло. Когато не го пресираш, свободно да работи, той няма интерес да се крие, а сам се появява на пазара.
Кога евентуално се очаква да излезе тази наредба, която ще е глътка въздух за стопаните?
Зам.-министър Димитров: Директните продажби са свързани с някои промени в закона за ветеринарномедицинската дейност и наредбите към него. Вероятно ще ги синхронизираме с Държавната агенция за безопасност на храните, за да имаме сигурен начин за контрол. В края на тази или началото на следващата година наредбата ще е факт.
Вие сте човекът, който отговаря за структурирането на Държавната агенция по безопасност и контрол на храните. Кога ще се случи тя?
Зам.-министър Димитров: Изготвяме план за създаването й, така че цялата верига, която касае безопасността на храните, от полето до вилицата да влезе на едно място. Агенцията ще е към Министерския съвет, за да няма решение на конюнктурни проблеми. От нашите структури в нея ще отидат ДВСК, граничният контрол, дирекция по безопасност на храните, някои структури от националната служба за растителна защита, евентуално част от националната служба по зърно и фуражи. В НВМС остава само защита и безопасност на животните. Трябва обаче първо да се промени законодателството, което при животинските продукти е много сложно, защото касае около 3 закона и 40-50 наредби, които трябва да бъдат променени във времето. Агенцията е приоритет, има политическа воля да бъде създадена, защото сме единствените в Европа, които нямат подобен орган.
България ще се бори ли за изравняване на субсидиите с тези на старите страни членки на ЕС?
Зам.-министър Димитров: Ще се борим категорично за изравняване на субсидиите, но дали това ще приключи с успех и ако стане, в коя година би могло да се случи, не бих могъл да кажа. Категорично ще се борим и интервенцията за зърното да е по-рано от ноември, от приетото в ЕС, защото ние сме страна, в която жътвата и търговията ни със зърно започват по- рано.
Каква е основната цел, която вие лично си поставяте?
Зам.-министър Димитров: Да поставим животновъдството на пазарен принцип. Това е моята цел, за да може всичко в сектора и в преработването да си дойде на мястото. И ви обещавам, че за да постигнем тази цел, ако се наложи, ще има непопулярни мерки.