Мирослав Найденов: България и Румъния настояват да се възползват от тавана на европейските субсидии още през 2014 г.
Водещ: Министър Найденов, каква е позицията, която Вие отстоявате на тази среща? Какви условия поставяте от страна на България?
Мирослав Найденов: Ако ми позволите, за Вас и за Вашите слушатели да кажа, че както се изрази председателят на Европейския парламент г-н Бузек, това е безпрецедентна и първа в историята на Европейския парламент дискусия, организирана в тристранен формат – Европейският парламент, Европейската комисия и председателството на Европейския съюз в лицето на Полша. Тази безпрецедентна дискусия се осъществява, защото става въпрос за разпределението на един огромен финансов ресурс в бъдещия пакет на финансовата рамка от 2014 до 2020 г. А по отношение на това, какво България постави като свои намерения, мога да кажа, че като цяло, ние подкрепяме законодателната рамка на Европейската комисия, разбира се, с някои условности. На първо място, ние продължаваме да подкрепяме искането си, ако България ще влиза в тази финансова рамка, то заедно с Румъния и ние да се възползваме от максималния размер на субсидиите още през 2014 г., а не както сме подписали в договора си за присъединяване – през 2016 г., защото промените ще бъдат съществени и ако това не се случи, то ще отдалечи българските земеделски производители от техните колеги от останалата част на Европейския съюз. Тук, разбира се, е резонен въпросът, защо нашите предшественици не са го направили, когато са подписали договора за присъединяване, но нека да не влизаме в този дебат. Другото, което България постави като акцент, това е предлаганата от Европейския съюз референтна година 2011, т. е. всичко, което се е подпомагало през 2011 г. да се подпомага и занапред, но всичко ново не. Но тук аз обясних на моите колеги и, разбира се, на колегите от Европейския парламент, че страни като България, но най-вече България, тъй като според данни на Евростат ние сме първенци по разширяване на обработваеми площи, не могат да бъдат дискриминирани по този начин, защото ние имаме региони, които тепърва ще развиваме като обработваеми земи. Имаме много хора, които могат от строителството да се насочат, примерно, в аграрния сектор и не може да бъде поставена тази изкуствена преграда пред тях, защото по същество това би било част от този исторически подход, който всички казват, че трябва да отпадне от бъдещия период на селскостопанската политика. Разбира се, подкрепяме някои много добри идеи, като например, 2% от целия пакет да отива за младите фермери. И аз тук дадох примера, че неслучайно, първата мярка, по която свършиха парите по програмата за развитие на селските райони, това е точно „Млад фермер”. В тази посока ние трябва да работим и това е една добра инициатива. Естествено, т. нар. „озеленяване” на бъдещето на селскостопанската политика, свързано с поставяне на условието 30% от субсидиите да отиват за такива проекти, е нещо което притеснява голяма част от страните, в това число и България. Важното е, че за първи път ние се изказваме добре аргументирано, ние поставяме своите искания, ние участваме наравно с останалите в дебата, т. е. това минало на т. нар. йес-мени или тези, които са се съгласили в момента българското земеделие да страда от липса на средства за това, че някой, когато е подписвал договора не е отстоявал техните позиции, отдавна е забравено минало и да се надяваме, че ще успеем да направим доста. Жалкото е, че – ще го кажа, не за да се заяждам и конфронтирам, но – на този дебат, на който пленарната зала беше пълна, от българските депутати бяха само представители от ГЕРБ. Не видях представителите на БСП, ДПС, останалите, а след това всички ще „реват”, а това е точната дума, ще „реват” за недостатъчното средства за българското земеделие. Там, където те трябва да бъдат, в този дебат, в дебата, в който трябва да покажем единство и национални интереси над партийните, в дебата липсваха представителите на останалите политически сили.
Водещ: Много е важно всяка страна от Европейския съюз да си извоюва гъвкавост при използването на парите. Каква е тенденцията от дискусиите днес в Европарламента, това, на което вие присъствахте?
Мирослав Найденов: Всички го искат. Искат го, защото не са еднакви условията, примерно в България и нашите добри приятели от Холандия, да кажем.
Водещ: Приоритетите са различни.
Мирослав Найденов: Естествено. И най-важното - условията са различни, така че, всички искат гъвкавост. Всички, обаче, бяха единодушни около едно. Предложението не опростява тази обща политика. Ние, особено новите страни-членки се нуждаем от това, защото понякога остават неизползвани възможности. Ето и в този период, заради това, че първите три години са спали, не са използвали парите по Програмата за развитие на селските райони, сме поставени под угрозата да загубим повече от 100 млн. евро до края на годината по правилото М+3. Ако имаме тази гъвкавост, за която настояваме, ние ще можем, разбира се, да прехвърляме от един стълб към друг, ще можем да насочваме своите приоритети или другото, което е специфично за България – да настояваме за схеми, свързани с производството, за да могат българските животновъди, българските зеленчукопроизводители също да получават европейски пари, защото тези, които са подписали договора ни за присъединяване, не са се сетили, че по схемата за единица площ се облагодетелстват определени сектори, но ще доведем до крах други, като животновъдството и зеленчукопроизводството.
Водещ: Ето затова, тук искам да ви попитам – остава проблема за българските животновъди. Засега 90% от тях не получават субсидии. Вие сам казахте, заради наличната схема на плащанията. Какво ще се случи?
Мирослав Найденов: Нашето настояване е за 10% от общия пакет или ще го кажа в цифри – ние трябва да получаваме пакет от около 836 млн. евро, 10% да остават точно за сектор животновъдство, това са над 80 млн. евро. Ако това се случи, те няма всяка година да бъдат изправени с надежди и погледи, обърнати към правителството, а ще знаят, че те ще получат своя пакет. Естествено, те няма да бъдат лишавани от субсидии за единица площ. Дано все по-голяма част от животновъдите да могат да имат и да обработват земя. Но това е, дебатът сега започва. Важното, обаче, в началото на дебата, в самото му начало е, ние да заявим ясно и точно, и категорично своите намерения. Факт е, че се съобразяват, защото, аз ще припомня - само преди седмица, немската министърка, министърската на най-силната страна, беше на безпрецедентна 4-часова визита в България. Дойде, за да говори с мен, какво смятаме да правим и какви ще бъдат българските позиции.
Водещ: Да. И Вие точно на тази среща поставихте много остро необходимостта да се постави таван на директните плащания за земеделците, за да не отиват много висок процент от субсидиите в малък процент от бенефициенти.
Мирослав Найденов: Точно така, това е другото. Защото в момента това е един парадокс, който се случва само в новите страни-членки, най-вече в България и Румъния. Както самата моя колежка от Германия каза, те нямат този проблем, защото, като цяло, средните им стопанства са с 50 ха или 50 дка земя, а ние имаме хора, които имат десетки хиляди хектари и стотици хиляди декари земя. Така че, за да се балансира това несправедливо разпределение на средствата, поставихме и този въпрос. Естествено, трябва да се коментират праговете, дали точно 150 хил. евро е прага. Важното е, че ние поставихме ясно, категорично своите изисквания и ще участваме активно в този дебат. Дано не сме сами, отново го казвам като послание, не толкова като критика към депутатите от останалите политически сили. Не може, наистина не може да се случва този дебат в Европейския парламент и те да не дойдат да слушат. Отново, за пореден път, показваме каква държава сме и показваме, че можем да коментираме тези неща в предизборна кампания или на митинги, а там, където трябва да ги коментираме и там, където трябва да покажем единство, за съжаление, не всички сме заедно.