Върни се горе

Политика на качество

България има утвърдени традиции в производството на редица специфични продукти: кисело мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал, баница, българското розово масло, лавандулово масло, различни месни продукти като луканки, суджук и пъстърма и други традиционни български продукти. Получаването на право за ползване на защитено наименование в значителна степен разширява пазарните им възможности.

zashtiteni_naimenovania.jpg

В ЕС има разработена цялостна Политика на качеството – защитени наименования, която включва защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер.Тя изпълнява следните цели – да изтъкне специфичните качества на определени типични продукти на пазара и да ги отличи от останалите продукти в магазините чрез означаването им със символите на Европейската Общност. Защитата на географските наименования е насочена предимно към продукти с географски произход от малък географски район в рамките на държавата, а не продукт, произвеждан в цялата държава под наименованието „български”. Защитените географски означения  имат защита на права на интелектуална собственост.

Вписване

Вписването на наименования за произход или географски указания в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитени географски указания съгласно Регламент 510/31.3.2006 г.и в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер съгласно Регламент 509/31.3.2006 г. се осъществява от националния компетентен орган за защитените географски означения и храни с традиционно специфичен характер - Министерството на земеделието и храните. Група производители на определен продукт подава заявление, придружено с необходимите документи, което следва национална процедура, определена в българското законодателство. След одобрение на национално ниво документите се изпращат в ЕК, където следват европейската процедура. Успешно регистрираните наименования, за които в Официалния вестник на ЕС се публикува регламент за вписване получават защита на територията на 27-те страни членки. 
До момента в Европейските регистри са регистрирани над 1100 земеделски и хранителни продукти със защитени  наименования.

Регистрация

Регистрацията на защитените наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер дава на производителите изключително право да използват регистрираното име на своя продукт, както и специален знак върху опаковките на продукта, предлаган на пазара.
За защитени наименования могат да кандидатстват практически всички земеделски продукти и редица преработени храни.

Основен принцип и административен капацитет

Основния принцип, прилаган в Общата селскостопанска политика на ЕС е насърчаване на инициативата, водещата роля на групата от производители и защитата на колективния интерес - той се прилага и за продуктите със защитено географско указание и храните с традиционно специфичен характер.

Ролята на държавата се изразява в изграждането на необходимия административен капацитет и създаването на законодателната основа за прилагането на съответните национални процедури :
Приета е Наредба № 16 от 14.09.2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и водене на регистри на производителите и контролиращите лица /обн., ДВ, бр. 79 от 2.10.2007 г.изменение и допълнение през 2012г./

Изграден е и необходимият административен капацитет - национален компетентен орган, който функционира в рамките на Дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа”. Съгласно националната процедура се извършват проверки по документи и на място, оповестяване на заявките и заявленията спeцификации и предоставяне на възможност за възражения, приемане на възражения. За обсъждане и предлагане за одобрение на кандидатстващите наименования е създадена Постоянна междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер под ръководството на Заместник-министър на земеделието и храните.

  • Приетата през 2010  г. Наредба № 6 от 5.5.2011г. за специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер, публикувана в ДВ 30/2011 г. определя правилата за осигуряване на официален контрол върху употребата на защитени наименования на пазара. 
  • За улеснение на българските производители нормативната уредба, касаеща защитените наименования беше публикувана  в  специализирана секция „Защитени наименования” в интернет-страницата на МЗХ, която обезпечава пряк достъп до цялото българско и европейско законодателство на български език, както и до документите на всички подадени документи за регистрация на български защитени наименования – защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер.

Българските производители и българската администрация имат обща цел и амбиция – пълно взаимодействие помежду им с цел подготовката на българските заявления и досиета и представянето им за регистрация в Европейските регистри.

EU_en.jpg

Наредба № 16 от 2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия
Oтносно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и поддържане на база данни на производителите и контролиращите лица
RTF файл, 285,8 KB, качен на 03.05.2016

rtf document

Делегиран регламент (ЕС) № 664/2014 на Комисията от 18 декември 2013 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета
По отношение на определянето на символите на Съюза за защитени наименования за произход, защитени географски указания и храни с традиционно специфичен характер, както и по отношение на определени правила за снабдяване, някои процедурни правила и някои допълнителни преходни разпоредби
PDF файл, 352,1 KB, качен на 27.06.2014

pdf document