Върни се горе

Мерки за подкрепа на пазарите на селскостопански продукти

Общата организация на пазара на земеделски продукти в Европейския съюз е част от Общата селскостопанска  политика, чрез която се осигурява стабилност и предвидимост на пазарите на земеделски продукти, устойчиви изкупни цени, които гарантират стабилни доходи на земеделските производители и е предпоставка за постоянното снабдяване с качествени храни на потребителите. Мерките, свързани с подкрепата на пазарите на селскостопански продукти се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/. Част от мерките за подкрепа на пазарите са хоризонтални и се прилагат за всички сектори на земеделието, други се прилагат само по отношение на един или няколко земеделски продукта.

Публичната интервенция, като основна пазарна мярка в сектор Полски култури, която се прилага от ЕС, има за цел стабилизиране на пазарите и минимален праг на доходите на европейските земеделски производители. Прилаганите схеми са „Интервенционно изкупуване на зърнени култури и ориз”, „Съхранение на интервенционни запаси” и „Продажба на интервенционни запаси”.

Периодът на изкупуване при публична интервенция е: за зърнени култури от 1 ноември до 31 май; а за неолющен ориз- от 1 април до 31 юли. За периода на членството на България в ЕС, българските производители са проявили интерес само към схемата за изкупуване на пшеница и ечемик. Изкупуването на полски култури може да се реализира по 2 начина: на фиксирана цена или чрез тръжна процедура. Ежегодно, през периода на изкупуване, на територията на България, интервенционната агенция изкупува, на фиксирана цена, зърнени култури и неолющен ориз до достигане на определените количества. В България интервенционната агенция е ДФ „Земеделие”- Разплащателна агенция. Изкупуването на обикновената пшеница чрез публична интервенция, на фиксирана цена е 3 млн. тона за целия ЕС, за периода от 1 ноември до 31 май. Минималното количество, за което могат да се отнасят офертите и тръжните предложения е 80 тона за обикновена пшеница, ечемик, царевица и сорго.

Условията, на които трябва да отговарят операторите (кандидатите) са: всеки оператор (кандидат), установен и регистриран за целите на ДДС в ЕС, може да подаде оферта или тръжно предложение по схема за публична интервенция. За целите на изкупуването на зърнени култури и ориз обаче е достатъчна регистрация в регистъра на стопанствата, в случай че операторът не е регистриран за целите на ДДС. Когато се подава оферта или тръжно предложение за изкупуване, се внася гаранция в полза на интервенционната агенция, до която е подадена офертата или тръжното предложение. За зърнените култури тя е 20 евро/тон. Разплащателната агенция (РА) изкупува полските култури, при условие, че те са с произход територията на ЕС (ожънати на територията на ЕС) разделени са на хомогенни партиди, отговарят на определени изисквания по отношение на количество и качество по Регламент 1272/2009 г. и са на разположение за незабавна доставка.

Референтна цена на зърнените култури, обект на интервенция – 101.31 EUR/тон. В случай, че ЕК приеме регламент за откриване на тръжна процедура, се публикува покана за участие в търг, в която се описват условията и изискванията за подаване на оферти. За количествата над 3 млн. тона обикновена пшеница, както и за твърда пшеница, ечемик, царевица, сорго и ориз, интервенционните цени и количествата за интервенция, се определят от ЕК чрез тръжни процедури. Изкупуването на зърнени култури/неолющен ориз чрез тръжна процедура се извършва въз основа на тръжни предложения, които операторите представят в ДФЗ-РА. Тръжното предложение, попълнено по образец и ценовото предложение се подават в съответната областна дирекция по постоянен адрес и седалище на оператора.

Въведеният модел на финансиране в лозаро-винарския сектор определя финансов пакет за всяка държава членка – винопроизводител, който да се разходва въз основа на програми, съдържащи избрани от държавата членка мерки за подпомагане.Новата Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България, която ще се прилага за периода 2014-2018 г., е одобрена от Европейската Комисия. В  програмата са предвидени четири мерки, две от които, „Преструктуриране и конверсия на винени лозя” и „Промоции в трети страни”, се прилагаха и по предходната национална програма. Мерките, които не са прилагани досега са „Събиране на реколтата на зелено” и „Инвестиции”. Предстои приемането на национално законодателство, което да урежда условията и  реда за прилагането на мерките. Основно значение за програмата има мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя”. Целите, които трябва да бъдат постигнати с изпълнението на тази мярка, са повишаване конкурентоспособността на гроздопроизводителите, повишаване на пазарната ориентация на лозарските стопанства, чрез подобряване на технологиите на управление и засаждане на нови сортове, предпочитани от пазара, повишаване на производствения дял на качествени и трапезни вина, увеличени на площите с лозя за производство на качествени вина и др. Дейностите, които ще се подпомагат по мярка „Преструктуриране и конверсия”, са смяна на сортовия състав на насажденията, преструктуриране на лозята и подобряване на методите и технологиите за управление на лозарското стопанство. За изпълнението на всяка от тези дейности са предвидени операции, които се подпомагат, като максималния размер на финансовата помощ  е до 75 % от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно определена дейност.

Мярка „Събиране на реколтата на зелено” е кризисна мярка, която може да се прилага с цел обезщетяване на производителите с парична сума, в размер до 50 % от стойността на преките разходи за унищожаване или отстраняване на неузрелите гроздове и от загубата на приходи, произтичаща от изпълнението на тези дейности. Подпомагането на събирането на реколтата на зелено допринася за възстановяване на равновесието  на пазара на вино в Европейския съюз с оглед предотвратяването на пазарни кризи. В случай че производителят не е договорирал изкупуването на реколтата, може да се възползва от подпомагането на мярката и да финансира извършването на всички необходими агротехнически мероприятия по лозовите насаждения. Насърчаването на всички форми на производствена организация за обезпечаване на продажбите на реколтата ще даде алтернатива на гроздопроизводителите срещу фалит при невъзможност за договориране на продажбите на реколтата им, по отношение на компенсирането на загубите им. Предоставянето на подкрепа позволява минимизиране на разходите на гроздопроизводителите и едновременно осигурява стабилност в икономическата им ефективност, което се отразява по-позитивно в социален контекст и допринася за устойчивостта на лозаро-винарския сектор.

Въвеждането на Мярка „Инвестиции” е мотивирано от необходимостта за предоставяне на специфична за сектора подкрепа  предназначена за инвестиции за производство на лозаро-винарски продукти. С прилагането й се цели улесняване на достъпа на производители до финансов ресурс, с който ще се финансира закупуване на дълготрайни активи за преработка и съхранение на грозде-машини, софтуер, специфично оборудване за бутилиране, етикетиране, съхранение, грижа и стареене на виното и др.. Максималният размер на финансовата помощ е до 50% от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно определена дейност на база определени пределни цени, които ще бъдат съобразени с разпоредбите на европейското и националното законодателство и които ще се формират след като бъдат направени съответните проучвания и анализи. Финансираните дейности трябва да допринесат за развитие на лозаро-винарския сектор в района на извършване на инвестицията. В икономически и финансов аспект целта на мярката е да се поддържат положителни темпове на растеж на производството и продажбите на качествени вина, включително и на биологично вино, както и повишаването на конкурентоспособността на вината, произведени на територията на България.

Мярката „Популяризиране на пазарите на трети държави” се отнася за вина със защитено наименование за произход или географско указание, или вина с означение на винения сорт лоза. Целите на прилагането на тази мярка са: повишаване на познатостта и потребителския интерес към българските, качествени, регионални и трапезни вина с означение за сорт и реколта, изграждане на положителен имидж на българските качествени вина и налагане на българските наименования за произход и търговски марки като познати и търсени от потребителите в трети страни, насърчаване на търговията с български качествени и регионални вина на пазарите на трети страни чрез ангажиране на усилията и вниманието на ключови субекти на пазара (търговци, хотелски вериги, туристически вериги и др.), повишаване потребителската култура чрез възпитаване вкуса към консумация на качествени вина.

Процедурата за подпомагане по мерките, при наличие на специфика по всяка мярка, включва най-общо подаване на заявление за кандидатстване, със съответните приложения, оценка  и  сключване на договор с одобрените кандидати. Компетентни институции за администриране на мерките по програмата са ИАЛВ и ДФЗ. Условията и редът за кандидатстване по мерките от Програмата ще бъдат уредени в наредба на министъра на земеделието и храните, която ще бъде издадена до 1 декември 2013 г.

Признатите от държавите членки организации на производители са единствените структури в сектора на плодовете и зеленчуците, които могат да получават финансово подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Затова единственият начин производителите на плодове и зеленчуци да получат подпомагане е да се обединят в организация на производители и да поискат нейното признаване от Министерство на земеделието и храните по реда на Наредба № 11 от 15 май 2007 г., в която са уредени условията и реда за признаване на организации на производители.

Основните изисквания за признаване на една ОП е да има не по-малко от 7 членове и стойност на продукцията реализираната на пазара от членовете й не по-малко от 200 000 лв. Признатите организации на производители на плодове и зеленчуци представляват възможност за: заемане на по-силни позиции на пазара по отношение на купувачите (особено когато са супермаркети), по-добри възможности за реализация на произведеното на по-добри цени, планиране и намаляване разходите за производство, прилагане на земеделски практики, опазващи околната среда.

Основна форма за финансово подпомагане в сектора на плодовете и зеленчуците са оперативните програми на организациите на производители. Това е инвестиционна програма, която организацията на производители разработва и внася за одобрение от Държавен фонд “Земеделие”, който извършва плащанията включени в одобрените програми. Основните и съществени дейности на организацията на производители са свързани с концентриране на предлагането и предлагане на пазара. Оперативните програми могат да включват различни мерки (строеж на складове и хладилни помещения, закупуване на земеделска и транспортна техника, машини за пакетиране и етикетиране, офис техника и др.). Въпреки това организациите на производителите могат да се занимават и с други дейности с търговски или нетърговски характер.

Финансирането на оперативните програми на организациите на производители става чрез оперативен фонд, който се финансира чрез вноски от организациите на производители и техните членове, финансова помощ от ЕС и национално финансиране. Подпомагането от ЕС е ограничено до 50% от реално извършените разходи от оперативния фонд. Допълнително, размерът на помощта от ЕС е обвързан със стойността на продукцията предлагана на пазара от организацията и е ограничен до не повече от 4,6 % от нея. Националното подпомагане може да бъде в размер до 80% от годишните финансови вноски от организациите на производители и техните членове в оперативния фонд.

„Училищен плод” е схема за подобряване на хранителните навици на децата и учениците, чрез повишаване на консумацията на плодове и зеленчуци. Финансирането се осъществява със средства от ЕК и от националния бюджет. Заявители и доставчици могат да бъдат еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, общини или самите училища и детски градини. В целевата група попадат децата от държавните, общински и частни детски градини от първа до подготвителна група включително, както и учениците в държавните, общински и частни училища от подготвителен до IV клас включително. Схемата е въведена в българското законодателство с Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на плодове и зеленчуци в учебните заведения – схема „Училищен плод”.

По схемата се предоставят само пресни плодове и зеленчуци. Във всяко учебно заведение могат да се извършват до четиридесет броя доставки в периода от 01.11. до 31.05. за всяка учебна година, но не повече от десет доставки месечно. Финансовата помощ за едно дете е до 29,27 лв., като в тази сума се включва цената на предоставените порции и свързаните с това логистични разходи, а цената за една порция е 0,68 лв. без включен ДДС.

Документи за кандидатстване по схемата се подават от 15.08. до 20.09. във всички Областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие”.

Националната програма за пчеларство има за цел подобряване на условията за производство и търговия с пчелния мед и пчелните продукти, повишаване ефективността на производството, качеството и конкурентноспособността на българския пчелен мед и пчелни продукти, осигуряване на по-добра заетост и по-високи доходи на пчеларите.Националната програма за пчеларство се утвърждава като най-предпочитан източник за финансиране на дейността на българските пчелари поради ниските разходи по подготовката на инвестиционните проекти и кратките срокове за обработка на заявленията и получаване на финансова помощ. Тя обхваща тригодишен период и се финансира с европейски и национални средства, като европейските се равняват на 50% от разходите, които поемат държавите-членки, при предварително одобрен бюджет за всяка от тях. Финансовата помощ по Програмата се предоставя за инвестиции, разходи или проекти в следните направления - мерки:

  1. техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари
  2. борба срещу вароатозата
  3. мерки за подкрепа на лаборатории, извършващи физико-химичен анализ на пчелния мед
  4. мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери
  5. сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти

Заявленията по мерки 2, 3 и 4 се подават в Областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане" по постоянно местожителство на физическото лице (по лична карта) и по адрес на седалище на юридическото лице; По мерки 1 и 5 заявления се приемат в Централно Управление на ДФЗ. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” определя със заповед периода за подаване на заявления за подпомагане. Със заповедта се определя периода за приемане на заявления за подпомагане (с точни дати и часове на началото и края на периода), като се посочва и бюджета на съответната мярка за съответния период на прием.

Бенефициенти по програмата могат да бъдат регистрирани земеделски производители, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 29.01.1999 г за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители,, чиито налични кошери са маркирани по реда на Наредба 27 от 10.07.2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства и чиито пчелин е пререгистриран или регистриран като животновъден обект и наличните пчелни семейства са под ветеринарен контрол. Изготвен е проект на наредба за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма за пчеларство за периода 2014 – 2016 г., който е публикуван на Интернет страницата на МЗХ за обществена консултация.

Схемата има за цел да насърчава консумацията на прясно и кисело мляко и други млечни продукти, произведени в ЕС, като по този начин допринася за подобряване на хранителните навици на децата и за увеличаване възможностите за пазарна реализация на тези продукти. Заявители по нея могат да бъдат учебните заведения, еднолични търговци, търговски дружества и кооперации, които са поели задължение към едно или повече учебни заведения за доставка на мляко и млечни продукти по схема "Училищно мляко", включително признати организации на производители, както и общините - за учебните заведения, които се намират на тяхната територия. Бенефициенти на помощта са децата от I до ІV и подготвителна група включително в държавните, общинските и частните детски градини, децата от подготвителна група и учениците от І до IV клас включително в държавните, общинските и частните училища. Всяко дете има право на 0,25 литра млечен еквивалент на ден.

Съобразно принципите на здравословното хранене и безопасност и качество на храните, заложени в националното и европейското законодателство и в съответствие с разпоредбите на Регламент № 657/2008, допустими за финансиране по схемата са следните продукти:

  • Прясно пастьоризирано мляко, попадащо под номенклатурен код по КН 040120
  • Кисело мляко, попадащо под номенклатурни кодове по КН 04031011 и 04031013
  • Млечни продукти с минимум 90% съдържание на мляко и с до 5% добавена захар/мед, в случаите, в които млякото е с добавен плодов сок или какао, попадащи под номенклатурни кодове по КН 04031091 и 04031093
  • Млечни продукти с минимум 75% съдържание на мляко и с до 5% добавена захар/мед, в случаите, в които млякото е с добавени плодове, овесени ядки или какао, попадащи под номенклатурни кодове по КН 04031091 и 04031093
  • Бяло саламурено сирене и кашкавал, попадащи под номенклатурен код по КН 0406

В страната ни схемата се прилага от 2009 г., като интересът към нея до 2014 г. беше слаб, поради ниското ниво на подпомагане от Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ). Като част от проведената през 2013 г. реформа на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС беше приет Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти. Съгласно чл. 26 от този регламент държавите членки, които желаят да участват в схемата за предлагане на мляко в училищата, трябва да изготвят стратегия за нейното прилагане на национално равнище. С Делегиран регламент 1047/2014 на Комисията от 29 юли 2014 г. е определено задължителното съдържание на националните стратегии.

През 2015 г. в България беше изготвена Национална стратегия за прилагане на схемата за предоставяне на мляко и млечни продукти в учебните заведения. В стратегията е предвидено предоставянето на национално съфинансиране по схема „Училищно мляко”, което е изрично предвидено в законодателството на ЕС. Така, при съчетаване на финансовата помощ от ЕФГЗ с национално финансиране, беше постигната стойност на порция на предоставяните по схемата продукти, отговаряща на средната пазарна цена на съответния продукт.

Изискванията, свързани с прилагането на схемата, наложиха издаването на Наредба за условията и реда за прилагане на схема за предоставяне на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищно мляко”. В наредбата са уредени целите и начина на прилагане на схемата, определени са задълженията на участниците в нея.

Политиката на ЕС относно мерките за информиране и насърчаване на селскостопанските продукти има за цел да подпомогне земеделските организации да навлязат или да затвърдят своите позиции на атрактивни за тях пазари. Промоционалните програми предвиждат дейности, които повишават осведомеността сред потребителите относно усилията, положени от европейските земеделски производители за осигуряване на качествени и безопасни продукти.

Промоционалната политика има ясни приоритети, които се определят годишно – в работна програма. За бенефициери са определени браншови и междубраншови организации на производители на национално и европейско ниво, както и организации, извършващи обществени услуги за популяризиране на земеделски продукти като Селскостопанските камари например. Списъкът на допустими продукти включва всички селскостопански продукти (без тютюн) и преработени продукти като бира, макаронени изделия, сладка царевица, памук и др. При определени изисквания могат да се популяризират вино, спиртни напитки със защитено географско наименование и риба и рибни продукти. Европейските схеми за качество, включително национални схеми за качество, био продукти и продукти от отдалечените райони са водещ приоритет за политиката. В същата посока се признава стратегическото значение на показването на търговските марки и произхода на европейските продукти.

За всяка година Европейската комисия утвърждава Работна програма с насоки, която може да определя целеви сектори и/ или схеми за насърчаване за част от финансирането. Поканите за представяне на предложения за конкретни кампании се публикуват в началото на годината. Така наречените „обикновени“ програми може да бъдат представяни от една или повече организации от една и съща държава от ЕС; „многонационалните“ програми може да се представят от поне две национални организации от най-малко две държави членки или от една или повече европейски организации. Процедурата за подбор и оценка на подадените заявления е само на ниво Комисия.