25.11.2017

Законодателство на ЕС 2014-2020

повече>>

Нотификации, изпратени до ЕК

повече>>

 

Анализи и презентации във връзка с националните решения към 1 август, 2014 г.

повече>>


Анализи и презентации във връзка с националните решения към 1 август, 2016 г.

повече>>


Национално законодателство за прилагане на схемите за директни плащания 2015-2020

повече>>



Полезни насоки, презентации и ръководства за прилагането на директните плащания в периода 2015-2020

повече>>

Въпроси и отговори

повече>>

 

ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ ЗА ПЕРИОДА 2015-2020 г.

 

Реформата в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз изисква въвеждането на промени при прилагането на многопластова структура на директните плащания в България през периода 2015-2020 г.

Страната изпрати в срок (01 август 2014г.) уведомления до Европейската комисия за някои основни параметри на схемите за директни плащания, които ще се прилагат от 2015 г. на база одобрената с Решение на Министерския съвет №564/31.07.2014 г. концепция. Подготвени са проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, проект на Наредба за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и Наредба за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ

 

1. Основни схеми за подпомагане

  • Схема за единно плащане на площ (СЕПП) – С цел постигането на последователност в прилаганата политика и отчитането в максимална степен на националната спецификата СЕПП в България ще се прилага до 31 декември 2020 г.

За да достигне подпомагането до по-широк кръг от земеделски стопанства, минималният размер на стопанствата, които могат да получават директни плащания, е намален на 0.5 ха за всички видове стопанства.

  • Преразпределително плащане - По-справедливо насочване на плащанията се цели да бъде постигнато чрез използване на Схемата за преразпределително плащане. Бюджетът по схемата е в рамките на приблизително 7% от националния таван за директни плащания, като завишено подпомагане се предвижда за първите 30 ха на всички стопанства.
  • Схема за дребни земеделски стопани - С цел повишаване на конкурентоспособността на малките земеделски стопанства и осигуряване на допълняемост на доходите ще се прилага отделна схема, насочена към най-малките стопанства. Размерът на годишното плащане по схемата за всеки земеделски стопанин се определя от размера на подпомагането, което кандидатът би получил по схемите за директна подкрепа, за които е допустим, но не по-малко от 500 евро. Подпомагането по схемата за дребни земеделски стопани замества подпомагането по всички други схеми за директна подкрепа, но не замества плащанията  по схемите за Преходна национална помощ. Заявяването на участие в схемата е чрез подаване на заявление за подпомагане за 2015 г. и допълнителна заявка за участие в схемата, подадена в срок до 15 октомври 2015 г. Важно: за участие в схемата може да се кандидатства единствено през 2015 г.;
    • Схема за млади земеделски стопани - Стимулиране навлизането на млади земеделски стопани в селскостопанския сектор е предвидено да се осъществява чрез отделна схема. Допустими за подпомагане ще бъдат фермери, които са започнали земеделска дейност през последните 5 години и през първата година на кандидатстване са на не повече от 40 години. Предвижда се подпомагане за първите 30 ха от стопанството с надбавка от 25% от плащането по СЕПП. Изискване към младите земеделски стопани, кандидати по схемата, са да притежават професионални умения и познания, свързани със земеделието, които към момента на подаване на заявлението трябва да удостоверят.
    • Преходна национална помощ – Концепцията за бъдещото прилагане на директните плащания предвижда страната да се възползва от възможността за предоставяне на преходна национална помощ, която е предназначена само за сектори, които през 2013 г. са били обект на национални доплащания, и при конкретните параметри на прилаганите през 2013 г. схеми. Приложимите схеми за преходна национална помощ от 2015 г. са схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар; схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството; схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството; схема за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството.
      • От 2015 г. земеделските стопани, които отглеждат памук, могат да получат допълнителна подкрепа към основното си плащане на площ - Специално плащане за памук. Право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, чиито памук е отгледан на територията на страната при минимална гъстота на засаждане 8000 бр./дка и принадлежи към сорт, който е вписан в Сортовата листа на Република България за съответната година или в Европейския каталог на полските култури.

 

2. Намаление на плащанията

С цел по-балансирано разпределение на средствата за директни плащания между земеделските стопани ще се прилага на намаление на плащането по СЕПП, след приспадане на разходите за заплати, осигуровки и данъци, реално платени и декларирани от земеделския стопанин, които са свързани със земеделската му дейност. Прилагането на този инструмент предвижда намаление за сумите над 150 000 евро в размер на 5%, а за суми над 300 000 евро - 100%.

 

3. Инструменти на прилагането на политиката за директни плащания

Активен фермер – Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 1307/2013 от 2015 г. директните плащания ще бъдат отпускани само на активни фермери. Дефиницията за активен фермер предвижда да не могат да получават директни плащания физически и юридически лица, чиито земеделски площи са основно (над 50%) площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработка и върху които не се извършват минимални земеделски дейности. В Регламент (ЕС) 1307/2013 е определен негативен списък от лица, на които няма да бъдат отпускани директни плащания, а именно физически и юридически лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих. С национално решение негативният списък за България е допълнен с държавни и общински органи, учреждения и юридически лица, които обслужват дейността на държавен или общински орган.

Лицата от негативния списък мога да получат директно подпомагате ако докажат едно от следните обстоятелства:

1. годишният размер на директните плащания, определен съгласно чл.12 от Регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията, е най-малко 5% от общия размер на приходите на лицето;

2. общият размер на приходите, получени от селскостопанска дейност през най-близката данъчна година, за която са налични такива доказателства, представлява най-малко една трета (1/3) от общия размер на приходите на лицето. Данните ще бъдат проверявани чрез финансовите отчети и данъчните декларации на лицата.

3. юридическите лица и едноличните търговци, че основната им дейност, съгласно Кодът на икономическа дейност на лицето, определен в търговския регистър, е упражняване на селскостопанска дейност.

4. юридическите лица, които не са търговци и физическите лица, че техният предмет на дейност, основна икономическа дейност или упражнявана дейност, съгласно регистър БУЛСТАТ, е упражняване на селскостопанска дейност.



Изискванията за активен фермер не се прилагат за земеделски стопани, които за предходната година са получили директни плащания под 3 000 евро.



 



 

4. Селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания)

Една от целите на новата ОСП е подобряването на екологичните параметри на земеделските земи чрез въвеждането на задължителен компонент „екологизиране“ на директните плащания, които ще подкрепят селскостопанските практики, благоприятни за климата и околната среда. Приносът на земеделието в поддържането на екологичния баланс на територията на България ще се извършва чрез прилагането на т. нар. „зелени директни плащания“.

Бюджетът, определен за зелени плащания, е в размер на 30% от тавана за директни плащания. Зелените плащания ще бъдат прилагани от кампания 2015.

Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по СЕПП, трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящи на условията за подпомагане, селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда. За целите на екологизирането тези практики могат да бъдат диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочените площи.

4.1. Диверсификация на културите - включва изискване за отглеждане на няколко различни култури в стопанството с цел избягване на монокултурното производство. Прилага се при стопанства с размер на обработваемата земя над 10 хектара.

  • Стопанства с обработваема земя между 10 ха и 30 ха трябва да отглеждат поне 2 култури, като основната култура да не заема повече от 75% от общата обработваема площ;
  • Стопанства с обработваема земя над 30 ха следва да имат поне 3 култури. Основната култура не следва да бъде на повече от 75% от обработваемата площ. Двете основни култури не трябва да заемат повече от 95% от обработваемата земя.

За целите на диверсификацията „култура“ означава всяко едно от следните определения:

  • Различните родове, определени в ботаническата класификация на културите;
  • Култура, от който и да е от видовете при Brassicaceae (Кръстоцветни/Зелеви), Solanaceae (Картофови) и Cucurbitaceae (Тиквови);
  • Земя, оставена под угар (без производство);
  • Tреви и други тревни фуражи;

Изключения от изискването за диверсификация на културите:

  • Когато повече от 75 % от обработваемата земя е оставена под угар или се използва за производство на трева и тревни фуражи, при условие че оставащата обработваема земя не надхвърля 30 хектара;
  • Когато повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ или под вода през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, при условие че оставащата обработваема земя не надхвърля 30 хектара.

Изчисляване на дяловете на различните култури за целите на диверсификацията:

Съобразно националната специфика и традиционните практики при отглеждането на различните видове култури и с оглед на спазване на изискването за наличието на всички заявени култури, за целите на диверсификацията е определен период на проверка – от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.

 

4.2.Поддържане на съществуващи постоянно затревени площи

Държавата има задължение да определи екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000 и да въведе забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани.

Земеделските стопани не трябва да преобразуват и/или разорават постоянно затревените площи, разположени в тези зони. Държавата трябва гарантира, че съотношението на ПЗП спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани, не намалява с повече от 5%.

Слой „Постоянно затревени площи“ е нормативно определен в Закона за подпомагане на земеделските производители и въвежда забрана за преобразуването и разораването от земеделските стопани на постоянно затревените площи, включени в слоя.

 

4.3.Екологично насочени площи (ЕНП)

Поддържането на екологично насочени площи ще се прилага от 2015 г. при стопанства с обработваема земя над 15 ха. Най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи. Съобразно националната специфика България ще прилага пълния списък ЕНП, които са установени в Регламент (ЕС) 1307/2013, с изключение на традиционните каменни стени, горско-земеделски системи и залесени територии. Като ЕНП ще се отчитат следните площи:

  • земя, оставена под угар;
  • тераси;
  • особености на ландшафта:

 

-живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина до 10 м.;



-отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4 м.;



-дървета в редица с корона с диаметър, не по-малък от 4 м. и разстояние между короните – до 5 м.;



-дървета в група, свързани от застъпващи се корони и полски горички с максимална площ и в двата случая - 0,3 хa;



-синори (полски граници) с широчина между 1 и 20 м., върху които не се произвежда земеделска продукция;



-езерца с размер до 0,1 хa с ивица крайречна растителност по протежение на водата с широчина до 10 м в размера на езерцата;



-канавки с максимална ширина 6 м., включително открити водни течения за целите на напояването или отводняването. 

  • буферни ивици;
  • ивици от допустими хектари по протежение на горски територии;
  • площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация – (тополи, върби, черна елша, сребролистна липа, полски бряст, леска, източен чинар и черница – въведени в номеклатурата за наименованието на културите и техните кодове през капания 2014)
  • площи с междинни култури или зелена покривка;
  • площи с азотфиксиращи култури. Списъкът на определените култури включва: нахут, детелина, бакла, леща, лупина, грах, фий, еспарзета, звездан, соя, бурчак (горчив фий), фъстък, люцерна (алфалфа), боб (обикновен фасул), боб (апсержов боб, вигна).

За да се опрости администрирането и да се вземат предвид особеностите на различните видове ЕНП, съгласно изпратените нотификации, България ще използва коефициенти за преобразуване и/или тегловни коефициенти, посочени в приложение X от Регламент (ЕС) 1307/2013. В резултат от прилагането на коефициентите съобразно наличните за стопанството видове ЕНП площта на екологично насочените площи се преизчислява.

 

5. Обвързано с производството директно подпомагане 2015-2020 г.

Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори ще бъде осъществено посредством прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане. Бюджетът, определен по схемите за обвързана подкрепа, е в размер на 13% от тавана за директни плащания за секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“ и 2% за обвързано подпомагане на протеинови култури. Нотифицираните схеми са както следва:

  • Схема за обвързано подпомагане за млечни крави – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави, които са с предназначение за производство на мляко в Интегрираната информационна система на БАБХ;
  • Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 5 (включително) и повече месодайни крави и/или юници, които са с предназначение за производство на месо в Интегрираната информационна система на БАБХ;
  • Схема за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави (с предназначение за производство на мляко) и/или месодайни крави (с предназначение за производство на месо), от които поне едно животно е под селекционен контрол;
  • Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, и/или кози-майки;
  • Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол - подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 50 (включително) и повече овце-майки, и/или кози-майки от които поне едно животно е под селекционен контрол;
  • Схема за обвързано подпомагане за биволи - подпомагат се земеделски стопани , които отглеждат 10 (включително) и повече биволи;
  • Схема за обвързано подпомагане за плодове -  право на подпомагане имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи с плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, сливи (Prunus domestica), череши, вишни, орехи и десертно грозде;
  • Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци – право на подпомагане имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи със зеленчуци от следните видове култури: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, грах (зелен), зелен фасул, чесън (зрял), картофи, дини, пъпеши и тикви;
  • Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (оранжерийно производство) – право на подпомагане имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 хектара допустими площи със зеленчуци в оранжерии от културите: домати, пипер и краставици;
  • Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури – право на подпомагане имат производители на територията на цялата страна, които отглеждат минимум 0,5 хектара допустими площи от следните протеинови култури: фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно), фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина и звездан.

Важно:

  • Заявените животни трябва да отговарят на определени изисквания (идентифицирани с УМ, регистрирани в ИИС на БАБХ, вписани в регистъра на стопанството);
  • По схемите за животни под селекционен контрол земеделските стопани трябва да имат сключен договор с развъдна организация и да изпълняват нейната развъдна програма; заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в Родословната книга за овцете-майки и козите-майки и Главния раздел на Родословната книга – за говедата; заявените за подпомагане от тях животни да бъдат вписани в регистрите по чл.18 ал.(6) от Закона за животновъдство (на ИАСРЖ);

 

Плащането на хектар и на глава животно ще се формира като се раздели бюджетът на допустимите по схемата за съответната година площи или брой животни.

 

Минималният размер на парцела, който може да бъде заявяван за подпомагане с директни плащания, е 0,1 ха.

 

6. Допустимост на площите за подпомагане

  • Допустими за подпомагане са земеделските площи, върху които се извършва земеделско производство или се поддържат в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване. За поддържането на земеделската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, в съответствие с предназначението на площта, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
  • изораване;
  • дисковане;
  • подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
  • почистване и обработка с хербициди.

 

  • Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5м.
  • Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато:
  • на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение;
  • на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.

 

  • Постоянно затревени площи са::
  • Постоянните или временни пасища, които са допустими, в случай че се използват за паша на минимум 0.15 животински единици на хектар;
  • Ливадите за косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,7 м. във всеки момент от годината;
  • Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,35 м. във всеки момент от годината.

 

 

 



Skip Navigation Links.
Административно обслужване
Обща селскостопанска политика
ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
Програма за морско дело и рибарство
Биологично производство
Лицензии за внос на земеделски продукти
Пазар на млякото
Поземлени отношения и комасация
Политики по агрохранителната верига
Правила за добра земеделска практика
Добри земеделски и екологични условия (ДЗЕУ)
ДФ Земеделие - Разплащателна агенция
САПАРД
Сектор Тютюн
Защитени наименования/Промоции на земеделски продукти
Държавни помощи
Комисия за земеделските земи
Кръстосано съответствие
Цифрова ортофото карта
Закон за достъп до обществена информация
Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България 2013-2020 г. и мониторинг 2013-2016 г.
Идентификация на земеделски парцели
Директни плащания 2015-2020
Анализ на пазара и външна търговия
Пазар на зърното
Контрол и техническа инспекция
Подкрепа на износа на земеделски продукти

 

 


 

 

                                                                            

                                                                                               

 



Национална Селска Мрежа